Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С Решение № 275/18.03.2011г., постановено по гр.д. № 2722/2010г. Великотърновският Районен съд е отхъврилл предявения от А. И. Б. против П. И. К. иск, с който се претендира да бъде прието за установено, че в полза на ищцата съществува вземане от ответницата за сумата от 1280лв. по запис на заповед от 20.12.2006г. с падеж 13.04.2007г., за сумата от 1380лв., по запис на заповед от 18.10.2007г. с падеж23.11.2007г., за сумата от 1536лв. по запис на заповед от 25.11.2008г. с падеж 14.03.2008г ведно със законната лихва за забава, считано от 26.02.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 565/02.03.2010г. по ч.гр.д. № 852/2010г. на ВТРС, като неоснователен. Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Б.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд, че сумите по трите процесни записа на заповед са върнати, са неправилни. Установено било по делото, че между страните е имало отношения, съгласно които ищцата е давала парични средства на ответницата многократно и за дадените суми са съставяни договори за заем, записи на заповед и разписка. За връщане на сумите ВИНАГИ били издавани квитанции от страна на ищцата. По процесните записи на заповед сумите не бÞли върнати, а твърденията на ответницата в тази насока били недоказани. Неправилно съдът приел, че между страните имало подписан договор за финансов заем от 20.12.2006г.и че същият дублирал един от процесните записи на заповед. Такъв договор не бил представен по делото. Съдът неправилно кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел С., които според жалбоподателя са неверни. Те не кореспондирали с другите, събрани по делото доказателства, както и не били доказани фактите, които свидетелят твърдял. Представените квитанции за връщани суми били издавани лично от ищцата, но касаели връщане на суми по други договори за заем. Касаели други отношения между страните, възникнали по повод запис на заповед от 04.07.2007г. Неправилно според жалбоподателя съдът се позовал на разпоредбата на чл. 176,ал.3 от ГПК Въпросите, които били поставени на ищцата по този ред не били спорни по делото и отговорите им били дадени с исковата молба, а и от самата ответница. Претендира се отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че фактическите констатации на съда са правилни и релевантните за спора факти са точно установени показанията на свидетеля С. били точни и изчерпателни, поради което правилно и съдът ги е кредитирал. Правилно били приложени и последиците на чл. 176,ал.3 от ГПК. Претендира се да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Първоинстанционното решение е изцяло валидно и допустимо. По същество решението е правилно, а подадената против него въззивна жалба неоснователна, по следните съображения: Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, вр.чл.415 от ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документи, записи на заповед, дължимо на основание чл. 538,ал. 1вр. Чл. 535 от ТЗ Ищцата твърди да й се дължат от страна на ответницата суми по записи на заповед, както следва: 1280лв. по запис на заповед от 20.12.2006г. с падеж 13.04.2007г., 1380лв. по запис на заповед от 18.10.2007г. с падеж 23.11.2007г. и 1536лв. по запис на заповед от 25.11.2008г. с падеж 14.03.2008г ведно със законната лихва за забава, считано от 26.02.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 565/02.03.2010г. по ч.гр.д. № 852/2010г. на ВТРС. Ответницата оспорва иска, като сочи, че посочените записи на заповед са издадени като обезпечение на получени заеми, като задълженията по каузалните правоотношения между страните са погасени. Погасяването било уговорено на седмични вноски, изплащани от ответницата в брой, като след изплащане на задълженията записите на заповед не били върнати на издателя. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото обективно, всестранно и пълно, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил правилни изводи относно обстоятелствата, които се установяват с тях. Макар и да възприема изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка, настоящата инстанция намира за нужно да обсъди най-важните моменти от нея, поради депозираните в жалбата оплаквания. Не се спори по делото, че процесните три записа на заповед са издадени от ответницата и подписани от нея. Те съдържат всички реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ и в този смисъл са действителни и годни да породят правни последици, главната от които е дължимост на посочените в тях суми, с оглед настъпване на падежа и по три‗е записа. Основното възражение на ответника по делото е, че трите записа на заповед са издадени във връзка с конкретни каузални отношения между страните- договори за заем, като сумите по трите договора, обезпечени с процесните записи на заповед са напълно погасени. От данните по делото по категоричен начин се установява твърдението на ответната страна, че зад всеки един от трите записа на заповед стои конкретно каузално правоотношение- договор за заем. Особено ясно това е видно по отношение на записа на заповед от 20.12.2006г. Към делото е приложено гр.д. № 852/2010г.на ВТРС, което е водено между същите страни. Към това дело е приложен договор за финансов заем от посочената по- горе дата, като дадената по този договор сума е 1000лв. Падежът на последната уговорена между страните седмични вноски съвпада с посочения в записа на заповед падеж. Сумата, която следва да се върне съгласно договора за финансов заем е в размер на 1280 лв. /сборът от всички 16 погасителни вноски/, който размер съвпада с дължимия по записа на заповед. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел Н.С.В, който твърди да е „работил” за лицето, което живее на съпружески начала с ищцата /св. Г./. Именно това лице е осигурявало сумите, давани в заем на ответницата. Възражението на жалбоподателя, че не било доказано обстоятелството, че свидетелят С. е работил за свидетеля Г.в, е несъстоятелно. Свидетелят установява действителните фактически отношения между страните по повод издаването на процесните записи на заповед и погасяването на сумите по тях. Не е нужно за установяване х на подобни факти да е доказано наличието на валидно трудово правоотношение на свидетеля с ищцата. Очевидно е, че той е осъществявал дейност по предоставяне на парични средства от името на ищцата на заематели, както и е организирал събирането на сумите. Неговите показания кореспондират както с цитираните по- горе писмени доказателства /неоспорени от страните /, така и с представените по делото разписки за платени суми от страна на ответницата в полза на ищцата. Всички те носят отбелязването, че се касае за „вноска по заем”, носят подписа на ищцата, не са оспорени от нея. Сборът от посочените в разписките суми далеч надвишава дължимото по трите процесни записи на заповед. Твърдението, че те касаят други отношения между страните не е доказано от ищцата, в чиято тежест лежи установяването на този факт. Противоречието между показанията на двамата разпитани по делото свидетели е очевидно. То обаче в никакъв случай не следва да се тълкува в полза на ищцовата страна. Свидетелят Г. от една страна живее на съпружески начала с ищцата, а от друга е пряко заинтересован от изхода на делото, понеже няма съмнение, че всички финансови дела на ищцата са били под негов пряк контрол. От друга страна свидетелят С., както правилно сочи и първоинстанционният съд, е действал като овластено от кредитора лице при даването на суми в заем от името на ищцата и при събирането им от длъжниците. За това свидетелстват и представените по делото разписки. От казаното до тук следва, че ищцата некоректно е изложила в исковата си молба фактите относно правоотношенията с ответницата по повод издадените три записа на заповед. По отношение на първия от тях безспорно от данните по делото се установява връщане на дадената в заем сума, поради което исковата претенция в тази й част не е нито доказана, нито основателна. По отношение факта на погасяване на сумите по другите два процесни записи на заповед първоинстанционният съд абсолютно резонно и при спазване на закона е приложил последиците на чл. 176,ал.3 от ГПК . Съгласно определението на съда ищцата е била призована по реда на чл. 176 от ГПК , за да отговори на въпросите дали записите на заповед са издадени с обезпечителна цел на парични заеми и платени ли са задълженията по паричните заеми от 20.12.2006г, от 08.10.2007г., от 25.11.2007г. На ищцата са разяснени и последиците на чл. 176 , ал. 3 от ГПК .Същата не се е явила в съда, за да отговори на поставените въпроси, които са от съществено значение за разрешаване на повдигнатия спор. Това й процесуално поведение, преценено съвкупно с другите събрани по делото доказателства дава основание на съда да приеме за доказани обстоятелствата, относно които ищцата не се е явила да даде обяснения. Тези обстоятелства са именно издаването на записите на заповед с обезпечителна цел и погасяване на сумите по каузалните сделки, чието изпълнение те обезпечават.Обстоятелството, че свидетелят С. е имал преки впечатления за отношенията между страните само до 2008г. не може да даде основание на съда да приеме недоказаност на горните факти. Първоинстанционният съд е изложил изчерпателни и съобразени с установените по делото факти правни изводи относно неоснователността на предявените искове, които настоящата инстанция напълно споделя. С оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Същият не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да бъде потвърден. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 275/18.03.2011г., постановено по гр.д. № 2722/2010г. по описа на Великотърновския Районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |