Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....................Петя
Маринова................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2039 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Осъдителни искове
с правно основание чл. 318 във вр. с чл. 327 във вр. с чл. 303а, ал. 3 и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.
Постъпила е искова
молба от „АПЕКС - 11“ ЕООД – гр. Пловдив, чрез пълномощник адв. А.К., против
„ТЕХНОКОРОЗА“ АД – гр. Ловеч, за
присъждане на сумите: 7951.36 лева – главница по фактури и 1140.58 лева –
обезщетение за забава.
В исковата молба се
посочва, че страните са поддържали дългогодишни коректни търговски
взаимоотношения, като дружеството – ответник „ТЕХНОКОРОЗА“ АД е дългогодишен
клиент на ищеца „АПЕКС 11“ ЕООД и редовно е закупувало различни части и
консумативи, а и се е възползвало от предлаганите от ищеца ремонтни и монтажни
услуги.
Твърди се, че през
последните месеци обаче, предвид настъпили промени в дружеството - ответник,
последното спряло да изпълнява поетите към ищеца финансови ангажименти и има
просрочени задължения в общ размер от 7 951.36 лева с начислен ДДС, по
издадени и двустранно подписани данъчни фактури, както следва:
- По фактура **********/26.03.2018 г.
– 1987.50 лева с начислен ДДС;
- По фактура **********/26.03.2018 г. –
2559.22 лева с начислен ДДС;
- По фактура **********/20.04.2018 г. –
120.00 лева с начислен ДДС;
- По фактура **********/03.05.2018 г. –
734.40 лева с начислен ДДС;
- По фактура **********/11.05.2018 г. –
969.36 лева с начислен ДДС;
- По фактура **********/24.04.2019 г. –
1580.88 лева с начислен ДДС.
Изтъква се, че всяка
една от изброените фактури имплементира в себе си договор, като съответно,
съгласно който дружеството – ищец „АПЕКС 11“ ЕООД прехвърля собствеността върху
дадени резервни части и консумативи и/или се задължава да извърши услуги по
транспорт, ремонт, монтаж и демонтаж на такива части, а в замяна, дружеството -
ответник „ТЕХНОКОРОЗА“ АД е поело ангажимент да заплати цитираните по-горе
суми.
Посочва се, че всички
фактури са подписани от представители на ответника, като върху тях е положен и
печат на дружеството, както и съдържат всички изискуеми по закон реквизити. От „ТЕХНОКОРОЗА“
АД била издадена и изрична справка за задължения по фактури към „АПЕКС 11“
ЕООД, която също е подписана и подпечатана и сама по себе си представлявала
самостоятелно доказателство, че процесните фактури са осчетоводени, а също и че
ответникът изрично признава задължението си.
Ищецът твърди, че
въпреки множеството опити за извънсъдебно уреждане на възникналия спор,
описаните по-горе суми оставали дължими.
Позовава се на разпоредбата
на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Процесните фактури
били получени и подписани своевременно при издаването им и предвид факта, че
нямало друг уговорен срок за заплащането на дължимото възнаграждение, според
ищеца то се дължи в 14-дневен срок от получаването/подписването на всяка една
отделна фактура, който срок е изтекъл.
Ищецът се позовава и
на разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, съгласно която, когато кредиторът е
изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено
друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. В тази връзка и предвид посочената по-горе разпоредба на чл. 303а,
ал. 3 от ТЗ относно срока за плащане, ищецът счита, че след изтичане на 14 дни
от издаване на фактурата, длъжникът „ТЕХНОКОРОЗА“ АД дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва до момента на депозиране от ищеца на молбата
му за обезпечение на бъдещ иск /25.09.2019 г./, като за всяка отделна фактура,
забавата тече от различен времеви момент.
По-конкретно ищецът
посочва претендираното от него обезщетение за забава по всяка фактура, както
следва:
- По фактура **********/26.03.2018 г.,
на стойност 1987.50 лева с начислен ДДС, 14-дневният срок изтича на 09.04.2018
г., като законната лихва е в размер на
295.39 лева до 25.09.2019 г.;
- По фактура **********/26.03.2018 г.,
на стойност 2559.22 лева с начислен ДДС,14-дневният срок изтича на 09.04.2018
г., като законната лихва е в размер на 380.36 лева до 25.09.2019 г.;
- По фактура **********/20.04.2018 г.,
на стойност 120.00 лева с начислен ДДС, 14-дневният срок изтича на 04.05.2018
г., като законната лихва е в размер на 17.00 лева до 25.09.2019 г.;
- По фактура **********/03.05.2018 г.,
на стойност 734.40 лева с начислен ДДС, 14-дневният срок изтича на 17.05.2018
г., като законната лихва е в размер на 101.40 лева до 25.09.2019 г.;
- По фактура **********/11.05.2018 г.,
на стойност 969.36 лева с начислен ДДС, 14-дневният срок изтича на 25.05.2018
г., като законната лихва е в размер на 131.68 лева до 25.09.2019 г.;
- По фактура **********/24.04.2019 г.,
на стойност 1580.88 лева с начислен ДДС, 14-дневният срок изтича на 08.05.2019
г., като законната лихва е в размер на 214.75 лева до 25.09.2019 г., или общо
дължимо обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва за периода от
началото на забавата до депозиране на молбата за обезпечение на бъдещ иск по
ч.гр.дело № 15105/2019 г. на Районен съд-Пловдив /25.09.2019 г./, в размер на
1140.58 лева.
Въз основа на
изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответникът „ТЕХНОКОРОЗА“ АД да му заплати сумата от 7951.36 лв. /седем хиляди
деветстотин петдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ с начислен ДДС,
както и сумата от 1140.58 лв. /хиляда сто и четиридесет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляващо обезщетение за забава, считано от началото на
забавата за всяка една отделна фактура до момента на депозиране на молбата за
допускане на обезпечение на бъдещ иск /25.09.2019 г./.
Моли да му бъдат
присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски, както в обезпечителното
производство, така и в настоящата съдебна инстанция.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника
„ТЕХНОКОРОЗА“ АД – гр. Ловеч, с който е изразено становище за частична
неоснователност на предявените искове, поради извършено плащане на част от
главното вземане, а именно на сумата в размер на 1987.50 лева – главница по
първата фактура № 1050003653/26.03.2018
г. /неправилно посочена в исковата молба с № 1050003643/26.03.2018 г./. При това положение посочва, че остава дължима
сума за главници в общ размер на 5963.86 лева и в тази част признава предявения
главен иск. Относно акцесорното вземане за
обезщетение за забава, счита, че следва да бъде съответно намалено, с оглед
извършеното плащане на главницата по първата фактура. За доказване на посоченото
плащане ответникът е представил счетоводна справка за дължимите на ищеца суми
от главници, както и заверен препис от платежно нареждане за сумата 1987.50
лева по сметка на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. В депозирана писмена молба, процесуалният му представител адв. К.
не оспорва направеното възражение в отговора на ответника за извършено частично
плащане и признава, че сумата от 1987.50 лева по фактура №
**********/26.03.2018 г. действително е получена от довереното му дружество. Не
оспорва, че с оглед осъщественото плащане, следва да се намали съответно
обезщетението за забава. Моли за присъждане на сумата от 5963.86 лева и
обезщетение за забава за всяка от фактурите от падежа до датата на допускане на
обезпечението, ведно с лихвата за забава от допускане на обезпечението до
окончателното погасяване на задълженията. Поддържа и искането за присъждане на
разноските по делото, включително в обезпечителното производство, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява в
съдебно заседание.
От приложените
по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не
се спори по делото, че страните са поддържали търговски взаимоотношения, като дружеството –
ответник „ТЕХНОКОРОЗА“ АД е закупувало от ищеца „АПЕКС 11" ЕООД различни
части и консумативи и се е възползвало и от предлаганите от ищеца ремонтни и
монтажни услуги.
Установява се, че ищецът „АПЕКС 11“ ЕООД – гр. Пловдив в качеството си на доставчик, е издал на ответника „ТЕХНОКОРОЗА“
АД – гр. Ловеч, в качеството на получател,
описаните по-горе 6 бр. фактури, заверени копия от които са приложени по
делото, с посочено във всяка фактура наименование на стоката/услугата, с
описание на мярка, количество, един.цена и стойност, с обща сума за плащане по
всички фактури: процесната сума от 7951.36 лева с ДДС.
Всички
фактури са подписани от представител на ответника, с положен печат на
дружеството и съдържат всички изискуеми по закон реквизити, като няма спор по
тези въпроси.
Приложена
е и счетоводна справка на „ТЕХНОКОРОЗА“ АД за задължения по посочените фактури към „АПЕКС 11“ ЕООД
.
При
тези данни съдът приема, че между страните са били сключени валидни търговски
сделки по смисъла на чл. 286 ал. 1 във връзка с чл. 318 ал. 1 от ТЗ,
обективирани в издадените от ищеца на ответника 6 броя фактури, като по силата
на така сключените сделки ищецът е следвало да достави на ответника описаните
във фактурите стоки/услуги и не се спори, че е изпълнил задължението си, а
ответникът е следвало да му заплати цената на доставените стоки/услуги.
Съгласно разпоредбата
на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане.
Не се спори, че в
случая не е имало друг уговорен срок за заплащането на дължимото
възнаграждение, поради което то се дължи в 14-дневен срок от получаването/подписването
на всяка една отделна фактура, като видно е от фактурите, че датата на
издаването им съвпада с датата на получаване.
