Решение по дело №116/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. Л. М., [населено място], чрез адв. А. М., АК София против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1473611 от 11.02.2025г., издадена от К. С. В. - полицай към 01 РУ Перник, ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС без застраховка „гражданска отговорност“ до предоставяне на сключена валидна застраховка.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Пледира се, че заповедта е издадена при липса на основание, тъй като лицето не е управлявало МПС при проверката, а товарният автомобил е бил паркиран. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., САК. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи. За доказване на твърденията си ангажира гласни доказателствени средства. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – К. С. В. - полицай към 01 РУ Перник, ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № GPAM-1473611 от 11.02.2025г., издадена от К. С. В. - полицай към 01 РУ Перник, ОДМВР – Перник за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. „е“ от ЗДвП, на К. Л. М. временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка гражданска отговорност. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3470920/11.02.2025г. против К. Л. М., за това, че на 11.02.2025 г. около 11:07ч. в [населено място], с посока на движение от улица Средец към улица Искър управлява товарен автомобил – Р. М. с рег. № [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД, като при извършената проверка на [улица]пред блок 89 се установило, че автомобила няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валидна към датата и часа на проверката.

Прието е, че водачът е управлявал МПС, в нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане.

Срещу АУАН са подадени възражения в срока по чл. 44 ЗАНН, в които се оспорва така описаната фактическа обстановка. Сочи се, че автомобилът не е бил в движение, а е бил паркиран пред офиса на дружеството, като поради габаритите си, е излизал извън очертанията на паркомястото и е навлизал в зоната на пешеходната пътека. Именно този факт е привлякъл вниманието на патрулния автомбил, който е спрял до товарния за проверка.

В съдебно заседание отново се оспорват фактическите констатации в ПАМ, съответно АУАН като се твърди, че жалбоподателят не е управлявал МПС към момента на проверката.

По делото са изслушани показанията на доведения от жалбоподателя свидетел Т. К. А. и свидетеля по установяване на нарушението С. Б. С. – полицейски служител в 01 РУ при ОДМВР – Перник. Свидетелят Т. К. А. заявява, че е служител – офис мениджър в офиса на „КВМ Логистик“. Дружеството е с предмет на дейност „транспорт и логистика“ и разполага с около десетина товарни автомобила. Въпросният автомобил е бил паркиран пред офиса, като го е заварила сутринта, като е дошла на работа. Не знае кой го е докарал. Управителят К. М. е бил в офиса и някой от служителите го е извикал да излезе навън, защото до БУС-а има полицейски автомобил. Свидетелят по АУАН С. Б. С. описва, че с колегата си били в патрулен автомобил в движение по посока от [улица]към [улица], когато забелязали въпросния автомобил, паркиран неправилно на пешеходна пътека, която е пред блок, за което спрели за да вземат отношение. В автомобилът не е имало водач. Впоследствие дошъл мъж с неизвестна самоличност, който на въпроса защо е неправилно спрян и паркиран казал, че автомобила е на фирмата и шефа му го е спрял по този начин. След това дошъл и управителя, който казал, че го е управлявал преди това и го е паркирал известно време преди пристигането на полицаите, не си спомня кога. Автоматично в системата след справка на регистрационния номер на автомобила, излязло, че няма застраховка „Гражданска отговорност“, поради което съставили АУАН и ЗППАМ. Междувременно управителя сключил „гражданска отговорност“ и след представянето й СУМПС му било върнато.

Настощият състав кредитира показанията и на двамата разпитани свидетели като вътрешно непротиворечиви, логични и последователни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник на основание чл. 43, ал. 4 във вр.с ал.1 и ал. 3, т.1 от ЗМВР са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП., като в 1.7 са делегирани правомощия на старши полицаите в РУ при ОДМВР – Перник Представена е служебна бележка изх. № 313р-6875/08.04.2025г. от която е видно, че към датата на издаване на процесната ПАМ К. С. В. е заемал длъжност „старши полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ Перник при ОДМВР-Перник, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както правното основание, така и релевантните факти и обстоятелства, с оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, в която е предвидено налагането на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление" на "водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите- до представяне на сключена валидна застраховка". Следователно необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ на това основание е установяването по надлежен ред управление на МПС от лице, без да е налице сключена валидна застраховка "ГО". За приложението й е от значение единствено обективният факт - управлява ли се МПС и същото участва ли в движението по пътищата без наличие на валидно сключена застраховка "ГО". По делото не се спори, а и от писмената справка в "Гаранционния фонд" следва, че за процесното МПС на датата и часа на проверката не е била сключена застраховка "Гражданска отговорност", като същата е сключена впоследствие.

Съдът обаче намира, че по делото не се установи наличието на другата материално-правна предпоставка, а именно „управление на МПС“. Нарушението на водача е констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. От събраните по делото гласни доказателства следва да се приеме, че съдържащите се в АУАН № 3470920 от 11.02.2025г. фактически констатации досежно управлението от К. М. на МПС на посочените в АУАН дата, час и място, се явяват необосновани и опровергани от свидетелските показания, включително тези на свидетеля по АУАН. Безспорно се доказа, че автомобилът е бил паркиран и в него е нямало водач към момента на спирането на патрулния автомобил. Както и нито преди това е доказано, че в по-ранен момент, непосредствено предшестващ проверката, К. М. е управлявал МПС – товарен автомобил, тоест лицето не е имало качеството на водач на МПС по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл. 171, т.1, б. "е" от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС без застраховка „гражданска отговорност“" по отношение на жалбоподателя. С оглед на което оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Целта на принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените по делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 171, т.1, б."е" от ЗДвП, но не се основава и на необходимост от налагане на този вид принудителна административна мярка за постигане на предвидената в закона цел.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Претендират се разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв. за заплатена държавна такса за образуване на производството, и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. лв. Съдът, съобразявайки решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., счита така определения размер на адвокатско възнаграждение за съответен на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на жалбоподателя действия. Разноските ще бъдат възложени на ОДМВР – Перник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт (чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник, III с-в

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на К. Л. М., [населено място], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1473611 от 11.02.2025г., издадена от К. С. В. - полицай към 01 РУ Перник, ОДМВР – Перник, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, да заплати на К. Л. М., [ЕГН], направените по делото разноски в общ размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.