№ 5569
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110100482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 9584,19
лева, представляваща обезщетение за ползването без правно основание на поземлен имот с
идентификатор № ..., находящ се в с. ..., община ..., област ..., местност „...“, и представляващ
земеделска земя, за периода .../2020 г. и 2020/2021 г. – стопански години, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба пред съда – 26.09.2022 г., до погасяването.
Ищецът, ..., представлявана от ..., твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор № ..., находящ се в с. ..., община ..., област ..., местност „...“, представляващ
земеделска земя, трета категория, с начин на ползване – нива, и с площ от 35236 кв.м. Сочи,
че недвижимият имот е придобит с договор за замяна на недвижими имоти № ... г., сключен
между ... – от една страна, и И. Т. Г. и П. Т. Г. – от друга страна. Поддържа, че след
придобИ.ето на имота от ... заменителят И. Г. е сключил договор за аренда за него, като
впоследствие през 2018 г. наследниците на последния са го продали на Е. П. С., който пък от
своя страна го е прехвърлил на ответника през ... г. по силата на договор за покупко -
продажба, обективиран в нотариален акт № ... г. Излага довод, че сключените договори за
покупко – продажба са действителни, но не са породили вещнопрехвърлителен ефект по
отношение на купувачите по тях, доколкото последните са придобили правото на
собственост от несобственик. Сочи, че от сделката през ... г. до депозиране на исковата
молба, ответникът е ползвал процесния имот без правно основание, като по този начин е
лишил ищеца от правото да реализира доходи от него, като го отдаде под аренда, които
доходи остойностява на сума в размер на 9584,19 лева за периода .../2020 г. и 2020/ 2021 г. –
две стопански години. Сочи, че с тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ...
неоснователно. Моли съдът да присъди обезщетение в посочения размер, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, ..., оспорва исковите претенции по основание и размер. Сочи, че
владението и ползването на земеделската земя се осъществява от трето за спора лице – Е. П.
1
С., по силата на договор за обратен финансов лизинг. Излага твърдения, че дружеството е
сключило с Е. П. С. на ... г. договор за финансов лизинг на земеделски земи за процесния
поземлен имот, индивидуализиран в приложение ... от .... г. към договора, по който продавач
по сделката и лизингополучател е третото лице С., а купувач е ответното дружество, като по
силата на договора, дружеството, след като е придобило собствеността върху имота,
незабавно е предоставило на лизингополучателя ползването на имота, ведно с правото да
получава всички наеми и ренти по действащи договори за наем и аренда върху лизинговата
земя. Поддържа, че не е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване,
доколкото фактическото ползване на имота се е реализирало само и единствено от
лизингополучателя Е. С., а за дружеството - ответник липсват реални имуществени ползи от
имота, тъй като последното не е получавало никакви аренди плащания. Сочи, че е
получавало единствено лихви и такси по договора за финансов лизинг на земеделски земи,
които не са приходи от ползването на имота, а възнаграждение за предоставеното
финансиране на лизингополучателя. Сочи, че земята, включително през процесния период, е
била предмет на договор за аренда, сключен приживе между заменителят И. Т. Г. и ..., за 10
стопански години, считано от 01.10.2012 г. до 01.10.2022 г., с договорено арендно плащане в
размер на 1057 лева или 30 лв. на декар, като в този смисъл държането на имота се е
осъществявало единствено и само от арендатора ..., който е засаждал култури и е получавал
добиви от него. Поддържа, че ... не е имала намерение да използва имота и в този смисъл
няма как да е била лишена от сигурно увеличаване на активите си. Оспорва размера на
исковата претенция като сочи, че същата не кореспондира с действителните пазарни цени,
като твърди, че за база за определянето на размера на обезщетението следва да се вземе
средномесечния пазарен наем на земя със сходни характеристики. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Е. П. С., привлечен като трето лице – помагач на страната на ответника, оспорва иска
с твърдения, че ответникът не е ползвал придобитата от него земеделска земя, тъй като тя е
била предоставена на друг ползвател. Сочи, че той също не е получавал доходи от
земеделската земя, а такива са реализирани от заменителите Г. и Г., които са сключили
арендния договор от .... г. за срок от 10 г. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже следните
релеватни факти: че е собственик на поземлен имот с идентификатор № ..., за който се
претендира заплащането на обезщетение за ползването; обедняването си – размер на
претендираното обезщетение за ползване; обогатяването на ответника – че имотът
фактически се е ползвал от ответника през исковия период, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че ответникът е ползвал имота при липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на имота.
Видно от Решение № 217/ 11.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1274/ 22 г. на РС – ...,
потвърдено с Решение № 102/ 25.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 434/ 2023 г. по описа
на ОС – ..., влязло в законна сила на 30.04.2024 г., по отношение на ответника е признато за
установено, че ... е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор № ... по КККР,
находящ се в с. ..., община ..., област ..., местност „..., с номер по предходен план: № ....
Придобивното основание, въз основа на което се е легитимирал по горепосочените
дела, като собственик на недвижимия имот, ответникът, е било покупко – продажба,
обективирана в Нотариален акт № .../ ... г. от .... г., с продавач Е. П. С.. Последният е
2
придобил имота преди това по силата на договор за покупко – продажба от ... г. с продавачи
наследниците на И. Г. и П. Г. – М. П. К., М. И. Г. и П. Ц. Г..
В действителност по – рано, по силата на договор за замяна на недвижими имоти от
... г., вписан в Служба по вписванията – гр. ... с дв. вх. рег. № .../ ... г. и в Служба по
вписванията – гр. ... с дв. вх. рег. № .../ ... г., И. Г. и П. Г. са отстъпили на ... правото на
собственост върху процесния имот с № ... в м. „...“, така че гореизброените последователни
правоприемства не са породили вещнотранслативно действие по отношение на
прехвърляното право на собственост. Т.е. ответникът не е станал собственик на имота по
силата на продажбата от .... г. С решението на РС – ... не е признато и правото на
собственост на ответника въз основа на изтекла придобивна давност.
От изложеното следва, че ответникът не притежава имота на валидно правно
основание, а същият е собственост на .... Не се установява и друго правно основание за
ползването на имота от ответника.
Видно от договор за финансов лизинг на земеделски земи от ... г. и приложения ... към
него от .... г., ответникът, като лизингодател, е предоставил ползването на процесния имот,
както и в заем сума на Е. П. С., съгласявайки се да му прехвърли обратно собствеността
върху имота, ако лизингополучателят С. му върне главницата по предоставения заем, заедно
с уговорени възнаградителна лихва и такси, в срок до 15.09.2028 г., по погасителен план,
при общ размер на дължимите суми по финансовия лизинг от 91814,29 лева.
От изложеното съдът формира категоричен извод, че ответникът фактически е
ползвал вещта, предоставяйки я „под наем“, за ползване (т.е. както е намерил за добре),
косвено реализирайки и приходи от нея (за да си възстанови обратно собствеността върху
нея, лизингополучателят следва да върне предоставения му заем), включително през
процесния период.
В практиката се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота без правно
основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестени от него
разходи за наем, които би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на
собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния имот, който последният би
получил за спорния период и от който доход е бил лишен. Ползването на веща от
несобственика може да се осъществява по различен начин, като обстоятелството дали той
получава добиви от веща, включително и наем, е без значение за иска по чл. 59 ЗЗД, чрез
който не се търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове, получени
вместо собственика (чл. 93 ЗС), а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика
за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ. Обезщетението
следва да се определи на база на наема за процесния обект, с оглед неговите вид,
предназначение и местоположение /така Решение № 1025/ 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/
2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, Решение № 55/ 28.02.2012 г. по гр.д. № 652/ 2011 г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС, Определение № 232 от 07.03.2016 г. по гр.д. № 454/ 2016 г. на 4-то гр. отд.
на ВКС и др./.
Т.е. по делото безспорно се установи, че ответникът е ползвал чужд имот, този на ...
без валидно правно основание, като отговорността му да обезщети собственика се изразява
в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, възникнало като последица от
ползването му, лишавайки собственика от възможността да си служи с имота и да извлича
ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице. От това следва, че обедняването
на собственика и обогатяването на държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен
наем за процесния имот, който би получил собственикът за спорния период чрез отдаването
му под наем на трето лице.
По делото е прието заключение на съдебно – оценителна експертиза, без възражение
от страните, съгласно което пазарният наем за недвижимия имот за двете процесни
стопански години за поземления имот е общо 9584,19 лева. Вещото лице, при определяне на
3
цената, е взело предвид характеристиките на имота, а именно такъв, който следва да бъде
включен в държавен поземлен фонд, както и данните от реално сключените договори между
... и арендаторите, на база проведените тръжни процедури (поради категорията на земята (3
– та)) за процесните две стопански години.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Дължи се и претендираната законна лихва,
като последица от уважаване на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 383,37 лева – държавна такса и 400,00 лева –
депозит за съдебно – оценителна експертиза. Съдът определя и размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева, за осъщественото представителство на ... от
юрисконсулт.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред Софийски районен съд разноски в общ размер на 883,37
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
представлявана от ..., с адрес: ..., на правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 9584,19 лева,
представляваща обезщетение за ползването без правно основание на поземлен имот с
идентификатор № ..., находящ се в с. ..., община ..., област ..., местност „...“, и представляващ
земеделска земя, за периода .../2020 г. и 2020/2021 г. – стопански години, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба пред съда – 26.09.2022 г., до погасяването,
както и на правно основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 883,37 лева, представляваща
разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Е. П. С., ЕГН **********, трето
лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4