№ 5791
гр. С., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110127263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. А. Д., ЕГН **********, адрес:
**********************, С. Я. А., ЕГН **********, с адрес:
гр.***************, А. А. Я., ЕГН **********, с адрес: **************** и
М. А. Д.а – П., ЕГН **********, с адрес:*************************, чрез
пълномощника адв. М. М. Й., срещу Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ****************.
Ищците твърдят, че са съсобственици на основание наследствено
правоприемство от родителите си С.А.Н., починала на 18.07.2006г. и А.Д.Н.,
починал на 22.07.2009г., на следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с
идентификатор: ************ по КККР на гр.С., общ.***, одобрени със
Заповед №**********/02.11.2011г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.С., район
„***********************, с площ от 244 кв.м., с трайно предназначение на
земята: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване: до 10
метра, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 143, квартал 45,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.1109.644,
68134.1109.658, 68134.1109.645, 68134.1109.648, заедно с построените в имота
три броя сгради, а именно: 2) сграда с идентификатор ************.1,
1
находяща се в гр. С., ул. ***************, със застроена площ от 39 кв.м.,
брой етажи: 1/един/, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма; 3) сграда с идентификатор ************.2, находяща
се в гр.С., ул. ***********, със застроена площ от 18 кв.м. брой етажи:
1/един/, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор:
няма; 4) сграда с идентификатор ************.3, находяща се в гр.С.,
**************, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи: 1/ един/, с
предназначение: складова база, склад, стар идентификатор: няма. Излагат, че
квотите им в съсобствеността са следните: С. Я. А. - 8/96 ид.ч., Д. А. Д. - 22/96
ид.ч., А. А. Я. - 22/96 ид.ч., М. А. Д.а – П. - 22/96 ид.ч. Твърдят, че брат им С.
А. Д. притежавал 22/96 ид.ч. от правото на собственост върху гореописаните
имоти, като след смъртта му на 05.04.2016г., делът му е бил наследен от
децата му – Д. С. Д. и С. С.а Д.а, при равни дялове от по 11/96 ид.ч. Твърдят,
че приживе брат им С. Д. ползвал две стаи от сграда, означена под № 2 в
скицата на имота, като сградата, означена под № 1 в скицата, се ползвала
само и единствено от родителите на ищците, а след тяхната смърт – от самите
ищци. Сочат, че след смъртта на баща си през 2016 г. ответникът Д. се
преместил в къщата, означена под № 1 в скицата, като уговорката била да я
ползва, но винаги, когато някой от чичовците и лелите му решат да дойдат, да
има свободна стая за тях. Твърдят още, че през цялото време са заплащали
припадащата им се част от данъците за имота, същите го посещавали и
ходили на гости в него, като ответникът или неговият баща никога не са
възпрепятствали достъпа до имота. Излагат, че в края на 2021 г. разбрали, че
ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху
процесните имоти на основание давностно владение. Оспорват ответникът да
е придобил имотите по давност, доколкото същият е бил владелец за своята
идеална част и държател за идеалните части на останалите съсобственици,
като твърдят, че ответникът не е манифестирал пред тях промяна в
намерението си да владее за себе си и техните идеални части от правото на
собственост. Ето защо предявяват настоящите искове за установяване в
отношенията между страните, че ищците са съсобственици на процесните
недвижими имоти при посочените квоти в съсобствеността, за осъждане на
ответника да предаде владението върху собствените на ищците идеални части
от процесните имоти, като се прави искане и по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна
на констативен нотариален акт за собственост на основание давност №116,
2
том VIII, рег.№ ******, дело №1146/21.10.2019г. на нотариус И.Н., рег.№040,
с район на действие РС-С., вписан в СВ-С. под номер акт 189, том CLXVIII,
дело №5256, до размера от 11/96 ид.ч., колкото реално притежавал
ответника. Претендират се и разноските по производството.
