Р Е Ш Е Н И Е
№ 582
гр.
Хасково, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на петнадесети
юли, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана
Тенева
и в присъствието на прокурора
Цвета Пазаитова
като разгледа
докладваното от съдия Костова исково административно дело №1183/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от П.С.А.,
непълнолетна, действаща със знанието и съгласието на своята майка А.Х.Х., Х. С.А.,
малолетен, представляван от своята майка и законен представител А.Х. *** и А.А.А.
и П. Г.А., с общ адрес ***, чрез пълномощника им адв. И.Й. от САК, против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Хасково, срещу
която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се претендира
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200
000 лева за всеки от ищците, настъпили вследствие на смъртта на техния баща и
син – С. А.А., починал на 27.04.2017г. в резултат на неправомерни действия на
полицейски служител – З. Т. М. – младши автоконтрольор в РУ – Харманли към
ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
27.04.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се излага следваната фактическа
обстановка: на дата 27.04.2017г. З. М. заедно със своя колега В.В., застъпили
като екип в автопатрул с полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № * **** **,
на дневна смяна за времето от 8.30 часа до 20.30. часа, като за времевия
отрязък от 8.30 часа до 10.30 часа им било определено да извършват контрол на
разклона на с. ***, общ. Х.. На същата дата, около 10.00 часа по главния път от
гр. Харманли в посока от с. Надежден към с. Върбово се движел С. А., който
управлявал собствения си мотоциклет МЗ 150, ДК № ** **** *. Тъй като А. се
движел без каска, младши автоконтрольор З. М. му подал сигнал за спиране със
„стоп“ палка, на който сигнал С. А. не реагирал, а продължил движението си. По
тази причина двата полицейски служители от автопатрула незабавно се качили в
служебния автомобил „Опел Астра“ с рег. № * **** ** и потеглили след С. А.,
като автомобилът бил управляван от З. М.. След около един километър С. А. завил
наляво по черен път, а полицейските служители продължили да го следват и
постепенно го застигнали. В този момент С. А. предприел спиране, на което
движещият се отзад полицейски служител не успял да реагира. Настъпили два
последователни удара между двете МПС, като при втория от тях С. А. изпаднал от
мотоциклета и бил прегазен от полицейския автомобил, в резултат на което
получил съчетана черепно – мозъчна и гръдна травма, несъвместима с живота.
Пристигналият на място медицински екип единствено констатирал смъртта му. Сочи
се, че при осъществената от служителите на МВР на датата на произшествието
контролна дейност, същите са действали незаконосъобразно, като по своя
инициатива са предприели полицейско преследване, нещо което не попадало сред
правомощията им на полицейски органи, съгласно чл.61 и сл. от Глава пета,
раздел I от
Закона за МВР и нарушава чл. 67 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение. Допълнително от страна на младши автоконтрольор З. М. били нарушени и
правилата на ЗДвП, за което вината му като причинител на описаното
произшествие, респ. причинител на смъртта на С. А. била призната от
наказателния съд с Присъда № 260028 от 29.06.2021г., постановена от Окръжен съд
Хасково по НОХД № 508/2018г.
Ищците сочат, че били в прекрасни и безконфликтни
отношения със своя близък, били задружно и сплотено семейство, живеели в една
къща. Смъртта на С., който бил на 31 години, ги съкрушила. Той бил морална и
материална опора за семейството си. Обичал много и се грижел за двете си деца –
П. и Х., които страдали неимоверно заради смъртта на баща си. Неговата смърт
причинила на ищците дълбоки мъки и страдания, които няма да преодолеят до края
на живота си. Децата му оставали сираци в ранна възраст и нямало да получат
помощта на баща си при израстването си, а родителите му едва ли щели да
преодолеят мъката от неговата липса.
В исковата молба се отбелязва и това, че ищците
не са обезщетявани във връзка с описаните неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания причинени им от смъртта на техния баща и син, в резултата на
пътнотранспортното произшествие на 27.04.2017г., причинено от неправомерните
действия на полицейските служители.
В
съдебно заседание ищците се представляват от надлежно упълномощен представител
адв. А. Г., който поддържа заявената претенция в пълен размер за всеки от
ищците, на изложените в исковата молба основания и по съображения развити в
хода на устните състезания и в депозирана писмена защита. Претендира присъждане
на направените по делото разноски, съгласно представен в последното съдебно
заседание списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, в отговор по исковата молба и в съдебно
заседание чрез пълномощника си юрк. Г. излага съображения за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Сочи, че от обстоятелствата изложени в
исковата молба, както и от приложените към същата писмени доказателства не се
установявало и доказвало по несъмнен начин, претърпените от ищците болки и
страдания от смъртта на техния близък С. А. въпреки, че били от кръга близки
роднини, имащи право да претендират неимуществени вреди. Не се доказвал и
претендираният за веки от ищците размер на неимуществени вреди от по
200 000 лева. Счита, че е налице и съпричиняване от страна на А., приета в
обвинителния акт срещу З. Т. М., поради което ако съдът счете исковите
претенции за основателени, моли размера на същите да бъде редуциран и то
съществено. Претендира се присъждане на юрисконсултско вознъграждение.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Хасково, счита предявените искове за
изцяло неоснователни. Намира, че не е изпълнен фактическият състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОДМВР – Хасково, съобразно
посочената правна квалификация. От доказателствата по делото не се установявало
да е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на служители в ОДМВР – Хасково, които да дадат повод за предявяване
на исковата претенция и да са в причинна връзка с настъпилите вреди. С тези
съображения предлага искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а и от приетите по делото като
доказателства Удостоверение за раждане на П.С.А. и Х. С.А. / лист 102 и 103/ и
Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца за лицето А.А.А. / лист 104 и
205 / се установява, че ищците П.А. и Х. А. са деца на пострадалия С. А., а
ищците А.А.А. и П.Г.А. са негови родители.
Установява се от приетите по делото като
доказателства Справка, относно настъпило на 27.04.2017г. ПТП, Докладни записки
/ от лист 192 до лист 198 /, План, относно провеждане на инструктаж на
служителите от РУ- Харманли за дата 27.04.2017г. / лист 199 до лист 201 /,
Информация за силите и средствата от звено „Пътен контрол“ при РУ-Харманли
ОДМВР – Хасково, изпълняващи задълженията си с автомобили с монтирани GPS устройства, за времето от 08.30 часа на
27.04.2017г. до 20.30. ч. на 27.04.2017г. / лист 202 /, както и от Кадрова
справка на З. Т. М.а – служител на РУ-Харманли при ОДМВР – Хасково, че на посочената
в исковата молба дата – 27.04.2017г. Здравко М. е заемал длъжността младши
автоконтрольор II степен
в група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли и съвместно с младши инспектор
В. В. са влезли съвместно в състав на наряд за часови график от 08.30 часа до
20.30 часа. Проведен им е инструктаж, който в конкретния случай включвал
изпълнението на следните задачи: връчване на наказателни постановления и електронни фишове; установяване на
лица по докладни записки и сигнали на тел. 112, извършили нарушения на ЗДвП или
предизвикали ПТП; след 20.30 часа до 08.30 часа служителят да е на разположение
за вземане на отношение по ПТП-та и по КАТ. След приключване на инструктажа М.
и В. са се насочили с лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № * **** ** към установъчен
пункт, определен по график, и разположен на пътя град Харманли – разклон за
село Остър Камък.
Около 10.15 часа сутринта на 27.04.2017г. С. А., управлявал мотоциклет МЗ
150, ДК №** **** * по главния път от гр. Харманли в посока от с. Надежден към
с. Върбово, като преминавайки през разклона за с. Остър камък, където са били
установили полицейските служители М. и В. на същия му бил подаден сигнал за
спиране със „Стоп палка“, за извършване на проверка. А. не спрял на подадения
му сигнал и това мотивирало двамата полицейски служители да започнат
преследване със служебния автомобил, който бил управляван от служителя З. М.. А.
забелязал, че е следван от полицейския автомобил и в опит да избяга се отбил от
асфалтовия път, като навлязъл в черен път, който водел до земеделски площи,
разположени по двата края на пътното платно. Постепенно С. А. бил застигнат от
полицейските служители, точно тогава А. извършил маневра с мотоциклета, намалил
скоростта и се вдигнал прах от черния път. Полицейският служител М. отклонил
управлявания от него автомобил наляво и в този момент ударил с предната лява
част задната част на мотоциклета. Въпреки този първи удар, М. не преустановил
движението на лекия автомобил, нито намалил скоростта, а продължил да се движи
в същата посока. В резултат последвал втори удар между челната дясна част на
лекия автомобил и задната част на мотоциклета. В резултат на удара и
наклоненото положение на мотоциклета, пострадалият А. изпаднал от него и бил
прегазен от полицейския автомобил, който от скоростта и инерцията продължил
движението си още малко напред и наляво. Мотоциклетът останал назад, а
автомобилът се установил леко извън черния път, в затревената площ на нивата.
Тялото на пострадалия А. било провлачено под автомобила и се установило
непосредствено под задните колела, в следствие на което настъпила и смъртта.
След случилото се полицейските служители В.и М. уведомили ЦСМП - Харманли, ОДЧ
– Харманли и ръководството на РУ – Харманли. На процесната дата 27.04.2017 г.
оперативен дежурен бил младши експерт Л., който в 10.27 часа на личния си
телефон получил обаждане от мл. автоконтрольор З. М., който му съобщил за
случилото / докладна записка л. 194/.
В хода на настоящото производство за удостоверяване на претенцията за
претърпени неимуществени вреди, ищците ангажираха свидетелските показания на А.
М. А. и Р. М. С., с които да установят преживените от тях психически болки, страдания
и неблагоприятни здравословни последици, които съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви, поради което следва да им бъде дадена вяра.
В показанията си и двамата свидетели описват С. А. като много добър син и
баща, привързан към родителите си и особено много към децата си П. и Х..
Семейството живеело в разбирателство и всички много се обичали. Свидетелите
установиха съществуващата между сина С. и неговите родители отношения на
близост и привързаност. С. А. се отнасял с много любов и грижа към децата си.
За да им осигури добър живот и обезпечи материално работел каквато работа
намери. И двамата свидетели, особено свидетелката А. имат преки впечатления как
съобщението за смъртта на С. А. се отразило върху емоционалното състояние на
неговите родители и деца, те били неутешими. За тях било трудно и към настоящия
момент да се възстановят от загубата на близкия за тях човек, загуба която ще
ги съпътства винаги.
Относно причината за смъртта на пострадалия А. по делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Х.Е.,
приета от съда без оспорване от страните. От вещото лице,
е установена съчетана травма, състояща се от черепно-мозъчна и гръдна травми.
Черепно-мозъчната травма включва охлузвания, разкъсно-контузни
рани и кръвонасядания по лицето и главата; хематом на меките обвивки на черепа;
субарахноидално травматично петно в лявото мозъчно
полукълбо; оток на мозъка; цианоза на кожата на
лицето. Гръдната травма включвала охлузвания и кръвонасядания на кожата на
гръдния кош; кръвонасядане на гръдните мускули и под лопатките; счупване на
ребра двустранно с кръвонасядане на околните тъкани; остър емфизем на белите
дробове; кръвоизливи под органната плевра на двата бели дроба; контузии на
белите дробове; кръвоизливи в хилусите на дробовете; кръв в дихателните пътища;
карминово червен цвят на белите дробове; оток на белите дробове; кръвонасядане
на лявата сърдечна камера; контузия на средостението. Вещото лице е установило
още контузия на капсулата на левия бъбрек; травматичен джоб в лявата хълбочна
област; охлузвания и кръвонасядания по крайниците; изгаряне III степен на
кожата на лявото бедро; остри циркулаторни
разстройства на вътрешните органи; тъмна черна кръв на трупа. Вещото лице приема,
че уврежданията получени от С. А. са в пряка и непрекъсната причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП, а причината за смъртта е в пряка причинна
връзка с травмите получени при ПТП и се явява тяхна логична последица.
Относно механизма на настъпилото
произшествие и за установяване налице ли е противоправно поведение и вина от
страна на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № * ***** **, З. М. по
делото е назначена автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. В.,
прита от съда без оспорване от страните. В следствие на приложения динамичен
анализ на обективните данни вещото лице е заключило, че първият удар е настъпил
между челната лява част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на 5.4
м западно от мерната линия и 0.8 м южно от северния край на черния път. Към
момента на удара с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 1 до 3 градуса
на ляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета е бил под
ъгъл около 0 до 2 градуса на дясно спрямо същата ос. Вторият удар е настъпил
между челната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета на
0.9 м западно от мерната линия и 1.15 м южно от северния край на черния път.
Към момента на удара с надлъжната си ос лекият автомобил е бил на около 6 до 8
градуса на ляво спрямо оста на пътя и посоката си на движение, а мотоциклета се
е намирал под ъгъл около 22 градуса спрямо същата ос. Скоростта на автомобила
към момента на първия удар и непосредствено преди настъпване на ПТП е била
около 59 км/ч, а на мотоциклета в същия момент – около 10 км/ч. Скоростта на
автомобила по време на втория удар е била около 55 км/ч, а на мотоциклета в
същия момент – около 27 км/ч. Вещото лице е определило опасна зона за спиране
на лекия автомобил около 44 метра (при скорост от 59 км/ч), а на мотоциклета на
около 3.3 метра (при движение със скоростта в момента на първия удар от 10
км/ч). Според вещото лице водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП с предприемането на различни
маневри: 1) като при движение с наличната си скорост се съобрази с посоката и
скоростта на движещия се пред него мотоциклет; 2) като предприеме намаляване на
скоростта на движение от наличната до тази на мотоциклета на разстояние не
по-малко от 60 м зад мотора; 3) като поддържа безопасна дистанция повече от 11
м при наличната скорост на движение на мотоциклета; 4) при намаляване на
скоростта на движение на мотоциклета да поддържа безопасна дистанция и при
необходимост да спре преди да го удари. Като техническа причина за настъпване
на произшествието се сочи технически несъобразената дистанция между лекия
автомобил и мотоциклета спрямо изчислените им скорости на движение.
За установяване на развитата у
двамата родители на С. А. емоционална травма по делото е назначена
психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Д.Б., приета от съда без оспорване от страните.
Към момента на срещата с А. и П. А. вещото лице е установило, че са налице
данни за емоционално стеснен и свръх контролиран емоционален диапазон на
преживявания от психотравмата - тревожност, депресивност в степен, което пречи
на доброто функциониране на личността им и на плановете за бъдещето. Въз основа
на извършения анализ вещото лице е заключило, че се касае до наличието на
психотравма в миналото и потвърждава въздействието на тази психотравма към
настоящия момент, както и наличие на силни емоционални и поведенчески последици
от нея, които не могат да бъдат превъзмогнати, както и заради самото естество
на травматичното преживяване, така и като последица от други фактори, като
липсата на адекватно лечение, както и достъп до психологична помощ и терапия.
Основното отражение в психиката на П. и А. е травматично застиване в
емоционалното преживяване, което се дължи както на неочакваната загуба, за
която психиката не е имала възможност и време да се подготви, така и поради
застиване в етапите на справяне с тази загуба, което пречи да се стигне до
продължаване на живота с тази загуба. Емоциите и на двамата са на силна тъга,
която изливат със сълзи, безпомощност, като според вещото лице това е
най-трудната емоция, която преживяваме при загуба съответно и чувството за
вина. Най-честите спомени на родителите на С. са как им е помагал, шумът от
мотор им връща силно преживяване. П. разказва за видения вечер свързани с
детето и, а картината, която помни и връща в съзнанието си е гледката на сина и
в моргата. Според вещото лице по отношение на П. и А. е налице силна
емоционална травма, свързана с внезапната загуба на детето им, което е имало
важна роля в техния живот – след неговата смърт мястото му остава празно и
прогнозата за възстановяване, според вещото лице, ако нещата останат така не е
добра.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за ангажиране отговорността на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Хасково за вреди, причинени от незаконосъобразно действие
на длъжностно лице / полицейски служител /, при или по повод изпълнение на
административна дейност, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е редовно предявен и от ответника не се
прави възражение за изтекла давност.
Искът е предявен от надлежни страни, в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, в която незаконосъобразността на
съответните действия или бездействие се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение. В исковата молба изрично е посочено, че
претенцията на ищците е свързана с настъпилите за тях болки и страдания от загубата
на близък човек, в следствие на извършените незаконосъобразни действия от
страна З. М. на дата 27.04.2017г., по време на изпълнение на служебните му
задължения, в качеството му младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ –
Харманли към ОДМВР – Хасково. Длъжностни лица от структурите на МВР по силата на Закона за министерство
на вътрешните работи и редица издадени подзаконови нормативни актове по
приложението му имат правомощията да извършват фактически действия, които са в
състояние едностранно да въздействат и засегнат правната сфера на други
субекти. Тоест те извършват административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и в това си качество са в състояние да ангажират
отговорността на МВР за причинени вреди от евентуални свои незаконосъобразни
действия или бездействие. Правосубектен ответник по искове за вреди, нанесени
от такива лица, съгласно изричната разпоредба на чл. 205 от АПК е юридическото лице, към чиято структура те
принадлежат, в случая Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
гр. Хасково.
Искът е предявен пред задължения да го разгледа съд и предвид изложеното по-горе,
се явява допустим за разглеждане по същество в настоящото производство.
От приобщените по делото доказателства безспорно се установи, че на дата
27.04.2017г. З. М. заедно със своя колега В. В., застъпили като екип в
автопатрул с полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № * **** **, на дневна
смяна за времето от 8.30 часа до 20.30. часа, като за времевия отрязък от 8.30
часа до 10.30 часа им било определено да извършват контрол на разклона на с.
Остър камък, общ. Харманли. На същата дата, около 10.15 часа по главния път от
гр. Харманли в посока от с. Надежден към с. Върбово се движел С. А., който
управлявал мотоциклет МЗ 150, ДК № ** **** *. Тъй като А. се движел без каска,
младши автоконтрольор З. М. му подал сигнал за спиране със „Стоп“ палка, на
който сигнал С. А. не реагирал, а продължил движението си. По тази причина
двамата полицейски служители от автопатрула незабавно се качили в служебния
автомобил „Опел Астра“ с рег. № * **** ** и потеглили след С. А., като
автомобилът бил управляван от З. М.. След около един километър С. А. завил
наляво по черен път, а полицейските служители продължили да го следват и
постепенно го застигнали. В този момент С. А. предприел спиране, на което
движещият се отзад полицейски служител не успял да реагира. Настъпили два
последователни удара между двете МПС, като при втория от тях С. А. изпаднал от
мотоциклета и бил прегазен от полицейския автомобил, в резултат на което
получил съчетана черепно – мозъчна и гръдна травма, несъвместима с живота.
Служебните правомощия, с които в случая са
разполагали полицейските служители са разписани в Глава пета, Раздел I „Правомощия на полицейските органи“ от Закона за
МВР, както и на разпоредбата на чл.67 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗМВР при установяване на условия и причини за
извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските
органи вземат мерки за отстраняването им. Посочената
норма на чл. 67 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г.
за реда и организацията за осъществяване на дейности по контрол на пътното
движение сочи, че когато водач, допуснал нарушение на правилата за движение, не
спре на подадения от полицейския орган сигнал, същият следва незабавно да
уведоми ОДЦ/ОДЧ и да изпълни дадените му разпореждания. Наличните по делото доказателства не установяват спазването
от полицейския служител М. на посочените по-горе нормативно установени
задължения. Напротив на лице са такива, които доказват по безспорен начин, че
преди да започне полицейското преследване дежурният в ОДЧ – Харманли не е
уведомен, като едва в 10.27 часа на 27.04.2017г., Лилянов е получил обаждане на
личния си телефон от мл. автоконтрольор З. М. и му съобщил, че е ударил
мотоциклетисти и следва да изпрати бързо екип на спешна помощ на
местопроизшествието / докладна записка лист 194/. При това положение следва да
бъде прието, че в случая се касае до осъществена от служители на МВР контролна
дейност, които са действали незаконосъобразно, предприемайки по своя инициатива
полицейско преследване в разрез с посочените по-горе разпоредби. Предвид
изложеното съдът намира за установено по делото, че е налице незаконосъобразно действие,
което е извършено от длъжностно лице в ОДМВР – Хасково, респективно налице е
първата от материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Както се каза, в настоящия случай, претенциите на ищците касаят
репарирането само на неимуществени вреди, за които следва да се докаже
причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на длъжностното лице.
За
основателна и доказана съдът намира претенцията на четиримата ищци за
причинените им от незаконосъобразното действие на длъжностно лице неимуществени
вреди, изразяващи се в мъки и страдания, които трудно преодоляват. Липсва
легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се
присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или
бездействие на административния орган. От анализа на показанията на свидетелите
А.А. и Р. С. безспорно се установи, че е налице засягане на емоционалната сфера
на ищците. Особено силно изразени при П. и А., родители на пострадалия С..
Настъпилата огромна емоционална травма е отразена и в приетата по делото съдебно
психологическа експертиза, която емоционална травма, според вещото лице не е
преодоляна и до настоящия момент.
Настоящият
състав счита и че е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразното
действие и изтърпените негативни изживявания, довели до емоционални смущения за
ищците. Така в приетите по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертизи
е записано, че водачът на полицейския автомобил З. М. при приближаването си до
движещият се с по-ниска скорост пред него мотоциклет е следвало да се съобрази
с него и да поддържа безопасна дистанция, което не е направил. Това съответно е
довело до два удара, като настъпилите увреждания, получени от С. А. са в пряка
и непрекъсната причинно - следствена връзка с процесното ПТП, а настъпилата
смърт на пострадалия е в пряка причинна връзка с травмите получени от ПТП и се
явява тяхна логична последица.
С
горните съображения съдът приема предявеният иск, за доказан по основание.
Общият
принцип, залегнал в чл. 4 от ЗОДВ е, че държавата, респ. общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Обстоятелствата, изключващи или ограничаващи тази
отговорност са регламентирани в разпоредбите на чл. 5 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение не се дължи, ако
увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. Предвид изложеното
по-горе, съдът намира, че в разглеждания случай тази хипотеза не е налице. По
отношение направените възражения за съпричиняване, приложима е разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 от ЗОДВ, съгласно която обезщетението се намалява когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането. В случая обаче по делото не
се установи, че посочените действия на увреденото лице – неспиране на подадения
му от полицейските органи със стоп-палка сигнал, както и наличието на алкохол в
кръвта с концентрация 2,49 промила, са сред причините за настъпилото увреждане.
По
отношение конкретния размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди /
претендирано от ищците
като такова в размер на от
по 200 000 лева за всеки от тях /, следва да
бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД и прилагането на
правилото на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД /приложима по
силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има
характер на овъзмездяване, а размера на обезщетение като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими
към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател
в т.ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл
вредите. В разглеждания
случай при определяне размера на обезщетението от значение е и ниската възраст
на ищците П. и Халябрам, които са лишени от бащина грижа. По отношение на
ищците П.А. и А.А. безспорно са налице достатъчно доказателства по делото,
които установяват невъзможността им да се преборят със сполетялата ги мъка.
В тази връзка при преценка на дължимото обезщетение
съдът взе предвид от една страна характера, степента, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания / психически /,
а от друга страна факта, че вредите са причинени от незаконосъобразно действие,
извършено от служители на МВР /които по закон следва да защитават гражданите от
посегателства върху живота и здравето им/.
При отчитане на тези фактори, съдът приема че
обезщетението следва да бъде определено като такова в размер на 5000 лв. за всеки от ищците,
ведно със законната лихва от деня на увреждането - 27.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. В останала част до претендирания размер исковите претенции
следва да бъде отхвърлени,
като неоснователни
и недоказани.
В
настоящото производство се претендира и заплащане на разноски за всеки един от
ищците, а именно 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото,
заплатени депозити за вещи лица в общ размер на 1502 лева и минималното,
предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения,
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищците в настоящото
производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Искането е основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. При това положение на ищцата П.С.А., непълнолетна, действаща със
знанието и съгласието на своята майка А.Х.Х., следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 10 лева платена държавна такса за образуване на делото и
242.50 лева депозит за вещи лица по назначените съдебно – автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи. На ищеца Х. С.А., малолетен, представляван от своята майка и законен
представител А.Х.Х., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева
платена държавна такса за образуване на делото и 242.50 лева депозит за вещи
лица по назначените съдебно – автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
На ищеца А.А.А., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева платена
държавна такса за образуване на делото и 508.50 лева депозит за вещи лица по
назначените съдебно – автотехническа, съдебно-медицинска и психологическа
експертизи. На ищцата П.Г.А., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10
лева платена държавна такса за образуване на делото и 508.50 лева депозит за
вещи лица по назначените съдебно – автотехническа, съдебно-медицинска и
психологическа експертизи.
За
всеки от ищците на лист 7, 8, 9 и 10 от делото е приложено адвокатско
пълномощно и в четирите пълномощни е посочено, че им е предоставена безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата
адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни
последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, като
не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в затруднено
материално състояние. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника дължимото адвокатско възнаграждение, с
оглед уважената част на иска, в размер на по 113.25 лева за всеки от ищците,
определено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо сумата в размер на 453
лева. Върху посочената обща сума на основание §2а от ДР на Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде начислен ДДС в размер
на 20 %, при това положение ответника следва да бъде осъден да заплати на адв. А.
Г. от „Адвокатско дружество Йо. и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер на
543.60 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В този контекст основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, доколкото по делото има данни за процесуално представителство
от такова естество. Съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и и чл. 37 от закона за правната помощ това възнаграждение е от 100 до 360
лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се
определя от съда. В случая представителството, осъществено от юрисконсулт, е на
главна страна, включва участие в съдебни заседания, като от същия е изготвен и
отговор на исковата молба. Ето защо съдът намира, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определен в размер от 100 лева, а с оглед
отхвърлената част на иска следва да се присъди сумата от 97.50 лв.
Водим
от горните мотиви Административен съд Хасково, трети състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на П.С.А., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със знанието
и съгласието на своята майка А.Х.Х., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 5000 / пет хиляди /
лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди болки и страдания от смъртта на нейния баща, настъпила в следствие на незаконосъобразно
действие на длъжностно лице от ОДМВР – Хасково при осъществяване на
административна дейност на 27.04.2017г, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 27.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.А., ЕГН **********, непълнолетна,
действаща със знанието и съгласието на своята майка А.Х.Х., ЕГН ********** ***,
срещу ОД на МВР – Хасково иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останала
му част до размера на претендираното обезщетение от 200 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на Халибрам С.А., ЕГН **********, малолетен, представляван от
своята майка и законен представител А.Х.Х., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 5000 / пет хиляди /
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
болки и страдания от смъртта на неговия баща, настъпила в следствие на
незаконосъобразно действие на длъжностно лице от ОДМВР – Хасково при
осъществяване на административна дейност на 27.04.2017г, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 27.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С.А., ЕГН **********, малолетен,
представляван от своята майка и законен представител А.Х.Х., ЕГН ********** ***,
срещу ОД на МВР – Хасково иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останала
му част до размера на претендираното обезщетение от 200 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на А.А.А., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 5000 / пет хиляди /
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
болки и страдания от смъртта на неговия син, настъпила в следствие на
незаконосъобразно действие на длъжностно лице от ОДМВР – Хасково при
осъществяване на административна дейност на 27.04.2017г, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 27.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.А., ЕГН **********
***, срещу ОД на МВР – Хасково иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останала му част до размера на
претендираното обезщетение от 200 000 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на П.А.Г., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, сумата в размер на 5000 / пет хиляди /
лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди болки и страдания от смъртта на нейния син, настъпила в следствие на
незаконосъобразно действие на длъжностно лице от ОДМВР – Хасково при
осъществяване на административна дейност на 27.04.2017г, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 27.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Г., ЕГН **********
***, срещу ОД на МВР – Хасково иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част до размера на
претендираното обезщетение от 200 000 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на П.С.А., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със знанието
и съгласието на своята майка А.Х.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 242.50 лева,
представляваща направени от ищцата съдебни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на Халибрам С.А., ЕГН **********, малолетен, представляван от
своята майка и законен представител А.Х.Х., ЕГН ********** ***, сумата от
242.50 лева, представляваща направени от ищеца съдебни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на А.А.А., ЕГН ********** ***, сумата от 508.50 лева, представляваща
направени от ищеца съдебни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на П.А.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 508.50 лева, представляваща
направени от ищцата съдебни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на адв. А. Г. от „Адвокатско
дружество – Й. и Е.“ със седалище и адрес на управление гр. София,ул.“***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение общо в размер
на 543.60 лева за адвокатска защита на ищците – П.А., Халибрам А., А.А. и П.А..
ОСЪЖДА ищците П.С.А., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието
на своята майка А.Х.Х., ЕГН ********** ***; Х. С.А., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител А.Х.Х., ЕГН ********** ***;
А.А.А., ЕГН ********** *** и П.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплатят на
ОД на МВР – Хасково, на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 97.50 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: