№ 151
гр. Враца, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20251400500150 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба вх.№1478/04.03.2025г., подадена от Т. Т. Ч., чрез упълномощения му адвокат Й.
Д., против решение №42/05.02.2025г., постановено по гр.дело №939/2024г.на Районен
съд-Бяла Слатина, с което предявеният от жалбоподателя иск за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2019г., е
бил отхвърлен.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон. Развиват се доводи, че макар
първоинстанционният съд да е събрал необходимите доказателства за ангажиране на
отговорността на ответника и е възприел правилно фактическата обстановка по
делото, той е подходил неправилно при определянето на размера на дължимото
обезщетение, приемайки, че то съответства на извънсъдебно платеното от
застрахователя-ответник. Поддържа се, че определеното обезщетение е силно
занижено и не съответства на претърпените неимуществени вреди, като от районния
съд не са взети предвид в пълна степен характера и степента на получените телесни
увреждания, дискомфорта, затрудненията и неудобствата, които ищецът е търпял и
продължава да търпи, продължителността на лечебно-възстановителния период и
негативните промени в качеството на живот на ищеца. Твърди се, че определеното
1
обезщетение не отговаря на критериите за справедливост, поради което се иска
обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло,
като се присъдят и сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“-гр.София, е постъпил писмен
отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се и се
развиват доводи, че при определяне размера на дължимото обезщетение
първоинстанционният съд е взел предвид всички доказани вреди и въз основа на
събраните доказателства е извършил подробна оценка на характера,
продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, отчел е
правилно продължителността на болничното лечение, възрастта и здравословното
състояние на ищеца, както и икономическите условия в страната към 2019г., поради
което обезщетението е съобразено с критериите за справедливост и със съдебната
практика.
Въззиваемият настоява обжалваното решение да бъде потвърдено и му се
присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция.
С въззивната жалба и с отговора страните не представят и не искат събиране на
доказателства пред настоящата инстанция.
При извършена проверка за редовност и допустимост на постъпилата въззивна
жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран с иск, предявен от Т. Т. Ч., чрез
упълномощения му адвокат Й. Д., против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, за заплащане на сумата от 5 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП от 17.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020г.до
окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 17.09.20219г. в
с.Борован е настъпило ПТП, причинено по вина на водач на т.а „Скания“ с гръцки
регистрационни табели, с №*** и прикачена цистерна с рег.№***, като в резултат на
2
причиненото ПТП е пострадал ищеца Т. Ч.. Твърди се също, че тъй като в издадения
протокол за ПТП липсвали данни кой е застрахователя на товарния автомобил, ищецът
предявил извън съдебната си претенция за застрахователно обезщетение към ответното
сдружение, което с писмо от 24.01.2020г. уведомило ищеца за гръцкия застраховател и
за кореспондента му на територията на Република България-ЗД“Евроинс“АД, на
последния от които преписката била изпратена по компетентност. Ищецът поддържа,
че кореспондентът ЗД“Евроинс“АД е определил и му е изплатил обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лв., но ищецът счита тази сума
за крайно недостатъчна да покрие действително претърпените вреди, които оценява на
сумата от 30000 лв. Претендира също, че в резултат на процесното ПТП е получил
средна телесна повреда, представляваща мозъчно сътресение, придружено със загуба
на съзнание - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за
период по-дълъг от 30 дни; множество охлузвания и кръвонасядания по тялото -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг
от 30 дни; разкъсно-контузни рани в областта на корема и дясна предмишница -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг
от 30 дни. Поддържа, че във връзка с тези увреждания е бил хоспитализиран, като са
му извършени множество изследвания, назначено му е лечение и наблюдение от
специалист. Твърди, че и до датата на предявяване на иска все още изпитва замаяност,
световъртеж, болки в главата и позиви за повръщане, като тези страдания и неудобства
са изцяло свързани в процесното ПТП. Ето защо предявява иск за сумата от 5000 лв.,
над изплатените от застрахователното дружество също 5000 лв.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника СНББАЗ е постъпил писмен отговор, с
който искът се оспорва като неоснователен. Със същия се потвърждава валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“ сключена в Р Гърция по отношение на т.а
марка „ Скания „, с рег.№ ***, с прикачена цистерна с рег.№ ***, към датата на ПТП-
то, като се потвърждава също, че кореспондентът на гръцкото застрахователно
дружество в България е ЗД“Евроинс“АД, който е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 5000 лв., които изцяло отговарят на критериите по чл.52 ЗЗД.
Ответникът поддържа, че липсват доказателства за механизма на ПТП и
оспорва изключителната отговорност на водача на товарния автомобил. Навежда и
твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, без да уточнява в
какво се изразява съпричиняването. Прави се искане съдът да постанови решение, с
което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
При така постъпилите искова молба и отговор, с обжалваното решение РС-
Бяла Слатина е отхвърлил предявеният иск, като е приел, че изплатеното от
кореспондентното дружество обезщетение покрива изцяло реално претърпените от
ищеца неимуществени вреди от ПТП и отговаря на законовите критерии за
справедливост.
3
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Оплакванията в жалбата са свързани единствено с това какъв е справедливия
размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, настъпили като резултат от процесното ПТП. Във връзка с тези оплаквания се
поддържа, че определеното от застрахователя-кореспондент обезщетение е занижено,
тъй като болките и страданията, които ищецът е изпитал са силни по интензитет и са
продължили една година, като поради тях ищецът не е можел да ходи на работа,
приемал е медикаменти и все още продължава да изпитва болки при промяна в
метеорологичните условия.
Така изложените от жалбоподателя-ищец оплаквания не се споделят от
настоящия съдебен състав, доколкото не кореспондират със събраните по делото
доказателства, като съображенията за този извод са следните:
На първо място и за прецизност на мотивите следва да се посочи, че
коректната правна квалификация на предявения иск е по чл.513, ал.1, вр.с чл.511, ал.3,
вр.с чл.511, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.45 от ЗЗД, но доколкото
районния съд е разгледал и се е произнесъл по всички релевантни към посочените
разпоредби факти и обстоятелства, решението му е валидно и допустимо, а по
същество и правилно.
Относимите материално и процесуалноправни разпоредби регламентират
възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на
територията на Република България от МПС, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, когато не са се съгласили с
размера на определеното от кореспондента по чл.510 КЗ обезщетение, да реализира
правото си на обезщетение за причинените му от застрахования имуществени и
неимуществени вреди спрямо Сдружение "НББАЗ", което е единствено процесуално
пасивно легитимирано като ответник и се явява надлежна страна в настоящото
производство.
Съдът намира, че Сдружение "НББАЗ" в случая е единствено процесуално
легитимирано като ответник по предявените искове с оглед наличие на хипотезата на
чл.511, ал.3, пр.3-то КЗ, вр.с чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ – застрахователя на виновния
водач има кореспондент на територията на Република България, който е определил
обезщетение, с което увреденото лице не е съгласно, а и самият ответник не е оспорил
пасивната си легитимация.
Съгласно нормата на чл. 511, ал. 3 КЗ, установяваща абсолютна положителна
4
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу кореспондента за територията на Република България
на застрахователя на виновния водач или бюрото, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към кореспондента или
бюрото писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако кореспондента
или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1,
отказали са изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на обезщетението, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда,
като съответно се прилага чл. 380.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице, тъй като ищецът е
отправил писмена претенция до СНББАЗ с в.№2-5061/05.12.2019г. , тази претенция е
била препратена за произнасяне от установения кореспондент ЗД“Евроинс“, като е
определил и изплати застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лв. По
посочените обстоятелства страните не спорят.
За да се ангажира по горния ред отговорността на Сдружение "НББАЗ" е
необходимо установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2. противоправното
поведение на виновния водач; 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди;
4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; 5. към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, сключен със
застраховател, установен в държава различна от Република България към датата на
събитието, настъпило в Република България. Вината съгласно установената с нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция, се предполага.
Както вече бе посочено, в настоящето производство страните не оспорват
наличието на горепосочените предпоставки, а спорят единствено относно
справедливия размер на дължимото обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието
"справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са: характерът и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и
страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес -
продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции,
проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на
оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от
травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията,
5
възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към
момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент
на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на
пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на
пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си,
начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и
психически страдания, съдебната практика при подобни случаи. При определяне на
дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка
с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В разглеждания случай за установяване на претърпените от процесното ПТП
увреждания, както и за установяване на механизма на ПТП, по делото са изслушани
показанията на св.Венелин Русев и са приети заключенията на вещите лица по
назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Приложено е
и НОХД №165/2020г.по описа на РС-Бяла Слатина, постановената по което и влязла в
сила присъда е обвързваща гражданския съд разглеждащ гражданско-правните
последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В своята съвкупност посочените доказателства установяват по несъмнен
начин, че ищецът не е бил блъснат директно от застрахования товарен автомобил /т.а.
е ударил жилищната сграда, в която се е намирал ищецът/, а е получил нараняванията
от отломките от ударената от автомобила сграда и събарянето му от ударната вълна.
От заключението на вещото лице по назначената и приета СМЕ се установява също
така, че като резултат и в пряка причинно-следствена връзка с ПТП ищецът е получил
по една разкъсно-контузна рана на предна коремна стена и дясна подмишница,
охлузвания и кръвонасядания на главата и челото и охлузвания на двете колена.
Твърденията на ищеца за получаване на средна телесна повреда, изразяваща се в
мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание, не се потвърждават от
експертното заключение, а и се опровергават по категоричен начин от влязлата в сила
присъда по НОХД №165/2020г.на РС-Бяла Слатина, съгласно която в последиците от
ПТП не се включва причиняването на средна телесна повреда. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че престъпленията по чл.343 от НК, за каквото виновния
водач на товарния автомобил е бил осъден, са резултатни, поради което последиците
от ПТП, вкл.телесните повреди и техния вид, са задължителен елемент от състава на
престъплението, а в случая за конкретното деяние такъв резултат не е установен.
6
При така установените увреждания и като взе предвид, че престоят на ищеца в
болница е бил в рамките на само 4 дни, че морфологията на уврежданията предполага
пълно възстановяване на същите и че към датата на изготвяне на СМЕ ищецът е бил
напълно възстановен, въззивният съд намира, че изплатеното от застрахователното
дружество обезщетение от 5000 лв. в пълна степен отговаря на действително
претърпените от ищеца вреди. Касае се до леки наранявания на млад и здрав човек,
които не изискват лечение в болница извън първоначалния престой от 4 дни за
обработка на раните и наблюдение; не увреждат трайно и сериозно здравето на
ищеца; не са животозастрашаващи; не оставят последици и не изискват лечение.
Както житейски, така и медицински нелогично е тези наранявания да са съпроводени
с висок интензитет на болките и страданията или с продължителност на болките, като
по тази причина и с оглед заключението на вещото лице по СМЕ съдът не кредитира
показанията на св.Венелин Русев за невъзможност на ищеца да ходи на работа в
продължение на 1 година, заради болки в кръста и крайниците. Следва да се посочи
също така, че вреди, изразяващи се в невъзможност да ходи на работа ищецът не
претендира, а твърденията в исковата молба за продължаващо главоболие, замаяност,
отпадналост и затрудненост да се концентрира в обичайни и ежедневни дейности, не
са доказани по делото.
При тези съображения въззивният съдебен състав намира, че определения от
РС-Бяла Слатина размер на обезщетението е съобразен с всички критерии по чл.52 от
ГПК и е справедлив, още повече като се отчетат обществено икономическите условия
в страната към датата на настъпване на ПТП-17.09.2019г. При така определения размер
на дължимото обезщетение и като е отчел, че този размер е изплатен от
кореспондентното застрахователно дружество, РС-Бяла Слатина е направил правилен
и законосъобразен извод за неоснователност на предявения иск, поради което
решението ще следва да се потвърди.
При този изход на спора и независимо, че разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК дава
право на присъждане на разноски в полза на въззиваемото дружество, такива разноски
не следва да бъдат присъждани, поради липса на представени доказателства за тяхното
извършване.
Тъй като спорът има търговски характер, решението следва да се постанови
като окончателно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №42/05.02.2025г. на Районен съд-Бяла Слатина,
постановено по гр.дело №939/2024г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8