№ 11484
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110134755 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на малолетните С. С. К., роден на 24.10.2010г. и К. С. К.,
родена на 23.06.2015г. представлявани от законния си представител - баща им С. Н. К.
срещу К. И. С. – майка на децата с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с
чл. 3, т. 5 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. В молбата се твърди, че на
19.05.2021г. около 21:10 часа ответницата след скандал нанесла побой в дома си с адрес:
София, ж.к. „Връбница“ 1, бл. 523, вх. А, ет. 7, ап. 26, на молителя С. С. К. с учебници и
юмруци по главата и с шамари по лицето. След това изгонила децата от общото им жилище,
като съблякла горнището на детето К. С. К. и я оставила само по вечерни обувки на бос
крак, и казала на децата да отиват да живеят при баща си, където те сами пристигнали с
такси. През това време информирала бащата по мейл, че децата са тръгнали към него сами и
пеша, като мейлът е изпратен на 19.05.2021г. в 21.46 ч. Твърди се, че спрямо молителя С. С.
К. молителката е извършвала насилие и преди и децата са стресирани от нейното поведение,
като за момента С. живее при баща си, а К. се е върнала в дома на майка си на 24.05.2021 г.
Въз основа на тези твърдения се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие по
отношение на двете деца със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване на ответницата да
се въздържа от домашно насилие, забрана да приближава на 200 метра децата, училището и
детската им градина, и местата за социален и културен отдих, определяне на
местоживеенето на децата при баща им.
Ответникът не оспорва твърденията, че е майка на двете малолетни деца. Твърди, че
на процесната дата – 19.05.2021г. детето С. се прибрал доста след вечерния си час и
категорично отказал да учи за следващия ден. Заявил, че отива ри баща си и тя нищо не
може да направи. След тази дата детето С. живеело с баща си, където само отишло.Твърди,
че никога не е била детето, а самото то било подучавано от бащата, който не желаел да
заплаща издръжка.Счита, че в дома на бащата децата са в реална опасност, защото не
получават адекватни родителски грижи, учени са да лъжат, да се се съобразяват с
останалите, да си държат арогантно и грубо. В същото време детето К. живеела при нея и
1
не искала да отиде при баща си, където в момента живеел С., защото ще чуела лоши неща за
мама. Пледира за отхвърляне на молбата. Преттендиа разноски в размер на 450 лв. и прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че молителите С. С. К. и К. С. К. са деца на ответника К. И. С..
В молбата си от 18.06.2021г. С. Н. К. в качеството си на баща и законен представител
на мамолетните деца К. Конакичиева, родена на 23.06.2015г. и С. Коначкиев, роден на
24.10.2010г. твърди, че тяхната майка К. И. С. е извършила актове на домашно насилие по
отношение на двете си деца. Сочи се, че бащата и ответницата са живели във фактическо
съжителство, като по силата на влязло в сила Решение № 553520/05.12.2018г., постановено
по гр. д. № 59465/2018г. по описа на СРС, 149 състав било одобрено постигнато между тях
споразумение за упражняване на родителските права. Те били предоставени на майката, при
която останали да живеят децата, а на бащата бил определен режим на лични отношения.
Бащата К. от името на малолетните си деца твърди, че майката е упражнявала физическо
насилие върху сина им С. още по време на съвместното им съжителство, като през месец
юни 2019г. детето било жестоко бито от майка си с ръце, точилка и други твърди предмети.
В молбата се съдържат данни и за други побои над детето С. от страна на неговата майка: на
20.06.2019г. когато детето било хапано, удрян с дръжка на метла и с ръце, ритан, бащата
разбрал за побоя два дни след това, когато го взел и той бил целият в синини. Снабдил се с
медицинско удостоверение, приложено към делото. Друг установен случай на насилие от
страна на майката по отношение на детето С. е осъществен на 07.01.2021г. когато
ответникът нанесла удари с точилка по краката на детето, като побоят бил прекратен от
съседка, която чула виковете на детето. При побоя дръжката на метлата била счупена, а
майката удряла главата на детето в леглото. Бащата разбрал за побоя на следващия ден -
08.01.2021г. когато медицинското лице от училището му се обадило. Детето е
освидетелствано в съдебна медицина, като към делото е представено копие от съдебно-
медицинско удостоверение. По случая е образувана проверка то СРП по сигнал на бащата.
След извършената проверка с постановление на СРП от дата 23.03.2021г. е образувано
досъдебно производство № 3384 ЗМК 486/2021г. по описа на 09 Ру на СДВР, прокурорска
преписка № 4846/2021г. по описа на СРП за това, че на 07.01.2021г. в гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 518, вх. Г, ет. 8 причинил на Смиеон С. К. лека телесна повреда в условията на
домашно насилие, престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК.
В молбата за защита се твърди, че баща С. К. на 19.05.2021г. вечерта получил мейл от
ответника, че детето С. не си подготвяло домашните и предлага бащата да си го вземе.
Малко по-късно същата вечер отново с мейл майката уведомява бащата, че децата са
тръгнали към неговия дом пеша. Двете деца пристигнали с такси при него в 22.09часа. били
разстроени и видимо изплашени. Дъщеря му била облечена само с клин и в горната част със
суитчър на брат си, който бил облечен на голо, била с домашни пантофки, а не с обувки.
Детето С. заплатило таксито със спестените си пари. По-късно С. му разказал, че имал
уговорка с майка си да се прибере в 21.00 часа, и закъснял. Майка му започнала да му
крещи, да го удря с учебниците по главата, след това с шамари по лицето и с юмруци по
главата. К. потвърдила пред баща им, че боят бил в нейно присъствие и ситуацията била
така, както я описва брат й. На главата на детето С. имало отток. При побоя майка им
крещяла, че могат да напуснат дома и да отидат при баща си, както и направили. През
нощта децата останали при баща си. На следващия
ден майката се обадила по телефона на детето К. и я убедила да се прибере при нея, а детето
С. било много изплашено и пожелало да остане при баща си.
Към молбата е приложено съдебно-медицинско удостоверени № 148.05/2021г. на
детето С. К.. От него се установява, че на 19.05.2021г. му били нанесени удари с юмрук в
2
областта на главата и гърба и с отворена ръка по лицето на майка му. Същата го дърпала за
косата. В резултат на ударите е получил отток в лявата тилна област с диаметър 3 см.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение 01.01/2021г. на детето С. К.. При
прегледа се съобщава за нанесен побой от майка му на 07.01.2022г. В резултат на който са
нанесени следните травматични увреждания: множество контузии на горните и долните
крайници, както и седалищните, хълбочните и поясната област., изразени са оттоци и
кръвонасядания. На места отпечатъците по тялото на детето били по 10-12 с големи
кръвонасядания. Според медицинското лице уврежданията могат да бъдат получени от
удари с точилка и с дръжка на домакинска метла, по време и начин твърдян от детето.
По делото е приобщен социален доклад от Д. от 23 юни 2021г., изготвен след
телефонен разговор с майката К. С.. Същата отказала да посети социалната служа за едно с
детето К. и да съдейства за изготвяне на социалния доклад. В същото време има данни, че
социалните работници са били сезирани от бащата още в началото на 2021г.,че майката
извършва актове на домашно насилие по отношение на децата. След проучване и проведена
семейна среща било установено, че на 07.01.2021г. майката е упражнила физическо насилие
върху сина си С.. Родителите били насочени към социална услуга в общноста. Заключението
на социалното проучване на ответника било, че при майката се наблюдава неглижиране на
емоционалните потребности на детето С. като съществувал риск от повторно упражняване
на физическо насилие, защото майката имала дефицити, свързани с родителството и не
желаела да повиши родителския си капацитет. Към момента на проучването нямало данни
за осъществявано насилие по отношение на детето К., но без съдействието на ответника
нямало как да се провери дали обстоятелствата не са се променили в негативна посока.
Сигнал за извършено ново насилие по отношение на двете деца бил подаден на 20 май
2021г. от бащата С. К..
По делото е приложжен социален доклад от Д., депозиран в съда на 05.07.2021г.
след среща с бащата С. К., двете деца и извършено пълно проучване – среща с личен лекар,
класен ръководител, директор на детската градина и други справки. Социалните работници
са констатирали водещ риск от упражняване на домашно насилие в семейна среда от страна
на майката. Детето С. е споделило, че се чувства добре при баща си и иска да остане при
него. Майката в разговорите по телефона го манипулирала, обаждала му се и се опитвала да
му втълпи вина за случващото се и оказвайки натиск да бъдат прекратени водените от
бащата дела.
По делото е назначена съдебно-психологичан експертиза, с предмет на изследване
емоционалното състояние на детето С. К.. От приетото заключение се устонвява, че в
резултат на извършваното от майката системно домашно насилие у детето С. е налище
повишена тревожност, ниска самооценка, висока степен на депресивност, виновностни
преживявания, ниска степен на психично благополучие. Според вещото лице А. А. разказът
на детето С. за преживените актове на домашно насилие в това число и за процесния - този
на 19.05.2021г. са автентични. При изследването е установено, още че взаимоотношенията с
майката са конфликтни, детето е в риск от насилие, а взаимоотношенията с бащата са
балансирани, доверени. Вещото лице препоръчва ангажиране на майката в дълготрайно
психологично консултиране, възстановяване на контактите на майката и детето в защитена
среда при присъствие на трето лице, най - подходящ би бил социален работник, както и
психологична работа за преодоляване на травмата. В съдебно заседание вещото лице А. А.
твърди, че при среща с детето С. в резултата на извършеното изследване е убедена, че
детето не лъже. Често децата изкривявали действителността. В неговия случай при разказа
за случилото се бил изключително пунктуален, точен и прекомерно честен и открит в
отговорите си, поради което е абсолютно убедена, че детето не лъже, а казва истината за
извършените побои от страна на майка му.
След оспорване от страна на ответника на изготвеното от вещото лице А. заключение
по делото е назначена повторна съдебно-психологична експертиза, която да даде
ззаключение след среща с двете деца, с двамата родители и да даде отговори на поставените
въпроси. На вещото лице са поставени и допълнителни въпроси по повод емоционалното
3
състояние на ответника С., с цел да се установи дали същата показва емоционални признаци
на склонност към повишена тревожност или загуба на контрол над поведението си във
връзка с децата. От заключението на вещото лице С. Б. се установява, че детето С.
преживява в момента дълбок конфликт с майка си – ответника С.. Допълнително го
натоварва задължението да участва в несвойствени за възрастта му съдебни процедури.
Детето С. осъжда агресивното поведение на майка си спрямо него. Съществуващото в
момента нежелание за комуникация с нея е резултат на незачитане на неговото достойнство
и липса на сигурност и приетост в семейството на майката. За преодоляване на
психологическото напрежение у децата вещото лице препоръчва двамата родители да
посещават програми за повишаване на родителския им капацитет. Това се налага, защото
въпреки, че детето С. е обидено и наранено от майка си тя му липсва, той очаква нейното
внимание и се надява да възстанови контактите си с нея. Но за да се случи това майката,
трябва да работи в посока повишаване на родителския си капацитет. При изследването на
емоционалното състояние на ответника е установено, че майката не полага адекватни грижи
за детето С.. Има случаи на прояви на физическо насилие, при които е наранила неговата
гордост, самочувствие и е провокирала чувството му за несигурност и липса на безопасност,
които са необходими за всяко човешко същество. При описаните в молбата за защита побои
се наблюдава проява на неуравновесеност, емоционална възбудимост и нестабилносст в
поведението на майката. Установеният факт, че децата са тръгнали сами през нощта да
отиват при баща си и тя не е направила опит да ги спре сочи неотговорност и неглижиране
на майката към здравето и сигурността на децата. Това отношение се дължи най-вероятно на
средата, в която е израснала. В същото време вещото лице е констатирал, че отношението на
майката К. към детето К. е корено различно, гушка я, целува я, засипва й с внимание. При
разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че разликата в отношението на родителите
към двете деца води до озлобяване на децата едно към друго и отчуждаването им. Според
вещото лице детето С. е започнало да се изгражда като манупулатор. Такъв са го направили
неговите родители, които го въвличат в техния конфликт. Професионалното мнение, е че е
детето ще се успокои и поведението му ще се нормализира, ако двамата родители започнат
да разговарят нормално и да определят граници и правила, които самите те да спазват. На
детето определено му липсват и двамата родители.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан е таксиметровият шофьор А.
Б. Б., който е откарал децата до дома на баща им в нощта на 19.05.2021г. Свидетелят
разказва, че двете деца се качили заедно, помолили да ги закара до баща им, по пътя
мълчали€ бащата ги посрещнал и започнал да се кара, първо на него, че ги е качил саи, след
това и на тях. В разпита си свидетелката Мария Пенчева Петкова, фактически съжител на
бащата, разказва, че в на 19.05.2021г. децата дошли ксами при баща си около 22 часа. Той
получил мейл,че децата пътуват към него и слязъл притеснен да ги чака. Самите деца били
доста травмирани, казали че сами са си намерили такси. С. разказал, че решил да си тръгне
след пререкания с майка си, а малката решила да тръгне с батко си. Детето С. казало, че
понеже закъснял и не бил учил майка му се скарала и избухнала. Накарала К. да се съблече
гола като казала, че ще облика това, което баща им е купил. Батко й й дал суитчера, за да не
е гола когато си тръгнали. И двамата изглеждали доста разстроени, разказът им бил
накъсан. С. говорел задъхано и доста изплашено. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката Петкова, които преразказват изцяло лични възприятия непосредствено след
пристигането на децата при баща им. Като хронология и фактология кореспондират с целия
събран по делото доказателствен материал.
По делото е разпитан и съжителят на майката – Иван Ивайлов Коцев. Той разказва, че
ана 19.05.2021г. е бил на работа. За случката знае от разказа на ответника К.. След като се
скарала на С. ,че закъснял, децата я издебнали докато е в банята и си тръгнали. Тя се
обадила първо на бащата, но той не вдигнал, после му написала мейл. След това се обадила
на свидетеля Коцев, той се прибрал и излезли двамата да търсят децата из квартала. Търсили
ги около час. Бащата писал мейл, че отговорността за децата е на майката. Свидетелят
разказва, че когато С. не искал да си пише домашните и майка му се скарала заявявал, че ще
отиде при баща си. Често се разревавал и казвал,н нали обеща, че сняма да ме удряш,
4
въпреки, че майка муне го е удряла. Майката никога не е посягала на детето К.. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Коцев като при цененето им взема предвид
обстоятелството, че случката на 1.05.2021г. му е разказана от ответника С..
По делото е разпитана и свидетелката Гинка Стоянова Нейчева, леля на ответника
С.. Съдът не взема предвид нейните показания, защото не е присъствала на случката на
19.05.2021г. и впечатленията и за нея и за събитията след това са изцяло под влияние на
ответника С..
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Молбата, инициирала производството пред ВРС е подадена от лице в качеството му на
родител и законен представител на малотлетните си деца, което твърди, че те са пострадали
от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в рамките на
преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява
изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В
закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но
наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата
неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз,
сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и
епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до
засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др.
неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са
гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и
нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е
винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от
молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните
взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на
5
молителите, че ответникът К. С. е извършила спрямо двете си малолетни деца акта на
домашно насилие на 19.05.2021г.В резултат на това двете деца избягали от майка си, която
упражнявала системно физическо насилие върху детето С. в присъствието на детето К..
