№ 1051
гр. гр. Добрич, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева
Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500835 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК:
Въззивно частно гражданско дело №835/2022 г. по описа на Окръжен
съд - Добрич е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П.В.*, срещу Разпореждане от 04.11.2022г.,
постановено по ч.гр. дело № 3166/2022г. по описа на ДРС, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1399/04.11.2022г. по ч.гр. дело № 3166/2022г. по описа на ДРС, в частта с
която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 от
ГПК срещу М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. „Б.Й.***, за сумата
от 180, 98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.08.2021 г. до 21.08.2022 г. по договор за заем Microcredit № ****, сключен
между длъжника и „Микро Кредит“ АД на 19.02.2021 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, а доводите на
заповедният съд за нищожност на уговореното договорно възнаграждение
като противоречащо на добрите нрави за необосновани. Предвид изложеното
моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да
постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за
посочената сума.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 от ГПК,
като взе предвид доводите на частния жалбоподател и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
На осн. чл. 413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
насрещната страна.
1
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 3166/2022 г. на ДРС е образувано по депозирано от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „П.В.*, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника
М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. „Б.Й.***, за следните суми,
прехвърлени от „Микро Кредит“ АД на заявителя с Приложение № 1 от
19.11.2021 г. към договор за цесия от 12.03.2021 г., а именно: 1) 779, 13 лева,
представляващо главница по договор за заем Microcredit № ****, сключен
между длъжника и „Микро Кредит“ АД на 19.02.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.10.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата; 2) 96, 11 лева, представляващо обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 22.08.2021 г. – 25.10.2022 г.; 3) сумата от 180,
98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.08.2021 г. до
21.08.2022 г. и 4) сумата от 10 21, 82 лева, представляваща дължима сума по
договор за допълнителни услуги от 19.02.2021 г., както и направените по
заповедното производство разноски.
С разпореждане от 04.11.2022г., постановено по ч.гр. дело №
3166/2022г. по описа на ДРС, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1399/04.11.2022г. по ч.гр. дело №
3166/2022г. по описа на ДРС, заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението за следните суми, а именно: 180,98 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.08.2021 г. до 21.08.2022 г. и 1021,82
лева, представляваща дължима сума по договор за допълнителни услуги от
19.02.2021 г. За останалите претендирани суми, вкл. и за разноските, е
издадена Заповед по чл. 410 от ГПК.
За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна лихва в
размер на 180,98 лв., районният съд е приел, че клаузата в процесния договор,
предвиждаща договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,48% върху
главницата от 1000 лв. е неравноправна съгласно чл.143, ал.2 от ЗЗП като
надвишаваща трикратния размер на законната лихва и противоречаща на
добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл.411, ал.2 / ДВ бр.100/2019 г./
заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто
безспорно е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя е налице
договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на
който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24
от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
2
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20
хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице
неравноправна клауза.
Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане
на сумата от 180,98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 21.08.2021 г. до 21.08.2022 г. В представения договор за потребителски
кредит, при предоставена в заем сума от 1000 лв. е договорен фиксиран
годишен лихвен процент от 40,48 % и ГПР 48,90 %. Така уговорената
възнаградителната лихва надвишава 4 пъти законната лихва по просрочени
задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че няма пречка страните
по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на
законната лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в
сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта.
Максималният размер на договорната лихва /била възнаградителна или за
забава/ е ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва
надвишава трикратно размера на законната лихва, а по обезпечен заем -
двукратния размер на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в
този случай така определеният размер на възнаградителната лихва
съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. Размерът на законната лихва е
определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се
равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на
сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00
% и до настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата
стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора
от момента на сключването му е 10,00%. С клаузата, с която е уговорена
възнаградителна лихва, надвишаваща 4 пъти законната лихва по просрочени
задължения се нарушават изискванията за еквивалентност на престациите,
поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява
неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на
първоинстанционния съд се явява правилен и законосъобразен, поради което
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 04.11.2022г., постановено по ч.гр.
дело № 3166/2022г. по описа на ДРС, инкорпорирано в Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1399/04.11.2022г. по ч.гр. дело
3
№ 3166/2022г. по описа на ДРС, в частта с която е отхвърлено подаденото от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.В.*, заявление по чл. 410 от
ГПК срещу М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. „Б.Й.***, за сумата
от 180,98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.08.2021 г. до 21.08.2022 г. по договор за заем Microcredit № ****, сключен
между длъжника и „Микро Кредит“ АД на 19.02.2021 г., вземанията по който
са прехвърлени от „Микро Кредит“ АД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с Приложение № 1 от 19.11.2021 г. към
договор за цесия от 12.03.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4