Р
Е Ш Е
Н И Е
№46
гр.Добрич, 09.02.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и на
секретаря СТОЙКА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия Т. МИЛЕВА касационно
административно дело №703/ 2022 год.
Производството е образувано по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано въз основа
на касационна жалба от "ТРЕЙДФАРМА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. "Арх. Манол Йорданов" №16,
представлявано от управителя Е.Т.Б., подадена чрез адв. Ал. Т. - ВАК срещу Решение №64/20.09.2022 г. на Районен съд Балчик, постановено по НАХД № 14/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 7427/25.10.2021 г. на Заместник-министъра на
културата, с което, на основание чл. 97, ал. 1, т. 5 предложение първо от Закона за авторското право
и сродните му права (ЗАПСП), на "ТРЕЙДФАРМА" ЕООД, гр. Варна е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лева.
Касаторът сочи, че решението е немотивирано, неправилно поради нарушение на
материалния закон и постановено при допускане на съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че правните изводи на
съда са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите нормативни
разпоредби. Сочи, че е нарушена императивната норма на чл.18 от ЗАНН. Релевира
доводи, че издателят на наказателното постановление не е материално
компетентен, с оглед нормата на чл.98в1 от ЗАПСП. Излагат се и съображения за
нарушение на чл.34 от ЗАНН. И не на последно място се иска прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на
издаденото наказателно постановление. Претендират
се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В с.з. касатора редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответникът - Министерство на
културата, в представени писмено възражение по делото оспорва
жалбата и моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Релевират се подробни доводи по всяко едно от възраженията, посочени в
касационната жалба. Претендира юриск. възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Представителят на
контролиращата страна - ДОП, намира обжалваното съдебно решение за правилно, постановено при
спазване на процесуалните правила и материалния закон и счита, че няма
основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество, в рамките на предявените
касационни основания, съобразно правилото на чл.218, ал.1 от АПК, настоящият състав
счита касационната жалба за основателна.
С обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, "ТРЕЙДФАРМА" ЕООД, гр. Варна е санкционирано за това, че на 30.06.2021 г., на територията на с. Кранево, в хотел „Верамар бийч“, дружеството
използва чрез публично изпълнение на запис произведенията: Eternal Flame, в изпълнение на The Bangles и Vienn, в изпълнение на Ultravox. Посочено е, че в нарушение на разпоредбита на
ЗАПСП, без необходимото по закон съгласие на авторите на произведенията или представляващата
ги организация, предвидено в чл.18, ал.1, ал.2, т.3 и ал.3 във връзка с чл.35 и
чл.58 от ЗАПСП е осъществен състава на административно нарушение по чл.97,
ал.1, т.5, предл.1 от ЗАПСП.
Въз основа на събраните по
делото доказателства въззивният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в предвидените
в чл. 34 от ЗАНН срокове, като съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. Констатирал е, че към датата на проверката в стопанисвания от дружеството обект е звучало именно
посоченото в АУАН и в наказателното постановление музикални произведения. Посочено е, че звукозаписът е
излъчен без съгласието на носителя на продуцентските права „Музикаутор“. Изложил е подробни съображения, относно приложението на
чл.28 от ЗАНН, както и е констатирал е, че не са налице основания за приложението на същия текст.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява фактическата обстановка,
което и не се оспорва от страна на касатора.
Съгласно представения в хода на
административно-наказателното производство Договор за публично изпълнение №41725/2020 г., ПРОФОН, в качеството си на
сдружение за колективно управление на сродни права по смисъла на ЗАПСП,
отстъпва на "ТРЕЙДФАРМА" ЕООД, гр. Варна - ПОЛЗВАТЕЛ, неизключителното право да осъществява публично
изпълнение по отношение на звукозаписи, в обектите,
посочени в Приложение №1 към настоящия договор, за срока и при условията, предвидени в
договора, срещу възнаграждение. Като срока на
договора е бил до 31.12.2020 г. На 30.06.2021 г. /датата на извършване на
проверката/ е сключен Анекс към Договор за публично изпълнение 41725/2020 г.,
като срока на договора се удължава до 31.12.2023 г. В Приложение №1 към
договора фигурира обекта хотел „Верамар Бийч“ с. Кранево, под №18. Към договора
за представени платежни нареждания за заплащане на ПРОФОН на дължимите суми.
Между МУЗИКАУТОР СНЦ и „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД на 04.09.2019
г. има сключен договор за разрешаване използването на музикални и свързани с
тях литературни произведения при публично изпълнение в хотели, заведения за
хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични
места, който е бил с срок до 31.12.2020 г. На 07.09.2021 г./отново преди датата
на издаване на АУАН/ между посочените по-горе страни е сключен анекс към
договора, като е определено годишното възнаграждение за 2021 г. и е посочено,
че същият влиза в сила от датата на подписването му.
Видно от самото наказателно постановление, е че
процесните изпълнители и автори се представляват от МУЗИКАТОР и към момента на
проверката 30.06.2021 г. няма сключен договор между СНЦ и касатора, което не се
оспорва от страните.
При горната фактическа
установеност, правилно възприета от въззивния съд, последният е достигнал до
съответни на материалния закон правни изводи за извършено от касационния
жалбоподател административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5, предложение първо от ЗАПСП. Съгласно чл. 72, т.
2 от ЗАПСП, права, сродни на авторското, имат продуцентите на звукозаписи върху
своите звукозаписи. Според чл. 86, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗАПСП,
продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане публичното
изпълнение на записа. Към датата на проверката - 30.06.2021 г. /както се каза и по-горе/ такова разрешение не е било налично и придадената на договора обратна
сила не променя факта на извършено нарушение по чл. 97, ал. 1 т. 5 от ЗАПСП.
Настоящият състав намира, че в случая има допуснатото административно
нарушение, което следва
да бъде квалифицираното като "маловажен
случай" и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на съда са: от нарушението не са произтекли вредни последици; касае за първо
нарушение на санкционираното лице, при предприети действия за отстраняване на
нарушението веднага след неговото констатиране от контролните органи на
Министерство на културата и преди съставянето на АУАН, т.е. съществуват смекчаващи обстоятелства, определящи деянието
като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи
квалифицирането на допуснатото административно нарушение като "маловажен
случай". Действително за съставомерността на деянието по повдигнатото
административнонаказателно обвинение е без значение дали са предприети действия
по отстраняване на констатираното при проверката нарушение. Вярно е и че
вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но
това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане
наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива.
Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да
бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно
поведение /отношение/ на нарушителя. Посочените по-горе обстоятелства са
релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на
нарушението и в случая тези обстоятелства представляват смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Нещо повече - от доказателствата по делото се установява, че „ТРЕЙДФАРМА" ЕООД веднага на същата дата на извършване на проверката и преди съставяне на
АУАН е сключило Анекс към Договор за публично изпълнение с ПРОФОН - Дружество за колективно
управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални
видеозаписи и на артистите - изпълнители, както и Договор със СНЦ МУЗИКАУТОР за
разрешаване използването на музикални и свързани с тях литературни произведения
при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и
игрални зали, търговски обекти и други публични места, дружеството е заплатило
и компенсационно възнаграждение /пълна годишна такса за 2021 г. /, за използване на
звукозаписи от първи януари на годината на подписване на договорите, до датата
на влизането им в сила. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.
6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните
последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се
преценява във всеки конкретен случай. А в случая с оглед установената по делото
фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т. 9 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност
на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената
опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на
административнонаказателния състав по чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. първо от ЗАПСП. В съответствие с разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г.
на ВКС, неприлагането от административно наказващия орган на нормата на чл. 28
от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата
отмяна.
Решението на районния съд е
постановено при правилно установена фактическа обстановка и при спазване на
съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон
- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с, ал. 2, предложение
първо от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), тъй като не са отчетени
предпоставките за маловажност на извършеното нарушение, което обосновава отмяна
на наказателното постановление.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че останалите, релевирани в касационната жалба,
възражения са неоснователни. Относно твърдението, че наказателното постановление
е издадено от некомпетентен орган. Действително новата разпоредба на чл. 98в¹,
ал. 5 от ЗАПСП регламентира компетентност на кметовете на общини да издават
наказателни постановления, но тази компетентност е възложена единствено и само
за нарушения по чл. 98в¹, ал. 3 във вр. с, ал. 2 от ЗАПСП. В случая
административнонаказателното обвинение не е за нарушение на чл. 98в¹, ал.
2 от ЗАПСП и съотв. санкцията не е наложена на основание чл. 98в¹, ал. 3
от ЗАПСП. Отговорността на "ТРЕЙДФАРМА" ЕООД е ангажирана за нарушение
по чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. първо от ЗАПСП, поради което и при прилагането на чл.
98в, ал. 1 от ЗАПСП, компетентен да издаде наказателното постановление е
министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър.
Не се споделя и възражението на
санкционираното дружество, че твърдяното процесуално нарушение, свързано с
неспазване на чл. 18 от ЗАНН, накърнява правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и възможността му да узнае, за колко и какви конкретно
нарушения му се налага наказанието. Действително, в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление деянието е описано
като използване чрез публично изпълнение на запис на два звукозаписа, с което
се осъществяват признаците на едно административно нарушение по чл. 97, ал. 1,
т. 5, пр. 1 от ЗАПСП и за него е наложено едно наказание. По този начин обаче,
административнонаказаващият орган не е нарушил правото на нарушителя да разбере
какво административно нарушение му се вменява във вина, както и не се засягат
процесуалните права на търговското дружество на този етап да организира
защитата си по описаните фактически обстоятелства. На следващо място, това при
всички случаи е по-благоприятното положение за наказаното дружество, тъй като
противното, а именно - налагането на отделни наказания, дори и в минимално
предвидения в закона размер, заради всеки един използван чрез публично
изпълнение запис на звукозапис, значително или по-скоро многократно би влошило
положението на нарушителя в конкретното административнонаказателно
производство.
При този изход от спора и
своевременно стореното от касатора искане за присъждане на разноски, съответно
приложените доказателства за извършването на разноските, на дружеството следва
да бъдат присъдени такива за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство – 550 лева за
двете инстанции.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в
сила от 04.11.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. С оглед на т. 2 от визираната разпоредба при
интерес над 1000.00 лв., какъвто е в случая, адвокатското възнаграждение следва да е
в размер на 550.00 лв.. В този смисъл възражението за прекомерност е неоснователно.
По изложените съображения, на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във връзка с чл.
222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №64/20.09.2022 г. на Районен съд Балчик, постановено по НАХД № 14/2022 г.,, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7427/25.10.2021 г. на Заместник-министъра на
културата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
"ТРЕЙДФАРМА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. "Арх. Манол Йорданов" №16,
представлявано от управителя Е.Т.Б. , че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.