МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 19/2019г на ДнРС 

                   Районна  прокуратура гр.Дупница е предявила обвинения срещу  Г.В.П.  за престъпления по чл.323, ал.1 НК и чл.195,ал.1,т.4 НК.

                   В обвинителният акт се сочи, че на 12.07.2018 г. в с. Делян, община Дупница, от урегулиран  поземлен имот № VІ, образуван от имот с пл. номер 55 в кв. 8 по плана на с. Делян, е отнел чужди движими вещи, а именно: 3000 бр. тухли (петици) на стойност 2100 лева, 2500 бр. цигли на стойност 300 лева, 1.5 тона желязо на стойност 270 лева, 20 бр. чамови дъски с дължина 3 м всяка, широчина 20 см и дебелина 4 см на стойност 151,20 лв., 20 бр. чамови дъски с дължина 2 м всяка, широчина 20 см и дебелина 4 см на стойност 100.80 лева, 3 бр. поцинкована ламарина с размери 3м х 1 на стойност 117 лева, или чужди движими вещи на обща стойност 3039.00 лева от владението на В.В.М. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на  деянието е използвано МПС - лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № СВ 2004 АР (собственост на П.Г.Ш. ***

          Освен това, подсъдимият П. ***, самоволно -  не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго, а именно Л.В.В. ***, свое предполагаемо право, а именно правото на собственост  върху сграда груб строеж с площ  72 кв. м, находяща се в урегулиран  поземлен имот  №VІ, образуван от имот с планоснимачен номер 55 в кв. 8 по плана на с.Делян, като е разрушил бетонови основи на сграда, и случаят е немаловажен, с оглед стойността на нанесените щети на Л.В.В. в размер на 3600 лева.

          Представителя на прокуратурата поддържа обвиненията по обвинителния акт и предлага на подсъдимия да се наложат наказания и по двете обвинения „лишаване от свобода” с приложението на чл.66, ал.1 НК,като същите бъдат групирани при усл. на чл.23,ал.1 НК.

          Л.В.В. е направила искане за конституиране като частен обвинител и е предявила граждански иск срещу подсъдимия П. за сумата от 3600лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.323,ал.1 НК, изразяващи се в равностойността на премахната бетонна плоча.

          В.В.М. също е направил искане за конституирането му като частен обвинител и е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 3 039лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.195, ал.1,т.4 НК, представляващи равностойността на отнети строителни материали/ тухли, цигли и др./, подробно описани в писмената молба.

          И двамата претендират лихва за забавата от дата на деянията.

          Съдът е конституирал В. и М. като частни обвинители и е приел за съвместно разглеждане гражданския иск от М. срещу подсъдимия, като е отказал да приеме този от В..

          Повереника на частните обвинители поддържа обвинението, предлага на подсъдимия да се наложат справедливи наказания и иска изцяло уважаването на гражданския иск.

          Подсъдимият не се признава за виновен. Същият дава подробни обяснения ,че не е извършил престъпленията, тъй като е предприел извозване на строителните материали, след като е закупил имота и е бил въведен във владение.

Защитника излага доводи за несъставомерност на деянията и недоказаност на обвинението.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели , писмените такива и съдебно оценителната експертиза, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна.

С договор от 0606.1983г. между ОбНС гр.Ст.Димитров и Пане Стоилов П.          ,било отстъпено право на строеж в парцел VI-55,кв.8 по плана на с.Делян,като на 23.05.1984г. на последния било издадено разрешение за строеж.

С нот.акт №123,т.1,д.№266/96г. по описа на нотариус Ася Радков, Пане Стоилов и съпругата му, продават на Н. Александров Николов едноетажна масивна жилищна сграда от 72кв.м., която е „карабина“изградена в горния имот по отстъпеното право на строеж.

 С нот. акт. №40,т.I,рег.№ 613 д.№29/2016г. ,на 10.03.2016т., Николов и съпругата му продават на частния обвинител Л.В. едноетажна масивна жилищна сграда в състояние груб строеж 100% с площ от 72кв.м. изградена в УПИ №VI-55 в кв.8 по плана на с.Делян,с площ от 412кв.м.

Със заявление от 14.12.2015г. подсъдимият П. *** да закупи описания по горе поземлен имот.

С писмо изх.№94-Г-710-/1/ 23.03.2016г.зам.кмета на Община Дупница уведомил подсъдимия, че въпросния имот е частна общинска собственост, с отстъпено право на строеж и не подлежи на разпоредителни сделки по общия ред.

Със заявление от 13.07.2017г. частния обвинител В. също поискала да закупи въпросното дворно място, върху което се сочи,че е изградена закупената от нея жилищна сграда, въз основа отстъпено право на строеж.

С молба от 29.07.2016г. подсъдимият отново заявил до Община Дупница искане да закупи същия имот,като твърди ,че върху последния не е реализирано правото на строеж.В отговор на това заявление, с писмо от същата дата, кмета на община Дупница е уведомил подсъдимия,че има открита процедура за закупуване на дворното място от собственика на къщата, изградена в последното.

Във връзка с тази процедура- по закупуване на дворното място от В.,било изискано становище от гл.архитект на Община Дупница, относно градоустройствения статут на имота. В становището от последния се  сочи,че имота попада в териториално устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина, като на място има изпълнени стоманобетонови основи и стоманобетонова плоча на кота +45м. Не са изпълнение ограждащи  и преградни стени, покривна конструкция ВиК и ел. инсталация.Визирано е ,че за реализиране на разрешението за строеж са изтекли сроковете по чл.153,ал.2 ЗУТ.

 Със заявление от 31.08.2017г.до Община Дупница, подсъдимият отново заявил,че има интерес да закупи въпросното дворно място-общинска собственост, като посочил,че имота не е застроен, а има основи за строеж и стари строителни материали.

По повод двете заявления- на подсъдимия и В., съдържащи противоречащи твърдения, относно има ли изградена жилищна сграда или не в имота, който и двамата желаели да закупят, кмета на Община Дупница със заповед № РД-04-1119/06.11.2017г., назначил комисия, която да извърши проверка на място, като състави констативен протокол  за фактическото състояние ,както и да бъде изготвен снимков материал.

          В изпълнение на горната заповед, на 07.11.2017г., определената комисия посетила имота на място и било констатирано,че в същия няма сграда ,завършена в груб строеж, а има изграден бетонов фундамент на кота+45 „видимо стар и излющен през годините“.Няма изградени    стени, покривна конструкция, ВиК и ел. инсталации.За тези констатации бил съставен констативен протокол, подписан от всички членове на комисията и бил изготвен снимков материал.

Със заявление от 06.12.2017г., частният обвинител В.,*** да и бъде отстъпено отново право на строеж във въпросния имот, тъй като е съборила построената сграда, след като правото на строеж е било реализирано.

С писмо от 22.12.2017г., в отговор на горното заявление, кмета на Община Дупница уведомил В.,че след извършената проверка на място и с оглед представените от нея документи, правото на строеж, отстъпено през 1983г. не е реализирано, поради което ще се извърши продажба на имота по реда на чл.35,ал.1 ЗОС, ако заявителката проявява интерес от закупуването му.

С решение от 14.01.2018г. на Общинския съвет гр.Дупница, въпросният имот-УПИ №VI-55 в кв.8 по плана на с.Делян, с площ от 412кв.м.е обявен за продажба чрез публично оповестен търг с явно наддаване.В решението  са визирани и съответните параметри на провеждане на търга.

Със заповед от 26.02.2018г. е открита процедура за продажба на въпросния имот чрез публичния търг с явно наддаване, като е определена датата 19.03.2018г.

Заявление за участие в търга са подадени от подсъдимия и още едно лице. Частния обвинител В. не е подавала заявление за участие, но е обжалвала обявлението за провеждането на публичния търг пред КАС, Областния управител и др.

На 19.03.2018г., публичният търг бил проведен, като подсъдимият П. спечелил търга.Със заповед от 22.05.2018г., кмета на Община Дупница обявил П. за спечелил публичния търг и с договор №32/08.06.2018г.Община Дупница продала на подсъдимия въпросния поземлен имот. С протокол от 08.06.2018г., комисия, определена със заповед на кмета на общината, било извършено фактическо предаване на  имота от Община Дупница на подсъдимия П..

 В неустановен период ,явно преди  м.март2016г.-м.юни2018г.,докато текли различните процедури по исканията на подсъдимия и В.,относно въпросния имот,гражданския ищец М./ баща на последната/, складирал върху бетоновата основа в имота тухли, цигли и желязо.По негови твърдения 3000бр. тухли, 2500бр. цигли и 1,5т.желязо.  В края на м.март, след като подсъдимия спечелил търга за закупуване на имот, уведомил М.,че е собственик на същия и той следва да го освободи.Последният не предприел никакви действия в тази насока/ освен,че В. подала жалба до МВР за това обстоятелство/.

Около месец след като бил въведен във владение в имота, на 12.07.2018г., подсъдимият помолил свид.Ш. да му помогне с неговия автомобил  с ремарке да разчисти имота си. Двамата отишли в последния и започнали да товарят намиращите се строителни материали. Гр.ищец М., който станал свидетел на тези действия, сигнализирал служителите на полицията, които дошли на място . При проверката, подсъдимия се легитимирал като собственик на поземления имот и бил предупреден да преустанови действията по товарене на тухлите. След като служителите на полицията си тръгнали, подсъдимият, заедно със свид.Ш. донатоварили строителните материали , извозили ги на празен общински парцел и ги разтоварили.

На 27.07.2018г., подсъдимият П. наел багер, управляван от свид.Ш. и премахнал бетоновия фундамент.

Съдебно оценителната експертиза,  установи,че равностойността на 3000бр. нови тухли е в размер на 1650лв., а 2000бр. цигли втора употреба са на стойност 400лв.Оценката на останалите вещи ,визирани в ОА-1,5т. желязо, чамови дъски и поцинкована ламарина са на стойност в общ размер 529лв.

                   Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на обясненията на подсъдимия . Същите са логични, последователни , изцяло се  подкрепят от писмените доказателства и показанията на свид.Ш. ,Й., Ш. , К.,Г. и Зашева.Последната е кметски наместник на с.Делян от 2011г., като сочи,че  и тогава имота не е бил застроен, като в същия е имало струпани строителни материали. Свид.К./***/ установи,че е посещавала имота във връзка с направеното искане от подсъдимия да го закупи през2015г./макар,че с оглед изминалото време същата твърди,че е било през 2014г., което обаче е несъществено, доколкото  първото искане от последния е в края на 2015г./. Същият е бил незастроен, като в него е имало изграден стар бетонов фундамент.Свид.Й. и Ш./ с оглед служебните си задължения/ също са били запознати с претенциите за закупуване на поземления имот от подсъдимия и В.. Свидетеля Ш. установи,че с подсъдимия са извозили намиращите се в поземления имот тухли и цигли,както и че с багера е разрушил бетоновия фундамент.

Съдът даде частично вяра на показанията на свид.В. и Ц. Мазникови и Л. Стоянова, тъй като противоречат на останалите гласни доказателства и не съответстват на писмените такива. Във връзка с твърдението на В.,че е закупила едноетажна къща в състояние груб строеж,  изградена въз основа на отстъпено през1983г. право на строеж във въпросния имот, се опровергава изцяло от писмените и останалите гласни доказателства.Свид.Главянова установи,че от 2011г. до настоящия момент, имота е бил незастроен. Съпоставено с показанията на свид.К.,че в края на 2015г. имота е бил незастроен, както и становището на гл.архитект  от м.юли 2016г., и констатациите на комисията, назначена от кмета на Община Дупница от 07.11.2017г., че в имота има изградени стоманенобетонови основи и стоманенобетонова основа на кота +45/ стари и излющени от времето“, се налага извода,че дори и правото на строеж да е било реализирано/ за което също няма доказателства- по делото са представени само договор за отстъпено право на строеж от 1983г. и разрешение за строеж от 1984г.,без каквито е да било такива,за изграждане на жилищна сграда,то евентуално, ако е имало  построената сграда ,същата е била съборена и не е съществувала няколко години,преди В. да се снабди с нотариален акт. Съдът не даде вяра и на показанията на свид.М.,относно твърдените от него обстоятелства, че след закупуване на „сградата“ от дъщеря му, е закупил и складирал на фундамента 3000бр. тухли и 2500бр. цигли. Действително, в имота е имало такива строителни материали , които явно са били собственост на М./доколкото доказателства-гласни и писмени не опровергават това твърдение/ но по отношение количеството и състоянието на същите, показанията му се опровергават от тези на Главянова, която сочи,че същите са били в имота най-малко от 2011г., и свид.Ш., който установи,че са били не повече от 2000бр. тухли и 800-1000бр. цигли. По отношение останалите вещи- 1,5т. желязо, чамови дъски и поцинкована ламарина, не се събраха доказателства,че са се намирали в имота, закупен от подсъдимия.

          С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият П. не е осъществил състава на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, по следните съображения:

          По обвинението по чл.323,ал. НК.                  

          Обект на престъплението е посегателството срещу законно установения ред на взаимоотношения между отделните гражданите, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право.

В случая, обвинението твърди,че подсъдимият П. е осъществил едно оспорвано му от В., предполагаемо  право на собственост върху сграда-груб строеж от 72кв.м., като е разрушил бетоновите и основи.От доказателствата по делото, по безспорен и категоричен начин се установи,че такава сграда не е съществувала в обективната действителност към момента на извършване на деянието. Както бе посочено по-горе, най-малко от 2011г. същата не е съществувала, а на място, в поземления имот е бил изграден стоманобетонов фундамент/ основи и плоча/ на кота +45-  начален етап на строителство, което нито по ЗТСУ/ действащ към момента на отстъпване правото на строеж/ нито по ЗУТ- действащ към момента на деянието, може да се категоризира като сграда. Доколкото правото на собственост може да се упражнява ,само върху съществуващ обект, то това обвинение се явява несъставомерно, доколкото обективно е невъзможно да се осъществи изпълнителното деяние. Освен,че не е съществувал годен обект върху който да се упражни правото на собственост, нито по установения, нито по неустановения от закона ред, доказателствата по делото установиха,че както подсъдимия П., така и частния обвинител В., не са имали каквито и да било спорове, относно документално описана, но несъществуваща сграда, и двамата  са  искали да придобият поземления имот, върху който е било отстъпено правото на строеж, предприемайки различни правни действия. Съдът счита,че не следва да коментира тези, предприети от В./ като придобиването на собствеността върху несъществуваща сграда, но създаващо  убеждение,че  правото на строеж е реализирано/,доколкото не са предмет на обвинението.

 В случая, подсъдимият П. е придобил собствеността върху поземления имот по законоустановения ред, чрез правно регламентирани действия в един продължителен период- от края на 2015г. до м.юни 2018г.Същият е подавал неколкоратно заявления за закупуване на имота, участвал е в проведения публичен търг с явно наддаване и след като го е спечелил, е заплатил стойността на имота, след което е бил въведен във владение. През целия този период, същият не е предприемал никакви фактически действия  за своене на този имот/ за разлика от гр.ищец М., който е разположил строителни материали в имота/. Единствено, след като спечелил търга,   подсъдимият е помолил М. да освободи имота  строителните си материали, но преди да бъде въведен във владение-09.06.2018г., не  е предприемал никакви действия по изнасяне на тези материали, както и  да премахне железобетонния фундамент. На 27.07.2019г. подсъдимият, като собственик , е премахнал последния, което е изцяло в неговите правомощия да се разпорежда с имота си.

Предвид,че последният  не е осъществил обективната страна на горното престъпление, не е налице и субективната такава. Същият не е извършвал действия по осъществяване на изпълнителното деяние, които да обективират умисъл да реализира предполагаемо право на собственост върху несъществуващ обект.

С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият П. не е осъществил състава на престъплението по чл.323,ал.1 НК нито от обективна, нито от субективна страна, призна го  за невинен и на осн.чл.304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение.

По обвинението по чл.195,ал.1,т.4 НК.

          От приетата от съда фактическа обстановка се установи,че подсъдимият П. не е осъществил състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4 НК. На първо място, не се установиха обективните елементи , а именно, отнемането на движимите вещи и съответно противозаконното присвояване. Действително, събраните доказателства установиха, че  гр.ищец М. е държал строителни материали- тухли и цигли, съхранявайки ги в имота на подсъдимия. Същият е имал възможността да ги премести/ не се събраха доказателства, че подсъдимият е пречел на това действие , а на против-след като спечелил търга изрично го е помолил за това/, но явно не е искал, предвид,че не е предприел каквито и да било действия в тази насока дори и  след като подсъдимия е бил въведен във владение на поземления имот, което е довело и до установяване на владение върху движимите вещи-строителни материали, намиращи се там, независимо,че са  собственост на трето лице. На 12.07.2018г., подсъдимият е извозил строителните материали и ги е разтоварил извън неговия имот – на празен общински парцел т.е.  същият не е прекъснал фактическата власт на собственика, предвид, че движимите вещи са се намирал в негово владение. Предприетите от подсъдимия действия са такива на разпореждане с движимите вещи- същият ги е преместил извън собствения си имот, но липсват действия по присвояването им. За да е налице изпълнителното деяние на горното престъпление/ или това на чл.206,ал. НК, предвид,че  същия е владял движимите вещи/, следва да се извършат действия по противозаконно присвояване – такива разпоредителни действия, които да доведат до облагодетелстване на самия подсъдими/ който да ги задържи за себе си/ или на друго лице, ако бъдат предадени във владение на последното. В случая , освен,че в ОА също не са визирани  присвоителни действия на подсъдимия, се установи,че не са извършени такива, още повече,че и към момента на  произнасяне на присъдата вещото лице посочи ,че тухлите се намират на мястото, на което са оставени от подсъдимия/ макар и вече в доста лошо състояние с оглед времето на престояването им/.

Предвид,че субективната страна на престъплението се обективира от действията по осъществяване на изпълнителното деяние, с оглед изложеното по- горе,че подсъдимият не е извършвал такива действия, не е налице и субективната страна на това престъпление.

С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият П. не е осъществил състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4 НК нито от обективна,нито от субективна страна, призна го за невинен и на осн.чл.30 НПК го оправда по повдигнатото обвинение.

По гражданския иск

Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45 ,за репариране на виновно причинени вреди другиму.От изложеното по-горе мотиви,безспорно се установи,че подсъдимия , не е осъществил състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4 НК и в резултат на това, не е   причинил имуществени вреди на гражданския ищец,. Преместването на строителните материали на място напълно достъпно за собственика,без да причини погиването им или  повреждането, също не може да се квалифицира  като действие на непозволено увреждане,поради което съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен.