Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1863/15.10.2021г.
гр.
Пловдив, 15.10.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от Председателя КАД
№ 1660 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст. юриск. Ч.,
против Решение № 664 от 31.03.2021г., постановено по адм. дело № 1011/2020г. по
описа на Административен съд - Пловдив, В ЧАСТТА, в която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на В.Д.Г. сумата от 3 320лв. (три хиляди триста и
двадесет лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в затвора Пловдив, както и законната лихва върху тази сума,
считано от 31.08.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Със
същото решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е
осъдена да заплати разноски по делото в полза на
В.Г. и адв. Г.М..
В касационната жалба са изложени доводи,
че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано.
Ответникът В.Д.Г. не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив изразява становище, че жалбата е основателна, а решението на
първоинстанционния съд - неправилно и незаконосъобразно.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и наведените касационни основания, намери за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и е ДОПУСТИМА.
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения различни от
наведените касационни основания.
При
служебна проверка, на основание чл.218,ал.2 от АПК, съдът констатира
недопустимост на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при
нередовна искова молба.
Производството пред Административен съд -
Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС
по искова молба, подадена от В.Г. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер на 30 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претенцията е за причинени неимуществени вреди за
три престоя в „Следствения арест“ – гр. Пловдив за периода от 01.04.1997г. до 04.08.1997г.,
от 01.12.2003г. до 01.03.2004г. и от 18.07.2010г. до 25.03.2011г., в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ и за периодите, извън тези, в които е
пребивавал в следствения арест за периода от 02.10.1993г. до 11.11.1995г., от
04.08.1997г. до 14.12.2001г., от 01.03.2003г. до 22.01.2010г., от 25.03.2011г.
до 26.05.2016г., от 01.11.2016г. до 03.05.2017г. и от 12.10.2017г. до момента
на предявяване на исковата молба в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив.
Претърпените неимуществени вреди се претендират едновременно за престоя в
Ареста – Пловдив и за престоя в Затвора – Пловдив - липса на достатъчно жилищна
площ; липса на достатъчно пряка слънчева светлина в килията му; наличие на
хлебарки, дървеници, мухъл и плесен; липса на достатъчно жилищна площ /не е
надвишавала 3 кв.м./; лоши хигиенни условия в килиите/липса на вентилация,
недостатъчно естествена светлина; непредоставяне на дебели завивки, следствие
от което през зимата е било много студено; липса на достъп до течаща топла вода
с нормална температура, поради ползване на 5 – 6 душа от около 30 – 40 човека;
представяната храна е с лошо качество и несъдържаща достатъчно калории; лоша
обща хигиена; изтърпяване на наказание с лишен от свобода със заболяване
„туберкулоза“, вследствие на което се влошило и неговото здравословно
състояние. Заявена е искова претенция дирекция „ГДИН“ – гр. София да заплати на
ищеца В.Г. обезщетение в размер на 30 000лв. за причинени неимуществени
вреди, претърпени „при шестте му престоя в Затвора – гр. Пловдив и трите му
престоя в Следствения арест – гр. Пловдив, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба“.
Така формулирана, исковата молба е нередовна. Предявени
са общо девет обективно съединени иска без да е посочена цена на всеки един иск
и без да е конкретизирано дали всички изброени фактически обстоятелства,
представляващи твърдяна причина за претърпени неимуществени вреди, се отнасят
до всяка една претенция или кое от тях до кой иск се отнася.
На стр. 1 в исковата молба се посочва,
че ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив в следните периоди: от
02.10.1993г. до 11.11.1995г., от 04.08.1997г. до 14.12.2001г., от 01.03.2003г.
до 22.01.2010г., от 25.03.2011г. до 26.05.2016г., от 01.11.2016г. до
03.05.2017г. и от 12.10.2017г. до момента на предявяване на исковата молба. На
стр. 3 от исковата молба се посочва, че ищецът е пребивавал в Следствения арест
– гр. Пловдив в следните периоди: от 01.04.1997г. до 04.08.1997г., от
01.12.2003г. до 01.03.2004г. и от 18.07.2010г. до 25.03.2011г. Не е ясно какъв
е размерът на претенциите за претърпени неимуществени вреди за всеки отделен
период на пребиваване на ищеца в Затвора – гр. Пловдив и Следствения арест – гр.
Пловдив.
Поради това оспореното решение е постановено
при нередовна искова молба и поради това е недопустимо. Налице е
касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по
аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав
на АС-Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на ищеца
да уточни всеки един от деветте обективно съединени иска по основание и размер
и фактически обстоятелства, при съобразяване изложеното по - горе в мотивите на
настоящото решение, за което е длъжен да съдейства като даде нарочни указания в
тази насока. Следва да съобрази, че всеки иск се индивидуализира в исковата
молба не само чрез посочването на ответник, но и с конкретизация на правопораждащите юридически факти, период и
формулирано ясно искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на
заявения предмет и съобразявайки тази част, в която настоящото оспореното
решение е влязло в сила. Изложените в обстоятелствената част фактически
твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът е
необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения. С исковата
молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно
право като основание и петитум, който определя, както предмета на доказване,
така и границите на решаващата дейност на съда.
Ето защо оспорения съдебен акт ще се
обезсили в обжалваната част, включително и в частта за разноските и делото ще
се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски административен
съд. При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе по разноските,
включително и за разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 664/31.03.2021г.,
постановеното по адм. дело № 1011/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив,
12-ти състав,
В ЧАСТТА, в която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на В.Д.Г. сумата от 3 320лв. (три хиляди триста и
двадесет лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в затвора Пловдив за периодите от 01.11.2016г. до 03.05.2017г.,
когато ищецът е освободен условно предсрочно от Затвора – Пловдив и от
22.06.2018г. до 13.05.2020г., когато е
подадена исковата молба, както и законната лихва върху тази сума, считано от
31.08.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и в частта на разноските,
присъдени по отношение на В.Д.Г. и адвокат Г.М..
ВРЪЩА делото на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане
от друг състав на съда, В ТАЗИ МУ ЧАСТ, съобразно указанията дадени в
настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.