№ 1104
гр. В., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20243100100570 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД от С. Г. С. срещу И. С. И.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване
на долната челюст с разместване на фрагменти с ивици на счупване, в
областта на тялото вдясно на нивото на втори – трети долни десни зъби и в
областта на ъгъла на долната челюст вляво, обусловило трайно затруднение
във функцията на дъвченето за период от около 2.5-3 месеца, ведно със
законната лихва, считано от 22.05.2023г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че процесната телесна повреда му е била нанесена от
ответника на 05.01.2023г. в с.**** на 06.01.2023г. постъпил в Клиника по
Лицево-челюстна хирургия при умбал“"Св.М." ЕАД гр.В. за спешно
оперативно лечение. Била извършена репозиция на фрагментите на долната
челюст в правилно анатомично положение чрез поставянето на бимаксиларна
фиксация с шини по Е.. На 07.01.2023г. била приложена еластична
бимаксиларна фиксация. На 09.01.2023г. била сменена с твърда телена
фиксация. След изписването му било препоръчано амбулаторно наблюдение и
ежемесечни контролни прегледи. По случа било образувано ДП №4/2023г. по
описа на РУ П. и НОХД №191/2023г. по описа на ПРС. Със споразумение
обективирано в протокол от 22.05.2023г. ответникът се признал за виновен и
му било наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението
на което било отложено с изпитателен срок от три години. Твърди се, че
следствие на причинената му средна телесна повреда ищецът изпитвал силни
болки в областта на челюстта за продължителен период от време.
1
Наместването на долната челюст в правилно анатомично положение и
поставянето на метални шини било изключително болезнено. Трудно отварял
устата си, не можел да говори, издавал само звуци. Получил оток в областта
на долно челюстните стави двустранно с диаметър 4-5 см. Престоят му в
болнично заведение за оперативните интервенции бил три дни. Предвид
силните му болки му били изписани редица антибиотици и обезболяващи.
Домашното му лечение продължило с много неудобства и проблеми с битов
характер. Не можел да спи нормално, лежал само на гръб, будил се през нощта
от болки в челюстта. Бил принуден да разчита на помощта на своите близки,
за да обгрижват. Хранел се само с течна храна, поради което отслабнал с 5-6
кг. Нямал сили да върши ежедневните си занимания. Изпитвал болки и
неудобства и в последствие при захранването с твърда храна. Всички болки,
страдания и неудобства оказали отрицателно въздействие върху психическото
състояние на ищеца. Твърди се, че той не се е възстановил напълно и към
настоящия момент.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за прекомерност на размера на
предявения иск, който бил завишен за този вид телесна повреда.
Не оспорва, че е нанесъл описаната в исковата молба телесна повреда, за
което е осъден по НОХД №191/2023г. за престъпление по чл.129,ал.2 НК със
сключено споразумение. Сочи, че следвало да се отчете факта, че ищецът пръв
предизвикал конфликта като спрял автомобила си пред неговия и
заплашителен тон тръгнал срещу него. Счита, че справедливото обезщетение,
което може да заплати е 3 000 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 22.05.2023г. по НОХД №191/2023г. по
описа на Районен съд -П. е одобрено споразумение за решаване на делото, с
което И. С. И. се признава за виновен в това, че на 05.01.2023г. в с.****, общ.
П., обл. В. причинил средна телесна повреда на С. Г. С., изразяваща се в
двустранно счупване на долната челюст с разместване на фрагменти с ивици
на счупване в областта на тялото вдясно на нивото на втори -трети долни
десни зъби и в областта на ъгъла на долната челюст в ляво, обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвченето за период от около 2.5- 3 месеца-
престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 НК.
Свидетелят Г. Ю. С. /баща на ищеца/ излага, че със синът му и
ответника, се случил инцидент на 05.01.2023г. или 06.01.2023г. , след който
синът му бил целия в кръв. Закарали го в болница и се оказало, че има
счупване, фрактура на долната челюст. Травмата била около два месеца.
Следствие на нея С. не можел да се храни, да спи и да говори. В устата му
поставили някаква тел, която служела да затваря зъбите. Първите дни след
травмата приемал Аулин и Аналгин. Понякога С. се опитвал да говори, а
2
понякога не можел, защото било много мъчително с тази тел в устата и
понякога вечер не можел да спи. Комуникацията с него се осъществявала
трудно и се налагало да пише на лист. Издавал звуци, които повечето пъти
били неразбираеми, тъй като телта притискала зъбите му и му пречела да
говори. Хранел се и пиел вода единствено с биберон. Храната, която можел да
приема била под формата на попара. Грижите за него били полагани от
свидетеля и майка му. Първата шина я махнали след месец и половина, а
втората след втория месец. След махането на шините докторите дали съвет да
не яде твърда храна, за да може травмата да премине по-бързо. Към
настоящия момент С. още имал оплаквания- схващане на челюстта и болка в
предната част на долния венец. Използвал за венеца специална четка, за да не
влизат бактерии. Септември трябвало да има контролен преглед при доктора,
който го оперирал, защото все още изпитвал силни болки и ако трябва да се
назначи физиотерапия или лечение.
Свидетелят Ф.М.С. излага, че живее на семейни начала с бащата на
ищеца. Сочи, че С. пострадал през месец януари 2023г. след счупване долу на
костта на челюстта, за което му направили операция. Поставили му шини с
железни ленти. Той не можел да се рани, пишел на листи какво го боли и
какво иска. Имал много болки. Хранел се с една и съща храна със сламка и
бебешко шише. След месец и половина махнали железата около шините и
след още месец и половина и самите шини. До тогава той бил много изнервен,
че не може да се храни и да говори. Спял по гръб. Това не му се отразявало
добре. Челюстта постоянно го боляла и се налагало да пие обезболяващи. Към
настоящия момент все още изпитвал болки. Посетили отново лекаря, който го
оперирал и той му назначил контролен преглед през септември, за да прецени
каква физиотерапия да му предпише. С. се затруднявал да се храни с твърда
храна, казвал, че когато се храни, получава леко прищипване. Когато било
студено, споделял че челюстта му се схваща и затова носел шал. Всичко това
го направило много нервен.
Свидетелят С. Б.А. излага, че познава И. И С.. Сочи, че на 06.01.2023г.
както си карали по пътя с колата се засякли с колата на С.. Спряли и започнали
да си приказват. Явно имало някакъв проблем и И. сложил ръката си
приятелски на рамота на С., за да се разберат, но С. го ударил. После и И. го
ударил и после ги разтървали. С. паднал на земята. Седмица и половина след
инцидента видял С. в гр.П. на улицата и се разминали. Състоянието му било
нормално. Не му направило впечатление да има белези по лицето.
Свидетелят И.Г.З. излага, че докато пътували с кола по пътя за гр.П., С.
ги спрял и започнали да сии говорят със С. от близко разстояние. С. отправял
към него някакви съмнения, обиждал го и го пусвал. С. първи посегнал да
удари И., ударил го и И. паднал. След това И. ударил С.. След инцидента
видял С. в центъра на гр.Д.. Видял го и в центъра на гр.П. заедно със
семейството му през лятото на миналата година. Били седнали на заведение и
пиели кафе.
3
Съгласно изготвената по делото СМЕ ищецът е получил следните
увреждания : двустранно счупване на долната челюст с разместване на
счупените фрагменти с налични ивици на фрактури в областта на тялото на
нивото на 2-3 долни десни зъби и в областта на ъгъла на долната челюст в
ляво; травматични отоци двустранно в областта на долночелюстните стави.
Същите са в резултат на удар с ли върху твърд тъп предмет, реализирани в
посока отляво надясно в областта на долната челюст. Полученото двустранно
счупване на долната челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и
говора за период от около 2.5 – 3 месеца. По повод травмата е бил на лечение
в клиника по лицево челюстна хирургия, където е било извършено оперативно
лечение с фиксиране на костните фрагменти. Функцията на долната челюст
след счупване обичайно се възстановява в рамките на 2-4 месеца,
понастоящем състоянието на ищеца по отношение на възможността за
дъвчене и говор е възстановена. В съдебно заседание при изслушване на
експерта същия допълва, че все още е възможно да има болка, болеви
усещания. Винаги остават дискретни изменения, които могат да отзвучат или
да останат така.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Успешното провеждане на иска по чл.45 ЗЗД предпоставя ищецът при
условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните
предпоставки : вредосно противоправно Д.ие, вреда, причинна връзка между
противоправното Д.ие и настъпилата вреда.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието, неговата противоправност
и виновността на дееца, а съгласно чл. 483, ал. 1 НПК одобреното от съда
споразумение има значението на влязла в сила присъда.
Представеното споразумение, одобрено с протоколно определение от о.с.з.
проведено на 22.05.2023г. по НОХД №119/2023г. по описа на ПРС установява
твърденията на ищеца, че на 05.01.2023г. ответникът му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст с разместване на
фрагменти с ивици на счупване в областта на тялото вдясно на нивото на втори -
трети долни десни зъби и в областта на ъгъла на долната челюст в ляво, обусловило
трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от около 2.5- 3 месеца.
Събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищеца
установяват, че в период от около 2 месеца след увреждането ищецът не е
можел да говори като е комуникирал в писмен вид, не е можел да спи и да се
храни нормално – пиел със сламка и приемал храна в течен вид с бебешко
шише, което е било следствие на поставени шини след оперативно лечение,
които са препятствали нормалното извършване на всички сочени действия.
Изпитвал е силни болки, за което е приемал болкоуспокояващи. Бил изнервен.
Към настоящия момент също изпитва дискомфорт – затруднения при прием
на твърда храна, болки в челюстта при застудяване на времето. Заключението
4
по проведената СМЕ е, че ищецът следствие на оперативното лечение и
поставените шини е напълно възстановен. Функциите на говор и дъвчене са
били нарушени и ограничени в рамките на 2.5 – 3 месеца. Възможно е
усещането да болка да продължава, тъй като винаги остават дискретни
изменения следствие на счупването на челюстта, които могат да преминат или
да останат така.
Подлежащите на изследване обстоятелства за определяне на
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице,
включват характера и тежестта на самите телесни увреждания, интензитета и
продължителността на търпените вследствие на тях физически и емоционални
болки и страдания, продължителност на лечебния и възстановителния период,
прогнозите за възстановяването, възрастта на пострадалия. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Изхождайки и от
указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва да е
съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото,
така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Съобразно ангажирани доказателства за продължителността и
интензитета на претърпените от ищеца значителни болки и страдания,
изпитваните от него затруднения и неудобства в рамките на период от три
месеца след увреждането, липсата на значителни негативни емоционални
изживявания в периода след инцидента и изпитването на незначителен
дискомфорт към настоящия момент, който според експертът по СМЕ може да
отзвучи или не, съдът намира, че в конкретния случай сумата, която би
възмездила доказаните от ищеца неимуществени вреди възлиза в размер на
6 000 лева. Обстоятелствата, изнесени от свидетелите на ответника, че са
виждали ищеца след инцидента без да разговарят с него и видимо той бил
добре, не са в състояние да повлияят на горните изводи относно вида и
интензитета на претърпените вреди.
Възражението на ответника, че ищецът пръв е предизвикал конфликта
като е тръгнал със заплашителен тон към него по същество представлява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което предполага
установяване на поведение на ищеца, което да се намира в пряка причинно –
следствена зависимост с реализирането на самия инцидент или с
претърпяването на вредите, за които се търси обезщетение. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не следва да почива
на предположения, а да се основава на доказани по несъмнен начин
5
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като
тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която
твърди, че е налице съпричиняване.
Ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. А. и
И.З., които са очевидци на инцидента установяват, че ответникът е бил спрян
от С. по пътя за гр.П. и двамата са разговаряли, като С. го е обиждал и псувал,
а след това го ударил. Последното не е въведен от ответника факт по
съпричиняване на увреждането, поради и което съдът не може да го вземе
предвид и да го отчете при вземане на становище относно заявеното
съпричиняване. Соченото от свидетелите в тази връзка излиза извън обема на
въведените защитни твърдения на ответника и съобразяването им би
поставило ищеца в невъзможност от организиране на съответна насрещна
защита по тях. От друга страна предизвикване на разговор било и то със
заплашителен тон не представлява поведение, което да предполага
причиняване на средна телесна повреда, нито до води до принос за настъпване
на подобно увреждане. Съобразно изложеното съдът намира, че липсва
съпричиняване на вредоносния резултат.
Всичко изложено обосновава извод за основателност на претенцията за
размера от 6000 лева, поради което същата следва да се отхвърли за разликата
до претендирания размер от 30 000 лева. Съобразно разпоредбата на
чл.84,ал.3 ЗЗД обезщетението за забава в плащането следва да се присъди от
деня на увреждането в случая 06.01.2023г., поради и което заявяването на по-
късен период 22.05.2023г. от ищеца е в рамките на законоустановения и
искането му следва да се уважи при съобразяването му.
По разноските :
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, на основание
чл.38,ал.2 ЗАдв. Съобразно уважената част от иска същото следва в размер на
610 лева.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника се следват разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2440 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и след редуцирането му по възражението за
прекомерност от ищцовата страна.
На основание чл.78,ал.6 вр.чл.83,ал.1, т. 4 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати депозит за СМЕ съобразно уважената част от
претенцията в размер на 60 лева и дължима държавна такса в размер на 240
лева.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Д., обл.В., ул.“**** да
заплати на С. Г. С., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.В., бул.“**** сумата
от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от нанесената му средна телесна повреда на
05.01.2023г., изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст с
разместване на фрагменти с ивици на счупване, в областта на тялото вдясно на
нивото на втори – трети долни десни зъби и в областта на ъгъла на долната
челюст вляво, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за
период от около 2.5-3 месеца, ведно със законната лихва, считано от
22.05.2023г. до окончателното изплащане, на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до претендирания размер от 30 000
лева.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Д., обл.В., ул.“**** да
заплати на адвокат Д. П. Й. с личен номер **** с адрес гр.В., бул.“****
сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, на
основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.В., бул.“****
да заплати на И. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Д., обл.В., ул.“**** сумата
от 2440/две хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Д., обл.В., ул.“**** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- В.
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща дължима държавна такса и
депозит за СМЕ, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред ВАПС..
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
7