№ 14985
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.Ч
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110112623 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена от В. Е. Л. срещу П. К. К., с искане за
налагане на мерки за защита на детето В. В. Л., син и на молителя, и на ответницата
/конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН с определение №
7001/21.03.2022 г./, при твърдения за извършен от ответницата спрямо детето акт на
домашно насилие на 02.03.2022 г., на адреса, на който детето пребивава с молителя – гр.
София, ул. „Братя Чакрин“ № 10, ет. 2, ап. 3, около 18,30-19,00 часа, изразяващ се в
следното: ответницата изпратила на молителя около 18,00 часа съобщение чрез приложение
Вайбър с искане същият да приготви багаж на детето, за да дойде ответницата да го вземе
при себе си, което молителят и сторил. Около 18,30-19,00 часа ответницата пристигнала на
адреса на молителя, където се намирало и детето, заедно със свой братовчед – З.Х.Х.. Детето
започнало да плаче и да крещи, че не иска да тръгне с ответницата, която се ядосала от това
и също започнала да крещи на детето със заплашителен тон следното: „Какво си мислиш, че
правиш ти, бе? Айде тръгвай с мен! Имам заповед от съда, че трябва да те взема. Сега ще
дойде полиция!“, както и започнала да дърпа детето, да го стиска за ръцете и няколко пъти
силно го разтресла. Детето се отскубнало от нея, разплакало се и избягало във
всекидневната. Молителят поканил ответницата да влезе и да поговори с детето насаме. Тя
се съгласила и влязла вътре в жилището. Молителят и братовчедът на ответницата останали
отвън на входната врата, която била затворена, а детето и ответницата били в стаята на
детето. След около 2-3 минути се чули шумове отвътре, при което молителят влязъл в
апартамента, за да провери какво се случва, и чул викове от страна на детето: „Не искам да
идвам с теб, искам да съм с тати, не ме бутай, не ме удряй“ и други в този смисъл.
1
Ответницата била много гневна и започнала да крещи и по молителя думите, че е
престъпник, измамник и манипулатор. След случилото се детето се скрило под масата,
където треперело и плачело. Молителят установил, че детето дишало трудно, плакало до
края на вечерта и отказало да вечеря. Постоянно питало дали ще дойде полиция да го вземе
от баща му. В следващите дни заспивало трудно, плачело често и трудно се концентрирало.
В съдебно заседание ответницата изразява становище за неоснователност на молбата. Не
оспорва, че на 02.03.2022 г. е отишла на посоченото от молителя място, за да вземе сина си
заедно с братовчед си. Оспорва да е разтърсила детето, да е крещяла и да го е принуждавала
да тръгне с нея. Заявява, че се зарадвала, когато привременните мерки по гр.д. №1978/2022
г. по описа на СРС били постановени, и отишла да види детето, като преди това писала на
баща му. Когато пристигнала там заедно с братовчед си, им отворили синът й и баща му,
който попитал какво прави нейният роднина там. Тя му отвърнала, че я придружава, а
бащата казал, че детето няма желание да дойде с нея и да не го принуждава. Ответницата
попитала детето защо се държи така, какво е направила, а то й казало, че я мрази. Баща му
предложил да влязат вътре и да поговорят и тя и детето отишли в неговата стая, като всички
врати били отворени. Детето започнало да я блъска и удря и да казва, че иска да е с баща си.
Не искало да дойде с нея и тя го попитала защо я напада. Ответницата заявява, че обича
детето си.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което
твърди, че е в родство по права линия с пострадалото лице – негов баща, поради което
съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано
за това лице. По делото се установява, че родители на пострадалото лице са В. Е. Л., ЕГН
**********, и П. К. К. - Л.а, ЕГН ********** /л. 58 от делото/, предвид което ответницата
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаният в
молбата акт на 02.03.2022 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо
детето. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът
намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан актът на насилие от 02.03.2022 г., като е посочено, че на цитираната дата
около 18,30-19,00 часа ответницата пристигнала заедно с братовчед си в апартамента на
молителя с цел да вземе сина си. Последният започнал да плаче и да крещи, че не иска да
тръгне с нея, поради което ответницата също му крещяла, дърпала го, стискала го и няколко
2
пъти силно го разтресла. Когато детето се отскубнало от нея, се разплакало и избягало във
всекидневната. Тогава бащата поканил ответницата да влезе, за да поговори насаме с детето,
като тя приела и влязла, а бащата и братовчед й останали отвън на входната врата. След
няколко минути отвътре се чули виковете на детето: „не искам да идвам с теб, искам да съм
с тати, не ме бутай, не ме удряй“. Ответницата отправила обиди и към молителя и
заплашила, че ще дойде полиция и ще вземат детето. Скоро по сигнал за саморазправа
пристигнали полицаи, при вида на които детето се изплашило, сгушило се в баща си и
продължило да плаче. Същите съставили протокол и си тръгнали, последвани от
ответницата и братовчед й. Когато молителят се прибрал в апартамента, заварил сина си,
скрит под масата, да плаче и трепери.
От представените по делото социални доклади на Д. – Лозенец и Д. – М. /л. 46-49 и л. 70-
73 от делото/ се установява, че основните грижи за детето се полагат от бащата, с когото
същото има силна емоционална връзка. Установява се, че връзката с майката е нарушена.
Между страните е безспорно, че на процесната дата около 18,30-19,00 часа ответницата е
пристигнала заедно с братовчед си – св. Златко Х., на адреса на жилището на В. Л., където
се е намирал синът й, и е поискала да вземе детето със себе си, но те не е проявило желание
за това. Нещо повече, тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Илияна М. – лице,
намиращо се във фактическо съжителство с молителя, и присъстващия очевидец Златко Х. –
братовчед на ответницата.
Показанията на св. М. съдът кредитира, като обективни и последователни, като извърши
и преценка на същите по реда на чл. 172 ГПК и ги намира за достоверни. При разпита си св.
М. заявява, че непосредствено преди случилото се е разговаряла по телефона с молителя,
като той не прекратил обаждането, когато ответницата пристигнала в апартамента. Разказва,
че когато майката на детето дошла, му казала да си вземе багажа и да тръгва, но то отказало.
Тогава молителят поканил ответницата да влезе вътре с детето, за да си поговорят.
Свидетелката изрично пояснява, че след влизането на ответницата чула звук от затваряне на
входната врата, което кореспондира и с изложеното от молителя в уточнителната молба от
15.03.2022 г. /л. 7 от делото/. Показанията на св. Х. съдът намира за недостоверни и не ги
кредитира, тъй като същите съдържат вътрешни противоречия. Първоначално свидетелят
заявява, че вратата на апартамента е била затворена, макар и за кратък период от време, а
впоследствие – че майката и детето никога не са били в жилището на затворена врата. Ето
защо съдът не кредитира показанията на св. Х., като приема, че при влизането на
ответницата в апартамента след поканата на бащата вратата е била затворена.
Съдът намира, че от показанията на св. М. не се установяват твърденията, наведени от
молителя, че в момента, предхождащ влизането на майката и сина в жилището, майката е
крещяла, дърпала и стискала детето и да го е разтърсила. Напротив, св. М. заявява само, че е
чула ответницата да подканя сина си да тръгне с нея, но в показанията си същата не сочи да
е имало крясъци от нейна страна.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че молителят не е провел доказване на
3
твърдените от него обстоятелства в степен, достатъчна да убеди съда в тяхното
осъществяване. Напротив, установява се обратното, от показанията на св. М., която е имала
възможност да чуе случилото се поради обстоятелството, че телефонната връзка между нея
и молителя не е била прекъсната /което дори св. Х. сочи в показанията си - че молителят е
държал в себе си телефон/. И именно предвид показанията на тази свидетелка съдът намира,
че не се установява ответницата да е повишила тон на детето, както се твърди в молбата,
поради което и съдът намира за недоказано, че ответницата е проявила физическо или
психическо насилие над сина си до момента, до който двама са влезли вътре в апартамента.
На следващо място, очевидци на твърдените актовете на физическо насилие, извършени
след момента на влизане на майката и сина в жилището, обаче липсват, доколкото съгласно
установеното по делото, вратата на апартамента е била затворена, оставяйки извън него
бащата и братовчеда на ответницата. Съдът съобрази в тази връзка и обстоятелството, че
първоначално молителят излага твърдения да е чул викове от страна на детето: „не ме
бутай, не ме дърпай“, докато е бил пред затворената входна врата, а с уточнителната молба
от 15.03.2022 г. заявява, че е чул неуточнени крясъци и едва след като е влязъл в
апартамента, е чул посочените думи от сина си. От друга страна, при провеждане на
експертното изследване по изслушаната по делото СПЕ, чието заключение, неоспорено от
страните, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, по отношение на
процесната случка бащата разказва, че докато е бил пред апартамента е чул крясъци, като
точно конкретизира думите на майката и на детето, в т.ч. и молбите на детето „мамо, моля
те, не ме бутай, не ме удряй“, след което влязъл и заварил сина си на земята, който станал и
бутнал майка си. Нещо повече, налице е несъответствие между твърденията на молителя и
споделеното от детето в хода на извършеното социално проучване при изготвяне на доклада
на Д. – Лозенец /л.46-49 от делото/. От една страна, съгласно гореописаното, когато
молителят влязъл в жилището, видял само сина си на земята, а от друга детето заявява пред
социалния работник, че вследствие на упражнено от майка му насилие и двамата са паднали
на земята. Несъответствие е налице в частта относно багажа на пострадалото лице, като
съгласно изложеното на молителя, същият е бил събран още към момента на пристигане на
ответницата, а според детето – при идването си майката е започнала да прибира вещите му.
Не на последно място, следва да се отчете и че представената по делото декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН представлява негодно доказателствено средство относно молбата за защита,
подадена от името на детето В. В. Л., доколкото не изхожда лично от същото, а от неговия
баща, който не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна
отговорност за невярно деклариране. Ето защо съдът намира, че твърденият акт на насилие
от 02.03.2022 г., около 18,30-19,00 часа, изрязващ се в крясъци, дърпане и стискане на
детето В. от ответницата, е изцяло недоказан, поради което депозираната молба за защита е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Посоченият извод не следва да бъде променен и при съобразяване на експертно
заключение по допуснатата СПЕ. Независимо от това, че съдът възприема същото като
обективно, в това число относно липсата на манипулация на детето и автентичността на
4
споделените от него преживявания по отношение на конкретната хипотеза, видно от
събрания по делото доказателствен материал, отношенията между ответницата и сина й са
конфликтни, но в случая не са налице достатъчно доказателства, които да установят по
категоричен начин извършването на конкретния акт на домашно насилие от страна на
ответницата спрямо детето.
Останалите събрани по делото доказателства – СМУ №V-84/2022 г. и СМУ №97.03/2022
г. /л.36 и 50 от делото/, служебна бележка изх. №56.05.05.2022 г., жалба от ответницата до
Д. /л. 40 от делото/, доклад на класния ръководител на детето В. /л.52-54 от делото/, съдът
не обсъжда, тъй като не касаят акта на домашно насилие, предмет на настоящото
производство.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените по делото разноски. Такива се установяват в размер на 1200,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Наред с това молителят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. № 46694/10.03.2022 г. на В. Е. Л., ЕГН
**********, подадена от името на детето В. В. Л., ЕГН **********, срещу П. К. К. - Л.а,
ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 02.03.2022 г., като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Е. Л., ЕГН **********, да заплати на П. К.
К. - Л.а, ЕГН **********, сумата в размер на 1200,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Е. Л., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5