Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.Каварна / 12.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Каварненският
районен съд в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.№ 488/2020год.
по описа на КвРС и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от Кодекса за застраховането.
Образувано е по искова молба с вх.№261097/230.11.2020г., подадена от
Гаранционен фонд, София, ул.“***“, №2, ет.4, представлявано от Изпълнителните
директори б.И. М.и С.С., съдебен адрес:***, стая 205, адв.Л.Л.В.-Т., против А.И.А.
с ЕГН ********** ***.
В исковата си молба ищецът излага, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховане е изплатил по щета № 110100/02.02.2017г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 787,02 лева за увредения при ПТП, настъпило на 15.01.2016г. в гр.Каварна л.а.“*** 207“ с ДКН ТХ ***ХР, собственост на М.Г.С.. Видно от исковата молба виновен за катастрофата е ответникът А.И.А. с ЕГН **********, който управлявайки собствения си лек автомобил „***“ с ДКН В *** СМ, на кръстовището на ул.”***” с ул.”Искър”, не пропуснал движещият се с предимство л.а. „*** 207“ с ДКН *** ХР и го ударил, като причинил процесното ПТП.
Ищецът твърди още, че в нарушение на чл.249 във връзка с чл.259 от КЗ/отм./, сега чл.461 във връзка с чл.483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Същият бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, но не е погасил задължението си.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът А.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд сумата от 787,02 (седемстотин осемдесет и седем лева и две стотинки) лева, представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110100/02.02.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ищецът не се явява, депозирана е молба-становище от адв.В., с която поддържа исковата молба. Моли ако са налице условията на чл.237 и чл.238 от ГПК, съдът да постанови решение при признание на иска или неприсъствено решение.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът А.И.А. не депозира отговор по исковата молба.
В с.з., проведено
на 25.03.2021г. ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.М.в..
Прави признание на иска, като на основание чл.237, ал.1 ГПК моли съда да постанови решение
в този смисъл.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание правно основание чл.45, във вр. с чл.288,
ал.12 от Кодекса за застраховане, с цена на иска 787,02 лева.
В съдебно заседание ответника лично и чрез процесуалния си
представител е направил признание на предявения против
него иск. В тази връзка, ищецът, чрез процесуалния
си представител, е направил искане съдът да постанови решение по
реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК
предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като
ответникът в с.з. е направил изявление, че признава иска. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен
и доказан.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ищеца
претендираните и заплатени по делото разноски, които са в размер на 50,00
(петдесет) лева.
С оглед изложеното, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да
излага мотиви за това.
Мотивиран
от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, улица „***“,
№ 2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори б.М.и С.С.,
сумата от 787,02 (седемстотин осемдесет и седем лева и две стотинки) лева,
представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110100/02.02.2017г.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.11.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, улица „***“,
№ 2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори б.М.и С.С.,
сумата от 50,00 (петдесет) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………