РЕШЕНИЕ
Номер 129911.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна6 състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радостина С. Методиева
Секретар:Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина С. Методиева Административно
наказателно дело № 20203110203330 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Х. А. М. ЕГН **********, от гр.Бургас, против НП № 18-0442-
001046/24.10.2018год. на началника на ІV РУ ОД на МВР Варна, с което са му
били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на 200лв. на
основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на
чл. 25, ал.1 от ЗДП; 2. глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП
за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, издадено е нарушение на материалния и процес.
закон и моли съда да го отмени. В условията на алтернативност моли да бъде
намален размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л. в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност отправя
искане за определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в по-
нисък размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
1
След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2018год. около 10:15ч. въззивникът управлявал л.а.
„Фолксваген пасат“ с рег.№ А8419НА по ул. „Народи будители“ в гр.Варна,
кв. Аспарухово“, в посока към кв.“Галата“. Към посочената дата пътят бил в
ремонт и движението се извършвало двупосочно изцяло в лентата отредена за
движение в посока към изхода от кв.“Аспарухово“. В същото време пред
въззивника се движел автобус от градския транспорт по линия №17
управляван от св.Г. Срещу бл. 21, вх.Б имало автобусна спирка и св. Г спрял.
Въззивникът обаче не спрял зад него, а продължил да се движи напред като
предприел извършването на маневра заобикаляне на спрелия автобус. При
същата обаче той ударил с предната си дясна част – калник и предна дясна
врата автобусът в задната лява част в областта на колонката. След ПТП-то
въззивникът продължил да се движи напред без да спре. Докато минавал
покрай автобуса св. Георгиев извикал на въззивника да отбие в страни и да
спре, но въззивникът не сторил нищо подобно, а продължил да се движи
напред. Св. Г. сигнализирал за ПТП-то на тел. 112. На място пристигнал екип
на ІV РУ ОД на МВР Варна в който участвал св. А. Св. Г. съобщил на
полицаите рег. № на МПС-то на въззивника и малко по-късно същият бил
установен и по указания на полицейските служители се явил с автомобила на
посоченото от тях място в района на близката бензиностанция. Там бил и св.
Георгиев с автобуса. На място бил съставен протокол за ПТП, а срещу
въззивника бил съставен и АУАН бл. № 751597/10.09.2018год. в който било
посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него, че няма възражения.
На 24.10.2018год., въз основа на акта, АНО издал процесното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в акта добавил, че , приел
е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.3, б.
„в“ от ЗДП и му наложил следните адм. наказания – глоба в размер на 200лв.
на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП и глоба в размер на 100лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДП.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали
Веселин Ангелов (актосъставител) и Борислав Георгиев.
В показанията си пред съда св. А.потвърждава, че той е написал АУАН,
но няма ясен спомен за конкретната обстановка. Заявява, че поддържа всичко
изложено в АУАН.
В показанията си пред съда св. Г. сочи, че е управлявал автобус от
2
градския транспорт по линия №17, че бил спрял с автобуса на автобусна
спирка когато усетил удар отзад. Сочи, че в огледалото за задно виждане
видял, че удара е причинен от лек автомобил, който изобщо не спрял а
продължил напред въпреки, че Г. изрично извикал на водача да спре.
Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН бл.
751597/10.09.2018год. още протокол за рег. № 2248/10.09.2018год., справка за
нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на
вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Доколкото с НП на въззивника са наложени наказания за две адм.
нарушения съдът счете ,че следва да обсъди всяка част на НП поотделно.
По т.1 от НП.
С тази част на НП на въззивника е наложено наказание на основание чл.
179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП.
Нормата на чл. 179, ал.2 от ЗДП във вр. ал.1, т.5 от ЗДП предвижда
санкция за водач, който поради не спазване на предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, причини
ПТП.
На свой ред нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП вменява в задължение на
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
3
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП липсват
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във
вина на въззивника нарушение от обективна страна. На първо липсват факти
свързани с наличието на други движещи се автомобили, с които въззивникът
е следвало да се съобрази. На следващо място фактите описани в обст. части
на акта и НП са абсолютно неотносими към хипотезата на чл. 179, ал.1, т.5 от
ЗДП. Последната изисква нарушаване правилата за предимство, разминаване,
изпреварване или заобикаляне, като описанието в акта и НП не навежда нито
на неспазване на правила за предимство, нито на неспазване на такива
свързани с извършването на заобикаляне като следва да се отбележи, още че
правилата за заобикаляне са регламентирани в специална нарочна норма –
чл.. 91 от ППЗДП, която изобщо не е посочена в АУАН и НП. В края на
краищата какво нарушение е приел АНО за извършено от фактическа и
правна страна и при какви приети за установени факти може само да се гадае.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и достатъчно основание за отмяна на НП в частта на т.1 на
процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинен при какви приети за установени факти за да
организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Доколкото с НП в тази част на въззивника е наложено наказание
съобразно нормата на чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП и в обст. част е
посочено, че извършвал маневра заобикаляне, ако и посочената като
нарушена норма на чл. 25, ал.1 от ЗДП да не регламентира правила за
извършване на такава маневра, съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и приетата за установена по-горе фактическа обстановка счете,
че НП в частта на т.1 е издадено и в нарушение на материалния закон по
следните съображения.
В случая от показанията на св. Георгиев и приложения към преписката
протокол за ПТП по безспорен начин се установява, че въззивникът е
причинил ПТП при извършване на маневра заобикаляне. В същото време
обаче липсват каквито и да било данни при извършване на тази маневра
въззивникът да е нарушил правилата за извършване на тази маневра.
Както бе посочено по-горе в мотивите правилата за заобикаляне са
регламентирани в чл. 91 от ППЗДП.
Съгласно ал.1 на посочения член от ППЗДП заобикалянето е минаване
покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен
участник в движението.
4
Съгласно ал.2 на същия член заобикалянето се извършва от лявата
страна по посока на движението, а при невъзможност или при наличие на
съответния пътен знак - и от дясната.
Нормата на ал.3 вменява в задължение на водачът на заобикалящото
пътно превозно средство да пропусне пътните превозни средства, движещи се
по пътната лента, която ще използва за заобикалянето, ал.4 указвана, че при
заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите
по пешеходната пътека пешеходци.
Както бе посочено по-горе по делото липсват каквито и да било
доказателства които да установят, че въззивникът е нарушил някоя от
задълженията вменени му с чл. 91 от ЗДП. Същият е предприел извършване
на маневрата съобразно чл. 91, ал.2 от ППЗДП като няма данни да не е
пропуснал движещи се в лявата лента МПС-та, нито пък че на мястото е
имало пешеходна пътека изискваща съобразяване на скоростта съобразно
ал.4.
Безспорно при извършване на маневрата въззивникът е причинил ПТП –
с дясната част на управлявания от него автомобил е ударил задната лява част
на спрелия на пътното платно автобус. ПТП-то обаче би могло да бъде
резултат от нарушаване на редица други правила за движение – например
нарушаване нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП, на чл. 20, ал.2 или чл. 23, ал.1
от ЗДП. Подобно обвинение обаче не е повдигнато на въззивника, нито от
фактическа, нито от правна страна.
По т.2 от НП.
С тази част на НП на въззивника е наложена санкция съобразно нормата
на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“
от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП водачите на
ППС, които са участници в ПТП при което са причинени само имуществени
щети, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
На свой ред нормата на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДСП предвижда санкция за
водач на ППС, които наруши задълженията си като участник в
5
пътнотранспортно произшествие.
В случая в обст. части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника
нарушение както от обективна така и от субективна страна. Посочени са дата
и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че въззивникът е бил участник в ПТП (предизвикано от самия
него) при което са настъпили само имуществени вреди, както и това, че след
произшествието той изобщо не спрял, а продължил въпреки подканянето от
другия участник да спре, за да се констатира произшествието.
Това поведение на въззивника изцяло попада в хипотезата на чл. 123,
ал.1 ,т.3, б. „в“ от ЗДП и подлежи на санкция съобразно нормата на чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДП.
В случая доколкото нарушението е типично и не се отличава по
никакъв начин от всички останали случаи на подобни нарушения то нормата
на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като
такова по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, и е наложил на въззивника следващите му
се за него две кумулативни наказания които определил първото в размер над
минималния - глоба в размер на 100лв. (при минимум от 50лв.) и второто –
лишаване от право да се управлява МПС в минимален размер - за срок от
един месец.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание глоба от една страна и от друга предвид на
това, че видно от справката за нарушител нарушението е първо за въззивника
– данни за предходни НП не са налице, съдът счете, че така наложеното
наказание глоба се явява завишено. Прецени, че в случая дори наказание
глоба в минимален размер – 50лв. наложено наред с наказанието лишаване от
правоуправление на МПС за срок от един месец в пълнота ще изпълни целите
на адм. наказания предвидени нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и
счете, че следва да измени НП в частта на т.2 като намали размера на
наложеното наказание глоба от 100лв. на 50лв.
С оглед крайния изход на делото (НП в частта на т.1 подлежи на
отмяна, а в частта на т.2 на изменение касаещо намаляване размера на
санкцията) с което на практика жалбата на въззивника е уважена, съдът счете,
че направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
6
неоснователно и не следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0442-001046 от
24.10.2018год. на началника на ІV РУ ОДМВР Варна в частта с която на Х. А.
М. ЕГН ********** от гр. Бургас, на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от
ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване
нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0442-001046 от
24.10.2018год. на началника на ІV РУ ОДМВР Варна в частта с която на Х. А.
М. ЕГН ********** от гр. Бургас, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв., както и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС з срок от един месец за
нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП като НАМАЛЯВА
размера на наказанието глоба на 50лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7