Протокол по дело №348/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 195
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20223000500348
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 195
гр. Варна, 14.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20223000500348 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:23 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
А. М. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б. Ж.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Т. В. А., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Б. Ж.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно призована,
представлява се от ю. к. И. С., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА –
ВАРНА, редовно призована, представлява се от прокурор Н. А..

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
1
Ю. К. С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР А. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпИ.т писмен отговор.
Подадена е въззивна жалба от А. М. А. и Т. В. А. чрез адв. Б. Ж. срещу
решение № 260008/12.05.2022 год. по гр.д. № 921/2020 год. на ДОС в частите,
с които предявените искове са отхвърлени. По съображения, че решението е
неправилно, постановено въз основа на необосновани изводи, при
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, въззивниците
молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете бъдат
уважени с присъждане на разноските по делото. Изразено е несъгласие с
изводите на съда за липса на причинна връзка между наложените
обезпечителни мерки и предсрочната изискуемост на дълга по договорите за
кредит. Напротив – наложените възбрани и запори на банкови сметки и
дружествени дялове са поставили ищците в невъзможност да обслужват
кредитите си и са единствената причина те да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми с произтичащите от това последици, а именно – начисляване на
наказателни лихви, които именно съставляват вредата. Изтъква се, че
твърдението, съставляващо основание на иска е, че цялото имущество на
ищците и имуществото на техните търговски дружества е било предмет на
обезпеченията и това е препятствало възможността както за упражняване на
търговската дейност, така и възможността да се разпореждат с имуществото
си и да реализират приходи от него. Въззивниците подчертават, че вредата се
претендира като последица на внезапното прекъсване на цялата стопанска
дейност на ищците, вкл. забрана да се разпореждат с каквото и да било тяхно
имущество (факт, неоспорен по делото и установен от представените
доказателства); невъзможност за ищците да обслужват висящите си кредитни
задължения, което е довело до тяхната предсрочна изискуемост и
начисляване на мораторни лихви за период от повече от седем години;
липсата на други доходи или дейности извън тези, спрени с обезпечителните
2
мерки, които да позволят изплащане на вноските по 1 кредитите. По
отношение на неимуществените вреди въззивниците акцентират върху
събраните гласни доказателства, от които се установяват тежките последици
върху психиката на ищците от това, че не само рязко е влошено качеството на
живота им, но невъзвратимо е загубено доверието на търговските им
партньори.
В постъпИ.т отговор от КПКОНПИ чрез юрисконсулт И. С. е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Ж.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам подаденият
писмен отговор. Сключена е спогодба между моите доверители и техния
кредитор по банковите кредити - „Колект Д2“ЕООД гр. Добрич, в следния
смисъл: при условие, че заплатят в срок до 23.12.2022г. общо по 100 000 лв.
двамата ще отпаднат всичките им задължения за лихви, разноски и
наказателни лихви. Тези средства са платени. В тази връзка представям и
моля да бъдат приети като доказателства по делото спогодбата, уведомление
от кредитора за недължимост на лихвите, договори за паричен заем и
преводни нареждания.
Ю. К. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Нямам доказателствени искания. Моля да не се приемат тези
документи, тъй като същите са неотносими към спора – те не са във връзка с
вредите, предмет на настоящото дело.
АДВ. Ж.: Това не е вярно тъй като точно наказателните лихви се
претендират като вреда поради това, че сме поставени в невъзможност да ги
плащаме и в момента този факт има пряко отношение към размера на
дължимото и на настъпилата вреда. Аз твърдя, че претърпените вреди са
точно в размер на 200 000 лв. – по 100 000 лв. на двамата.
ПРОКУРОР А.: Не се противопоставям да се приемат представените
писмени документи.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от
3
процесуалния представител на въззивниците в днешното съдебно заседание
писмени документи, както следва: спогодба от 01.10.2022 между А. А.,
Теодорова А. и „Колект Д2“ ЕООД гр. Добрич; уведомление от „Колект Д2“
ЕООД гр. Добрич от 13.12.2022г.; договор за паричен заем от 20.10.2022 г.
между „Джи Ти Ей Петролиум“ООД гр. Бяла и А. А.; наредително писмо от
20.10.2022г.; преводно нареждане от 20.10.2022г. за сумата от 100 000 лв. в
полза на „Колект Д2“ ЕООД гр. Добрич; договор за паричен заем от
13.12.2022г. между „Хемустурист“ АД гр. Габрово и Т. А.; наредително писмо
от 13.12.2022г.; 3 бр. преводни нареждания от 13.12.2022г. за общата сума от
100 000 лв. в полза на „Колект Д2“ ЕООД гр. Добрич.
Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
решение, с което да отмените това на първоинстанционния съд и да уважите
предявените искове като съобразите и новонастъпИ. факт след подаване на
въззивната жалба, който пряко се отнася до размера на претърпяната вреда.
Всъщност вече са платени 200 000лв. от дължимите общо 1 200 000лв. лихви
и разноски, които са се натрупали от предсрочната изискуемост на кредитите
от 2009г. насам по пътя на спогодба и намирам, че към момента вредата,
която се претендира от доверителите ми всъщност се заключава в тези реално
платени 200 000 лв., което е станало и факт през декември 2022г. Моля Ви да
съобразите, че смисъла на предявения иск е следния: в продължение на 7
години всички търговски дружества, всичките имоти и сметки на
доверителите ми са били запорирани и възбранени т.е. пълна забрана да се
разпореждаш с каквато и да е част от имуществото си. Навел съм и едно
отрицателно по своето същество твърдение: няма ли са откъде да погасят
текущите задължения, които към момента на този внезапен запор и възбрана
те са имали. Всъщност като физически лица това са 4-те кредита – два по-
големи по 200 000 лв. овърдрафти и два кредита, които са по кредитни карти.
Това ги сварва в пълна невъзможност ти като не можеш да разполагаш с
никакво имущество как да ги погасяваш тези кредити? Само четири месеца
след тази обща възбрана настъпва и предсрочната изискуемост на всички
4
кредити - на всичките им търговски дружества, на техните като физически
лица и цялото това предприятие, което видно от размерите на запорите – в
началото е запорирано имущество за 16 000 000лв. - е вкарано в ликвидации,
фалити и прочие. Но тук се поставя въпроса за вредата чисто на физическите
лица, включително съм поставил като предмет на иска не самата главница,
която така или иначе е кредит, който е усвоен и употребен за нещо, но факта,
че сме поставени в състояние на пълна неплатежоспособност като физически
лица, оттам нататък предсрочната изискуемост на тези кредити и вече
невъзможност при това състояние в продължение на 7 години да се
обслужват тези кредити, натрупване на всички тези лихви, наказателни лихви
и разноски води до тази вреда, защото ако човек може свободно да разполага
с имуществото си той може и да се оправя. Между другото по данни от
делото до средата на 2009 г. семейство А.и са имали прекрасни отношения с
банките. Искът за 9 000 000лв. имущество за отнемане беше отхвърлен и се
питаме къде е основанието – седем години всичко това да бъде запорирано и
възбранено…. Не може тук да има довод, че не съм доказал, че щял съм да
направя нещо. Това е все едно да вкарате някого неоснователно в затвора 45
години и когато Ви каже аз пропуснах живота си, не можах да се омъжа, не
можах да имам деца, да ти се отговори на такова нещо, ами че не се знае дали
щеше да имаш ако си на свобода…. Такива възражения и такъв подобен
мотив, с който е отхвърлен иска, според мен не могат логично да бъдат
толерирани. В писмените си бележки пред първа инстанция и сега като
доводи във въззивната жалба съм изложил всичко, включително и това, че
нито едно доказателство няма, което да обори моето отрицателно твърдение,
че няма никакви данни те да са разполагали с нещо друго, с което да могат да
погасят тези кредити и да задоволят тази предсрочна изискуемост. Моля да
съобразите всичко това при постановяване на Вашето решение.
Ю. К. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да потвърдите
първоинстанционното решение тъй като същото е валидно, допустимо и
правилно. Изложил съм подробни съображения в тази насока.
ПРОКУРОР А.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, решението на Добричкия окръжен съд е правилно и
законосъобразно, а определеното обезщетение за А.и считам за справедливо
по размер.
5
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.32
часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6