Безспорно се установи от писмените доказателства, заключението на вещите лица и от
свидетелските показания, че на посочената дата след извършени актове на насилие върху С.
в присъствието на К. от тяхната маяка децата тръгнали с такси и отишли при баща си,
където пристигнали в 22.09часа. Двете деца били разстроени и видимо изплашени. К. била
облечена само с клин и в горната част със суитчър на брат си, който бил облечен на голо,
защото майка й казала да се съблече и да остане само с това, което баща й е купил. К. била с
домашни пантофки, а не с обувки. Детето С. заплатило таксито със спестените си пари.
Причина за отиването в дома на бащата бил побой, който майка му нанесла вечерта. С.
разказал на баща си, че имал уговорка да се прибере в 21.00 часа, и закъснял. Майка му
започнала да му крещи, да го удря с учебниците по главата, след това с шамари по лицето и
с юмруци по главата. К. потвърдила пред баща им, че боят бил в нейно присъствие и
ситуацията била така, както я описва брат й. На главата на детето С. имало отток. При побоя
майка им крещяла, че могат да напуснат дома и да отидат при баща си. Физическите
наранявания на детето С. се установяват от представеното съдебномедицинско
удостоверение № 148.05/2021г. При така събраните установените обстоятелство със
събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че на
19.05.2021г. ответникът К. С. е осъществила акт на домашно насилие по отношение на
детето С. К..
От събраниоте по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно,
че актовете на системни физическо насилие по отношение на детето С. са били в
присъствието на сестра му К.. Нещо повече при един от побоите, за които С. разказва, тя е
била в шок и при счупване на пръчката в тялото на брат й и отхвръкването из стаята, тя е
подала пръчката на майка си, за да продължи побоя. По изрична разпоредба на чл. 2, ал. 2
ЗЗДН за психическо и емоционално насилие над дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Самият закон не пояснява какво има предвид под
физическо или психическо насилие. Затова следва да намерят приложение разпоредбите
на чл. 19 от Конвенцията за правата на детето, както и чл. 11 от Общ коментар № 8/2006
относно правото на детето на закрила от телесно наказание и други жестоки или унизителни
форми на наказание, както и Общ коментар № 13/2011 относно правото на детето на свобода
от всички форми на насилие, р-л ІV–чл. 22 и чл. 24, препращащ към чл. 11 от ОК № 8/2006.
Нормите на Конвенцията имат пряко приложение във вътрешното законодателство на
държавите, подписали Конвенцията, а даденото с Общите коментари тълкувание на
понятието насилие имат задължителен характер.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства може да се направи
категоричен извод за осъществено психическо насилие над детето К. от страна на ответника
К. С.. От заключенията на двете съдебно-психологични експертизи се установи, че са
настъпили последиците, които да го определят като такова по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, т. е детето да е преживяло като травматични описаните събития. Макар, че по делото
не се събраха данни, които да водят до извод за застрашаване живота и здравето на детето
К., самият факт, че е присъствала на жестоки побои над брат си я поставят в риск. Съдът
достигна до извода, че детето К. се намира действително в риск и в ситуации, когато
интензитетът на въздействие да излиза извън рамките на обичайния житейски конфликт и
причинява сериозно страдание. Свидетелката Петкова разказва, че при пристигането при
баща им К. била разстроена и уплашена. Бащата също споделя, че К. се прибрала при майка
си, защото последната я манипулирала по телефона. При това положение съдът намира за
установено, че ответникът С. е осъществила акт на домашно насилие по отношение на
малолетното си дете К. К..
На съда като държавен орган, на който както по силата на Конвенцията за правата
на детето, така и по силата на вътрешното законодателство, уредено в ЗЗДт и ЗЗДН, е
възложено задължението да следи за него и да го охранява. Това обосновава извода, че в
6
конкретния случай прилагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не цели да предпази детето от
упражнено насилие, а да санкционира и/или елиминира бащата от живота на детето. А това,
както се изложи по-горе, не е смисълът и предназначението на ЗЗДН и в дългосрочен план
би навредило на правилното и здраво психо-емоционално развитие на детето като проява на
част от висшия му интерес. По изложените съображения съдът намира, че настоящият
случай се явява изключителен и са налице предпоставките, които да дават основание за
прилагането на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗД и по ал. 4 ЗЗДН. В същото време съдът като
взе предвид възрастта на децата, привързаността им към майката им, който макар и
извършила актове на домашно насилие им липсва, намира, че не следва да ограничава
достъпа на ответника до тях. Освен това с участие в специализирани програми за
повишаване на родителския си капацитет ответникът ще може да се справи с дефицита си на
компетентности и да общува пълноценно и с двете си деца.
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника К. С., като извършител
на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез които ще се
даде защита на молителите С. С. Коначкчиев и К. С. К., представлявани от техния баща и
законен представител С. С. К.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, данните за
системност и особена жестокост на физическото насилие, както и последиците и мястото на
извършването на акта на физическо и психическо насилие съдът налага на ответника глоба в
размер от 800 (осемстотин) лева.
Съдът като взе предвид препоръките на вещото лице, намира че ответникът К. С.
следва да посещава специалиpирани програми за справяне родителския си дефицит и
аресивното си поведение. Такива са й преддлагани многократно съгласно социалните
доклади, но тя е отказвала. С настоящото решение се отправя предупреждение на ответника
Савов, че в случай, че не посещава тези програми това ще е нарушение на съдебен акт и
същата ще носи негативните последици на това си бездействие.
По разноските
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, К. И. С. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК молителят има право на
разноски, направени в настоящото производство. Процесуалният представител адв. З. З. от
САК е претендирала сумата от 1500 лв. Същата своевременно е представила списък по чл.
80 ГПК, и копие на договора за правна защита и съдействие. Съгласно т. 4 от договора
договорената сума от 1500 лв. следва да бъде заплатена по банков път. Доказателство за
заплащането й не е представено по делото, поради което претенцията за адвокатски хонорар
в размер на1500 лв. следва да се остави без уважение. Молителят е претендирал
възстановяване на направените по делото разноски , които са в общ размер на 360 лв. и
следва да се възложат на ответника, която да бъде осъдена да му ги заплати.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу К. И. С., ЕГН
7
**********, с адрес в гр. София, ж.к. Връбница 1, бл. 523, вх. А, ет. 7, ап. 26 като:
ЗАДЪЛЖАВА К. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетните деца С. С.
К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Връбница
1, бл. 523, вх. А, ет. 7, ап. 26, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата.
НАЛАГА К. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Връбница 1, бл. 523,
вх. А, ет. 7, ап. 26, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 800 (осемстотин)
лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Връбница 1, бл. 523,
вх. А, ет. 7, ап. 26, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Връбница 1, бл. 523,
вх. А, ет. 7, ап. 26, да заплати на молителите С. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН
**********, действащи чрез техния баща и законен представител С. Н. К., ЕГН *********
сумата от 360лв. разноски по делото.
ЗАДЪЛЖАВА К. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Връбница 1, бл.
523, вх. А, ет. 7, ап. 26да посещава СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ОТ ИЗДАВАНЕ НА
НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД при честота от ЧЕТИРИ ПОСЕЩЕНИЯ НА МЕСЕЦ на
свои разноски в „ЦЕНТЪР ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРАВОНАРУШЕНИЯТА“ с адрес:
София, кв. „Сухата река“, бл. 18, вх. А, тел.: 089/ 858 30 19 и 088/ 283 80 44, ел. поща:
********************@*******.**, където да се яви НЕ ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ
ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ както И В ПРОГРАМИ,
ОРГАНИЗИРАНИ ОТ Д. ЗА ПОВИШАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИЯ СИ КАПАЦИТЕТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН
**********, действащи чрез техния баща и законен представиетел С. Н. К., ЕГН *********
за осъждане на ответника да заплати сумата от 1500 лв., платени като адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8