Р Е Ш Е Н И Е № 178
гр. Търговище, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя адм. д. №
161 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215 и чл. 225, ал.1 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на М.Т.С. ***, представлявана
от адв. Ж., срещу заповед № З – 19 – 388 от 20.06.2019г. на зам. - кмета на
Община Попово, действащ от името на кмета на Община Попово, с която на
жалбоподателката е наредено да премахне построената в имота ѝ пристройка
към жилищна сграда. Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е нищожна,
тъй като е издадена при липса на компетентност. Отделно от това се обосновава,
че е издадена при съществени процесуални нарушения и не са били налице
фактически и правни основания за издаването ѝ. В административното
производство настоява, че обектът е построен преди 2008г. С жалбата в съда
навежда, че пристройката е построена още преди 1973г. Прави се искане съдът да прогласи заповедта за нищожна или да я отмени като
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - кмет на Община Попово, действащ чрез заместник, оспорва изцяло
основателността на жалбата. Прави искане оспорването да бъде отхвърлено по
подробно изложени съображения в писмено становище. В съдебно заседание чрез
процесуални представители становището се поддържа. Претендират се разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение и за вещо лице.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбоподателката е собственик на
поземлен
имот с кадастрален № 627 с площ от 760 кв.м., за който е отреден УПИ VII с
кадастрален № 627 с площ 775 кв.м., в това число 15 кв.м. от улична регулация,
заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи,
баня, салон и маза и второстепенна сграда в кв. 63 по плана на с. Водица, видно
от нотариален акт № 45, том седми, рег. № 8843, нот. дело № 1245 от
04.11.20108г. на нотариус Е. Д. с район на действие РС – Попово. В нотариалния
акт площта на сградата не е посочена. Предметът на продажба е описан по същия
начин и в нотариалния акт, с който през 2006г. продавачът на С. е закупил имота
от тогавашните собственици, които са били представлявани от жалбоподателката по
сделката в качеството ѝ на пълномощник. Видно от удостоверението за
деклариране на придобития чрез посочения нотариален акт имот, жалбоподателката
е декларирала пред Община Попово на 18.11.2008г., че е придобила земя с площ
760 кв.м., жилище с година на построяване 1963г. с РЗП 172 кв., от които: мазе
20 кв.м., обект 76 кв.м. и таван 76 кв.м., както и второстепенна сграда с
година на построяване 1945г. с РЗП 85кв.м.
По повод на постъпило в Община Попово заявление
от М.К.Д. и Н. Д. от с. Водица с вх. № С–94Н-224-6#2 от 12.03.2019г., относно
извършено незаконно строителство в УПИ VII, кв. 63, имот № 627 в с. Водица, на
ул. „…“ № .., на 20.03.2019г. е издадена заповед по заместване от името на
кмета на Община Попово, с която е възложена проверка по сигнала на комисия в
състав от трима служители на Община Попово в дирекция ТСУЕТ. Проверката е
наредено да се осъществи на 27.03.2019г. от 10.00ч. За насрочената проверка
собственичката на имота – жалбоподателката по делото, е била уведомена на 25.03.2019г.
с нарочно писмо, с което ѝ е указана и необходимостта да осигури достъп и
да представи на комисията документите за собственост и строителни книжа
(включително разрешения за строеж) за построените в имота сгради. В хода на
проверката жалбоподателката е представила нотариален акт № 45, том седми, рег.
№ 8843, нот. дело № 1245 от 04.11.20108г. на нотариус Е. Д. с район на действие
РС – Попово и документ, удостоверяващ, че имотите, предмет на покупка с описания
нотариалния акт са декларирани от нея пред Община Попово във връзка с
задължението за плащане на местен данък. За извършената на 27.03.2019г.
проверка е съставен констативен акт № 2 от 27.03.2019г., който е бил оспорен от
жалбоподателката пред кмета на Община Попово като констатации, но и на формално
основание – че при проверката са присъствали само двама общински служители, а
не трима, както е посочено в протокола. Във възражението се оспорва направената
констатация, че пристройката е построена в периода 2010г. и 2012г. и се твърди,
че е изпълнена от предишен собственик, преди 2008г.
По повод на възражението на жалбоподателката кметът
на Община Попово със заповед № З – 19 – 229 от 22-04-2019г. е назначил наново
комисия в троен състав от служители на дирекция ТСУЕТ при Община Попово и е дал
срок от 30 дни да бъде извършена нова проверка по сигнала за незаконно
строителство в имота на жалбоподателката. Жалбоподателката е уведомена за тази
заповед с писмо от 25.04.2019г. С писмо от 15.05.2019г. от председателя на
комисията жалбоподателката е уведомена, че проверката по сигнала ще се извърши
на 29.05.2019г. На указаната дата в присъствието на жалбоподателката е
извършена нова проверка, резултатите от която са отразени в констативен
протокол № КА – 19 – 10 от 29.05.2019г. Комисията е констатирала, построена
пристройка към основната жилищна сграда, която пристройка се ползва за жилищни
нужди. В протокола отново е посочено, че документи, различни от нотариалния акт
и удостоверението за деклариране на имота за нуждите на местните данъци, по
повод на коментираната пристройка не са представени.
Комисията се е позовала на снимки от Google Earth
и Google Street View и е приела, че строежът е извършен след 04.05.2010г. В
констативния протокол строежът е описан така: масивна пристройка с ивични
основи от стоманобетон, пояси от стоманобетон, стени от тухлена зидария на
варов разтвор и мазилка. По прозорците е монтирана ПВЦ дограма. Покривът на пристройката
е изграден от трискатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и е
със застроена площ от 65 кв.м. Строежът е квалифициран като строеж пета
категория, като е прието, че същият не отговаря за изискванията за търпимост по
§ 127 от ПЗР на ЗУТ.
Констативният акт е връчен на жалбоподателката на
10.06.2019г., като ѝ е указана възможността да възрази срещу него.
Възражения срещу втория констативен акт не е подадено.
Констатациите, съдържащи се в констативния протокол
№ КА–19–10 от 29.05.2019г. са изцяло възприети от заместник-кмета Т. Т.,
действащ в периода 20.06.2019г. – 28.06.2019г. като заместник на кмета на
Община Попово, на основание представената и събрана като доказателство по
делото заповед за заместване № З – 19 – 394 от 20.06.2019г. на кмета на Община
Попово, отсъстващ поради отпуск, доказателства за което също са събрани по
делото; тези констатации са възпроизведени в мотивите на оспорената в
настоящото съдебно производство заповед № З – 19 – 388 от 20.06.2019г.,
издадена от името на кмета на Община Попово. Административният орган е приел,
че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ и на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредил премахването му.
Заповедта
е връчена на жалбоподателката на 28.06.2019г., а жалбата срещу нея до съда е
подадена на 11.07.2019г.
Във връзка с оспорването на констатациите,
отразени в протокола от проверката на служителите на Община Попово, по делото е
изслушано експертно заключение на вещо лице. От заключението се установява че:
за поземлен имот (ПИ) с кадастрален №
627, с площ от около 773 кв.м. е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) VII
с кадастрален № 627 от кв. 63 по регулационния план на с. Водица, т.е имотът се
намира в строителните граници на селото. Обектът, чието премахване е наредено с
оспорената заповед, представлява масивна пристройка към съществуваща жилищна
сграда. Пристройката е долепена до жилищната сграда и е масивна, със
скелетно-гредова стоманобетонова конструкция (ивични основи, колони и плоча), с
оградни и преградни тухлени зидове. Състои се от коридор, от който посредством
стъпала се слиза в избеното помещение в сутерена и едно помещение за обитаване
(спалня). Светлата височина на помещенията с 2,65м, а височината й от терена до
стрехата е 3.10м.
Жилищната сграда и пристройката към нея са с обща
покривна конструкция - скатен покрив с дървена конструкция, покрит с керемиди и
капаци по била и ръбове. При изпълнението на гореупоменатата заповед неминуемо
ще се наруши целостта на покривната конструкция на съществуващата жилищна
сграда.