Според чл. 309а, ал. 1
от ТЗ, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за
плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
Доказателствената
тежест за плащането на дължимите суми по сделките, обективирани в процесните
фактури, се носи от ответника. Същият представи като доказателство преводно
нареждане за заплащане само на сумата по първата фактура №
**********/26.03.2018 г. в размер на 1987.50 лева, което плащане е извършено на
11.09.2019 г. по сметка на ищеца.
Ищецът
признава, че е получил тази сума, като поддържа искането си за присъждане на
обезщетение за забава и върху нея, което следва да бъде съответно намалено.
Ответникът признава, че не е заплатил задълженията си
по останалите пет фактури в общ размер на 5963.86 лева, както и съответното
обезщетение за забава, при съобразяване извършеното плащане по първата фактура.
При тези данни съдът намира, че ответникът е неизправна
страна по сключените с ищеца търговски сделки, поради което следва да понесе произтичащите от
това последици чрез уважаване на осъдителната претенция на изправната страна до
размер на сумата 5963.86 лева с начислен ДДС, ведно
със законната лихва от датата на допускане на обезпечението по бъдещия иск
/25.09.2019 г./ до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния
претендиран размер от 7951.36 лева, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, поради извършеното плащане.
С оглед
уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорния
иск за присъждане на обезщетение за забава. Същото следва да бъде присъдено при
съобразяване разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ относно падежа на сумите по
фактурите, които е следвало да бъдат платени в 14-дневен срок от получаването
им. В този смисъл, падежът по първата фактура е настъпил на 09.04.2018 г., а
плащането на сумата по нея е извършено на 11.09.2019 г. Следователно, ищецът
има право на обезщетение за забава върху дължимата сума от 1987.50 лева по
фактурата, за периода от 09.04.2018 г. до 10.09.2019 г., което съдът изчисли в
размер на сумата 287.11 лева, чрез електронната система за изчисляване на лихви
на интернет-страницата на НАП, а от това следва, че искането на ищеца за
присъждане на обезщетение за забава по тази фактура е основателно до размер на
сумата 287.11 лева, като до пълния претендиран размер от 295.39 лева, следва да
бъде отхвърлено. В обобщение, искът за присъждане на обезщетение за забава
върху главните вземания се явява основателен и следва да бъде уважен до размер
на сумата в общ размер от 1132.30 лева, като за разликата до пълния претендиран
размер от 1140.58 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира следните разноски в настоящото
производство и в производството по обезпечаване на иска по ч.гр.дело №
15105/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, а именно: 1000.00 лева –
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, 40.00 лева – държавна
такса в същото обезпечително производство, 500.00 лева – адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство и 363.68 лева – държавна такса
в исковото производство. От вложените по делото платежни документи, включително
тези по приложеното ч.гр.дело № 15105/2019 г. на РС-Пловдив, е видно, че
претендираните разноски са направени от ищеца. От тези разноски ответникът
следва да заплати на ищеца сумата общо в размер на 1485.80 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответникът не е
претендирал разноски, нито има данни да е направил такива, поради което съдът
не следва да се произнася по искането на ищеца за прихващане на взаимно
дължимите суми за разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко“ № 1, ет. 4, офис „Технокороза“, представлявано от управителя
Веселина Томчева Томчева, на основание чл.
318 във вр. с чл. 327 във вр.
с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, да заплати на „АПЕКС 11“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 11, представлявано
от управителя Алекси Георгиев Алексиев, сумата 5963.86 лв. /пет хиляди деветстотин шестдесет и три лева и
осемдесет и шест стотинки/ с начислен ДДС, представляваща дължима стойност по
следните фактури: № **********/26.03.2018 г., № **********/20.04.2018
г., № **********/03.05.2018 г., № **********/11.05.2018 г. и №
**********/24.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
като искът за разликата до пълния претендиран размер от 7951.36 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, поради извършено плащане по фактура № **********/26.03.2018
г.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко“ № 1, ет. 4, офис „Технокороза“, представлявано от
управителя Веселина Томчева Томчева, на основание чл.
309а, ал. 1 от ТЗ, да заплати на „АПЕКС 11“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 11,
представлявано от управителя Алекси Георгиев Алексиев, сумата 1132.30 лв. /хиляда сто тридесет и два
лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главното
вземане, за периода от 09.04.2018 г. до 25.09.2019 г., като искът, за разликата
до пълния претендиран размер от 1140.58 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„ТЕХНОКОРОЗА“ АД,
с горните данни, да заплати на „АПЕКС 11“
ЕООД, с горните данни, сумата 1485.80 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и пет
лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски по настоящото дело и в производството
по обезпечаване на иска – ч.гр.дело № 1505/2019 г. по описа на РС-Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: