№ 22143
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110118224 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *********** срещу
**************, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 240,81 лева,
представляваща стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 13.02.2024
г. от открита при ответника банкова сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 192,22 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 13.02.2024 г. – 01.04.2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на
плащане на претендираната сума съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което следва да
му се дадат указания в тази насока.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото. На ищеца следва да се
дадат указания, на основание чл. 183, ал. 1 ГПК, да завери представените към исковата
молба писмени документи, като бъде предупреден, че в противен случай ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
Искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза по
въпросите в отговора на исковата молба е допустимо, относимо е към предмета на
делото и необходимо за правилното му решаване, поради което следва да бъде
уважено.
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане не е необходимо за правилното решаване
на делото, поради което следва да се остави без уважение.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да завери
представените писмени документи, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
проверки, да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на СТЕ в размер на 600
лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *********, като УКАЗВА на вещото лице да
започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.07.2024 г. от 09,40 часа, за
когато да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2013 г. между страните бил сключен
договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка и откриване и обслужване
на банкова дебитна карта. Ищецът поддържа, че на 13.02.2024 г., чрез банковата му
карта била извършена неразрешена транзакция на сума в размер на 10 240,81 лв., за
което отговорност следвало да носи ответникът, тъй като същият не се е уверил в
автентичността на извършената операция и не е положил дължимата грижа за опазване
на паричните средства на ищеца. Посочва, че на същата дата е подал заявление до
ответната банка за възстановяване на неправомерно изтеглената сума, но с писмо от
18.03.2024 г. ответникът отказал да извърши възстановяване на парите. Ищецът
твърди, че в резултат на поведението на ответника е претърпял имуществена вреда в
размер на изтеглената сума от 10 240,81 лв., като ответната страна изпаднала в забава и
дължала и обезщетение за забава в размер на 192,22 лв. за периода 13.02.2024 г. –
01.04.2024 г. Моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава, че на
29.07.2013 г. между страните е сключен договор за откриване и обслужване на
разплащателна сметка и издаване и обслужване на дебитна карта, както и че на
13.02.2024 г. от разплащателната сметка на ищеца, чрез използване на дебитната му
карта, е извършена платежна операция в полза на трето лице в размер на 10 240,81 лв.
Оспорва обаче да е отговорен за извършената транзакция с доводи, че е изпълнил
2
точно договорните си задължения и се е уверил в автентичността на операцията, като
излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че е приложил уредената
процедура за задълбочено установяване на идентичността на платеца съгласно чл. 100
ЗПУПС, поради което не е действал противоправно при осъществяване на процесната
транзакция. Поддържа, че превеждането на сумата е извършено чрез използване на
договорените персонализирани средства за сигурност, като за извършването на
операцията бил спазен сложен алгоритъм от действия, а именно – въвеждане на номер
на банковата карта, валидността й, CVV код, както и използване на СМС код (3-D
парола), изпратен на телефонен номер, посочен от ищеца, и въвеждане на статичен
ПИН код, известен само на ищцовата страна. Ответникът развива съображения, че
ищецът не е положил дължимата грижа за опазване на данните за банковата си карта и
така е допуснал да се осъществи нерегламентираната транзакция, в която връзка счита,
че следвало да се приложи чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. В този смисъл се твърди, че ищецът
сам е заявил, че е последва изпратен на електронната му поща линк и е въвел
собственоръчно данните на банковата си карта и одобрил плащането. Моли исковете
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед становищата на страните безспорно по делото се явява, че на 29.07.2013
г. между тях е сключен договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка и
откриване и обслужване на банкова дебитна карта, както и че на 13.02.2024 г. от
сметката на ищеца, чрез използване на данни за дебитната му карта, е преведена в
полза на трето лице сума в общ размер от 10 240,81 лв., за което ответникът, в
качеството му на доставчик на платежна услуга, е уведомен на същата дата.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
следните предпоставки: 1. наличието на валидно сключен между страните по делото
договор за доставка на платежна услуга, по който ищецът е платец, а ответникът е
доставчик; 2. наличие на превод от 13.02.2024 г., извършен от банковата сметка на
ищеца към трето лице; 3. стойността на извършената платежна операция и 4.
уведомяване на ответника за констатирания от ищеца превод.
При доказване на посочените обстоятелства, ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е спазил коректно изискванията за задълбочено установяване на
идентичността на платеца и автентичността на платежната операция, че последната не
е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, както и
възражението си, че ищецът, поради небрежност, е предоставил данни за банковата си
карта на трето неизвестно лице.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
3
изискуем главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава за претендирания период.
При доказване на посочените обстоятелства, ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е погасил задължението си на падежа.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба с приложенията.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5