Р Е
Ш Е Н
И Е
№.…
гр. Велико Търново, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски
районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 13.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО
ЦАНКОВ
при участието на
секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия Пенко Цанков НАХД № 1959 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от А.И.А. против наказателно постановление /НП/ № **********/31.10.2019г. на зам. директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Велико Търново. Навеждат се доводи, според които не е извършил процесното нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощеният си защитник адв. К. И. поддържа подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна чрез упълномощения си представител заема становище, с което оспорва подадената жалба. Твърди, че издаденото НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
АУАН, серия В, с бланков № 005499 от 02.05.19 г., е съставен от П.В.Й. (горски инспектор при РДГ - В. Търново, в присъствието на св. И.М.П., въз основа на Констативен протокол Серия В № 006411 от 07.03.2019 г.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП е прието, че А.И.А., в качеството си на лесовъд на частна практика, в периода от 11.01.2019г. до 07.03.2019г., не изпълнил задължението си да следи за спазване правилата за сеч - да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета в имот с № 36107.174.1, попадащ в отдел 206, подотдел "е1", землище с. К - частна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0475338/08.01.2019г., като в имота имало извършена сеч на 31 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка/КГМ/. Като място на нарушението е посочено, че е извършено на територията на РДГ - Велико Търново, общ. Велико Търново, землище на село К, отдел 206, подотдел "е1", имот с № 36107.174.1 - частна горска територия. Осъщественото деяние било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на 02.05.19г., за което действие същият е бил уведомен, чрез покана (получена от А.А. на 09.04.19г.). АУАН му е бил връчен на 15.07.19г., като в съдържанието му са отразени направени от дееца възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нарушителят не е депозирал възражение, с което да оспорва направените в АУАН констатации.
Въз основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП № **********/31.10.2019г. на зам. директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Велико Търново. За осъщественото от жалбоподателя нарушение на с чл. 12 б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева. НП е получено от нарушителя на 04.11.2019г. и обжалвано в срок в законоустановения срок пред ВТРС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали депозирани пред ВТРС с писмо № РдГ05-9684/08.11.2019г. на РДГ- В. Търново), така и събраните гласни доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя - П.Й., св. по акта И.П., както и тези на св. В.Ц. (свидетел при установяване на нарушението и издател на КП № 006411 от 07.03.19г.). В показанията си свидетелите потвърждават направените от тях констатации, относно констатираната сеч на 31 бр. дървета, които според тях, не били маркирани по надлежния ред. Сочат, че отсечените дървета били на място, както и че не са установили кога и от кого са били отсечени. При това свидетелите, заявяват, че не са установили момента на отсичането им, но към момента на проверката са били отсечени.
В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели Ц С (управител на "Форест и КО" ЕООД, осъществяваща сеч в процесния парцел,) и Й Ф (горски стражар при ДГС Болярка - свидетел при установяване на нарушението). В показанията си свидетелите сочат, че към момента на установяване на нарушението не е имало на обекта работници, които да осъществяват работа в него, като такава не била осъществявана и около месец, преди това, поради лошите метеорологични условия. При това свидетелят Стефанов изказва предположение, че процесният случай бил - бракониерска сеч.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице
имащо право на това, а разгледана по същество е неоснователна.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
От материалноправна страна съдът констатира, че законосъобразно и правилно е реализиранана административнонаказателна отговорност на А.И.А. за извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В нормата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (в конкретния случай А.А.), на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Съгласно чл. 12 б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
Видно от приобщеното като доказателство по делото Позволително за сеч № 0475338 от 08.01.19г., за процесния обект и съответния подотдел, е издадено на жалбоподателя като лицензиран лесовъд. Изложеното обуславя жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд да е отговорен за обекта, в който да не се извършва сеч на дървесина, немаркирана с КГМ в съответния имот. Задължение, което към момента на констатиране на нарушението (на 07.03.19г.) не е било изпълнено, тъй като отсечената дървесина, описана по вид и брой на дърветата в АУАН и НП, не е била маркирана с контролна горска марка в основата на пъна. Тези констатации се установяват с показанията на свидетелите П.Й.,И.П., В.Ц., като не се спорят и от дееца.
Установеният по делото факт, за наличие в процесния имот на отсечени 31 бр. неотбелязани дървета, сочи на допуснато от жалбоподателя нарушение, свързано с неупражняване на достатъчен контрол на дейностите, които се извършват в имота и представляващо неизпълнение от негова страна на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257 от ЗГ.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не сочи на определен кръг от субекти, които могат да осъществяват незаконни действия по извършването на добива на дървесина и не стеснява кръга им до лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство на лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда, регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на незаконната сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е лице измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата, извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на извършителя на сечта е ирелевантно за отговорността на дееца обстоятелство. Обемът и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е свързан с неупражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина, а е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват (в този смисъл Р. по КНАХД № 10131/2017 г. на ВТ - адм. съд; Р. по КНАХД № 10108/2017 г. на ВТ адм. съд; Р. по КНАХД № 10289/2019г. на ВТ адм. съд, ). Жалбоподаткелят е бил длъжен да организира и контролира извършването на добива, за който има издадено позволително за сеч, като следи за спазване на правилата, въведени в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не допуска извършване на сеч на немаркирани дървета, което в процесния случай не е изпълнено.
Настоящият състав приема за неоснователно, наведеното оплакване за липса на точна дата на извършване на нарушението. По делото е установено, че срокът за провеждане на сечта съгласно издаденото позволително за сеч е за времето от 11.01.2019г. до 30.06.2019г., като в този период, за А. е възникнало задължение да носи отговорност и да упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, в това число и да не допуска изсичане на немаркирани дървета. Тези задължения следва да се изпълняват до датата на освидетелстване на сечището. В процесния случай контролните органи са установили, че към по-ранна дата – 07.03.2019г. жалбоподателят не е изпълнил вменените му задължения, поради което посочването на периода на бездействие покрива изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При нарушение изразяващо се в бездействие, което се извършва до датата на констатирането му /какъвто е настоящия случай/, давностният срок за образуване на административнонаказателно производство започва да тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от датата, на която е констатирано. В случая от доказателствата по делото се установява, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По изложените съдображеният съдът приема, че законосъобразно и правилно е реализирана административнонаказателна отговорност на нарушителя за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл. 12 б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна (при форма на вината – непредпазливост в нейната разновидност - небрежност).
Не са налице основания за приложимост на разпоредбите на чл. 28 ЗАНН. Деянието е свързано с неизпълнение на професионалните задължения на лицето, което обективира, според съда по - високата му обществена опасност, в сравнение с др. подобни случаи. В тази връзка, констатираният брой на отсечени, немаркирани дървета, също не могат да обусловят извод - различен от направения от съда.
За извършеното нарушение , съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, е предвидено административно наказание - глоба от 300 до 5000 лв. С обжалваното НП на А.А. е наложено наказание - глоба в размер от 300 лв.. Така определено по размер наказание е към предвидения в закона минимален размер, което мотивира съда да приеме, че същото е законосъобразно и правилно определено, и съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р
Е
Ш
И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/31.10.2019г. на зам. директор на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на А.И.А., ЕГН **********,***, за извършено в периода11.01.2019г. до 07.03.2019г., в землището на с. Къпиново, административно нарушение на чл. 12 б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал.1, т. 1 от Закон за горите е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. В. Търново в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: