№ 261
гр. Благоевград, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело №
20211210101178 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно
производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. К. Т., ЕГН **********, А. К. Т., ЕГН
********** и Л. К. Л., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К."
№, чрез адв. Д.Б. срещу Е. Л. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” №.
Ищците твърдят, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от недвижим имот УПИ VII-252,
представляващ парцел Vll-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и
две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и
индивидуализацията му по плана на с.Крупник, общ.Симитли, обл.Благоевград,
одобрен със Заповед №513/ 31.03.1975г. на Кмета на община Симитли, при съседи:
югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251. Поддържат, че през целия
им съзнателен живот, от раждането им досега, израснали със съзнанието, че
гореописаният имот бил изключителна собственост на семейството им, като в имота
била изградена двуетажна масивна жилищна сграда, в която живеела тяхната баба Ц.
Т. /починала на 12.04.2008г./ и баща им К. Т. /починал на 22.05.2017г./. Сочат, че от
женитбата й ответницата, която е тяхна леля, живеела в гр. Благоевград, и никога не е
била имала собственически намерения по отношение на поземления имот и на
изградената в него сграда. Излагат, че са придобили правото на собственост на по 1/3
ид.ч. от него на основание давностно владение, продължило повече от 30 години /от
1988г./, като упражнявали фактическа власт върху процесния имот лично и чрез баща
им К. Т. до неговата смърт. Поддържат, че през есента на 2018г. децата на първия ищец
Ц.Т. им били съобщили, че ответницата била нахлула в изградената в процесния имот
жилищна сграда и ги била изхвърлила оттам. Сочат, че в полза на ответницата Е.М.
били издадени констативни нотариални актове съответно № 76, том II, дело
№212/27.06.2018г. и №74, том II, дело №210/27.06.2018г. на нотариус К. М., с която
последната била призната за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот и на първия
1
жилищен етаж от изградената в него двуетажна жилищна сграда. Иска да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на по
1/3 ид.ч. от процесния недвижимия имот на основание давност.
Ответницата оспорва предявения иск с доводи, че ищците не притежавали по 1/3
ид.ч. за всеки един от тях от процесния недвижим имот. Поддържа, че страните по
настоящото производство били наследници на Л. Х. Т., бивш жител на с. Крупник,
починал на 14.04.1986г., и Ц. И. Т., бивш жител на с. Крупник, починала на
12.04.2008г. Излага, че от съвместното съжителство на последните били родени
ответницата Е. Л. М. и К. Л. Т., бивш жител на с. Крупник, починал на 22.05.2017г.,
оставил за свои наследници ищците по настоящото производство — А.Т., Ц.Т. и Л.Л..
Сочи, че още приживе бащата на ответницата Е.М. и на брат й К. Т. — Л. Т., се бил
снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147, том II,
дело № 336 от 22.05.1968г. по описа на Благоевградски районен съдия, касателно
процесния недвижим имот, като двата процесни етажа от къщата, ведно с лятната
кухня и гаража били построени в периода 1969г. — 1970г. Това бил родният дом, в
който ответницата е израснала заедно с брат й К. Т., като процесният недвижим имот
след смъртта на родителите им оставал единствен наследствен такъв. Заявява, че
ищците не са владеели процесния имот през последните 10 години, тъй като същите
живеели и работили в чужбина — Л.Л. и А.Т., а Ц.Т. живеела на квартира в гр.
Благоевград, като последната никога не била изразявала каквито и да е било намерения
по отношение на имота.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и
субективно (активно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК,
имащ за предмет установяване на правото на собственост на по 1/3 идеална част за
всеки един от ищците върху процесния недвижим имот.
Предявените установителни искове са допустими.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците
да са собственици на претендираните идеални части от процесния имот, въз основа на
заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установят,
че са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене;
осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и
същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба
период от време.
Ответницата, при условията на насрещно и непълно доказване, следва да докаже
направените от нея възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците.
От удостоверение за наследници на Л. Х. Т., с изх. № 97/31.10.2021 г., издадено от
Община Симитли, се установява, че ищците А. К. Т., Ц. К. Т., Л.К. Теов и ответницата
Е. Л. М. са наследници по закон на Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. Наследник по
закон на Л. Х. Т. е била и неговата съпруга Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г., която е
оставила за наследници същите наследници, а именно ищците и ответницата.
Прекият наследодател на ищците е бил синът на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. – К. Л. Т.,
починал на 22.05.2017г. Бащата на ищците К. Л. Т. и ответницата Е. Л. М. са били брат
и сестра, като техни родители са били Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т.,
починала на 12.04.2008г. Следователно ищците са племенници на ответницата, а тя е
тяхна леля /сестра на бащата на ищците/.
Процесния имот, който представлява дворно място, е бил придобит от
2
наследодателите на страните Л. Х. Т. и Ц. И. Т. (съответно баба и дядо на ищците и
родителите на ответницата) през 1968 г. Този факт се установява от приетия по делото
Нотариален акт за собственост на недвижим имот но давност № 147, том П, дело № 336
от 22.05.1968г. по описа на Благоевградски народен съдия.
В процесния имот Л. Х. Т. и Ц. И. Т. изградили двуетажна масивна жилищна сграда и
пристройка, представляваща лятна кухня.
Установява се от събраните гласни доказателствени средства (показанията на
разпитаните свидетели П. К. Г., И. Г. Н., В. Б. В., В. С. Н., П. Н. Ст. и К. Х. Н.), че в
изградената в процесния имот жилищна сграда, са живеели и израснили децата на Л. Х.
Т. и Ц. И. Т., а именно бащата на ищците К. Л. Т. и ответницата Е. Л. М.. Става ясно,
че през 1980-те ответницата сключила граждански брак и се преместила да живее в гр.
Благоевград. В къщата останали да живеят нейните родители Л. Х. Т. и Ц. И. Т., както
и нейният брат К. Л. Т. и неговото семейство. След смъртта на Л. Х. Т. на 14.04.1986г.
в имота останали да живеят Ц. И. Т. и синът й К. Л. Т. заедно с децата му ищците А. К.
Т., Ц. К. Т., Л. К. Л.. Ищците до пълнолетието им живеели в къщата, след което отишли
да учат в гр. Благоевград. Ц. И. Т. продължила да живее в къщата заедно със сина й К.
Л. Т. до нейната смърт на 12.04.2008г. Докато била жива Ц. И. Т., е била посещавана
редовно от нейната дъщеря ответницата Е. Л. М.. След смъртта на Ц. И. Т. в имота
останал да живее само бащата на ищците К. Л. Т., който отглеждал малка по размер
овощна и зеленчукова градина. Ответницата посещавала и брат й К. Т. до неговата
смърт на 22.05.2017г., но посещенията й били по-редки, тъй като се грижила за тежко
болния й съпруг в гр. Благоевград. При разпитите им всеки един от свидетелите описва
родствените връзки между страните по делото, техните отношения във връзка
уреждане въпроса с процесния имот и изградената в него къща, както и това дали и
колко често ответницата е посещавала имота. Според възприятията на доведените от
ищците свидетели П. К. Г. и И. Г. Н., след като ответницата през 1980-те години се
преместила да живее в гр. Благоевград, същата рядко е посещавала имота. Според
възприятията на доведените от ответницата свидетели В. Б. В., В. С. Н., П. Н. Ст. и К.
Х. Н., същата е посещавала по-често имота, докато е била жива нейната майка Ц. Т., а
след нейната смърт е идвала в имота по-рядко, за да се вижда с брат й К. Т..
След смъртта на брат й К. Т. ответницата се била снабдила с констативни нотариални
актове съответно № 76, том II, дело №212/27.06.2018г. и №74, том II, дело
№210/27.06.2018г. на нотариус К. М., с които последната била призната за собственик
на 1/2 ид.част от процесния имот на основание наследствено правоприемство и на
първия жилищен етаж от изградената в него двуетажна жилищна сграда на основание
давностно владение.
Свидетелите П. Н. Ст. и В. Б. В. са били разпитани и в рамките на нотариалните дела,
по които са били издадени и констативните нотариални актове в полза на ответницата.
Показанията на свидетелите С. и В., дадени в хода на съдебното дирене по сегашното
производство, по същността си не се различават от тези, които са били депозирани
пред нотариуса и са послужили за съставянето на констативните нотариални актове.
Установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че ищците
понастоящем живееят и работят в чужбина. Ищците А.Т. и Л. К. Л. са заминали и
живеят в чужбина от над 10 години, а ищцата Ц.Т. от около две години. От всички
ищци А.Т. се прибирала най-рядко в България, като ищците Л.Л. и Ц.Т. са посещавали
имота най-често.
Установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че бащата на ищците
К. Л. Т. е бил извършил с помощта на сина си Л. К. Л. около 2013г. -2015г. ремонт на
втория етаж на къщата, като била подменена и дограмата на къщата.
След смъртта на К. Л. Т. в имота не живее никого, като ключ за същия има
свидетелят И. Г. Н..
3
Между ответницата и ищците след смъртта на К. Л. Т. са възникнали спорове
относно процесния имот и изградената в него жилищна сграда. В тази връзка от
преписка вх. № 7852-00- 2645/30.09.2019 г. се установява, че ответницата е депозирала
жалба, в която е посочила, че децата на ищцата Ц.Т. – К. и В. С. са били счупили
входната врата на къщата. В жалбата си ответницата е описала от нейна гледна точка
спора й с нейните племенници и ищци по делото.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. е в
размер на по 1/2 ид. част за всяко едно от двете им деца – К. Л. Т. (баща на ищците) и
ответницата Е. Л. М. (леля на ищците). При това положение децата на К. Л. Т. -
ищците А. К. Т., Ц. К. Т., Л.К. Теов са придобили по 1/6 ид.ч. от наследството на
техните дядо и баба Л. Х. Т. и Ц. И. Т..
С оглед изложеното приложение намират постановките на Тълкувателно решение №
1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В тези постановки е
утвърдено разбирането, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и това е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, трябва чрез
едностранни действия, сведени до знанието на останалите съсобственици, да превърне
държането чуждите идеални части във владение.
Според тезата на ищците, същите са осъществявали фактическата власт върху
процесния имот, чрез назначени управители, лично и чрез трети лица, включително и
чрез покойния им баща К. Л. Т. над 30 години, като по този начин са придобили
собствеността над целия имот при равни квоти от по 1/3 ид.ч. Тази теза не може да
бъде споделена поради следните съображения:
От събрания по делото доказателствен материал не може да се направи обоснован
извод, че ищците са установили фактическа власт върху имота по посочения от тях
начин. В тази връзка следва да се изтъкне, че фактическият състав на владението
съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана
фактичека власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя.
Обективният елемент на владението – упражняване на фактическа власт, съвпада с
този при държането, като от значение една фактическа власт да се определи като
владение е субективният елемент на своене на вещта. Намерението според чл. 69 ЗС се
предполага от упражняваната фактическа власт. Според цитираното по-горе ТР №
1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато съсобственик е
започнал да владее своята идеална част и да държи вещта като обща, то той е държател
на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
В настоящия случай бащата на ищците и техен пряк наследодател К. Л. Т. не е
упражнявал фактическа власт върху имота за другиго, а именно за ищците, а за себе си.
Това е така, защото същият е живеел в къщата и е установил фактическа власт върху
имота на основание наследствено правоприемство от страна на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. /баба
4
и дядо на ищците/. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че
другият наследник на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. ответницата Е. Л. М. се е интересувала от
процесния имот и е посещавал същия. В тази връзка недоказано остана твърдението на
ищците, че ответницата се била дезинтересирала от собствеността й. Дори да се
приеме, че ответницата Е.М. е живеела от 1980-те години в Благоевград, а не в
Крупник, това не означава само по себе си, че тя се е била отказала от наследството на
нейните родители. Следва да се съобрази обстоятелството, че нито един свидетел, не
сочи факти, а и ищците не се позовават на такива, въз основа на които да се заключи,
че прекият наследодател на ищците К. Л. Т. е извършвал действия, с които е
обективирал спрямо останалия наследник ответницата Е.М. намерението си да владее
нейната идеална част за себе си. Обстоятелството, че същият е извършил действия по
ремонт на къщата, не е действие, за което може да се приеме, че е насочено към
владение на идеалната част на ответницата. В тази връзка следва да се посочи, че
ответницата Е.М. е имала достъп до имота до смъртта на брат й на 22.05.2017г.
Последната се е снабдила на 27.06.2018г. и с констативни нотариални актове за 1/2
ид.ч. от процесния имот и за първия етаж от къщата.
Освен посоченото следва да се съобрази, че не е достатъчно едно лице да ползва
имота според неговото предназначение, за да се приеме, че упражнява фактическа
власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се
придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е
необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин
чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената
вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права т.е. все действия, които
са достигнали до неговото знание.
В тази насока е нужно да се посочи, че след като веднъж фактическата власт върху
имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност, освен ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение и в негова полза започва да тече придобивна
давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за
себе си да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин.
С оглед изложеното ищците са собственици на по 1/6 ид.ч. от процесния недвижим
имот на основание наследствено правоприемство от техните дядо и баба Л. Х. Т. и Ц.
И. Т., а не на по на 1/3 ид.ч.
Ответницата е собственик на основание наследствено правоприемство от нейните
родители Л. Х. Т. и Ц. И. Т. на останалата 1/2 ид.ч. от имота.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените обективно и субективно (активно)
съединени установителни искове се явяват частично основателни и като такива
подлежат на уважаване за по 1/6 ид.ч. за всеки един от тримата ищци, като за
разликите до пълните предявени размери от по 1/3 ид.ч. подлежат на отхвърляне.
Относно искането на ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а
последица при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от
акта.
В настоящия казус се установи, че ответницата притежава именно 1/2 ид.ч. от
процесния имот, както е и отразено в констативен нотариален акт № 76, том II, дело
5
№212/27.06.2018г. на нотариус К. М.. При това положение искането на ищците се
явява неоснователно.
Относно разноските:
При този изход от делото всяка една от страните има право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено както от ищците, така и от ответницата. При
определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от
процесуалния представител на ответницата възражение за прекомерност за
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-
нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищците
претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., като с оглед предмета на
делото минималният размер на адвокатския хонорар е 600 лв. (арг. от чл. 7, ал. 5 от
Наредбата). Исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищците съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат
разноски в исковото производство в общ размер на 750 лв. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответницата се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на
предявените искове в размер на 447,64 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград,
Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответницата Е. Л. М., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к.”Е.” №, че ищцата Ц. К. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. “К." № е собственик, на основание наследствено правоприемство от
бащата на ищцата К. Л. Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като
последният е от своя страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и
бабата на ищцата Л. Х. Т. , починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на
12.04.2008г. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ VII-252, представляващ
парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-
двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и
индивидуализацията му по плана на с. Крупник, общ.Симитли, обл.Благоевград,
одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община Симитли, при съседи:
югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1/3 ид.ч.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответницата Е. Л. М., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к.”Е.” №, че ищцата А. К. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. “К." № е собственик, на основание наследствено правоприемство от
бащата на ищцата К. Л. Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като
последният е от своя страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и
бабата на ищцата Л. Х. Т. , починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на
12.04.2008г. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ VII-252, представляващ
парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-
двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и
индивидуализацията му по плана на с.Крупник, общ.Симитли, обл.Благоевград,
6
одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община Симитли, при съседи:
югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1/3 ид.ч.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответницата Е. Л. М., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к.”Е.” №, че ищецът Л. К. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. “К." № е собственик, на основание наследствено правоприемство от
бащата на ищeца К. Л. Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като
последният е от своя страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и
бабата на ищeца Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на
12.04.2008г. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ VII-252, представляващ
парцел VII -седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-
двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и
индивидуализацията му по плана на с.Крупник, общ.Симитли, обл.Благоевград,
одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община Симитли, при съседи:
югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1/3 ид.ч.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Л. М., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к.”Е.” № да заплати на Ц. К. Т., ЕГН **********, А. К. Т., ЕГН ********** и Л. К.
Л., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К." №, разноски в
производството в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, съобразно
уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ц. К. Т., ЕГН **********, А. К. Т., ЕГН
********** и Л. К. Л., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К." №
да заплатят на Е. Л. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” №, разноски в
производството в размер на 447,64 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и
шестдесет и четири стотинки/, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като
въззивната жалба се по дава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7