№ 2553
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110127830 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Г. С. С.,
искова молба против ТП на НОИ - София, с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, с искане да се постанови решение, с
което да се установи трудовият стаж на ищеца за периода м.07.1992г. – м.12.1992г. в
предприятие „Е.В.“ ООД.
С постъпила, след отговора на ответника, уточнителна молба ищецът прави
същото искане – да се установи трудовия му стаж, но за друг период 15.09.2021г. –
30.06.1992г. Въвеждането на нов период представлява промяна на основанието
/Определение № 54 от 28.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 607/2021 г., II г. о., ГК /, а
съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК в срок до първото по делото открито съдебно заседание
ищецът може да измени основанието на своя иск.
С Определение № 29150/18.07.2024г. /л. 25/, на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на иска, по силата на което претенцията се счита предявена за
периода 15.09.1991г. – 30.06.1992г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че за
процесния период 15.09.1991 г. – 30.06.1992 г., е работил в авиокомпанията „Е.В.“
ООД на длъжността летец-пилот, с основно месечно възнаграждение – 5 000 лв., като
за процесния период е посочил, че е налетял 549 часа и 39 минути, от които 228 часа и
58 минути нощен нальот. Твърди, че трудовата му книжка, която е съдържала
информация за посочения период, е загубена от работодателя му - авиокомпания
„Д.Е.“. Сочи също, че в НОИ е установено, че книжата и ведомостите, които
удостоверявали трудовия му стаж за посочения период, били загубени/унищожени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска и излага, че липсват безспорни доказателства, които да потвърждават
претенцията на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за установяване на
1
трудов стаж за периода 15.09.1991г. – 30.06.1992г.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по реда
на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че за периода
15.09.1991 г. – 30.06.1992 г. е работил в предприятие „Е.В.“ ООД на длъжност летец-
пилот.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил
дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на
управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал.
13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В процесния случай от страна на ищеца е представено удостоверение, издадено
от ТП на НОИ – София град /л. 4/, в което е отразено, че за процесния период
15.09.1991г. – 30.06.1992г., липсват данни за претендирания от Г. С. трудов стаж,
респективно претенцията се явява допустима, доколкото с отговора на исковата молба
ответникът не оспорва, че процесното удостоверение има характер на такова по чл.5
ал. 2 ЗУТОССР.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от сега действащия Закон за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред - в сила от 02.04.2011 г. по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания,
ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал. 2-ра на чл. 6-ти са
посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с
посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни
споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за
продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови
книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на
дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други
подобни документи. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно.
Тези разпоредби са аналогични на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от УУТССР (отм.). И с новата
уредба, дадена в чл. 6, ал. 1 от действащия Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред законодателят е предвидил изискване за
допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на
трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които
установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал. 1 на
чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките – 1/ да са издадени от
работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2/ да са издадени по време
на полагане на стажа. Както вече се отбеляза в ал. 2-ра на чл. 6-ти от ЗУТОССР
примерно, а не изчерпателно са посочени писмените доказателства по смисъла на ал.
1-ва на чл. 6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени
доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по
време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото
правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като
трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени
доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не
вероятността на претендирания стаж / в този смисъл Решение № 401 от 22.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК/.
2
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Л.Х.Х. и Г. В.Ж. е оставено без уважение с протоколно определение от
31.01.2025г., доколкото от страна на ищеца не бяха изпълнени указанията, свързани с
изискването на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, в частност не бяха представени доказателства,
че лицата са работили в процесната авиокомпания през исковия период.
Въпреки оставеното без уважение искане на ищеца за събиране на гласни
доказателства съдът намира, че претенцията на ищеца се явява основателна, доколкото
с приобщените писмени доказателства при условията на пълно и главно доказване Г.
С. установи трудов стаж за исковия период.
В проведеното на 31.01.2025г. открито съдебно заседание, ищецът представи в
оригинал и копия на „свидетелство за правоспособност“.
От приложените на л. 81 и сл. преписи от страниците на процесното
„свидетелство за правоспособност“ се установява, че ищецът Г. С. е правоспособен
професионален пилот първи клас от 1989г., което обстоятелство не се оспорва от
ответника, доколкото в проведеното о.с.з процесуалният представител на ответника
посочи, че това обстоятелство не е спорно.
От приложеното на л. 5 – л. 14 по делото копие на „Летателна книжка“ се
установява, че през исковия период 15.09.1991г. – 30.06.1992г., Г. С. е престирал труд в
полза на авиокомпания „Е.В.“, като през 1991г. има прелетени общо 433 часа и 31
минути като втори пилот със самолет ТУ – 154 и Командири на полети В. Н. и П. Ш..
От отразеното в процесната „Летателна книжка“ е видно, че полетите са извършени
със самолети на „Е.В.“.
От констатациите в „Летателната книжка“ е видно, че през 1992г. ищецът,
отново като втори пилот на компания „Е.В.“, е прелетял 651 часа и 15 минути, като
има 288 кацания.
Така изложеното обуславя извода за основателност на заявената претенция,
доколкото ищецът при условията на пълно и главно доказване, с приобщените писмени
доказателства, установи, че е престирал труд в полза на процесната авиокомпания
„Е.В.“ за периода 15.09.1991г. – 30.06.1992г. Посоченото време следва да се признае за
трудов стаж, което според легалната дефиниция на чл. 351 КТ представлява времето,
през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г.,
ОСГК в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските. В случая по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, ищецът не е
заплатил държавна такса, същият не е реализирал и други разноски, респективно в
негова полза разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по
отношение на ТП НОИ – София град, с адрес: /адрес/, че Г. С. С., ЕГН **********,
е работил в периода 15.09.1991г. – 30.06.1992г. при „Б.“ ООД, ЕИК ********
/заличен търговец /, с предходно наименование „Е.В.“ ООД, на длъжност „летец –
пилот“ на пълен работен ден, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
3
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4