№ 8
гр. Ловеч , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора Валентин Стоянов Вълков (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214300600007 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
С присъда №14 от 08 юли 2020 г. Луковитският районен съд, в
публичното заседание на осми юли, през две хиляди и двадесета година, като
разгледал докладваното от председателя НОХД № 193 по описа на съда за
2019 година и въз основа на данните по делото и закона,признал въззивника
И. Б. В., за виновен, в това, че в периода 21.02.2019 г. - 26.03.2019 г. в с.Д.,
област Ловеч, в условията на продължавано престъпление, управлявал
моторно превозно средство - мотопед марка „П." с рама № *****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено съгласно
изискванията на Наредба № 1/ 2017 г., като на 21.02.2019г. по ул. „**",
управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си 2.64 на хиляда, установено
чрез медицинско изследване - Протокол за съдебна химико-токсикологична
1
експертиза № И-2940/ 13.03.2019 г. на ВМА - София, и на 26.03.2019 г. по ул.
„**", управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си 1.75 на хиляда,
установено с техническо средство - „Алкотест 7510" с фабр. № ARDN 0031, с
проба № 01026, взета в 19.44 часа, поради което и на основание чл. 3436, an.
1, във вр. с чл. 26, an. 1, вр. с чл. 54 НК го осъдил на 1 /една/ година и 3
/месеца/ лишаване от свобода и глоба от 500 /петстотин/ лева.
Със същата присъда признал подсъдимия И. Б. В., и за виновен, в това,
че в периода 21.02.2019 г. - 26.03.2019 г. в с.Д., област Ловеч, в условията на
продължавано престъпление: на 21.02.2019 г. по ул. „**" и на 26.03.2019 г. по
ул. „**", управлявал моторно превозно средство - мотопед марка „П." син на
цвят с рама № *****, което не е регистрирано по надлежния ред в нарушение
на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради
което и на основание чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, an. 1, вр. с чл.
54 НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК наложил на подсъдимия И. Б. В. едно
общо наказание, по-тежкото от двете, а именно наложеното за престъпление
по чл. 3436, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54 НК, наказание от 1 /една/
година н 3 /месеца/ лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС определил
първоначален „строг'" режим на изтърпяване на така определеното общо
наказание.
На основание чл. 23 ал. 3 от НК присъединил към така определеното
общо най-тежко наказание, наказанието глоба в размер на 500 /петстотин/
лева.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 т. 1 от НК приспаднал от така
наложеното общо наказание на подсъдимия И. Б. В. от 1 /една/ година и 3
/месеца/ лишаване от свобода - 1 /един/ ден на дата 26.03.2019 г., през който е
бил задържан в сградата на РУ МВР гр.Луковит, за срок от 24 часа със
Заповед № 297зз-37/ 26.03.2019 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
2
На основание чл. 68, ал. 1 от НК постановил подсъдимият И. Б. В. да
изтърпи отделно и наложеното със Споразумение № 23/ 13.06.2017 г. по
НОХД № 151/ 2017 г. на Районен съд - Луковит, влязло в законова сила на
13.06.2017 г., общо наказание от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС определил
първоначален „строг" режим на наложеното на подсъдимия И. Б. В. наказание
от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване от свобода по НОХД № 151/
2017 г. по описа Ha Районен съд - Луковит.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 т. 1 от НК приспаднал от
наложеното на подсъдимия И. Б. В. със Споразумение № 23/ 13.06.2017 г. по
НОХД № 151/ 2017 г. на Районен съд - Луковит, влязло в законова сила на
13.06.2017 г., общо наказание от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване от
свобода - 1 /един/ ден на дата 08.10.2016 г., през който е бил задържан в
сградата на РУ МВР гр.Луковит, за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия И. Б. В. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Луковит сумата от 354.12 /триста
петдесет и четири лева и 0.12 ст./ лева, представляващи разноски по
делото,както и на ОД МВР гр.Ловеч сумата от 275.40 /двеста седемдесет и
пет лева и 0.40 ст./, представляващи разноски на досъдебната фаза.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адв.С. Х..В жалбата се сочи,че с присъдата по НОХД №193/2019г.
Луковитски районен съд признал подсъдимия И. Б. В. за виновен по
обвинение за извършено престъпление по чл. 3436 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
и по чл.345, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като за обвинението по чл.
3436 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК при условията на чл. 54 от НК му наложи
наказание 1г. и 3 м. лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв., а за
обвинението по чл. 345, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, при условията на
чл. 54 от НК му наложи наказание 6 м. лишаване от свобода.На основание чл.
23 ал.1 от НК, определи едно общо наказание, а именно наложеното му за
престъплението по чл. 3436 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК при условията на чл. 54
от НК му наложи наказание 1г. и 3 м. лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
3
закрит тип и на основание чл. 23, ал.З от НК към така определеното най-
тежко общо наказание присъедини и наказанието глоба в размер на 500 лв.
Сочат,че не са доволни от присъдата. В срок обжалват същата като
считат, че са налице всички отменителни основания:
Присъдата е необоснована, постановена е при съществени процесуални
нарушения и е явно несправедлива, по следните съображения:
Присъдата е постановена при съществено нарушение на материалния
закон - по чл.348,ал.1 т.1 НПК, което е обусловено от процесуални
нарушения, свързани със събирането.проверката и оценката на наличния
доказателствен материал по делото.
Вътрешното убеждение на съда относно съставомерността на
деянията, почива на предположения, тъй като, според адв.С.Х., не са се
събрали категорични доказателства относно извършени ли са от подсъдимия
престъпленията за които му е повдигнато обвинението.В този смисъл
присъдата се явява и явно не справедлива.
На основание изложеното от нея и след като се запознае обстойно с
доказателствата по делото и извърши проверка, моли Окръжен съд-Ловеч,да
приеме, че в действителност събраните доказателства водят до фактически
изводи различни от тези възприети от първоинстанционния съд и в рамките
на своята компетентност, моли ЛОС да отмени присъдата и постанови друга,
с която да признае подзащитния й за невиновен в извършване на
престъпленията в които е обвинен.
Сочи, че подробни съображения ще развие в допълнителна жалба, след
като се запознае с мотивите на съда към обжалваната присъда.
Постъпило е и допълнително писмено изложение по въззивна жалба от
Адв. С. Х. - служебен защитник на И. Б. В. от с.Д. обл.Ловешка - подсъдим по
нохд.№193/2019г по описа на РС-Луковит.Сочи,че поддържа въззивната
жалба срещу присъда от 08.07.2020 год. постановена по НОХД №193/2019
год. на PC Луковит, като с настоящото допълнително писмено изложение
допълва доводите си, касаещи искането й за отмяна на присъдата, и
постановяване на съдебен акт, с който въззивника да бъде признат за
4
невиновен или за връщане на делото за разглеждане от друг състав поради
допуснати съществени процесуални нарушения, както следва:
Конкретизира,че НОХД №193/2019 год. на PC Луковит, е образувано по
обвинителен акт на РП Луковит, по ДП №41/2019 год по описа на РУ
Луковит. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че В..... на
21.02.2019г год., около 18.30 ч. се е движел с управлявания от него мотопед
по ул."П.Славейков" в с.Д., в посока с.Торос, като изведнъж изгубил
управление на МПС-то, напуснал пътното платно и с трясък се блъснал в
канавката до пътя, като мотопедът го затиснал", с концентрация на алкохол в
кръвта 2,64 промила, установено, чрез медицинско изследване и на
26.03.2019г, по ул."**" в с.Д., управлявал моторно превозно средство -
мотопед с концентрация на алкохол в кръвта 1,75 промила на хиляда
установено с техническо средство, което е престъпление ло чл. 343, ал.1, вр. с
чл. 26, ал.1 от НК
Както и за това, че в периода от 21.02.2019г. до 26.03.2019г. в с.Д., в
условията на продължавано престъпление управлявал МПС - мотопед „П." ,
син на цвят не регистрирано по надлежния ред в нарушение на чл.140 ,ал.1 от
ЗДвП и Наредба №1-45 , което е престъпление по чл. 345 , ал.2 вр. с ал.1, вр. с
чл. 26 от НК
Сочи,че както в хода на досъдебното производство №41/2019г. по описа
на РУ Луковит, така и в хода на НОХД №193/2019 год. на PC Луковит,
въззивникът не се е признал за виновен, а основателността на направените от
него възражения още в хода на досъдебното производство , че деянията не са
извършени от него тъй като не е имал качество на водач. ПТП на 21.02.2019г
год., около 18.30 ч, се е случило при бутане на мотопеда в опит да го запали,
което бе категорично и безспорно установено в хода на съдебното следствие,
а при втория случай мотопеда е бил управляван от приятелката му
свидетелката В. П.. След приключването на съдебното следствие, въз основа
на събраните факти и годни доказателства, водещи до извода, че въззивника
не е извършил престъпление и вместо да постанови оправдателна присъда,
съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения и го осъди,
като му наложи изключително тежко и незаслужено наказания.
Сочи,че при запознаване с мотивите към присъдата установила, че
5
фактическата обстановка, приета от съда, дословно преповтаря съдържанието
на обстоятелствената част на Обвинителния акт, като според нея тази
обстановка, няма нищо общо с установената такава в хода на съдебното
следствие и приобщените материали по ДП. В мотивите липсват данни, от
които да се установи, по категоричен начин че сочените в присъдата
изпълнителни деяния с оглед квалификацията на обвиненията са в следствие
на виновното поведение на подсъдимия и са установени по един категоричен
и безспорен начин, посочени са в хронологичен ред разпитани по делото пред
съда свидетели, които въпреки противоречията им за част от установената
фактическа обстановка, се обсъждат като цяло и водещи до извода за
извършено от въззивника престъпление, което обаче не е така ,според
защитника..
Според нея, в хода на съдебното следствие, от приобщените годни
материали от безспорно е установено следното:
На 21.02.2019 год. подсъдимия е забелязан от двамата свидетели И. И. и
Ц. И. безпомощен, затиснат от мотора в канавката до пътя. Нито един от
разпитаните свидетели не е бил очевидец, на това подсъдимия В. да е
управлявал мотопеда. От заключението на вещото лице се установява, че е
възможно това затискане да се е случило по начина по който подсъдимия е
твърдял на ДП и на съденото следствие, а именно: „Не съм управлявал
мотоциклета -при самото запалване ми заяжда частта и се стига до падането".
При което той загубил съзнание и единствено намесата на двамата свидетели
го спасили от по -тежки последствия. Не се установява той управлявайки
мотопеда да е възприел поднасянето на мотопеда и обръщането му канавката
до пътя. От множеството съдебно -медицинските документи представени от
участниците по случая и екипа на ФСМП - Луковит, се установява, че тези
наранявания могат да се получат и по начина.който подсъдимия споменава, а
именно при заяждане на газта, мотопеда да го затисне.
Въпреки това в мотивите на присъдата , тези обстоятелства са
възприети като защитна теза на подсъдимия. Съдът не се е занимал с въпроса,
защо отхвърля версията, която подсъдимия е изложил при съставянето на
АУАН още на 22.02.2019г. неуспешния опит да запали мотопеда и засичането
на газта е в следствие на което мотопеда се е изправил и е затиснал
6
подсъдимия е възприето от свидетелката като тътен, а не като удар. Разликата
между тътен и удар , съобщено от свидетелката В. В. Ц., също не е обсъдено
от съда, а като мотив е изтъкната репликата на същата свидетелка отправена
към приятелката на подсъдимия: „Не можа ли да го задържиш при теб, да не
кара мотора". Тази реплика не възпроизвежда факт от действителността , а е
нейно предположение. В хода на съдебното следствие не се опроверга
версията на подсъдимия, но съда не я прие като достоверна, а по
предположение без категорични и преки доказателства възприема тезата на
прокуратурата в обвинителния акт.
При втория случай на 26.03.2029г. също няма категорични
доказателства за това подсъдимия да е управлявал мотопеда . Приема,че дори
служителя на жандармерията не е могъл от 200 м да определи кой от двамата
подсъдимия или приятелката му е управлявал мотопеда. Извършената
проверка пред дома на свидетелката И. Х. В.а - мотопеда е бил в покой.
Подсъдимия не е имал качество на водач, но въпреки това е откаран в РУ
Луковит и е бил принуден от органите да бъде изпробван с техническо
средство.
Излага съображения,че предвид горните факти и обстоятелства в
пледоарията си пледирала за оправдателна присъда по повдигнатите
обвинения, поради недоказаност на обвинението относно факта, че
подсъдимият е управлявал мотопеда. В тази насока приема,че съдът изобщо
не е обсъдил твърденията й, че както при първото деяние, а така и при
второто, не е имало спиране за проверка от контролен орган. Всичко е
постфактум, в сферата на предположението, При втория случай, също не е
установено категорично, кой е управлявал МПС, а са налице предположения,
че евентуално подсъдимият карал мотоциклета. И в двата случая са свързани
с присъствието на приятелката на подсъдимия свидетелката В.а, която
наскоро е родила дете от подсъдимия. Вероятността тя да е управлявала
мотопеда при втория случай съдът изобщо не е изследвал.Счита,че нито в
хода на съдебното следствие, нито от приобщените материали на ДП са се
събрали преки и или косвени доказателства, от които да се достигне до
категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които бе
предаден на съд и за които бе осъден, а освен това, от разпита на част от
свидетелите, както и от съдържанието на приложеното съдебно-медицинско
7
свидетелство водят до извода, че подсъдимия е имал качество на водач. Тези
факти и обстоятелства приема,че въобще не са посочени в мотивите и съдът
въобще не ги е коментирал, а същите са от особено значение за определяне
квалификацията на деянията и наложеното наказание.
Сочи,че именно поради посочените по-горе съображения, са обжалвали
постановената присъда с въззивната жалба, която поддържа и както в нея,
така и в настоящото изложение твърди, че присъдата е постановена само въз
основа на предположение, което е нарушение на чл. 303 от НПК, тъй като
деянията нито от обективна, нито от субективна страна са доказани по един
категоричен и безспорен начин.
На основание посоченото моли въззивната инстанция, да постанови
съдебен акт, с който да признае въззивника за невиновен или да върне делото
за ново разглеждане от друг състав, на PC Луковит, за отстраняване на
допуснати в хода на съдебното следствие съществени процесуални
нарушения.
Представителя на ОП-Ловеч,прокурор В.В. в хода на съдебните прения
счита,че така постановената присъда № 14 на РС - Луковит е правилна и
законосъобразна приема,че съдът въз основа на подробно установената
фактическа обстановка е постановил законосъобразен акт, като е отчел, че
безспорно е доказано, че подсъдимия И. Б. В. на две дати е управлявал
моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол, както и че
същото това МПС съгласно поднормативните изисквания на Закона за
движение по пътищата не е било регистрирано по съответния законов ред.
При постановяване на съдебния акт,счита,че съдът е съобразил както
смекчаващи, така и отежняващи вината обстоятелства – младата възраст на
лицето, но и е съобразил предишните осъждания, както и факта, че тези
престъпления са били извършени в условията на изпитателен срок по
предишна присъда, поради което и на основание чл. 68 е привел в изпълнение
същата. Счита така постановеното наказание за правилно и справедливо, тъй
като са отчетени всички факти и обстоятелства, касаещи извършените
престъпления, съдебно минало на подсъдимия и неговите характеристика. В
този смисъл моли Окръжен съд-Ловеч, да се потвърди присъдата на
първоинстанционния съд.
8
Защитника,адв.С.Х.,сочи,че изцяло поддържа изложеното във
въззивната жалба и допълнителното изложение към нея. Заявява,че подробно
е изложила съображенията им защо считат, че постановената присъда е
необоснована, неправилна и незаконосъобразна. Счита, че
първоинстанционният съд е дал вяра единствено и само на една част от
показанията на свидетелите и не е обсъдил тяхната цялост в останалата част,
която подкрепя доводите на нейния подзащитен. Конкретизира,че в разпита
за второто деяние свидетелката И. Х. В.а казва, че служителят на
жандармерията е дошъл 3, 4, 5 мин. след като те са влезли в двора . Това
изобщо не е обсъдено в мотивите. Защо съдът дава вяра на едната част от
нейните показания и защо игнорира и смята останалата част за
несъответстващи? Същото,според нея е и при първия случай - един от
свидетелите Б. В. Ц., която първа е излязла и е открила подзащитния й
затиснат от мотора.Пояснява,че в една част от показанията си тя казва: „Не
съм чула шум на движещ се мотор преди тътена“. Това не е обсъдено от
първоинстанционния съд. Вземайки предвид, че и в двете деяния няма
очевидци, той не е спиран от контролните органи на КАТ за проверка, а
всичко е постфактум, счита, че игнорирането при тази фактическа обстановка
и на доказателства, които обосновават наличието на обстоятелства както ги е
изнесъл нейния подзащитен е неправилно и необосновано, тъй като съдът се е
позовал единствено и само на предположения в мотивите на присъдата си и
на житейска логика: щом моторът го е затиснал, значи той е шофирал.
Обърнал е внимание,според нея, само на едно изречение на свидетеля Б. Ц.,
което е записал в мотивите си: когато тя се е обърнала към приятелката на
нейния подзащитен и е казала „Колко пъти съм ти казала не го пускай когато
е пиян да управлява мотор“. Това не обосновава наличие на основния състав
на деяние,според нея, тъй като такива обстоятелства не са събрани. При
втория случай служителят на жандармерията се стреми да докаже тезата си,
че е видял, че подзащитният й е управлявал мотора, че е имал качеството на
водач. Съдът,според нея, не е обсъдил дали е могъл от 150 м. да възприеме
кой от двамата возещи се е бил водач. Приема,че идентични са и двата случая
като фактология – няма преки свидетели, няма проверка. Поради това счита,
че присъдата е постановена при избирателно тълкуване на една част от
доказателствата.При тези съображения и като вземе предвид изловеното в
жалбата й, и извърши цялостна проверка счита, че за Окръжен съд-Ловеч са
9
налице основания за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна
присъда. С оглед допуснатите процесуални нарушения счита, че делото
следва да се върне на РС - Луковит за разглеждане от друг състав. В този
смисъл моли за решение в тази насока.
Въззивната инстанция като съобрази направените възражения в жалбата
и допълнението към нея,събраните по делото доказателства мотивите на РС-
Луковит и сам като извърши проверка изцяло на правилността на
присъдата,независимо от основанията,посочени от страните,съгласно
задължението си по чл.314,ал.1 от НПК,счете жалбата за основателна,макар и
не по изложените от защитата възражения.
По-конкретно,РС-Луковит за престъплението по чл. 3436, an. 1, във вр.
с чл. 26, an. 1, вр. с чл. 54 НК го осъдил на 1 /една/ година и 3 /месеца/
лишаване от свобода и глоба от 500 /петстотин/ лева.
За престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, an. 1, вр.
с чл. 54 НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.И по двете
постановени наказания лишаване от свобода РС-Луковит, не е определил
съгласно императивното изискване на чл.23,ал.1 от НК,режим на така
наложените наказания .Респективно и двете ли следва да се изтърпяват
ефективно и при какъв режим.
Все в тази връзка,на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на
подсъдимия И. Б. В. едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно
наложеното за престъпление по чл. 3436, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54
НК, наказание от 1 /една/ година н 3 /месеца/ лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС определил
първоначален „строг'" режим на изтърпяване на така определеното общо
наказание.такава конкретизация не е налична и в мотивите към присъдата.
По –конкретно,РС-Луковит е посочил,че за извършеното от въззивника
И. Б. В. престъпление по чл. 343б ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, се
предвиждат кумулативно наказанията „лишаване oт свобода" до една до три
години и „глоба" в размер от 200 до 1000 лева.
Приел е, че наказанието за въззивника В. следва да бъде определено в
10
рамките на закона при прилагането на чл. 54 НК, доколкото не са налице
условията на чл. 55 НК.При определяне на конкретния размер на наказанието,
което трябва да се наложи за извършеното от въззивника В. престъпление,
съдът е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства наложеното
едно административно нарушение по ЗДвП, както и добрите му
характеристични данни и млада възраст. Като отегчаващо обстоятелство
съдът отчел стойността на концентрациите на алкохол в кръвта на
подсъдимия В. в двата случая и предишните му осъждания.При тези
съображения приел, че наказанието на въззивника В. следва да бъде
определено при превес на смекчаващи обстоятелства, предвид на което
наказанието „лишаване от свобода" е наложено в минимален размер от 1
/една/ година и 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Не е посочено обаче дали
следва това наказание да бъде изтърпяно ефективно и при какъв режим и на
какви основания.
По идентичен начин е подходено и при определяне на наказанието за
приетото за извършено от въззивника И. Б. В. престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което РС-Луковит е посочил,че
законодателят е предвидил наказание до 1 година лишаване от свобода или
глоба от 500 до 1000 лева.Прието е също така,че отново не са налице нито
многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, като
отчитайки факта, че и в двата случая мотопедът е ползван без регистрация,
както и съвкупността с друго престъпление, а именно управлението му след
употреба на алкохол, а и фактът, че деецът е неправоспособен водач, то съдът
счел, че в случая следва да бъде наложено първото посочено наказание. От
друга страна РС-Луковит посочил,че съобразявайки посочените смекчаващи
вината обстоятелства,за посоченото по-горе престъпление е приел,че са
напълно относими и досежно това престъпление и наказание от 6 /шест/
месеца лишаване от свобода се явява най-справедливо и съответно на
извършеното.Отново не е определен и посочен начина на изтърпяване на това
наказание,респективно режим,ако следва да се изтърпява ефективно и мотиви
какъв следва да бъде той.
Още по-неясни са мотивите на РС и предвид посоченото,че съобразно
нормата на чл. 23, ал. 1 НК следва на подсъдимия В. да се определи и наложи
едно общо най-тежко наказание по настоящото дело, тъй като е налице
11
съвкупност от продължавани престъпления, макар извършени чрез едни
деяния - управление на МПС ?!. В смисъл,че с присъдата си РС е приел че от
страна на въззивника В. са извършени две отделни престъпления и е наложил
две отделни наказания,а в тази част от мотивите е приел че е извършено едно
деяние.Не става ясно и какво следва да се има предвид под приетото от
страна на РС,че „.. В случая според съда наказанието за престъплението по
чл. 3436, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК следва да се разглежда като едно,
макар по системата на наказанията по чл. 37 НК да са всъщност две отделни.
Законодателят е предвидил в този случай кумулативно наказание от две
отделни, но именно в своята съвкупност те са съответни на извършеното
престъпление..“/л.149/.Все в тази връзка е посочено и „.. Още повече, че
разглеждани като отделни наказания по силата на чл. 23, ал. 3 НК би могло да
се окаже, че за престъпление от този вид, дееца би бил наказан само с едното
наказание. Ето защо, съдът намира, че в настоящия казус общото най-тежко
наказание се явява именно лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и
3 /три/ месеца и глоба в размер на 500 лева, при което не е нужно произнасяне
по реда на чл. 23, ал. 3 НК за наказанието глоба…“.Не става видно и поради
какви съображения РС е приел,че не следва да се произнася по приложението
на чл.23,ал.3 от НК.
Съобразявайки всичко гореизложено,въззивната инстанция прие,че в
конкретния казус е налице материалния закон-НК по отношение на
определяне на наказанията от страна на РС-Луковит и присъдата следва да
бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда от фазата на съдебно заседание,при което и при постановяване на
осъдителна присъда следва да се отстранят допуснатите и подробно посочени
по-горе нарушения.
Предвид посоченото нарушение,което е неотстранимо от въззивната
инстанция,тъй като не е ясна волята на първостепенния съд, предвид и
посочените противоречия в самите мотиви по отношение на това в крайна
сметка, едно или две престъпления приема РС,че са извършени от въззивника
, което от своя страна е довело и до нарушаване на правата на въззивника
И.В., въззивната инстанция не се произнася в настоящото производство по
същество на възраженията на защитника, адв. С.Х..
12
Водим от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл.348,
ал.2 във вр. с ал.3, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №14 от 08 юли 2020 г. Луковитският районен съд, по
НОХД № 193 по описа на съда за 2019 година и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на съда от фазата на съдебно заседание, при което
и при постановяване на осъдителна присъда следва да се отстранят
допуснатите и подробно посочени по-горе нарушения.
Решението не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13