Пристройката, състояща се от коридор и помещение
за обитаване има функционална връзка със съществуващата жилищна страда. От
коридора на пристройката, посредством стъпала се слиза в избеното помещение, в сутерена
на жилищната сграда, а от сутерена с помощта на еднораменна стълба се стига до съществуващата
сграда (на кота 0,000). В сутерена на сградата са разположени избено помещение
и санитарен възел.
Пристройката не представлява самостоятелен обект
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗКИР ("самостоятелен обект в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата
или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение.
Пристройката е построена с традиционни за
монолитното строителство строителни материали - тухли за зидарията,
стоманобетон за основи, колони и плочи, вароциментов разтвор за мазилки,
използвани от шейсетте години до днес.
Вещото лице е изразило становище, че „строежът е
търпим, тъй като отговаря на условията на чл.134, ал.6 от ЗУТ - в сила от 31.03.2001г., т.е. когато при прилагане на действащи подробни
устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на
предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи
сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и
нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят
тези планове. Строежът отговарял и на условията на чл.84а, ал. 1 и ал.2 от
ППЗТСУ - действал от 9.07.1973г. до 31.03.2001г.
Заключението на вещото лице, с изключение на
частта, в която вещото лице прави извод за търпимост на строежа (правен въпрос,
който е от компетентността на съда), свързан и с правилното датиране на
строежа, се възприема от съда като обосновано и обективно дадено. От приложената
към заключението скица – извадка от действащия ПУП – ПР и ПЗ на кв. 63 с.
Водица се установява, че в УПИ VII са нанесени освен масивната жилищна сграда и
успоредни с границата на съседния УПИ VIII два броя паянтови стопански постройки с навес
между тях и перпендикулярно разположени на тях навес и стопанска постройка до
границата с УПИ VI – обстоятелства
посочени и в констативния протокол от проверката.
В хода на административното производство други
документи във връзка с построяването или преустройството на обсъжданата пристройка
от страна на жалбоподателката не са представяни. В хода на съдебното - също.
По отношение на възприетата с констативния акт и
оспорената заповед дата, към която строежът е бил осъществен – 2010г., основан
на наблюденията на снимки на имота от различни години, достъпни чрез Google
Earth и Google Street View, съдът направи справка в тези общо достъпни програми
и установи, че снимката на стр. 40 от преписката изобщо не касае процесния имот
– обстоятелство, признато и от процесуалните представители на административния
орган в съдебно заседание и отразено в протокола. От останалите снимки,
приложени и като част от админстративната преписка не може да се установи
възприетото в акта, че строежът е построен в периода между 04.05.2010г. и март
2012г.
По делото е разпитан свидетел – П. Й., бивш
собственик на имота, отраснал в къщата и продал имота през 2006г. Тя сочи, че
пристройка към къщата на това място е имало винаги от както тя се помни (жената
е на възраст 70 г.), но когато тя е продавала не е било в такъв вид и с такова
предназначение. Пристройката, винаги е била с общ покрив със жилищната сграда,
но е служила за отглеждане на животни и съхраняване на селскостопански
инвентар. Показанията на свидетелката са логични и последователни,
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
При събраните доказателства по делото съдът
приема, че пристройка към къщата е имало и към 1963г., но до 2006г.
пристройката е представлявала стопанска постройка, а не жилищни помещения. Преустройството
на постройката от стопанска пристройка (дам), служила за отглеждане на животни
и съхраняване на селскостопански инвентар в спалня и коридор е извършено след
2006г. За настоящото производство без значение е субектът, който е извършил
това преустройство. Без значение е и обстоятелството, че поради общата покривна
конструкция, разрушаването на постройката ще засегне и увреди значително и
жилищната сграда. Жалбоподателката не може да черпи права от собствено неправомерно
поведение или от неправомерно поведение на праводателя си.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законовия срок, от
надлежна страна, адресат на административния акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган. Пристройката, по отношение на която е издадена
оспорената заповед следва да се квалифицира като строеж пета категория, предвид
нормата на чл. 137, ал.1, т. 5, букви „в“ и „г“ от ЗУТ. Реконструкции, преустройства, основни ремонти
и смяна предназначението на строежите от пета категория са също строежи пета
категория. Компетентността да се издават заповеди за премахване на незаконни
строежи четвърта, пета и шеста категория или части от тях, принадлежи на кмета
на Общината или на упълномощено от него длъжностно лице, съгласно чл. 223,
ал.1, т. 8 от ЗУТ и чл. 225а от ЗУТ. В случая оспорената заповед е издадена от
зам. кмет на община Попово от името на кмета на Община Попово в хипотеза на
заместване, а не поради делегиране на правомощия. Заместването е институт,
който осигурява непрекъснато функциониране на административния орган и е
допустимо в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява и е наредило
с изрична писмена заповед заместването му от друго, подчинено нему лице. За
определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания орган. – виж мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. По делото е представена
и събрана заповедта за заместване и доказателства за отсъствието на титуляра.
Предвид изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е
мотивирана и отговаря изцяло на изискванията за форма. Съдът приема, че в хода
на административното-производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването й. Изпълнена е
предвидена в чл. 225а, ал.2 от ЗУТ процедура – преди издаване на заповедта е
съставен констативен акт от служителите по чл. 223, ал.2 от ЗУТ, който е връчен
на жалбоподателката. Жалбоподателката е
била уведомена за започване на административното производство по реда на чл.
26, ал.1 от АПК и за възможността да сочи доказателства и да прави възражения.
Срещу констатациите в акта не са направени писмени възражения в предоставения
срок. В административното производство са изяснени релевантните факти и
обстоятелства. В мотивите на заповедта
за премахване на незаконния строеж са посочени фактическите и правните основания
за нейното издаване – установеният строеж е квалифициран като незаконен по
смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ поради извършването му при липсата на
строителни книжа. Няма основание да се приеме, че заповедта е издадена при
превратно упражняване на власт.
Съдът
приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон, като
основанията за този извод са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според чл. 148,
ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон. Съобразно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
По делото е
безспорно установено, че обектът – пристройка, ползвана за жилищни нужди, е
изграден в периода 2006г . 2008г. без инвестиционен проект и/или без разрешение
за строеж, каквото е изискването на чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Както вече се посочи,
реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на
строежите от пета категория са също строежи пета категория – чл. 137, ал.1, т.
5, буква „г“. За извършените СМР предвид техния характер законът не е допуска
изключение
от изискването за наличие на строителни книжа. В случая очевидно не е извършено
несъществено преустройство на съществуваща в имота сграда/пристройка, а строеж
от пета категория, за който се изискват строителни книжа.
Предвид установеното
по делото, че изграждането на процесния строеж е осъществено не по-рано от
2006г., съдът намира, че е неприложима разпоредбата на § 16, ал.1 и ал.2 от ПР
на ЗУТ. Алинея трета на тази норма (в сила от 2.01.2001г.) съдът намира също за
неприложима, тъй като по делото няма каквито и да било доказателства, че
преустроената пристройка е била декларирана пред одобряващите органи в
6-месечен срок от обнародването на този закон. Процесният строеж не попада и
във времевите рамки на хипотезата на § 127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение
и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в
сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм.,
бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г.,
изм., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.).
С оглед
изложеното, настоящият състав приема, че е налице незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал.1,
т.8 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски по делото съдът намира, че на основание
чл. 143, ал.4 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва
да осъди жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 200 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция,
съобразена с вида и количеството на извършената дейност от процесуалните представители
на ответника –участие в съдебно заседание по разглеждане на делото, представяне
на доказателства, изразяване на становища по доказателствата и по същество.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.С. ***, представлявана от адв. Ж. срещу заповед № З
– 19 – 388 от 20.06.2019г. на зам. кмета на Община Попово, действащ от името на
кмета на Община Попово.
ОСЪЖДА М.Т.С. *** да
плати на Община Попово разноски по делото в размер на 200лв. (двеста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: