Решение по дело №165/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   165         Година  2022,  14.04.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.03.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 165 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ОД на МВР – Плов­­­див, чрез процесуален представител юриск.Б., срещу Решение №2217/08.12.2021г. по АНД №5203/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII  н. състав, с което е отменен Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба серия К №4356891, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2, т.3 ЗДвП на И.И.Г. *** Конаре е наложено административно наказа­ние „глоба“ в размер на 100 лева. Със същото решение касаторът е осъден и да заплати на Г. сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени разноски.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за противоречието му с материалния закон и се настоява за отмяната му и потвърждаване на ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави въз­ра­жение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнагражде­ние.

Ответникът по касационната жалба – И.И.Г., чрез пълно­мощник адв.П.В., в нарочно писмено становище оспорва жалбата и моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законо­съобразно. Претендира разноски съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОС­­НОВАТЕЛНА.

Настоящият състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №4356891 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 27.12.2020г. на републ. път II-86 км 19+240 в посока гр.Асеновград, при максимално разрешена скорост за движение извън населено място 90 км/ч с отчетен толеранс -3% в полза на водача, Г., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил „СААБ 9 3 С“, с рег.№** е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2, т.3 ЗДвП, като му е наложено адми­нистративно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за това, че управлява МПС със скорост от 112 км/ч, при максимално разрешена скорост от 90 км/ч – наруше­ние на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел от една страна, че от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на вмененото му нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, както и че правилно и законосъобразно е бил санкциониран по реда на чл.182 ал.2, т.3 ЗДвП, но от друга, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ, които пряко накърняват правото на защита на наказаното лице и са основание за неговата отмяна. Мотивирано е, че в конкретния случай липсват данни АТСС, с което е установено и заснето нарушението, да е вписано в Бъл­гарс­кия институт по метрология и да е преминало през първоначална и послед­ваща метрологична проверка, както и да са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. чрез надлежно попълване на протокол за използване на АТСС.

Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение следва да се остави в сила, поради следните причини.

По отношение основанията за незаконосъобразност, изложени в решението на първостепенния съд, то следва да се посочи, че с касационната жалба от страна на ОД на МВР – Пловдив е представено Удостоверение за одобрен тип на средство за измерване №10.12.488 от 08.12.2010г. относно видео-радарна сис­тема за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD580“, от което се установява, че АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4888 и е със срок на валидност 08.12.2020г. В този смисъл се установява вписването на техническото средство в Българския институт по метрология. Впрочем, този факт е бил установим още в хода на производството пред ПРС, доколкото същото удостоверение е предс­тавено с административнонаказателната преписка.

По отношение изискването на чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05. 2015г., което е прието с първоинстанционното решение, че не е спазено, е необхо­димо да се посочи, че от събраните и неоспорени доказателства се установява, че в конкретния случай е използвана стационарна видеорадарна система за наблю­дение и регистрация на пътните нарушения тип „MultaRadar SD580“, т.е. същата не представлява мобилно АТСС за контрол, за което е изискуемо попълването на протокол.

Следва обаче да се приеме, че обжалваното съдебно решение в крайна сметка се явява законосъобразно.

Това е така, защото по делото не са ангажирани доказателства от ОД на МВР - Пловдив, че използваната в случая видео-радарна система за наблюдения и регистрация на пътните нарушения, тип „MultaRadar SD580“, вписана в регис­търа на одобрените за използване типове средства за измерване под №488 и с идент. №00209D32ACE1, посочен както в електронния фиш, така и в снимката към него, е преминала през последваща метрологична проверка. До извод в обратната насока не води и представеният с касационната жалба Протокол от проверка №43-С-ИСИС/21.08.2020г., доколкото същият касае видео-радарна система за наблю­дение и регистрация на пътните нарушения, тип „MultaRadar SD580“, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4888, но с идент. №593-072/71-311, който по никакъв начин не може да се обвърже с посоченото АТСС в издадения ЕФ с идент. № 00209D32ACE1. Казано по друг начин, не може да се направи еднозначен и непротиворечив извод, че използ­ваното в случая АТСС отговаря на изискванията на чл.4 ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани техни­чески средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

С оглед изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, до­пус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски, които се констатираха в размер на 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред тази инстанция. Като неоснователно съдът намира възражението на касатора за прекомерност на адво­катското възнаграждение, доколкото същото е определено съобразно правилата на чл.18 ал.2, т.1 вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2217/08.12.2021г. по АНД №5203/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII н.с

            ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 да заплати на И.И.Г. *** сумата от 300/триста/ лева разноски за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                       2.