Решение по дело №75/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 10
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Милена Даскалова
Дело: 20201700900075
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Перник , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20201700900075 по описа за 2020 година
Подадената молба е с правно основание чл. 626, чл. 607а и чл. 608, ал. 1 ТЗ.
По изложените в молбата обстоятелства ГПК „Наркооп”, гр. Р., е поискало да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на кооперацията в молбата се поддържа, че
кооперазцията не е в състояние да изпълни изискуеми и безпорни задължения по търговски
сделки..
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по реда на чл.235 ГПК, приема за установено и доказано от правна и фактическа
страна следното:
За да се открие производство по несъстоятелност е необходимо да са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 608, ал.1 ТЗ, а именно молителят да е
търговец, наличие на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца, както и следва да се установи неплатежоспособност на
длъжника – неговите затруднения да не са временни, а това състояние да е обективно и
трайно.
Съдът намира, че са установени първите две предпоставки, предвидени в чл. 608, ал.1
ТЗ, тъй като на първо място молителят е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.2 от ТЗ. Наред
1
с това от заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза се установява, че
към 22.01.2021г. кооперацията има 252 902,92 лв. осигурителни задължения и 133 671,10
лв. данъчни задължения, а задълженията към доставчиците са в размер на 112 808,27 лв.
На следващо място следва да бъде извършена преценка на финансовото състояние на
кооперацията, за да се установи налице ли са затруднения за погасяване на краткосрочните
задължения, тези затруднения временни ли са или имат траен характер, както и дали
длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите.
За установяване на горните обстоятелства по делото е приета съдебно икономическа
експертиза.
Видно е от заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице Д., че общият размер на задълженията на длъжника към 31.12.2017г. е 466 000 лв.,към
31.12.2018г.- 460 000 лв., към 31.12.2019г.- 603 000 лв., към 31.12.2020г. – 642 000 лв. и към
22.01.2021г. – 635 000 лв. Т.е. налице е трайна тенденция за нарастване размера на
задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност,при препоръчителен такъв от единица, за да може
да се приеме, че търговецът е в състояние да посрещне краткосрочните си задължения, е
както следва : към 31.12.2017г. – 0,5,към 31.12.2018г.- 0,64, към 31.12.2019г.- 0,4, към
31.12.2020г. – 0,235. и към 22.01.2021г. – 0,22., от което и следва, че за проверявания период
кооперацията не е могла да погасява краткосрочните си задължения с наличните
краткотрайни активи.
Коефицициентът на бърза ликвидност е следният към 31.12.2017г. – 0,093, към
31.12.2018г.- 0,17, към 31.12.2019г.- 0,1, към 31.12.2020г. – 0,078 и към 22.01.2021г. –
0,071,т.е. с наличните си бързо ликвидни активи, молителят не е в състояние да покрие
краткосрочните си задължения.
Коефициентът на незабавна и абсолютна ликвидност са равни и те са, както следва :
към 31.12.2017г. – 0,011, към 31.12.2018г.- 0,068, към 31.12.2019г.- 0,004, към 31.12.2020г. –
0,003 и към 22.01.2021г. – 0. От анализа на тези данни следва извод, че молителят не
разполага с налични парични средства и не е в състояние да покрие краткосрочните си
задължения. Към 31.12.2020г. с наличните парични средства са могли да бъдат покрити под
1 % от текущите задължения, а към 22.01.2021г. изобщо липсват такива средства и
съответно се констатира пълна невъзможност за погасяване на задълженията с налични
парични средства.
Вещото лице е посочило и какви са показателите за финансова автономност на
молителя. Тези показатели характеризират степента на финансова независимост от
кредиторите и включат коефициента на финансова автономност и коефициента на
2
задлъжнялост.
Коефициентите на финансова автономност са , както следва : към 31.12.2017г. – 1,451,
към 31.12.2018г.- 1,496, към 31.12.2019г.- 1,152, към 31.12.2020г. – 0,753 и към 22.01.2021г.
– 0, 761. Същите показват, че до 31.12.2019г.- задълженията на кооперацията са били
обезпечени с имуществото й, като след този период е налице превишаване на задълженията
спрямо собствения капитал и в края на 2020г. съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имуществото на кооперацията.
Коефициентите за задлъжнялост са следните : за към 31.12.2017г. – 0,689, към
31.12.2018г.- 0,669, към 31.12.2019г.- 0,868 към 31.12.2020г. – 1,328 и към 22.01.2021г. –
1,313. Т.е. стойността на коефициента нараства, от което и следва, че е налице тенденция за
нарастване на зависимостта на молителя от външни източници на средства.
Коефициентът на ефективност на приходите до 31.12.2019 г. е под единица, а към
31.12.2020г. е 1,27 и към 22.01.2021г.- 1,2, от което и следва, че до края на 2019г. за 1 лев
приходи са отчитани разходи под 1 лев, а след тази дата за получаване на 1 лев приходи са
разходвани повече от 1 лев .
При отчитане коефициента на ефективност на разходите , се констатира, че до
31.12.2018г. на 1 лев разходи съответстват 1,02 лв. приходи, за 2019г. тези величини са
равни, а в края на 2020г. на 1 лев разходи съответстват по- малко от 1 лев приходи.
Коефициентът на рентабилност на приходите са съответно : към 31.12.2017г. – 1,788,
към 31.12.2018г.- 1,391, към 31.12.2019г.- 0,418 към 31.12.2020г. – минус 27,36 и към
22.01.2021г. – минус 20 . Т.е. след 31.12.2019г. кооперацията отчита загуби от дейността.
Краткотрайните активи на молителя по балансова стойност към 31.12.2020г. са 77 000
лв. при задължения към същата дата в размер на 642 000 лв., от които краткосрочни такива в
размер на 350 000 лв. Т.е. задълженията на длъжника превишават краткотрайните му
активи, като такова превишаване на краткосрочните задължения към краткотрайните активи
се установява и към 31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая че молителят
е неплатежоспособен. Същият не може да изпълни изискуемите парични задължения, тъй
като не е в състояние да погаси краткосрочните си задължения с наличните си краткотрайни
активи, които би трябвало да са поне равни на краткосрочните задължения. От
доказателствата по делото не може да се приеме наличие на временни затруднения на
длъжника, тъй като се касае за задължения, които не са обслужвани през продължителен
период от време, като е налице тенденция на влошаване на финансовото състояние на
длъжника.
С оглед на всичко изложено, съдът приема за установено, че кооперацията е трайно
затруднена да погасява задълженията си и не разполага с достатъчно имущество за
3
покриване на дълговете, без опасност за интересите на кредиторите си. Налице е хипотезата
на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ и следва да се обяви неплатежоспособността на молителя и се открие
производство по несъстоятелност на същия.
Съдът следва да определи началната дата на неплатежоспособност, при определяне на
която се взема предвид цялото икономическо състояние на длъжника към момента на
постановяване на съдебното решение, а не само данните за последното извършено плащане
към определен кредитор или кредитори. Вещото лице е посочило дати, на които са
извършвани плащания към кредитори, като е видно, че на 03.12.2020г. и 22.01.2021г. са
извършени частични плащания на доставчици в размер на съответно 72 лв. и 23 лв.
Посочено е, че сметките са запорирани. Налице е погасяване на публичноправни
задължения, което обаче става по принудителен ред
При тези данни, съдът намира, че началната дата на несъстоятелността не следва да
бъде съобразена с факта на извършените частични плащания на доставчици. Съдът намира,
че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2017 г., тъй като коефициентът за обща
ликвидност е 0,5 т. е. към тази дата краткосрочните задължения два пъти надвишават
краткотрайните активи, което сочи на обективна невъзможност за тяхното погасяване.
В хода на производството по делото се установи, че длъжникът не разполага с налично
имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността, като
същите не са предплатени в указания от съда размер и срок, поради което и съдът следва да
постанови решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като допусне обезпечение чрез налагане на общ
запор и възбрана на имуществото на ответното дружество , постанови прекратяване на
дейността на предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството по
несъстоятелност.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Градска потребителна кооперация “Наркооп”,
***, ЕИК *********,с начална дата 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на Градска потребителна кооперация
“Наркооп”, ***, ЕИК **********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху ******************************.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на Градска потребителна
кооперация “Наркооп”, ***, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА Градска потребителна кооперация “Наркооп”, ***, ЕИК ********* в
4
несъстоятелност.
ДОПЪЛВА фирмата на търговеца с добавката "в несъстоятелност.
СПИРА производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице
достатъчно имущество или ако депозират необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 8 000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не
бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност,
производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от
търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в
търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се връчи на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5