Ответникът Д. С. Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените
искове. Оспорва да е налице съсобственост между страните, като твърди, че е
изключителен собственик на процесните имоти на основание давностно
владение. Твърди, че изградените от Силвия и Ангел Николови сгради в
имота понастоящем не съществували, тъй като били съборени, поради лошото
им състояние, като ответникът е построил всички сгради, намиращи се към
днешна дата в имота. Оспорва твърденията, че ищците са ходили на гости в
имотите, както и че същите имали свободен достъп до тях, доколкото
дворното място било оградено и външната врата на оградата се заключвала,
като външни лица можели да влизат само с разрешение на ответника,
сградите в дворното място също се заключвали, като достъпът до тях също
ставал с разрешение на ответника. Твърди, че единствено бащата на
ответника, заедно със семейството си, е живял в процесния имот, като
ответникът се е родил и израснал в имота. Оспорва ищците да са плащали
данъците за имота. Излага, че жилищната сграда се състояла от четири стаи и
баня с тоалетна, като до нея били изградени още две стаи и външна тоалетна,
като твърди, че поддръжката и ремонтите на сградите и ползването на
дворното място се извършвали от ответника, с които действия същият по
безсъмнен начин манифестирал намерението си пред ищците за владеене на
имотите. Твърди, че е започнал да владее имота още от м. септември 2005 г.,
тъй като такова е било желанието на баба му и дядо му, той да е собственик
на имота, а владението върху построените в дворното място сгради и външна
тоалетна е започнало от окончателното им завършване през м. септември
2009 г., като упражняването на фактическа власт върху процесните имоти
продължавало и към настоящия момент и е било явно, непрекъснато и
несмущавано от никого. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове,
като претендира и разноски по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
3
Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС и искане с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо ищецът да
установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесната вещ;
вещта да се владее или държи от ответника; последният да я владее или
държи, без да има правно основание за това.
С НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №68,
том Х, дело №1584/1991г. са признати А.Д.Н. и С.А.Н. за собственици по
давност при условията на съпружеска имуществена общност на следния
недвижим имот: дворно място от 235 кв.м., заснето като имот пл. №143 в кв.3
по плана на гр. С., ж.к. „***********“, при съседи: С.Н., ул. „********“ ,
Н.К., В.О., заедно със сгради, съединени и представляващи едно жилище,
застроено на 83 кв.м.
От представените удостоверения за наследници се установява, че
С.А.Н. е починала на 18.07.2006г., за което е съставен акт за смърт
№*****/19.07.2006г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си
А.Д.Н. и децата си С. Я. А., Д. А. Д., А. А. Я., М. А. Д.а – П. и С. А. Д., а
А.Д.Н. е починал на 22.07.2009г., за което е съставен акт за смърт
№*****/23.07.2009г., като е оставил за свои наследници по закон децата си Д.
А. Д., А. А. Я., М. А. Д.а – П. и С. А. Д..
От представените удостоверения от „********.“ ЕООД и скици на
поземлен имот и на сгради, издадени от АГКК, се установява, че процесният
имот представлява поземлен имот с идентификатор ************ по КККР,
одобрени със заповед №**********/02.11.2011г., а построените в имота
сгради са с идентификатори съответно ************.1, ************.2 и
************.3, както и, че имотът се намира на административен адрес гр.
С., ул. „********“ №11, а съгласно КККР – ул. „********“ №13.
С НА за признаване на право на собственост на недвижим имот на
основание давност №116, том VІІІ, рег. №******, дело №1146/2019г. по
описа на нотариус И.Н. с район на действие СРС, е признат Д. С. Д. за
собственик на основание давност на процесния недвижим имот заедно с
построените в него сгради.
Представени са приходни квитанции за платени от ищцата А. А. Я.
4
данъчни задължения и ТБО за имота.
Представени са приходни квитанции за платени от ответника Д. С. Д.
данъчни задължения и ТБО за имота.
Видно от удостоверение, издадено от „************“ АД ответникът Д.
С. Д. е клиент за продажба на електрическа енергия за обект с адрес гр. С., ул.
„********“ №11.
При така събраните доказателства по делото съдът приема за
установено, че ищците, ответника и трето за спора лице са съсобственици на
спорния имот при следните квоти: по 22/96 идеални части за ищците Д. А. Д.,
А. А. Я. и М. А. Д.а – П., 8/96 идеални части за ищцата С. Я. А. и 11/96
идеални части за ответника Д. С. Д., като са придобили правото на
собственост върху съответните идеални части от имота на основание
наследствено правоприемство от С.А.Н. и А.Д.Н. за ищците и на основание
наследствено правоприемство от С. А. Д. за ответника Д. С. Д..
При това положение следва да бъде разгледано направеното от
ответника възражение, че е едноличен собственик на имота на основание
изтекла в негова полза придобивна давност, за което се легитимира с НА за
признаване на право на собственост на недвижим имот на основание давност
№116, том VІІІ, рег. №******, дело №1146/2019г. по описа на нотариус И.Н.
с район на действие СРС.
Според становището, възприето в ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В мотивите на цитираното
ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС се посочва, че тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт
по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост,
може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така
5
и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не
е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по
правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа
нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.
Съдът приема, че в настоящото производство ответникът не установи
фактическия състав на удостовереното от нотариуса с НА №116, том VІІІ, рег.
№******, дело №1146/2019г. придобивно основание.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено
и с намерение да се държи вещта като своя.
В случая ответникът поддържа, че началото на фактическата му власт
върху имота датира от м. септември 2005г., когато неговите баба и дядо
С.А.Н. и А.Д.Н. са заявили изричното си желание да дарят имота на внука си,
като живеят в имота до смъртта си. На първо място не се установява по
делото твърдението на ответника, че неговите баба и дядо са имали
намерение да му дарят имота, а и по аргумент от разпоредбата на чл.226, ал.1
от ЗЗД обещанието за дарение е нищожно. С оглед установените по делото
обстоятелства, които не се оспорват от страните, че ответникът е бил
допуснат в имота от неговите собственици С.А.Н. и А.Д.Н. и с тяхно
съгласие, както и, че същите са живели в имота до смъртта си, съдът приема,
че ответникът е бил допуснат в имота на основание договор за заем за
послужване и същият е имал качеството на държател, а не на владелец.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г. на ВКС, ОСГК, за да придобие по давност правото на собственост
държателят, който не е владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите собственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи вещта и е започнал да я държи за себе си с намерение да я
6
свои, като тези действия са доведени до знанието на досегашния собственик.
Завладяването и промяната по начало трябва да се манифестира пред него и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно.
В случая, както се поддържа в хода на процеса от самия ответник,
същият е бил допуснат в имота от своите баба и дядо, собственици на имота
към този момент, и с тяхно съгласие, поради което не се явява владелец, а
държател на имота, като не се твърди и установява по делото да е
манифестирал по някакъв начин по отношение на тях отричане на
собствеността им и намерение да свои имота, предвид установеното и
безспорно по делото обстоятелство, че те са живели в имота до смъртта си.
Впоследствие, след възникване на съсобствеността по отношение на
имота между ищците и ответника, последният е продължил владението на
своя наследодател, но само в рамките на наследствената си част и е държател
по отношение наследствените части на останалите наследници от имота. За да
се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от
другите наследници идеални части, не е достатъчно да упражнява фактическа
власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно
пред тях намерението си да владее целия имот само за себе си – напр. като
отказва да ги допуска в имота, или доведе до знанието им намерение да се
разпореди с него в своя полза, или като го ползва по начин, който ясно
показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането
на имота в данъчните служби на свое име, без това да е станало известно на
останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на правата
им. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването
на ремонти и подобрения също не са такива действия. Не се установява по
делото да е налице случай на недопускане на ищците до имота от ответника,
като само по себе си обстоятелството, че имотът се заключва, не обосновава
такъв извод.
За придобиване на имота по давност не е достатъчно държателят да го
ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва на
трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие имота по давност е
7
необходимо намерението за своене на държателя да бъде противопоставено
на собственика по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират
отричане на неговите права върху вещта. Действията, с които се демонстрира
намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата на
третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до
знанието на собственика, т. е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика
следва да е доказано по категоричен начин, като инициативата за създаването
му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия несобственик,
който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен
начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право
незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на знание у
собственика, дори и обективирано пред други, владението в определен срок
от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на
собственост за владеещия несобственик.
Поради изложеното, съдът приема, че ответникът не е установил в
настоящото производство намерението му да свои идеалните части на
останалите съсобственици да е било обективирано чрез извършване на
действия, които сочат на отричане на чуждите права. Констативният
нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане
на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те
не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде
съобщен или противопоставен.
Дори да се приеме, че само ответникът се е грижил за спорния имот в
продължение на период повече от 10 години и че същият през този период не
е ползван и поддържан от ищците, сам по себе си този факт не може да доведе
до изгубване на правото на собственост.
Неоснователни са и изложените от ответника доводи, че сградите в
имота са съборени и построени отново от него. На първо място тези
твърдения не се установиха в хода на процеса. Свидетелката Юлия Стефанова
И.а посочва, че в двора има две къщи залепени и външна тоалетна, както и, че
къщите винаги са си били в този двор. Св. Янко Михайлов Михайлов
разказва, че едната от двете къщи била съборена и е участвал в нейното
повторно изграждане, но от показанията му става ясно, че се касае не за
8
изграждане на нов обект, а за ремонт на съществуваща сграда в продължение
на няколко години – направа на покрив, вътрешни ремонти. По делото не са
събрани доказателства от кого са извършвани ремонтните дейности на
сградите в имота – от ответника или от неговия баща, но дори същите да са
извършени от ответника, докато е бил жив неговият пряк наследодател,
следва да се разглеждат като израз на търпими действия, извършвани със
съгласието на съсобствениците, предвид на роднинските отношения помежду
им. Извършените от ответника след смъртта на баща му ремонтни работи
следва да се разглеждат като действия на обикновено управление по
поддръжка на съсобствен имот, а не като такива, сочещи на завладяване
частите на останалите съсобственици.
Поради изложеното съдът приема, че не се е осъществил фактическият
състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС и ответникът не се
легитимира като едноличен собственик на имота на основание изтекла в
негова полза придобивна давност.
Не е спорно между страните, че ответникът държи имота, поради което
предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени. На основание чл.537, ал.2 от ГПК следва
да бъде отменен НА за признаване на право на собственост на недвижим имот
на основание давност №116, том VІІІ, рег. №******, дело №1146/2019г. по
описа на нотариус И.Н. с район на действие СРС, в частта, с която ответникът
е признат за собственик на процесния имот и построените в него сгради над
притежаваните от него 11/96 идеални части.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 205,91 лева, както и за заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева,
което съдът намира за основателно. В случая минималният размер на
възнаграждението, определено съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1826,96
лева, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и факта, че
разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание, съдът намира, че
разноските за адвокатско възнаграждение на ищците следва да бъдат
9
намалени до размер на сумата от 2000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „********“ №11, че Д. А. Д., ЕГН **********,
с адрес гр. С., бул. „**************, С. Я. А., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „**********, А. А. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. *********, и М.
А. Д.а – П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. ******************,
съдебен адрес гр. С., ул. „********************** чрез адв. М. Й., са
собственици на основание наследствено правоприемство от С.А.Н., починала
на 18.07.2006г., и А.Д.Н., починал на 22.07.2009г., на следните недвижими
имоти: 1) поземлен имот с идентификатор: ************ по КККР на гр.С.,
общ.***, одобрени със Заповед №**********/02.11.2011г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр.С., район „***********************, с площ от 244 кв.м., с
трайно предназначение на земята: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване: до 10 метра, стар идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 143, квартал 45, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1109.644, 68134.1109.658, 68134.1109.645,
68134.1109.648, заедно с построените в имота три броя сгради, а именно: 2)
сграда с идентификатор ************.1, находяща се в гр. С., ул.
***************, със застроена площ от 39 кв.м., брой етажи: 1/един/, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма;
3) сграда с идентификатор ************.2, находяща се в гр.С., ул.
***********, със застроена площ от 18 кв.м. брой етажи: 1/един/, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма; 4)
сграда с идентификатор ************.3, находяща се в гр.С.,
**************, със застроена площ от 8 кв.м., брой етажи: 1/ един/, с
предназначение: складова база, склад, стар идентификатор: няма; при
следните квоти: С. Я. А. - 8/96 ид.ч., Д. А. Д. - 22/96 ид.ч., А. А. Я. - 22/96
ид.ч., М. А. Д.а – П. - 22/96 ид.ч., като на основание чл.108 от ЗС ОСЪЖДА
Д. С. Д. да предаде на Д. А. Д., С. Я. А., А. А. Я. и М. А. Д.а – П. владението
върху горепосочените притежавани от тях идеални части от имота.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за
10
признаване на право на собственост на недвижим имот на основание давност
№116, том VІІІ, рег. №******, дело №1146/2019г. по описа на нотариус И.Н.
с район на действие СРС, В ЧАСТТА , с която ответникът Д. С. Д. е признат
за собственик на основание давност на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор ************ по КККР, одобрени със
заповед **********/02.11.2011г. на ИД на АГКК, заедно с построените в
имота сгради: сграда с идентификатор ************.1 и сграда с
идентификатор ************.2 по КККР, одобрени със заповед
**********/02.11.2011г. на ИД на АГКК, за разликата над 11/96 идеални
части.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. С. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. „********“ №11, да заплати на Д. А. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. С., бул. „**************, С. Я. А., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „**********, А. А. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. *********, и М.
А. Д.а – П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. ******************,
съдебен адрес гр. С., ул. „********************** чрез адв. М. Й., разноски
по делото в размер на 2205,91 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11