№ 1487
гр. Пловдив , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
Секретар:Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20205330205004 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. В. Г. , ЕГН: **********, с адрес: ***
против Наказателно постановление № 20-1030-004528/03.06.2020 г., издадено
от М.В.М. - ***, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за
неговата отмяна. С представени допълнителни мотиви към жалбата с вх. №
52777/23.09.2020 г. жалбоподателят оспорва извода на
административнонаказващия орган (АНО) да не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно за категорията
към която спада процесният мотоциклет, като поддържа последният да
попада в категория А1, която наказаният Г. да притежава. В условията на
евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 49279 от
17.08.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя да е категорично доказано. Поддържа, че за управлението на
1
процесния мотоциклет е необходимо водачът да притежава СУМПС, валидно
за категория А. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А. В. Г. , спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 19.06.2020 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 24.06.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят А. В. Г. бил правоспособен водач на МПС, притежаващ
свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за
категории В1, А1, В и М, валидно до 02.05.2023 г. и с налични 39 контролни
точки.
На 13.05.2020 г. около 15:45 часа в гр. Пловдив, на бул. „Освобождение“
до № 2 жалбоподателят Г. управлявал мотоциклет „Хонда КФ 04“ с рег. №
***, собственост на В.С.Г.. Мотоциклетът бил с работен обем на двигателя
3
153 см.
По същото време и на посочения пътен участък свид. П. Н. М. – ***,
изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата
за движение. Свидетелят М. спрял жалбоподателя за проверка. В хода на
същата свидетелят приел, че за управлението на процесния мотоциклет
жалбоподателят трябвало да притежава СУМПС, валидно за категория А2,
както и че последният не бил придобил тази категория. На място и за това
деяние свид. М. съставил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бл. № 714250 против жалбоподателя Г., в негово присъствие и в
присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя
срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
2
доказателства по делото.
От показанията на свид. П. Н. М. се установяват датата и мястото на
извършената проверка, както и че водачът на мотоциклета е нямал СУМПС,
което да е валидно за категория А2. Свидетелят изяснява, че преценката коя е
била необходимата категория за управление на мотоциклета, е направил въз
основа на данните за работния обем на двигателя. Съдът дава вяра на
показанията на свид. М.. Същите са логически последователни, вътрешно
непротиворечиви и дадени от незаинтересован по делото свидетел, узнал
съобщените в показанията си обстоятелства при изпълнение на служебните си
задължения. Показанията на свид. М. се подкрепят и от писмените
доказателства по делото.
От свидетелство за регистрация част I за МПС с рег. № *** (лист 9 от
делото) и от приложената по преписката справка за данни от регистрацията на
3
същото МПС се установява, че обемът на двигателя му е 153 см, както и че
превозното средство попада в категория L3e.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от компетентен орган.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
НП време и място – на 13.05.2020 г. около 15:45 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Освобождение“ до № 2, жалбоподателят Г. е управлявал мотоциклет „Хонда
КФ 04“ с рег. № ***. Доказа се и че той не е притежавал СУМПС, което да е
валидно за категория А2.
Въпреки това настоящият съдебен състав констатира, че при издаването
на обжалваното НП са допуснати нередовности, които влияят върху неговата
законосъобразност и обоснованост. На първо място е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, изразяващо
се в липса на надлежно описание на нарушението. Преценката към коя
категория спада дадено моторно превозно средство се извършва въз основа на
определени факти от обективната действителност. В случая от показанията на
свид. М. се установи, че конкретно преценка за необходимата на водача
категория, за да управлява процесния мотоциклет, той е направил въз основа
на работния обем на двигателя на превозното средство, за който от
3
доказателствата по делото се установява да е 153 см. В обстоятелствената
част на АУАН и НП обаче е вписан директно правният извод, че е
необходима категория А2. Неясно остава въз основа на кои обстоятелства от
3
обективната действителност е направен този извод, а жалбоподателят е бил
лишен от възможност да възразява срещу тях и да ги опровергава.
Административнонаказващият орган се е задоволил да препише
съдържанието на законовата разпоредба, приета за нарушена, което обаче не
изпълва изискването за описание на нарушението. Правните норми, описващи
състава на административното нарушение, си служат с общи и абстрактни
правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой
пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо
широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на
административнонаказващия орган е да запълнят тези общи понятия с
твърдения за конкретни факти от обективната действителност,
индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния
случай това изискване не е изпълнено при описанието на деянието. Посочи
се, че преценката коя е била необходимата категория за управлението на
процесния мотоциклет е направена при съобразяването на определени факти
от обективната действителност, а именно обема на двигателя на мотоциклета.
В случая този факт трябва да бъде установяван за пръв път от съда и едва във
въззивното производство. Жалбоподателят е поставен в положение да се
брани срещу директни правни изводи, а не срещу ясни и конкретни факти.
Освен въздействието върху правото на защита на наказаното лице тази
непълнота на описанието на нарушението препятства и възможността за
съдебен контрол. Не само скрити за жалбоподателя, но и напълно неясни
остават фактите, които следва да бъдат установени в процеса, за да се изясни
необходимата категория, която е следвало да притежава водачът, за да
управлява процесния мотоциклет. Видно от материалите по делото, в случая
това е довело до непоследователност, а дори и вътрешно противоречие в
правните изводи и на наказващия орган, който е първа инстанция по
същество. Така в наказателното постановление е възпроизведен изводът
актосъставителя, че за управлението на мотоциклета водачът е трябвало да
притежава СУМПС, валидно за категория А2. В съпроводителното писмо с
вх. № 49279/17.08.2020 г. АНО вече поддържа, че всъщност необходимата
категория е различна от тази, посочена в АУАН и НП, като водачът е
трябвало да има СУМПС, валидно за категория А. Категориите А и А2 обаче
са отделни, самостоятелни категории, регламентирани в различни законови
разпоредби. Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4, б. „а“ от ЗДвП към категория А
спадат мотоциклети - двуколесни превозни средства без кош (категория L3e)
или с кош (категория L4e), с двигател с работен обем над 50 cm3, ако е с
вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45
km/h, както са определени съответно в чл. 4, параграф 2, букви „в“ и „г“ от
Регламент (ЕС) № 168/2013. За двигателя на процесния мотоциклет се
3
установява да е с работен обем от 153 см. В приложената по преписката
справка за данни по регистрацията на МПС с рег. № ***, както и от
свидетелството му за регистрация част I, (J) се установява, че превозното
средство е от категория L3e. Същата е регламентирана в посочения по-горе
4
чл. 4, параграф 2, букви „в“ и „г“ от Регламент (ЕС) № 168/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства. Съпроводителното писмо не е способ за отстраняване на
нередовности в съдържанието на НП, за което в ЗАНН е предвиден нарочен и
специален ред, но административнонаказващият орган не се е възползвал от
него. Същевременно съдът, действайки като въззивна инстанция, не разполага
с правомощие да внася съществено изменение в обстоятелствената част и
описанието на нарушението. Противното би обезсмислило предходните фази
на административнонаказателния процес и би нарушило принципа на
състезателност. Това е така, защото съдът проверява законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление съгласно съдържанието, с
което е издадено. Следователно предметът на доказване в процеса е очертан с
описанието на нарушението от фактическа страна в НП. Той не може да бъде
допълнително разширяван въз основа на събраните доказателства.
Преценката на доказателствата в процеса има значение единствено за
проверката за обосноваността на наказателното постановление.
Процесуалният порок е съществен, защото чрез фактическите си изводи
съдът не може да допълва административнонаказателното обвинение. Касае
се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло
подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи на НК и НПК на основание на
препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН (така Решение № 2812 от
09.06.2020 г. по к.а.н.д. № 2440/2020 г. на Административен съд – София -
град). Следователно недопустимо е едва със съдебното решение за пръв път
на жалбоподателя да бъдат предявявани нови факти, по които дотогава той не
се е защитавал, но същевременно се подвеждат под признак от състава на
нарушението. В случая тези непредявени на жалбоподателя факти са на първо
място необходимостта, за да управлява процесния мотоциклет, да притежава
СУМПС, валидно за категория А, и на следващо място липсата на придобита
категория А от жалбоподателя към датата на деянието. Вместо това, както
беше изяснено, в АУАН и в НП са изследвани обстоятелствата дали
жалбоподателят е притежавал СУМПС, валидно за различна категория – А2.
В съпроводителното писмо наказващият орган подробно мотивира извода си
защо категорията, която е било необходимо жалбоподателят Г. да е придобил,
е категория А, позовавайки се на данните за работния обем на двигателя с
вътрешно горене на процесния мотоциклет и подвеждайки установените
факти под състава на разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 4, б. „а“ от ЗДвП. Така
направените правни изводи в съпроводителното писмо кореспондират с
фактите по делото, установени от събраните и непротиворечиви
доказателства. Доколкото обаче фактическата обстановка, която се
установява по делото, е различна от тази, приета от наказващия орган, то
наказателното постановление се явява необосновано. Констатираната от съда
непълнота при описанието на нарушението – непосочването на конкретни
факти от обективната действителност, които определят категорията, към
5
която спада процесният мотоциклет, също представлява порок на НП, но
влечащ неговата незаконосъобразност поради допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тези
пороци не могат да се санират във въззивното производство и съществено
ограничават правото на защита на наказания, поради което жалбата е
основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано трябва да бъде отменено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в
процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-004528/03.06.2020 г.,
издадено от М.В.М. - ***, с което на А. В. Г. , ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6