Р Е
Ш Е Н
И Е
№244 11.08.2020
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли и през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело №223 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „ВИНСЕН-ВВ“
ЕООД ЕИК *********, гр. Стара Загора, представлявано от редовно упълномощен
адвокат против Решение № 237/01.06.2020г. постановено по АНД №912/20г по описа
на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление
№24-002451/26.07.2019г издадено от Директор дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1500лв на
основание чл. 416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 303 ал.3
от КТ за това, че на 19.06.2019г в 21.30ч на обект: Кафе-аперитив „Лос
Мортино“, гр. Стара загора, парк „Д. Гюдженов“, стопанисван от ВИНСЕН –ВВ ЕООД
и по представени писмени документи на 04.07.2019г, се установява приемане на
работа като сервитьор в горепосочения обект на Д.К.Д. /ЕГН/, което към
19.06.2019г е на 17 години, без разрешение на Инспекцията по труда. Представена
е декларация от Д., попълнена на 19.06.2019г в 21.30ч. АУАН №24-002451 е съставен на 04.07.2019г
връчен на пълномощник на управителя на същата дата.
С въззивната си жалба, дружеството –
работодател е изложило оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение
на правото му на защита, тъй като административното обвинение е допълнено от
фактическа страна едва с издаване на наказателното постановление. В АУАН е
вписано обвинение за приемане на работа, без да е посочена трудовата функция на
непълнолетното лице, което е сторено едва с обстоятелствената част на
наказателното постановление като е вписано, че работата е „сервитьор“. По този
начин е отнето правото на дружеството-работодател да се защити по главните
факти, доказващи нарушението, тъй като приемането на работа е извод, който
почива от констатирано изпълнение на определена трудова функция. Следващото
оплакване е визирало липсата на доказателства за съставомерните факти, тъй като
същите не са посочени в АУАН и в НП. Обстоятелствата, които установяват
изпълнителното деяние – как точно е извършено нарушението трябва, но не са
вписани в административното обвинение. Няма доказателства за престиран труд по
силата на трудово правоотношение. Факта, че непълнолетната се е намирала в
заведението и е подписала декларация за договор между дружеството и училището,
не означава възникнало трудово правоотношение. В декларацията липсват основните
елементи на трудовия договор, поради което тя няма доказателствена способност
да установи неизпълнение на административно задължение. Обвинението се гради на
предположения, а не на конкретни фактически обстоятелства. Всяко съмнение обаче
по отношение на съставомерните обстоятелства е пречка да се налага
административно наказание. Още с повдигане на обвинението, трябва да бъде
очертана неговата обективна и субективна страна тоест деянието конкретното да
бъде описано, чрез фактическите обстоятелства, посочени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и съответната разпоредба за съдържанието на АУАН. Наказващия орган вместо
да извърши проверка по чл.52 ал.4 от ЗАНН за законосъобразност на АУАН е
възпроизвел неточно неговото съдържание в НП, но посочената норма го задължава
да разследва спорни обстоятелства, а не липсващи такива във фактически
повдигнатото с АУАН обвинение. Поискал е от съда да установи тези пороци на
административно наказателното производство и да отмени наказателното
постановление.
С Решение № 723/28.12.2019г, постановено по АНД
№2105/19г РС Стара Загора е отменил НП като се е позовал на факта, че РП Стара
Загора е уведомена за констатираното деяние и същата с постановление от
10.07.2019г е образувала досъдебно производство за извършено престъпление по
чл.129а ал.1 от НК /Който без надлежно разрешение приеме на работа лице,
ненавършило 18-годишна възраст, се наказва../. Това обстоятелство води до
приложение на чл.33 ал.1 от ЗАНН и налага отмяна на наложеното по
административен ред наказание. По касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Стара Загора това въззивно решение е отменено с Решение №
108/13.04.2020г, постановено по КАНД №60/20г по описа на АС Стара Загора е
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Стара Загора като е
указано, че юридическото лице не е наказателно отговорно, поради което
административно наказателното производство срещу него не нарушава забраната non bis in idem.
При новото разглеждане на НП по въззивната
жалба на дружеството-работодател, РС Стара Загора е приел, че наложената
имуществена санкция законосъобразно ангажира имуществената отговорност на
лицето, тъй като фактите по приемане на работа на лице, ненавършило 18г на
посочените дата, място и час са установени и достатъчни да потвърдят
нарушението на чл.303 ал.3 от КТ. Дружеството
има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от КТ. Към 19.06.2019г Д. е
предоставяла работна сила именно за това лице с всички елементи от съдържанието
на трудовото правоотношение по чл.66
ал.1 от КТ. Основание за този извод дават следните обстоятелства: полагането на наемен труд – изпълнявана е
трудова функция на сервитьор на обект, стопанисван от работодателя, определено
е работно време, място на работа, характер, за което се заплаща и трудово
възнаграждение. Тези факти се установявали от декларацията на Д.. След като
всички елементи на трудовото правоотношение са налични и при предоставяне на
работната сила за дружеството, то е необходимо разрешение от Инспекцията по
труда, защото работника е на 17г, възраст между 16г и 18г. Работодателят не е
спазил абсолютната и безусловна забрана на чл.303 ал.3 от КТ, поради което
следва да носи имуществена отговорност. Нарушението е формално, извършено на
19.06.2019г и всички последващи действия не могат да го отрекат. След като се
касае за имуществена отговорност на юридическо лице, въпроса за вината не
следва да се обсъжда. Нарушението е широко разпространено, застрашава живота и
здравето на непълнолетните лица и не може да бъде определено като такова с
по-ниска степен на обществена опасност. АУАН е съставен стриктно по правилата
на чл.40 -43 от ЗАНН. Посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за
състава на административното нарушение и всички претенции по този въпрос са
необосновани. Същото важи и за съдържанието на НП, което отговаря на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. Доводите, че непълнолетната е била на стаж по договор между
дружеството и учебно заведение са неоснователни, тъй като видно от писмо
№АС-03-103/11.11.2019г на ПГОХ „Райна Княгиня“ Стара Загора, договор, дневник
за практика, практическия стаж започва на 01.07.2019г, а приемането на работа е
от 19.06.2019г. тоест две седмици по-рано.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при незачитане на
правото на защита на наказаното лице срещу НП, представляващо касационно
основание – съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да приеме за
установена фактическата обстановка по НП – към 19.06.2019г лицето Д. е
предоставяла работна сила за ВИНСЕН-ВВ ЕООД с всички елементи на трудовото
правоотношение по чл.66 ал.1 от КТ, съдът се е позовал, видно от мотивите, на
показанията на разпитаната свидетелката Попова, която е актосъставителя и на
декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. На база на тези доказателства, но
основно на декларацията, съдът приема, че Д. изпълнява трудова функция като
сервитьор на обект, стопанисван от работодател, с предоставени оръдия на труда,
определено работно време, съответно място на работа, характер на работата – да
обслужва клиенти като им сервира различни продукти и трудът се предоставя
възмездно – срещу възнаграждение. Тези свои изводи съдът гради въз основа на
декларацията на Д.. При новото разглеждане на делото, съдът е бил длъжен, но е
обсъдил само част от събраните при първоначалното разглеждане на делото
доказателства – само Писмото от 11.11.2019г като е приел, че Д. е била на стаж.
Следвало е да се обсъдят в съвкупност всички събрани доказателства по двете
дела, образувани по жалбата на дружеството срещу НП, тъй като се касае за едно
и също съдебно производство – това по проверка законосъобразността на
наложената имуществена санкция. Съдът не е взел предвид показанията на самата Д.,
разпитана на 05.11.2019г, в хода на АНД №2105/2019г пред друг състав на РС
Стара Загора. В показанията си Д. не поддържа изложеното в декларацията от
19.06.2019г, а обяснява, че е била на обекта, за да се подготви за ученическия
си стаж, който предстои да положи. Обяснява, че е ходила в няколко конкретни
заведения, при това със своята майка, като не е полагала труд за
„работодателя“. Освен това заявява, че е написала в декларацията онова, което
проверяващите са й казали. Д.е на 17г, нямам опит и е логично да е била под
стрес към момента на проверката. В заведението са влезли едновременно повече от
10 човека за проверка, поради което е напълно естествено едно дете на 17г да
пише декларация под диктовка. От това са се възползвали проверяващите, като не
са обяснили съдържанието и значението на декларацията, съставена под техните
указания. Извода, който следва е, че тази декларация не може да бъде годно
доказателствено средство, нито се ползва с материална доказателствена сила.
Констатациите на проверяващите по установяване на нарушението, чрез съставянето
на тази декларация, която е единственото им доказателство, несъмнено не са били
обективни, а самата процедура по установяване на нарушението е опорочена, без
разследване на случая. Съответно незаконосъобразно се явява и НП. Показанията
на Д., дадени пред съд при първоначалното разглеждане на делото напълно
кореспондират с представените писмени от учебното заведение, но те не са
обсъдени в съвкупност, при което съдът е
допуснал съществено нарушение на правилата за установяване на фактите,
накърнило правото на защита на дружеството – касатор. Конкретно, показанията на
Д.не са обсъдени с договор от 14.06.2019г, сключен между ПГОХ „Р. Княгиня“
Стара Загора и дружеството за полагане на производствена практика на учениците
от това училище и с Дневника за производствена практика, от който е видно, че
учителят, извършвал проверка на всяка от датите за провеждане на стажа е
удостоверил, че Д.е присъствала на тази практика при касатора и входа й е
извършвала различни дейности в процесното заведение. Д.не е работник по трудово
правоотношение там, каквито са изводите на контролните органи и на съда по
правото, не кореспондиращи с материалния закон и обективната истина. Д.е
стажант-ученик по силата на договор от 14.06.2019г, който предхожда датата
19.06.2019г. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да
се постанови друго за отмяна на НП.
Ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Стара Загора твърди, че НП е законосъобразно. Проверката е извършена по сигнал
за работа на лица под 18г в процесния обект, и действително при проверката е
намерено такова лице, без да е поискано разрешение от Инспекцията по труда.
Иска се от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв..
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.
Действително в решението на РС Стара Загора
липсват мотиви за извършена съвкупна преценка на всички дадени пред съд
свидетелски показания, както и на всички представени писмени доказателства по
отношение на причината, поради която Д.се е намирала в 21.30ч на 19.06.2019г в
търговски обект, стопанисван от касатора. Този пропуск на съда не ограничава правото на защита, а води до
необоснованост, което не е касационно основание. Необоснованост е, защото са
нарушени правилата за формиране на вътрешното убеждение по фактите, но не е
ограничено правото на защита, защото представените, но не обсъдени в съвкупност
доказателства, са приети по делото. Касационната инстанция извършва служебно
проверка за материална законосъобразност на решението спрямо установените в
хода на съдебното дирене факти тоест няма пречка да се вземат предвид онези,
които въззивния съд не е обсъдил. В съдебното решение са изложени мотиви по
всички задължителни въпроси, което позволява касационен контрол за
законосъобразност по отношение на потвърденото Не са взети предвид годни
средства / диспозитивни документи, изхождащи от трето лице/ за доказване на
факти, посочени от наказаното лице в хода на административно наказателното
производство и спорните факти по съществуване на трудово правоотношение са
изяснени, но не са обсъдени при формиране на извода на въззивния съд, че е
налице трудово правоотношение. Съгласно чл. 303 ал.3 от КТ, лицата от 16 до 18
години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай. Приемането на работа е фактическо действие, свързано с началото
на изпълнение на трудовото правоотношение, което трябва следва сключването на
писмен трудов договор, а условие за съответствие на това поведение с
установения ред на управление, е снабдяването с разрешение от Инспекцията по
труда. Приемането на работа следва да бъде осъществено след като се изпълнят
общите изисквания за предоставяне на екземпляр от трудовия договор и
уведомлението до НАП и специалните на чл.303 ал.3 от КТ за настоящия случай. Следователно
фактическото обвинение изисква да се посочат фактите, които позволяват
единствения извод, че между две лица съществува отношение по престиране на работна
сила срещу възнаграждение / това е минималното съдържание на едно трудово
правоотношение/, чието фактическо изпълнение е започнало, без разрешение от Инспекцията по труда. Необходимо
е било за настоящия случай да се посочат конкретни факти по изпълнение на
трудовите функции на посочените дата и час и място, и въз основа на тях да се
отправи обвинение, че лицето е прието на работа, без разрешение от Инспекцията
по труда. Тази необходимост възниква на първо място по силата на чл. 57 ал.1
т.5 вр. с чл.6 от ЗАНН, тъй като с АУАН и с НП е отправено обвинение за приемане
на работа като сервитьор, въз основа на декларация на лицето, в която е
посочило тази позиция, но без трудово възнаграждение и на основание договор за
обучение между училището и дружеството. Като се има предвид, че договора е от
14.06.2019г – това е датата на възникване на правоотношенията между училището и
дружеството, но същият ще се изпълнява от 01.07.2019г, а датата на нарушението
и декларацията са от 19.06.2019г, необходимо е било да се отговори на въпроса
дали към 19.06.2019г съществува трудово правоотношение между лицето и
дружеството. Декларацията, на която АНО се позовава не дава основание за такъв
извод, защото Д.е написала, че няма сключен трудов договор, а договор между
училището и дружеството за обучението й,
вписала 4 часа, което съответства на 6-те учебни часа по договора за
практика, работно време – „по график“, и такъв има по същия договор за
практика, но не е вписала трудово възнаграждение, защото няма уговорено. В хода
на административно наказателното производство е прието, че декларацията
„сервитьор“ е достатъчна, наред с установения факт на присъствие на датата,
часа и мястото. Разпитаната актосъставителка е заявила, че на 19.06.2019г
извършила съвместна проверка с органите на МВР, при която на работещите били
раздадени декларации, една от които е Д.. В декларацията пишело, че е сервитьор,
а от кой възприет от актосъставителката факт следва извода, че на 19.06.2019г Д.изпълнява
трудови функции, не става ясно от АУАН и от НП. Твърди се, че този факт се
доказва от декларацията, но тя има цялостно съдържание – сервитьор по договора
за обучение за практика по специалността „кетъринг“. Така обвинението се гради действително на
декларацията на Д., но в нея е записано, че се обучава и е там на друго
основание – не на основание трудово правоотношение по основното определение на
КТ. Този договор е от 14.06.2019г / стр. 53 по АНД 2105/19/ и с начало на
изпълнението 01.07.2019г. Директорката на училището е удостоверила, че Д.е
разпределена в процесното заведение за периода от 01.07.2019г до 12.07.2019г, а
практиката е по специалност „Кетъргинг“, а учениците са длъжни да спазват
работното време – 6 учебни часа от 10.00ч до 16.00ч. Това е декларирала и Д.в
своята декларация и този факт опровергава административното обвинение, тъй като
лицето не сочи да има трудово правоотношение, а е там по причина на договора за
практика между училището и дружеството, който е с дата преди 19.06.2019г, а
именно 14.06.2019г. Нямало е пречка да се установят трудови отношения в период
преди началото на обучителната практика – 01.07.2019г, но това не е сторено от
АНО, а декларацията за „сервитьор“, но без трудово възнаграждение, не е
достатъчна за извод, че има приемане на работа – няма го насрещното задължение
по трудовото правоотношение. Дали за практиката се иска разрешение, след като
няма отношение между дружеството и ученика е въпрос, който не е относим към
чл.303 ал.3 от КТ – тази норма не го урежда.
Водим от горното и на основание чл.
222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №237/01.06.2020г., постановено
по АНД №912/2020 г. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 24-002451/26.07.2019г издадено от Директор дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.