Мотиви
към Решение № 260030 от 13.10.2020г. по н.а.х.д.
№ 990/2020г. по описа на
ДРС
Съдебното производство по
н.а.х.д. № 990/2020г. по описа на ДРС е образувано въз основа на Постановление на Добричка
районна прокуратура, с което се прави предложение за освобождаване на А.Д.А. от
наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за това, че през периода 16.12.2019г. до 19.08.2020г. в с. Ловчанци, обл.
Добрич, като пълнолетно лице, без да е било сключило брак, заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – А.М. К., ЕГН: **********,
родена на ***г.
ДРП, редовно уведомени не
изпращат представител и не изразяват становище по Предложението в съдебно
заседание.
Редовно упълномощеният защитник
на обвиняемия пледира за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „ глоба „ в законоустановения минимум.
В съдебно заседание обвиняемият
заявява, че разбира обвинението, отказва да дава обяснения и заявява, че е
съгласен със становището на адвоката си.
След преценка на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Св. А.
К. се запознала с обвиняемия А.А. през 2018г., като двамата установили близки
отношения, които прераснали в интимни. Двамата решили да се оженят, но след
среща с родителите на св. К. - св. И. Х. и св. М.И., получили тяхното
несъгласие, тъй като тя била все още на 14 години. След известно време в края
на 2019г. св. Х. и св. И.позволили на св. К. да се омъжи за св. А.. На
16.12.2019г. била извършена т.нар. „сладка ракия“, след което св. К. заживяла с
обвиняемия в дома на св. А. ***.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприема след анализ на събраните по делото
доказателства, а именно: показанията на свидетелите А. К., А. И., И. Х. и М. И.,
както и другите писмени материали по делото приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК – свидетелство за съдимост и справка,
съдържаща характеристични данни за
обвиняемия.
Съдът при обсъждането
на събрания доказателствен материал не констатира наличието на противоречия,
тъй като събраните гласни доказателства представляват последователно, логично и
безпротиворечиво изложение на възприетите фактически обстоятелства по делото.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
А.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление
по чл. 191, ал. 1 от НК, като през периода 16.12.2019г. до 19.08.2020г. в с.
Ловчанци, обл. Добрич, като пълнолетно лице, без да е било сключило брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – А. М.
К., ЕГН: **********, родена на ***г.
Обвиняемият А. е годен субект на
престъплението, за който по делото няма данни към датата на деянието да не е
разбирал свойството и значението на постъпките си и да не е можел да ги
ръководи, следователно пълнолетно и вменяемо, наказателноотговорно лице.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си обективни и субективни признаци,
предвидени в състава на престъплението по чл. 191, ал.1 НК, които се покриват
изцяло с действията и поведението на обвиняемия през инкриминирания период.
С оглед рождената дата на св. К., несъмнено тя не
е била навършила 16 годишна възраст. От обективна страна, безспорно доказано е
и установяването на фактическо съжителство между обвиняемия и св. К., за този
период от време, чрез свидетелските показания на разпитаните свидетели.
И тъй като
в настоящото производство е доказано трайно състояние в отношенията им при
съжителството, от др. страна и предвид възрастта на лицето от женски
пол-ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и
законът го е инкриминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното
деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за
продължено престъпление по чл. 191, ал.1 НК.
От субективна страна обвиняемият е действал
виновно, при пряк умисъл. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст
на лицето, с което съжителствал – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията които установява с нея, желаел и пряко ги е целял,
което е било очевидно при конкретните обстоятелства, свързани с фактическото
съжителство. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на
общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се
обективира неговия умисъл.
В санкцията на правната норма на
чл. 191, ал. 1 от НК е предвидено наказание “ лишаване от свобода “ за срок до
две години или „ пробация „, както и „ обществено порицание „.
А. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава 8, раздел 4 от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
Съдът счита, че в процесния случай е налице основание за освобождаване на
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Предвид горното и с оглед наличието на материалноправните предпоставки,
визирани в чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът освободи А.А. от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание “глоба” в минималния,
предвиден от законодателя размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната
репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност
както на деянието, така и на самия извършител са невисоки, като поправянето и
превъзпитанието на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на
минималното по размер административно наказание “глоба”, а именно 1000лв.
По изложените съображения, съдът постанови Решението си.
Председател:
/
М. Кирчева /