РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Враца, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022 г. /осемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 681 по описа
на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Враца против Решение № 79
от 01.11.2021 г., постановено по АНД № 668
по описа за 2021 г. на Районен съд – Враца. С оспореното решение е отменено
Наказателно постановление (НП) № 21-0967-000830/01.06.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д.И.Т. ***,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба са
релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по
същество, с което да се потвърди НП.
Ответникът
– Д.И.Т., чрез процесуалния представител адв. Т.З., в депозиран
писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационната
жалба и правилност на съдебния акт. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Представителят
на ОП - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното в настоящото производство решение Районен съд - Враца е отменил НП 21-0967-000830/01.06.2021 г., издадено от Началник група към
ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д.И.Т. ***, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за това, че на 31.03.2021 г. около 20:50 часа в гр. ***, ул. *** до № **, управлява лек автомобил марка „Р.“
модел „К.“ с рег. № ********, като МПС е с прекратена регистрация по чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП - нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За
да постанови този резултат районният съд е приел за установено по делото, че
собственикът на МПС и негов водач е осъществил от обективна страна визираното в
обжалваното НП административно нарушение. От друга страна е приел, че лицето не
е знаело за служебно прекратената регистрация на МПС. В тази връзка съдът е
отразил, че по делото не са налични доказателства за надлежното уведомяване на водача
за това обстоятелство, поради което е извел решаващия извод, че не е осъществил
от субективна страна състава на вмененото му нарушение. Поради това първоинстанционният
съд е отменил издаденото НП.
Решението е правилно.
По
делото е категорично установено и е безспорно между страните, че на посочените
в наказателното постановление дата, място и час ответницата в касационното
производство е управлявала лек автомобил марка „Р.“ модел „К.“ с рег. №
********, нейна собственост, като регистрацията на последния е била прекратена
на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, предвид
което касационният съдебен състав приема, че от страна на Д.И.Т. са осъществени
обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение.
Правилно
въззивният съд е приел, че нарушението не е осъществено от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В
случая, няма спор, че задълженото лице Д.И.Т. не е сключило задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение
на лек автомобил марка „Р.“ модел „К.“ с рег. № ******** и към 26.01.2021 г., когато е прекратена
служебно неговата регистрация, такава застраховка не е била налице. Безспорно е
също така, че по време на проверката на 31.03.2021 г. МПС е управлявано без да
е сключена задължителната застраховка, като след установяване на нарушението
собственикът е предприел необходимите действия и регистрацията на автомобила е
възстановена служебно на 02.04.2021 г.
Наличието
на административно нарушение съгласно Кодекса на застраховането е извън
предмета на настоящото производство, тъй като отговорността на водача не е
ангажирана за липсата на валидна задължителна застраховка.
Следва
да се отбележи, че самият факт за липса на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към даден момент не обуславя автоматично
прекратяване на регистрацията. Видно и от разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след получаване на съответното уведомление
от Гаранционния фонд. Прекратяването на регистрацията се извършва за един
следващ период, т.е. не от датата, до която е била валидна сключената по-рано
застраховка.
На
следващо място, за прекратяването на регистрацията следва да бъде уведомен
собственика на превозното средство. По делото не са представени доказателства
за такова уведомяване преди датата на проверката.
Съгласно
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, само
ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В случая, не е осъществено уведомяване на
собственика за прекратената регистрация, поради което не може да се направи
извод за виновно поведение от страна на водача. Както бе отбелязано, институтът
на прекратяване на регистрацията на ППС не се прилага автоматично, а след
уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид факта, че се извършва
служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в
общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на съответните органи
да уведомят собственика. В противен случай, при наличие на външни белези,
сочещи на редовно регистриран автомобил /поставени регистрационни табели и наличие
на свидетелство за регистрация/, липсва основание да се твърди наличието на
вина. Водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ако е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление
след узнаване на този факт.
По изложените съображения, като е приел, че липсва доказан субективен елемент от
визираното в акта и в НП нарушение, районният съд правилно е отменил НП.
При извършената на
основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната
инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно приложение на закона,
поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора
и своевременно направено искане за разноски
от страна на ответницата, такива ѝ се дължат за касационната инстанция. В настоящото производство е представен договор за
правна защита и съдействие от 25.11.2021 г., от който е видно, че ответницата е
договорила и заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 01.11.2021
г., постановено по АНД № 668/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с
което е отменено НП №
21-0967-000830/01.06.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца,
Сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР -
Враца да заплати на Д.И.Т. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
/триста/ лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.