№ 72
гр. Варна, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500056 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.Образувано по повдигнат спор
за подсъдност пред Варненски апелативен съд с определение
№1650/11.02.2022г., постановено по гр.д.№1693/22г. по описа на РС-Варна, 11
състав, за определяне на родово компетентния съд да се произнесе като първа
инстанция по подадена молба от „Интерком груп“ООД за допускане
обезпечение на бъдещ иск, по която първоначално е образувано гр.д.
№219/22г. по описа на ОС-Варна, гр.о., на осн. чл.122 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
По подадената от „Интерком груп“ООД молба вх.№2360/31.01.2022г. е
образувано ч.гр.д.№219/22г. по описа на ВОС, гр.о.Последното е прекратено
от ВОС с влязло в сила определение №427/01.02.2022г. и изпратено по
компетентност на РС-Варна на осн. чл.118, ал.2 от ГПК.Прието е, че т.к. се
касае за обезпечение на бъдещ иск по чл.211 от КТ, т.е. трудов спор, на
осн.чл.390, ал.1 от ГПК, вр. чл.104, т.4 от ГПК компетентен да се произнесе
по същата като първа инстанция е РС-Варна.За да повдигне спора за
подсъдност, РС-Варна е приел, че претенцията по бъдещия иск е с пр.осн.
чл.203, ал.2 от КТ, което обуславя обща подсъдност на бъдещия иск, като
предвид неговата цена и на осн чл.104, т.4 от ГПК, като гражданско дело с
цена над 25 000лв., родово компетентен да се произнесе по молбата е ОС-
1
Варна.
В молбата си за допускане обезпечение на бъдещ иск „Интерком
груп“ООД излага, че между дружеството и ответника по бъдещия иск ИВ. Г.
Г. е бил сключен трудов договор на 16.02.2007г., прекратен с наложеното му
дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 14.12.2021г.Преди
прекратяване на трудовото правоотношение И.Г. е заемал длъжността
„Ръководител продуктово направление-плоски продукти“.В това си качество
е организирал и ръководил цялостната дейност по осъществяване на
продажбите на ресорните му продукти.При извършена инвентаризация в два
от складовете на дружеството се установили липси на метални изделия от
направлението плоски продукти на значителна стойност.След извършена от
дружеството проверка се установило, че същите се дължат на умишлени
незаконни действия и бездействия на И.Г. - подавал заявки в ползвания от
дружеството софтуер за бизнес управление /включващ едновременно
деловодство, склад и отразяване в счетоводството/ и извършвал
осчетоводявания от чуждо име/чрез чужд уникален партиден номер в
системата/, давал нареждания на служители за изготвяне на протоколи, които
не отговарят на действителните доставки, вкл. кои стоки да се фактурират и
които не, извършвал фиктивни трансфери на стоки, вкл. без такива да се
налични по складовете и др./.С тези си действия в периода м.01.2017г.-
м.11.2021г. причинил имуществени вреди на дружеството, като само
установените при проверката на един от складовете, възлизат на 641 419,
51лв.Моли да бъде допуснато обезпечение на бъдещия му иск против ИВ. Г.
Г. за осъждане на същия да заплати обезщетение на дружеството за така
причинените имуществени вреди в размер на 641 419, 51лв. чрез налагане на
посочените в молбата обезпечителни мерки.
Според изложеното от молителя, претенцията му се основава на твърдения
за причинени на дружеството имуществени вреди чрез умишлени действия от
страна на бъдещия ответник при наличието на трудовото правоотношение
между тях към момента на причиняване на вредите/но без да изпълнява
отчетнически функции и с установен произход на констатираните липси/,
като това позоваване на умишлено причинени от бъдещия ответник вреди
води до извод за приложимост на разпоредбата на чл.203, ал.2 от КТ, т.е. до
изключване на специалните разпоредби на КТ относно отговорността на
работника по отношение на причинени вреди на работодателя.Според
препращането на тази разпоредба към гражданския закон, следва да се
приеме, че предявеният иск е такъв с правна квалификация чл.45 и сл. от ЗЗД,
вр. чл.203, ал.2 от КТ, вр. чл.211 от КТ, поради което според цената му на
осн. чл.390, ал.1 от ГПК компетентен да се произнесе по молбата за
допускане на обезпечение е ОС-Варна.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Родово компетентен да се произнесе като първа инстанция по подадената
молба вх.№2360/31.01.2022г. от „Интерком груп“ООД за допускане
обезпечение на бъдещ иск, по която първоначално е образувано гр.д.
№219/22г. по описа на ОС-Варна, гр.о. е ОС-Варна, на когото делото да бъде
изпратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3