Определение по дело №2395/2016 на Районен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

гр. Русе, 22.03.2018г.

 

Русенският районен съд ,…. II-ри граждански състав……………

в закрито заседание на 22-ри март………………………

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                  Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 2395 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.И.Н. против „ОББ” АД-гр.София и „Пропърти Къмършъл” ООД / в несъстоятелност/-гр.София и е с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.179 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че ипотечното право по договор за ипотека, сключен с НА №50, т.1, д.№27/11.02.2008г. на Русенски нотариус относно следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.251.1.148, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.5.251, с адрес: гр.Русе, кв.Родина, ул.Стоян Заимов №2, вх.3, ет.2, Ателие В-16, предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, застроена площ:63.39 кв.м., състоящ се от антре, кухня-дневна, спалня, балкон, санитарен възел, дрешник, заедно с 4.233 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,  при съседи: на същия етаж 63427.5.251.1.149, 63427.5.251.1.147, под обекта 63427.5.251.1.134, над обекта няма, не съществува, поради погасяването му. В условията на евентуалност са предявени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД.

В о.с.з. на 13.03.2018г., ищцата е представила писменни доказателства, видно от които, с определение от 21.02.2018г. на съдия по вписванията при РРС, ипотеката върху процесния имот е заличена.

Настоящият състав  на съда счита, че  не е налице правен интерес за ищцата от водене на делото. Предявени са обективно съединени искове за обявяване нищожността на описаните договори за учредяване на ипотеки върху имот, който ищцата твърди да е нейна собственост. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете е наличието на правен интерес от търсената защита, за наличието на която предпоставка съдът следи служебно. Задължение на съда е да извърши проверката относно допустимостта на иска, както към момента на предявяване на иска, така впоследствие, отчитайки на основание чл.235, ал.3 ГПК и онези новонастъпили факти, имащи значение относно наличието на правен интерес от търсената защита. Предявените искове са установителни, поради което и правният интерес от търсената защита намира своето основание в наличието на спор между страните относно действителността на процесните ипотеки, в рамките на който ответниците твърдят и претендират права от договорите, които ищцата смята за нищожни. За преценка наличието на процесуална легитимация на ищцата от значение са изложените от нея твърдения, които в случая към момента на депозиране на исковата молба – 28.04.2016 г. обуславят правен интерес от водене на съдебно производство по заявените претенции. След депозиране на исковата молба обаче са настъпили обстоятелства, които имат значение за допустимостта на иска, а именно заличаване на вписванията на спорните ипотеки в имотния регистър към Службата по вписвания на 21.02.2018г., което се установява от представените от ищцата писмени доказателства.

 Гореизложеното мотивира съда да приеме, че към настоящия момент липсва правен интерес за ищцата от продължаване на производството по делото и същото следва да се прекрати.

Ишцата е претендирала разноски и съда счита, че такива й се дължат по следните съображения: Към момента на подаване на исковата молба правен интерес от водене на делото е бил налице за ищцата, а едва настъпили по-късно обстоятелства, зависещи от ответниците са довели до отпадането му. Няма спор, че заличаването на процесните ипотеки е станало след депозиране на исковата молба. Именно бездействието на ответниците и неизвършването на действия по заличаване на ипотеките е довело до предявяване на претенциите пред РРС, поради което и разноските, направени за образуване на съедебното производство следва да са в тяхна тежест.

Предвид горното ответниците дължат на ищцата направените в производството разноски в размер на 190.98лв.

Съобразно гореизложените мотиви ответниците дължат и адвокатско възнаграждение. Видно от приложения към ИМ договор за правна защита и съдействие/л.134/, предоставената от адвокат Р. правна защита е безплатна по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА дължимото на процесуалния представител на ищеца по делото адвокат възнаграждение възлиза на сумата от 1018.94 лв., определено съгласно  чл.7,ал.6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и предвид чл.2, ал.5 от същата Наредба, ответниците дължат сумата от 2037.88 лв. Определеното възнаграждение не следва да се присъжда в троен размер/каквото искане е направено от процесуалния представител на ищцата/, т.к. съдът счита, че посочената сума отговаря на фактическата и правна сложност, а и § 2 от Наредбата е  обявен за нищожен с Решение № 14820 на ВАС на РБ.

 Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.

Така мотивиран, съдът

 

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

   ВРЪЩА исковата молба на Н.И.Н., ЕГН: ********** ***, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

 ПРЕКРАТЯВА производството по  гр.дело № 2395/2016г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД,   ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б,   представлявано  от Петър Гроздев Андронов и Светла Атанасова Георгиева и „Пропърти Къмършъл” ООД-/ в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, ул. Розова долина No 13,   представлявано  от Я.Н.С.-синдик да заплатят на Н.И.Н., ЕГН: ********** *** сумата от 190.98лв.-разноски по делото.

 ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД,   ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б,   представлявано  от Петър Гроздев Андронов и Светла Атанасова Георгиева и „Пропърти Къмършъл” ООД-/ в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, ул. Розова долина No 13,   представлявано  от Я.Н.С.-синдик  да заплатят на адвокат М. Петрова Р. от РАК, с адрес: *** сумата от 2037.88 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на Н.И.Н., ЕГН: **********  безплатна адвокатска помощ.    

Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                                                                               Районен съдия: