Мотиви към
присъда № 10/12.05.2015 год. постановена по НОХД № 58/2015 год. по описа на
Търговищки окръжен съд
Подсъдимият М.П.М. *** е предаден на съд за това, че на 16.08.2014год. на първокласен път ПП-1-4 ,
в участъка на км. 249+500, в област Търговище, като управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с рег.№РР 91 21 АН,
собственост на „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД гр.Разград, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно:
- чл.20 ал1 от ЗДвП /не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал.
- чл.20 ал.2 от ЗДвП движил се със
скорост несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността и със
състоянието на пътя.
- чл.133 ал.1 от ЗДвП- превозвал по
голям брой пътници от определеното в свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство, което управлявал-превозвал 8 /7+1/,у вместо определените за
този автомобил 7 /6+1/ пътници. В резултат на това по непредпазливост причинил
смъртта на Х. Д.З. *** и три средни
телесни повреди на Р.П. ***
изразявайки се в трайно затруднение движението на снагата, поради счупване на
три ребра в ляво и осем ребра в дясно,
трайно затрудняване движението на десния
долен крайник, поради счупване на долния клон на срамната кост, разстройство на
здравето временно опасно за живота, поради счупване на ребрата в ляво и дясно,
с разместване на костните фрагменти в ляво и излива на кръв в левия
костодиафрагмарен синус на гръдната кухина. Деянието е извършено в пияно
състояние – престъпление по чл.343 ал.3
б.“б“ във вр. с ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.133 ал.1 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна прокуратура в
съдебно заседание поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и
предвид характера на проведеното производство ( по глава ХХVІІ от НПК ) пледира
за индивидуализация на наказанието при условията на чл.58, ал.1 от НК. Счита,
че на подсъдимият следва да се наложи наказание около минималният размер от
около 3 години. Пледира на основание чл.343г от НК да бъде отнето
свидетелството за управление за срока на наложеното наказание.
След постъпила молба и направено искане в съдебно
заседание от З.Д.З. ЕГН-********** и Т.Х.Д. ЕГН-********** действащи в
качеството си на наследници на Т. Х. Г. –майка на пострадалия, и действащи чрез пълномощник адв.П.С. от САК,
същите са конституирани в качеството им на частни обвинители и граждански ищци,
като са приети за съвместно разглеждане
и граждански иск от З.Д.З. ЕГН-********** и Т.Х.Д. ЕГН-********** за сумата от
по 200 000лв.за всеки срещу подсъдимия на осн. чл.45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 16.08.2014год. до
окончателно изплащане на сумата.
Частните обвинители и граждански ищци чрез
процесуалния си представител поддържат обвинението редом с
представителя на Окръжна прокуратура, като пледират наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия да е над средния размер. По предявените гражданския
искове пледира да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, признава се
за виновен подържа молбата си /стр.36/, с оглед на което, чрез упълномощените
ад.И.И. *** и адв.Т. от АК-София прави искане и дава съгласие за разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”. Предвид на това съдът, на основание
чл.372, ал.3, във вр. с чл.371, т.2 от НПК прие, че действията по извършеното
разследване на досъдебното производство са изцяло съобразени с реда, предвиден
в НПК, с оглед на което одобри изразеното от подсъдимият и защитата му изрично съгласие относно това да не се
провежда разпит на свидетелите, а при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подс. М. се подкрепят по несъмнен и
категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което
обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Подсъдимия и защитниците му пледират за
индивидуализиране на наказанието при условията на чл.58а от НК, като му се
определи наказание към минимално предвидения размер. Пледират наложеното
наказание да бъде отложено на основание чл.66 от НК, а предявените граждански
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Пострадалия Р.П.С. не изразява желание и не е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
През 2014г. подсъдимия
работел във “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр. Разград като ръководител
поделение на експлоатационен район Попово и район Опака. Със заповед на
управителя на дружеството от 06.06.2011г. /л.81/ на подсъдимия М. било
разрешено да управлява собствения на дружеството л.а. марка “Дачия”, модел
“Логан” с рег. №РР9121АН. Подсъдимия бил приятел със свидетелите П.П., А.И., Е.П.,
и пострадалите Х. Д.З. и Р.П. ***, а с изключение на св. Е.П. и колеги във
“Водоснабдяване – Дунав” ЕООД. Вечерта на 15.08.2014г. гореизброените лица
посетили питейното заведение “Макао” в гр. Попово където употребили алкохол. В
заведението към компанията им се присъединили свидетелките Е.Г. и С.Ц.. Около
полунощ персонала на заведението обявил, че ще затваря и компанията състояща се
от горепосочените лица решила да посети друго заведение, а именно, дискотека
“Планета Пайнер” в гр. Търговище. Макар, че до този момент бил употребил доста
алкохол –около 3 бири, подс. М. решил да шофира и седнал зад волана на
гореописания служебен автомобил, с който превозил компанията до дискотеката в
гр. Търговище. По време на престоя си в дискотека всички употребили още
алкохол, като обвиняемия изпил още /100 мл./ уиски. Около 03,30 часа на
16.08.2014г. горепосочените лица си тръгнали от дискотеката в гр. Търговище, като
решили да посетят крайпътното заведение “Фисека”, находящо се на ПП-І-4 в
посока от гр. Търговище към гр. Варна. Автомобила бил управляван отново от
подсъдимия, като до него на предната дясна седалка се настанила С.Ц.. На седалката зад шофьора седнали Х. З. и
свидетелите Е.П., П.П., и Е.Г.. Непосредствено зад шофьора седял Х. З., до него
бил Е.П., а до него /зад С.Ц./ седели П.П.
и Е.Г.. Тъй като автомобила бил седем
местен, а пътниците били осем Е.Г.
седяла на коленете на св. П.П.. На последните две самостоятелни седалки се
настанили свидетелите Р.С. и А.И., като първия от тях бил от ляво т.е. от
страната на шофьора. Шофирайки в тъмното подсъдимия подминал заведението, за
което били тръгнали и продължил в посока гр. Варна. Като стигнал отбивката за
гр. Шумен М. разбрал грешката си и направил обратен завой като тръгнал да се
връща към заведението, което бил подминал, т.е. движел се по ПП-І-4 в посока
към гр. Търговище. Макар, че пътят бил мокър от скоро превалял дъжд, подсъдимият
шофирал със скорост около 100 км.ч. Към 04,00ч. шофирания от подсъдимия
автомобил навлязъл в участъка на км.249+500, взел плавен ляв завой и продължил
по прав хоризонтален участък движейки се не в своята, а в насрещната пътна
лента. За да премине от лявата в дясната пътна лента М. рязко завъртял волана на
дясно. В резултат на това започнало занасяне на задния мост на л.а. наляво и
завъртане около вертикалната му ос по посока на часовниковата стрелка с
едновременно транслационно движение надясно. Лекият автомобил пресякъл осевата
линия със задната си част и напред, и продължил движението си без завъртане,
диагонално под ъгъл 13 градуса спрямо осевата линия, като под този ъгъл
навлязъл в десния банкет. Пресякъл банкета и затревения участък, и се ударил
със скорост над 80 км.ч. със задната лява част на купето в бетоновата облицовка
на дясната канавка /широка 140 см. и дълбока 50см./. От силния удар и високата
скорост автомобила се обърнал на лявата си страна и се завъртял на около 180
градуса, при което продължил плъзгането си влачейки се на лявата си страна около
10 метра по земния участък, ударил се с лява част на предното панорамно стъкло
в храстовидно дърво намиращо се на около 1м. в дясно от канавката, преминал
през дървото и спрял на около 5м. от него. При ударите в канавката и дървото и
от плъзгането по ръба на канавката се получили големи ударни импулси, които
довели до причиняване на телесни увреждания на стоящите от лявата страна на
автомобила /зад шофьора/ лица – Х. З. и
св. Р.С.. Тъй като автомобила се обърнал на лявата си страна Х. З. и св. Р.С.
се отзовали най-близо до земята по време на движението на автомобила извън
пътното платно, а в освен това същите били притискани надолу от телата на
спътниците си. В резултат на това Х. З. получил травми несъвместими с живота и
по късно починал, а на св. Р.С. била причинена средна телесна повреда
изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата, трайно затрудняване
движението на десния долен крайник и разстройство на здравето временно-опасно
за живота. След като излезли от автомобила обвиняемия и свидетелите с общи
усилия преобърнали лежащия на лявата си страна лек автомобил, така че да
застане отново на колелата си. Като видели, че намиращия се все още в
автомобила пострадал Х. З. не давал
признаци на живот свидетелите С.Ц. и П.П. се обадили от мобилните си телефони
на номера за спешни повиквания /тел.112/ и уведомили за настъпилото ПТП.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното от
подсъдимия признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства - показанията на св.П.П., А.И., Е.П., Р.С., Е.Г. и С.Ц. -
очевидци на престъплението. Показанията на всички посочени по-горе свидетели са
еднопосочни и потвърждават признатите от подсъдимия факти относно начина, по
който подсъдимият и неговата компания са се придвижвали от едно място на друго,
затова, че именно той е управлявал лекия автомобил, с който е станало ПТП,
затова, кой на кое място е седял в автомобила и с кого е пътувал, начина, по
който е станало самото ПТП и последващите действия на подсъдимия след
него. Освен от описаните по-горе гласни и писмени доказателства,
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и възприета в настоящите
мотиви се потвърждава и от допуснатите на досъдебното производство
специализирани експертизи - СМЕ,СХЕ,и АТЕ по които са изготвени заключения.
От заключението на вещото лице по
изготвените съдебно медицински
експертизи, се установяват
причините за настъпилата смърт
на починалия Х. З. и получени
наранявания от Р.С.. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза
/стр.148-149/, причина за смъртта на Х. Д.З. е получена тежка черепно-мозъчна
травма с вътрешночерепни кръвоизливи и тежка мозъчна контузия довела до тежък
мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове-сърдечно съдов и
дихателен, като смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза /стр.153-154/ се установява, че
при гореописаното ПТП , Р.С. е получил следните увреждания: Счупени три
ребра в ляво,/ шесто седмо и осмо/ и осем ребра в дясно /от трето до десето
вкл./, които наранявания са довели до затруднение движението на снагата за 5-6
месеца, счупване на долния клон на срамната кост-довело до трайно затрудняване
движението на десния долен крайник за срок от /два-два месеца и половина/.
Счупването на ребрата и разместването на костните фрагменти и излива на кръв в
гръдната кухина причинили на пострадалия
разстройство на здравето временно опасно за живота. От заключението на изготвената на ДП
химическа експертиза /стр.116/ и съдебно медицинска експертиза на
/стр.160-162/ се установява по безспорен
начин ,че при изследване по газхроматографски метод на кръвната проба взета от
подсъдимия след настъпване на произшествието е било установено съдържание на
алкохол в кръвта му- 1.57 на хиляда. Вещото лице дава заключение, че
подсъдимият е бил в средна степен на обикновено алкохолно опиване, като при
това състояние са били нарушени зрението, съобразителността, координацията на
движенията, бързината на рефлексите и ориентацията му. От заключението на вещото лице по САТЕ /л.132-139
д.п./ и допълнителна автотехническа експертиза /стр.143-144/ се установяват
следните обстоятелства: Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия в условията на настъпилото ПТП е била 100км.ч.- не по ниска при максимално разрешена
скорост-90км.ч., не са установени технически неизправности по автомобила, а причина за настъпилото ПТП е
несъобразената скорост на МПС с атмосферните условия и състоянието на пътя и
липсата на непрекъснат контрол на водача при управлението на МПС и рязкото
завъртане на волана надясно с ъглова скорост по-голяма от 0.1 радиан/сек./вж.стр.137-ДП/.
Възприетите за установени при условията на чл. 373,
ал.3, вр. чл. 372, ал.4 НПК и изложени по-горе фактически констатации
дават основание да се направят следните правни изводи: На 16.08.2014год. на първокласен път ПП-1-4 , в
участъка на км. 249+500, в област Търговище, като управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с рег.№РР 91 21 АН,
собственост на „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД гр.Разград, подсъдимия нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: - чл.20 ал1 от ЗДвП /не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал.- чл.20
ал.2 от ЗДвП движил се със скорост несъобразена с атмосферните условия, с
релефа на местността и със състоянието на пътя- чл.133 ал.1 от ЗДвП- превозвал
по голям брой пътници от определеното в свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство което управлявал-превозвал 8 /7+1/,у вместо
определените за този автомобил 7 /6+1/ пътници. В резултат на това по
непредпазливост причинил смъртта на Х. Д.З. *** и три средни телесни повреди на
Р.П. *** изразявайки се в трайно затруднение движението на снагата, поради
счупване на три ребра в ляво и осем
ребра в дясно, трайно затрудняване
движението на десния долен крайник, поради счупване на долния клон на срамната
кост, разстройство на здравето временно опасно за живота, поради счупване на
ребрата в ляво и дясно, с разместване на костните фрагменти в ляво и излива на
кръв в левия костодиафрагмарен синус на гръдната кухина. Деянието е извършено в
пияно състояние с което от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал.3, пр.1,
б."б", вр. ал.4 във вр.с ал.1, вр. чл. 342, ал.1 НК. От
обективна страна деянието е осъществено от подсъдимия със съзнателно
допуснатите от него нарушения на правилата за движение, които са допринесли за
ПТП. От една страна това е правилото, заложено в разпоредбата на чл. 5, ал.3,
т.1 ЗДвП, която забранява на водачите на МПС да управляват след употреба на
алкохол, а както е установено по делото подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на алкохол и преди да е преминало въздействието му. От друга страна по
несъмнен начин е установено нарушението на чл. 20, ал.2 ЗДвП - управляването на лекия
автомобил със скорост несъобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността и със състоянието на пътя. Безспорно се установява и, че управлението на автомобила подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал.1 ЗДвП, като не е контролирал управляваното от него МПС, и разпоредбата на
чл.133 ал.1 от ЗДвП, като е превозвал по-голям брой пътници от определеното в
свидетелството за регистрация на МПС, което управлява. Превозвал е 8 вместо
максимално 7 пътника /стр.86/.
На следващо място, от
обективна страна деянието е осъществено с причинената в резултат на ПТП смърт
на Х. Д. *** ЕГН-**********, и три средни телесни повреди на Р.П. ***. Смъртта
на З. е настъпила в резултат на тежка
черепно-мозъчна травма с вътрешночерепни кръвоизливи и тежка мозъчна контузия
довела до тежък мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове-сърдечно съдов и дихателен. Тези увреждания са довели до състояние несъвместимо с живота. Този
елемент от обективния състав на престъплението е доказан от заключението на
вещото лице по СМЕ, приложените медицински документи и акт за смърт на З./стр.122/.
Констатираните наранявания на С. -:
Счупени три ребра в ляво,/ шесто седмо и осмо/ и осем ребра в дясно /от трето
до десето вкл./, които наранявания са довели до затруднение движението на
снагата за 5-6 месеца, счупване на долния клон на срамната кост-довело до
трайно затрудняване движението на десния долен крайник за срок от /два-два
месеца и половина/. Счупването на ребрата и разместването на костните фрагменти
и излива на кръв в гръдната кухина причинили
на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота.
Настъпилата смърт на З. и три средни телесни повреди на С. са в
пряка причинна връзка с неправомерното поведение на подсъдимия М., което се
доказва от заключението на съдебномедицинската и авто-техническите експертизи.
За установено по несъмнен начин съдът прие и
квалифициращото деянието обстоятелство "пияно състояние". По делото е
установено, че по време на деянието - при управлението на МПС, подсъдимият е бил
употребил алкохол – три бири в гр.Попово и 100мл.уиски в гр.Търговище. От
приложените на стр.126-130 от ДП/ писмени доказателства е видно, че употребата
на алкохол от подсъдимия по време на деянието е установена по
надлежния ред, като вещото лице дава заключение,че към момента на извършване на престъплението подсъдимия е
управлявал МПС с концентрация на етилов алкохол в кръвта- 1.57%. Съгласно ППВС № 1/83год. по н.д. № 8/82год. и
ТР № 19/85год. на ОСНК, водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието
в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,50 промила. При
наличността на такава и по-висока алкохолна концентрация, макар и да не е
свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача
е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно
средство. Именно поради това и за правната квалификация на деянието не е
необходимо да бъде установено, че пияното състояние е в причинна връзка с
настъпилото ПТП, а оттам и с крайния вредоносен резултат, както това се изисква
за останалите нарушения на ЗДвП.
От
субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, като
същият не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасния резултат. Тази форма на вината се извлича от действията и
цялостното поведение на подсъдимия, описано по-горе.
Всичко изложено по-горе мотивира съдебният състав
да признае подсъдимия М.П.М. за виновен в извършено престъпление по транспорта
-по чл. 343, ал.3, б."б", вр. ал.4 и ал.1, вр. чл. 342,
ал.1 НК във вр.с чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.133 ал.1 от ЗДвП, по който текст
му наложи наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия М., съдът взе предвид от една
страна смекчаващите вината обстоятелства - чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни от Председателя на ОСО на КНСБ при
„Водоснабдяване-Дунав“ЕООД гр.Разград, от У.н. „В.“ЕООД г. от Заместник кмета на гр.Попово от които се установява, че
подсъдимия притежава високи професионални
качества, не допуска нарушения в работата си, тактичен, отзивчив и
добронамерен. От приложените на стр.52-53
удостоверения за раждане се доказва,че М. е баща на две деца.С оглед по
пълно събиране на характеристични данни за подсъдимия, съдът разпита в
качеството на свидетел Найден И.И./стр.76/, от показанията на който се потвърди
по-горе възприетото, както и се установи,че същият е грижовен баща, майка му е
със здравословни проблеми, понесъл е тежко
случилият се инцидент. Като
отегчаващите вината обстоятелства съдът отчита - високата обществена опасност
на самото деяние, тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение и
неговото поведение при управлението на л.а., говорещи за грубо незачитане
правилата за движение доказано от многократните нарушения на ЗДвП /стр.12 от
Дп/, липсата на критично отношение към
деянието което даде основание за определяне на наказанието при условията на чл.
54 НК - при баланс на отегчаващи и смегчаващи вината обстоятелства на шест
години лишаване от свобода. Не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, което да налага определяне на наказанието при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Отчитайки обстоятелството, че съдебното
производство протече по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК и
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК, съдът редуцира така определеното
наказание съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, като го намали с 1/3 -
една година лишаване от свобода, при което със съдебния акт наложи наказание на
подсъдимия М. от четири години лишаване от свобода. Така редуцираното и
наложено наказание от четири години лишаване от свобода е съответно на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление и в същото
време справедливо.
За постигане целите на
наказанието съдът прие, че така наложеното наказание подсъдимият ще следва да
изтърпи ефективно, при първоначален режим "Общ"- в затворническо
общежитие от открит тип, съгласно чл. 61, т.3, вр. чл. 59, ал.1 ЗИНЗС. В случая не са налице формалните изисквания на чл. 66, ал.1 НК, тъй
като определеното наказание е над три години „лишаване от свобода“. Посредством
реалното изпълнение на определеното наказание лишаване от свобода ще се
предотврати оформянето на тенденция към неправомерно поведение у подсъдимия и
същевременно ще се прекъсне създалата се обществена търпимост към
непредпазливите транспортни престъпления извършени в пияно състояние, както и
нагласата у водачите на МПС да бъдат санкционирани с леки наказания и да
очакват условно осъждане.
Съобразно разпоредбата на чл.
343г НК, съдът с присъдата си наложи и другото наказание - по чл. 37, т.7 НК-
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години от влизане на
присъдата в сила. При определяне размера на това наказание, съдът отчете както
високата обществена опасност на деянието и грубото нарушаване на правилата за
движение от подсъдимия, така и неговата възраст, чисто съдебно минало и добрите
характеристични данни, при което и съобразно изискванията на чл. 49 НК определи
наказанието на шест години,като приспадна от наложеното на осн. чл.343г НК
наказание времето през което подсъдимият е бил лишен административно от това му
право-16.08.2014година.
С така наложените наказания ще се
въздейства възпитателно и предупредително както върху останалите членове на
обществото, така и върху подсъдимия - да се поправи и превъзпита към спазване
на законите.
По предявените граждански искове: Съдът
конституира в качеството им на частни обвинители и граждански ищци З.Д.З. ЕГН-********** /брат на починалия Хр.З./ и Т.Х.Д.
ЕГН-********** вж.стр.33-ДП/дъщеря на починалия Хр.З./ действащи в качеството
си на наследници на Т. Х. Г. –майка на пострадалия, като са приети за съвместно разглеждане и граждански искове
от З.Д.З. ЕГН-********** и Т.Х.Д. ЕГН-********** за сумата от по 200 000лв.за
всеки срещу подсъдимия на осн. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането – 16.08.2014год. до окончателно изплащане на сумата.
За да допусне З.З. и Т.Д. в тези им качества, съдът съобрази,че същите са
наследници на Т. Х. Г. ЕГН-********** / майка на починалия Х. Д.З./. Към
момента на настъпилото ПТП, и смъртта на Х. З., майка му-Т. Г. е била жива и е
починала на12.01.2015г. в хода на образуваното ДП№638/2014год.. вж./стр.92 и 96
от ДП/. Видно от приложено Удостоверение за наследници, наследници на Т.
Х. Г. са З.Д.З. и Т.Х.Д.. Видно от
протокол за разпит на свидетел на стр.119 от ДП, Т.Х.Д. е допусната в ДП
в качеството й на пострадал от престъплението, а на стр.120 от ДП като такъв е
допуснат и З.Д.З..С оглед установяване на действителните отношения между починалия и неговата дъщеря Т.Д. съдът разпита св.Анелия
Спасова /Стр.74 /, от показанията на която се установи, че е бивша съпруга
на Х. З. и по време на смъртта му не са
живеели заедно. Същата заявява,че след развода им, Т. е останала да живее при
баща си до момента когато е отишла да учи в гр.Варна. От разпита на
свидетелката се доказва, че Т. е
подържала близки отношения с баща си, същият е участвал в издръжката й. След
като Т. е научила за настъпилото ПТП и
смърт на баща й, е спряла да общува с приятелите си, била е неспокойна, нощем
се събуждала, като плачела и насън. Свидетелката е категорична, че преди да
почине Х. З. е бил в много близки отношения с брат си, същият живеел при майка
им. З.З. и майка му освен,че живеели заедно, същите се уважавали много, разчитали един на друг,
след като Т. се разболяла от рак, З. бил неотлъчно до майка си.
С оглед на горното, разгледани по същество и предвид горния изход на делото предявените граждански
искове са основателни. По отношение предявеният такъв от Т.Х.Д. гражданският
иск за неимуществени вреди , съобразявайки съществуващите преди смъртта на баща
й-Х. Д.З. и баба й- Т. Г. отношения, съдът определи размера на гражданският иск
по справедливост , като отчете , че гражданският ищец е загубила баща си към
когото е била привързана и разчитала на неговата морална подкрепа и опора. Починалият
е бил в добро здравословно състояние за възрастта си, поддържали са близки
контакти помежду си.
По тези съображения и изхождайки от
принципа на справедливостта , съдът уважи гражданският иск за претърпени неимуществени
вреди в размер на 80 000лева , ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 16.08.2014годг. до окончателно изплащане на сумата , като
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата до 200 000лв.
По отношение предявеният граждански иск от
З.Д.З. съдът уважи частично гражданският иск за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20 000лева , ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 16.08.2014годг. до окончателно изплащане на сумата ,
като отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата до
200 000лв. За да определи уваженият
размер на граждански иск по отношение на З.З., съдът съобрази
обстоятелството,че същият не попада в
кръга на най-близките роднини на
починалия, като и не следва да е претърпял
такива неимуществени вреди каквито
търпят лицата от семейството на Х. З..
Иззетите като веществени доказателства лек
автомобил "Дачия модел Логан" с рег. № РР
91 21 АН съдът постанови да бъдат върнати на
собственика им,а един СД и пет броя електронни картони и три броя аудио записи
след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени.
Съдът
осъди подсъдимия М. да заплати на
двамата граждански ищци-З.З. и Т.Д. направените от същите разноски по делото, в размер от по
3 000.00лв. на всеки.
На основание чл. 189, ал.3 НПК, в тежест
на подсъдимия бяха възложени направените разноски –по сметка на МВР сумата от
515.56лв., сумата от 31.28лв по сметка на ТОС
и по сметка на Републиканския бюджет сумата от 4 000.00лв
представляваща ДТ върху уважената част на предявените граждански искове.
При горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: