МОТИВИ
към присъда №65 / 09.10.2019
г.
по НЧХД №23 /2019 г.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Д.С.Д. ,със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 10.07.2018 година в с.Стойково,община
Хасково , в съучастие, като съизвършител с Д.Д.Д. причинил на С.М.И.-И.
*** лека телесна повреда/контузия на
главата- разкъсно –контузна рана ,сътресение на мозъка ,без пълна загуба на
съзнание,кръвонасядания на коремна стена
,дясно ходило и дясна ръка и
кръвонасядане на лигавицата на устата / , изразяваща се в разстройство на здравето,извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК -престъпление по чл.130 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.
Против подсъдимия Д.Д.Д. ,със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 10.07.2018 година в
с.Стойково,община Хасково , в
съучастие, като съизвършител с Д.С. Д.
причинил на С.М.И.-И. ***
лека телесна повреда/контузия на главата- разкъсно –контузна рана
,сътресение на мозъка ,без пълна загуба на съзнание,кръвонасядания на коремна стена ,дясно ходило и дясна ръка и кръвонасядане на лигавицата на устата / ,
изразяваща се в разстройство на
здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -престъпление по чл.130
ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимият Д.Д.С. разбира
частното обвинение,но не
се възползва от правото си да даде обяснения в
хода на съдебното следствие. В последната си дума заявява,че вина в конфликта имат и двете страни и поради това следва да бъде
освободен от наказание.
Против подсъдимия Д.С.Д. съдебното
производство се разглежда в негово отсъстие .
Договорният защитник на двамата подсъдими адв.Д.С. в хода
на съдебните прения счита за приложим по
отношение на неговите подзащитни института на
реторсията ,понеже частният
тъжител сам е предизвикал инцидента с поведението си и ударите,нанесени от подсъдимите са ответната реакция на предхождащото
противоправно поведение на пострадали.По изложените съображения моли и двете страни да бъдет освободени от
наказателна отговорност.
Частният тъжител изцяло
поддържа тъжбата си.
С тъжбата е предявен граждански иск против двамата подсъдими , който е приет за съвместно разглеждане и решаване в
наказателното производство в размер на 3000 лева,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението и направените по делото разноски.
Повереникът на частния тъжител адв.В.Г. намира частното
обвинение за доказано относно време, място и авторство на деянието по отношение
на двамата подсъдими
. В хода на съдебните прения пледира и двамата подсъдими да бъдат признати за
виновни,като им се наложат съответните наказания .Гражданският иск
счита за установен по основание и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите
на частното обвинение и защитата, приема за установено следното:
Частният тъжител С.М.И.
–И. и подсъдимите Д.С.Д. и Д.Д. *** .Съселяни са,а къщите им са разположени една срещу друга ,като ги
разделя улицата. Познават се отпреди инцидента ,като са събрани данни за предходен конфликт помежду им по повод станала злополука с кучето на тъжителя .Подсъдимите Д.С.Д. и Д.Д.Д. са баща и син.
На 10.07.2018г. около 20.00 часа частният тъжител се намирал в двора на дома си в с.Стойково и ремонтирал трактора
си, паркиран на улицата . Съпругата на тъжителя св.Г.И. готвела в кухнята
,като от време на време наблюдавала монтираната в дома им система за външно видеонаблюдение в реално време . В този момент по улицата преминал с автомобила си подсъдимият Д.С. и
отправил забележка на тъжителя ,че трактора му пречел
на движението .По тази причина между двамата възникнал кратък словесен спор , след което подсъдимият се
прибрал у дома си и се обадил по мобилния
телефон на баща си ,за да го уведоми за спречкването със съседа им .След като и подсъдимият Д.Д. се прибрал
вкъщи , заедно със сина си се отправили към дома на тъжителя.Отпред вървял подсъдимият Д.Д.,а непосредствено зад него и подсъдимия Д.С. .Още с влизането
си в двора на Имасдесерян подсъдимият Д.Д. нанесъл удар с юмрук в главата на тъжителя , попаднал в лявата половина на лицето му .Двамата
подсъдими наобиколили тъжителя и започнали да му нанасят удари с ръце в тялото ,в областта на гърдите и корема. При
опита да ги отстрани от себе си
тъжителят също посягал с ръце към подсъдимите ,като в
един момент тримата дърпайки и бутайки се взаимно излезли през входната врата на имота на тъжителя и се озовали
на улицата. Междувременно подсъдимият Д.Д. с намерената дървена пръчка замахнал
към главата на тъжителя. Последния обаче вдигнал нагоре дясната си ръка ,за да се предпази ,при което удара попаднал
в
дланта на дясната му ръка .Последвал втори удар с дървената пръчка от страна на
подсъдимия Д. Д., който осъществил контакт с дясната теменна област на тъжителя и причинил разкъсно
–контузна рана на главата . В този
момент на улицата се появила и св.Д. Г./сестра на подсъдимия Д.Д. и леля на
подсъдимия Д.С. /, която последователно издърпала двамата подсъдими от тъжителя и ги съпроводила до дома им ,с което сблъсъка
бил преустановен . Виждайки случващото се ,
като посочените действия се развили изключително динамично и бързо,св.Г. И. твърди ,че след сбиването помогнала на съпруга
си да седне ,защото той заявил,че не
знае къде се намира ,не чува и не вижда ,а след това сигнализирала на телефон 112
с искане за полицейско съдействие. На мястото на конфликта пристиганали полицейските служители св. З.Б. и В.К. ,които
установили и разговаряли с участниците в
него . Според св.З.Б. пострадалият имал видими наранявания и кръв в
областта на лицето.
Частният тъжител бил транспортиран от пристигналия екип на Спешна помощ
за оказване на медицинска помощ и прегледан в Спешно отделение на МБАЛ-Хасково ,а двамата подсъдими били
отведени в РУП-Хасково с полицейския
автомобил за снемане на обяснения по случая.
Частният тъжител
подал и жалба в РУП –
Хасково,като по случая била образувана проверка №197000-8225/19.07.2018 год. по
описа на РУП-Хасково,в хода на която
били снети писмени обяснения от
участниците в инцидента. С
постановление от 28.08.2018г. на прокурор при РП-Хасково било отказано образуване на досъдебно производство ,поради липса
на данни за извършено престъпление от общ характер.
На
13.07.2018 година тъжителят С.И.
–И. се явил пред съдебния лекар д-р Х. Е. и представил епикриза №12246/10.07.2018г. на
отделение по Неврохирургия към МБАЛ-Хасково.Видно от издаденото съдебномедицинско удостоверение №316/18 г . след запознаване с медицинската документация на частния тъжител са констатирани: контузия на главата –разкъсно-контузна рана
;сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание,както и кръвонасядания на
коремната стена ,дясното ходило и дясната ръка . Вследствие на тези
наранявания на тъжителя е причинено разстройство на здравето,извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.Според заключението на назначената в хода на
съдебното следствие съдебномедицинска
експертиза, както и от устния доклад на вещото лице Е. касае се за множество различни по вид увреждания е констатация на лекуващите
лекари,т.е. за съчетана травма,с
поражения в различни анатомични области. Контузията в областта на главата морфологично се е изразила
в разкъсно-контузна рана и по
субективни словесни данни в претърпяно мозъчно сътресение ,без пълна загуба на
съзнание, т.е. не е изпадал в състояние на кома. Начинът на получаването е удар с твърд тъп предмет, високо в теменна
област,с възможност да е причинен от
дървен сап или пръчка. Кръвонасядането
на дясно ходило първи пръст ,според експерта е в резултат на настъпване
или ритнане с крак . Кръвонасядането на лигавицата на
долната устна е предизвикано от отделен удар с юмрук,а увреждането на дясна длан
е възможно да се получи при опит да се предпази . . Констатираните множество кръвонасядания в областта на корема
са причинени всяко с отделен удар.В случая срока за пълно възстановяване на причинените увреждания на тъжителя е определен от експерта до 20 дни.
На 18.07.2018 година подсъдимите Д.С.Д.
и Д.Д.С. били
прегледани от съдебен лекар д-р Х.Е..Пред него съобщили,че към 20.00 часа на 10.07.2018 г. пред дома при инцидент с познат
мъж са им нанесени удари с твърди
предмети .Видно от заключенията на назначените в хода на съдебното
следствие съдебномедицински експертизи, както и от устния доклад
на вещото лице Е. при подсъдимия Д.Д. видимо не са установени увреждания,а само оплаквания за болка по хода
на седмо ляво ребро.Според експерта подсъдимия Д.Д. е заявил същите оплаквания – травма в лява гръдна
област, чувство на болка. В областта на ляво рамо и лява мишница са констатирани кръвонасядане 2/1 см с моравочервен цвят,а на
лява подбедрица има напречно разположена драскотина с дължина 2 см.. По
отношение на това кръвонасядане с 2/1 см, което е червено, като давност 8 дни
не съвпадат, защото цветът му е като за давност 3 денонощия,според емпирично
правило и критерий за определяне давност
на кръвонасяданията. Вследствие на тези наранявания и на двамата подсъдими е причинена болка ,респ.страдание,без разстройство на здравето.
Така изложената фактическа
обстановка се установи от, показанията на разпитаните
свидетели Г.И. ,Д.Г.,Г.Й. , З.Б. и В.К. , заключенията на съдебно- медицинските и видеотехническа експертизи
и другите писмени доказателства , приобщени към доказателствения материал по
делото. Така свидетелката Г.И. е възприела случилото се от пристигането на подсъдимите в двора на дома им,т.е.от
началния момент на
конфликта ,като показанията й съответстват
на фактите по частното обвинение .А,именно, че е имало физическо съприкосновение първоначално
между подсъдимия Д.Д. и
тъжителя ,при което първия е нанасъл удар с юмрук в лицето на
тъжителя,последвани от удари с ръце в главата
и тялото на тъжителя и автори на това са били двамата подсъдими. Очевидец на случилото се този свидетел е възприел и конкретно нанесените удари
от подсъдимия Д.Д. с
дървена пръчка към главата на тъжителя. Показанията на този свидетел се възприемат от съда,
като достоверни досежно лично
възприетото. Показанията на свидетелката Г.И. ,макар и дадени от заинтересован към позицията на частното
обвинение свидетел ,което само по себе си не е достатъчно да дискредитира верността и
истинността на изнесеното от този свидетел ,не съдържат вътрешни противоречия,конкретни и точни са относно интересуващите съда факти .Показанията на св.И. са решаващи
за изводите на съда досежно обстоятелствата,
че подсъдимият
Д.Д. е нападнал тъжителя,като му е нанесъл удари с ръка
и дървена пръчка и то в области на главата и тялото , които напълно кореспондират с обективните находки,
установени при извършения му медицинския преглед и със заключението на съдебно-
медицинската експертиза и в онези части на главата , по
които е констатирано обективно нараняването ,
заради които е повдигнато обвинението от частен характер. Показанията на св.И. в останалата им част относно противоправните действия на другия подсъдим Д.С. към тялото
на пострадалия са също
конкретни и ясни и в този смисъл са достатъчни
за извода на съда ,че нанесените от него удари на
пострадалия са в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат,с оглед установения от вещото лице механизъм на
причиняване на множеството леки телесни повреди и най-вече мястото на тяхната
локализация .
Принципно следва да бъдат обсъдени
и показанията на другите двама свидетели- полицейските служители З.Б. и В.К. ,които обаче са косвени от гледна
точка предмета на доказване по делото и главния, подлежащ
на доказване факт. Все пак следва да се отчете, че те са възприели нараняванията по лицето на тъжителя ,непосредствено
след като се твърди да са получени и в
този смисъл се
явават като такива подкрепящи информацията ,изнесена от основния свидетел на частното
обвинение.Като такива следва да се
причислят и показанията на св.Д.Г. ,която също свидетелства за кръвта по лицето на тъжителя ,макар да не е видяла нанасяне на удари от страна на двамата подсъдими .
В крайна сметка съдът не намира никакви правни
основания да откаже кредитиране на показанията на
свидетелите на частното
обвинение досежно изтъкнатите по- горе обстоятелства- че подсъдимите са нападнали тъжителя,както и че са нанесли удари по
начина, описан в тъжбата и в онези части на главата и тялото , по които са констатирани обективно наранявания , заради
което е повдигнато обвинението от частен характер .
По същество получените от пострадалия телесни увреждания - описани подробно
по вид, характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от
съдебно- медицинската експертиза. Наличието на наранявания у тъжителя не се оспорва и от
защитата на подсъдимите , която претендира да са причинени в условия
на реторсия , а по-
изложените вече съображения съдът
кредитира показанията на свидетелите на обвинението и по-конкретно тези на св.И.,Г. , Б.
и К. , защото те
са безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.Показанията на св.Г.Й. ,ангажирана от защитата не оборват фактите,изнесени
от частното обвинение,а описаните от нея действия на подсъдимите,изразили се
единствено в блъскане на пострадалия, като резултат не биха могли да причинят
констатираните множество телесни повреди по главата и тялото на пострадалия , поради което и не се кредитират от съда.Отделно
от това сведенията ,които дава тази свидетелка за отделни части от разигралия
се физически сблъсък не кореспондират на
информацията,съдържаща се в приобщената
като ВД по делото флаш памет.
От така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи: От обективна страна безспорно се установи наличието на съставомерен
резултат по чл.130 ал.1 от НК, а именно: контузия
на главата –разкъсно-контузна рана ;сътресение на
мозъка без пълна загуба на съзнание,както и кръвонасядания на коремната стена
,дясното ходило и дясната ръка , установени от заключението
на съдебномедицинската
експертиза, възприета от съда като компетентна и безпристрастно дадена.
Доколкото обаче този съставомерен резултат е един от елементите на престъплението
по чл.130 ал.1 от НК, но не и единствения такъв, на доказване подлежи дали е
осъществено изпълнителното деяние и то такова, каквото е описано в обстоятелствената част на тъжбата , дали
осъщественото деяние съставлява престъпление, дали е извършено от подсъдимите и дали е извършено
виновно.Наличието на настъпил съставомерен резултат обаче е само индиция за осъществено изпълнително
деяние, носещо белезите, визирани в състава на престъплението, а не неоспоримо
доказателство за неговото осъществяване.
В крайна
сметка наличието на нараняванията у
тъжителя не се оспорва от защитата, която не отрича
авторството на причиняването им от страна на двамата подсъдими .Основният момент от предмета на доказване обаче
е налице ли е било нанасяне на удари от
страна на подсъдимите спрямо пострадалия ,
средствата, с които това е станало и
механизма на получаването им. От обсъдените по-горе и кредитирани от съда
доказателства по делото се установи престъпна дейност и на двамата подсъдими по извършване на деянието . В този смисъл са преките доказателствени източници
–показанията на свидетелката Г.И. и косвените такива-показанията на св.Д.Г. и З.Б. на база твърденията, съдържащи се в тях
относно основния предмет на доказване, касаещ въпросите за наличие на деяние по
чл.
130 НК, начина на осъществяването му и авторството . Анализът на събраната по делото доказателсвена
съвкупност не сочи на разминаване в информацията,
свързана с наличието на деяние,мястото , начина, механизма на осъществяването
му и неговото авторство . Достоверността на показанията на свидетелката И. относно очертаната група от факти се потвърждава и от обективните находки по
делото в тази насока, скрепени
първоначално в издаденото съдебно-медицинско удостоверение ,а впоследствие и в
заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно-медицинска
експертиза Още повече, че както в
заключенията си, така и при изслушване
на вещото лице в съдебно заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване
на констатираните увреждания у
тъжителя е този, описан от него
- при условията на побой ,с нанасянето на директни удари с юмрук
и дървена пръчка , съответстващ на изложеното от свидетелката И. . Друг начин на
причиняване на телесните увреждания у пострадалия изглежда логически и правно изключен,
преценен от гледна точка на развитието и динамиката в отношенията между
подсъдимите и пострадалия
на въпросната дата. Втората група свидетели –св.Д.Г. и полицейските служители пък са
възприели и нараняванията по
пострадалия , непосредствено след преустановяване на инцидента ,потвърдени от заключението на приетата видеотехническа
експертиза ,снела на хартиен носител видеозаписите от камерите,монтирани в имота на пострадалия. Тези доказателства в своята последователност и
взаимна връзка водят на извода, че
подсъдимите са автори на престъплението , за което им е повдигнато
частно обвинение.Съвкупната
преценка на всички тези доказателства води до
единствения възможен извод,затова че на инкриминираната дата подсъдимите Д.Д. и Д.С. в
съучастие ,като извършители са причинили телесните повреди на тъжителя .От заключението на медицинската експертиза и от
показанията на кредитираните свидетели се
установява,че получените от тъжителя телесни повреди са в причинна връзка с деянието на
подсъдимите Д. Д. и Д.С.. Както
вече се посочи получените от тъжителя
телесни увреждания са безспорно установени,а по своето естество и характер съставляват
увреждания с разстройство на здравето и представляват лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.Поради изложеното съдът прие наличието на съставомерния резултат по чл.130 ал.1 от НК. С оглед изложеното, точното прилагане на закона обуславя извода за
необходимост от вменяване в отговорност на двамата подсъдими на всички
причинени увреждания на пострадалия, като съвкупен престъпен резултат от
задружна престъпна дейност, осъществена под формата на съизвършителство по чл. 20, ал.2 НК.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите при условията на пряк умисъл. Това е
така, защото доказателствата обективно
сочат, че подсъдимите всеки
поотделно са нанесли удари в областта на главата и тялото на
пострадалия,в т.ч. и с дървена
пръчка , които безспорно са
средство годно да причини повече от едно телесни
увреждания, използвани по начин ,по който пряко
са осъществили контакт
с телесната цялост на пострадалия /директни удари /
и са целяли
настъпването на противоправния резултат- причиняването на леки телесни повреди. Именно за това тези подсъдими следва да отговарят за причинената повреда, защото е причинена в условията на пряк умисъл.
Неоснователно на следващо място е искането на защитата на подсъдимите за приложение на
института на "реторсията ". По
делото на първо място отсъстват доказателства за нанесени от
пострадалия удари върху части от тялото на двамата подсъдими .
Единствено за целите на изложението дори
да се предположи ,че в резултат на твърдяното от свидетелите и на частното обвинение и на
защитата дърпане и блъскане между пострадалия и подсъдимите,те са
причинили болка и страдание , което
на свой ред пък изключва приложимостта на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 НК. Това е така,защото
причинените на подсъдимите телесни
увреждания изпълват състава на чл.130 а.2 от НК и като такива не са еднакви по степен с тези на
тъжителя ,които
са съставомерни по чл. 130, ал. 1 НК. В този смисъл е и ТР на ОСНК 51/1989
г на ВС.
Признавайки за виновни подсъдимите в извършване на
гореописаното престъпление, при определяне на вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, а от
друга страна причините и подбудите за неговото извършване.Обществената опасност на престъпното деяние на подсъдимите
не е висока предвид вида, броя и механизма на получаване на
телесните увреждания и конкретните по интензитет болки,търпяни от
пострадалия . Личността на подсъдимите
, в контекста на събраните по делото данни не ги определят, като лица със завишена обществена опасност. Видно от справката за съдимост, подсъдимият Д.С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.Подс.Д.Д. ,видно от изготвената справка за съдимост
не е осъждан за престъпление от общ характер ,но е
освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК ,а именно: глоба в размер на 10 000 лв. за извършено престъпение по
чл.343б ал.1 от НК по силата на влязла в
сила присъда по НОХД№ 218/1997г. по
описа на РС-Хасково .Не са събрани данни това парично задължение да е
било предмет на принудително
изпълнение ,т.е. за събиране на глобата да е било образувано
изпълнително производство
.Съгласно задължителната практика на ВКС
,дадена с т.7 от ТР№2/2018г. по
т.д.№2/2017г. на ОСНК институтът на чл.78а от НК
е приложим повторно и по отношение на лице, което е било освобождавано от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не е
заплатило наложената глоба, но за събирането й не е образувано изпълнително
производство и вземането е погасено по давност. В този
случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл.
86, ал. 1, т. 3 от НК. Отнесени
тези постановки на върховната
инстанция към настоящия случай, при
липса на данни за образувано изп.производство значат ,че
обикновената давност за изпълнение на наказанието глоба от 10 000 лв.,която е
две години, съгласно чл.82 ал.1 б.“а“ от ЗАНН
е изтекла на 29.07.1999 г.,от
който момент е започнал да тече и е изтекъл едоногодишния реабилитационен срок по чл.86 ал.1 т.3 от НК. По тези съображения съдът прие ,че към
момента на настоящото престъпление няма пречка
подс.Д.Д. повторно да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на адм.накание по реда на
чл.78а от НК. За осъщественото от подсъдимите престъпно деяние материалноправната норма на закона предвижда наказание
"лишаване от свобода " до две години или пробация . Наред с това от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди. Следователно са налице положителните и липсват отрицателни
предпоставки на чл. 78а от НК, поради което императивът на текста следва да бъде приложен.
При определяне размера на наказанието за двамата подсъдими съдът се съобрази с наличието на смекчаващи вината обстоятелства- чисто
съдебно минало и добри характеристични данни . Отегчаващи
отговорността обстоятелства липсват. Имайки предвид
тежестта на деянието, съдът счита, че наказанието "глоба" следва да
бъде определено в минималния размер, а именно глоба от 1000 лв. за всеки
от подсъдимите Д.Д. и Д.С. .С така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат постигнати
целите, заложени в чл. 36 от НК.
По предявения граждански иск:
Постановената осъдителна
присъда обосновава основанието на предявения граждански иск .Налице са
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- противоправно поведение,
вреда, пряка причинна връзка между тях и доказаната вина на подсъдимите . Установен по основание обаче искът е завишен досежно пълния
предявен размер. Причинените наранявания според данните, изнесени от вещото
лице са предизвикали у пострадалия болезнено физическо усещане, което като
времетраене не е било краткотрайно –
продължило е около 20 дни,заради разкъсно-контузната рана на
главата ,а наред с това според
приобщената по делото медицинска документация и показанията на св.Г.И. е наложило хоспитализация на пострадалия за срок от три дни и болкови
симптоми в продължение на няколко седмици .Изхождайки от начина на
причиняване на телесните увреждания у пострадалия ,който е мъж на 46 години , характера и естеството, броя на нараняванията/множество на брой и в
различни анатомични части / тяхното времетраене, интензитета на тяхното
въздействие и периода на пълното им отшумяване от
порядъка на около 20 дни,
във връзка с нормите на справедливостта, съдът намери, че сумата от 1200 лева е достатъчна да възмезди причинените на тъжителя неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяна болка и страдание .
Поради това и осъди подсъдимите солидарно да
заплатят на тъжителя сумата от 1200 лв. за обезвреда за неимуществените вреди,ведно със законната
лихва от увреждането -10.07.2018г. до окончателното изплащане ,
като иска до пълния предявен размер от 3000 лв.,
като неоснователен и недоказан отхвърли.
По
отношение на разноските:
Предвид доказаното престъпление, за което
подсъдимите бяха признати за
виновни , съдът
осъди същите да заплатят
на тъжителя направените по делото разноски за държавна
такса, адвокатски хонорар и вещо лице в размер на 697.55 лв.всеки от тях,както и да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Хасково сумата от 125 лв.-
държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.Д.