Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на тридесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
1025 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.2.Б.“ ЕООД срещу наказателно постановление №
393072-F449669/31.12.2018 г., с което
на въззивното дружество на основание
чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лв. за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Отправено е
искане за налагане на санкция в минимален размер предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, не изпраща представител.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ТД на НАП – гр. Варна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д.П.
навежда доводи за законосъобразност на наказателното постановление и моли за
потвърждаване на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Със заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като
компетентни да издават наказателни постановления в случаите по чл. 185 ЗДДС.
Със същата заповед органите по приходите са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДДС.
На 24.11.2018 г. служители на ТД на нАП – Варна, измежду които и св. Л.Т. (инспектор по
приходите в НАП), извършили проверка в обект за продажба на тютюн, наргилета и
други аксесоари.
В обекта първи влязъл св. Т., а колегата му Н. С. останал навън.
Св. Т. извършил контролна покупка на сувенирна лампа за 12 лева, платил в
брой, но не му бил издаден фискален касов бон, след което напуснал обекта за
около пет минути.
По-късно служителите на ТД на НАП – Варна се върнали в обекта, легитимирали
се и започнали проверка на касите и на документите, като установили и друго
нарушение (имало разлика и в касата).
Лицето на работа в обекта извикало собственика, който също се явил и бил
запознат със случилото се.
Служителите на ТД на НАП – Варна съставили протокол, а след няколко дни
съставили АУАН, който връчили на упълномощено лице (И.Н.И.).
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като
на 31.12.2018 г. Б.С.Г. (началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ
на НАП) приела идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и
издала наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на въззивното дружество е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лв. за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от гласните доказателствени средства: показанията на св. Л.А.Т. и
писмените доказателства, събрани в хода на административнонаказателното
производство, а именно: заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на
изпълнителният директор на НАП, пълномощно, протокол за извършена проверка,
дневен финансов отчет, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Л.А.Т. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
От доказателствата по делото се установява, че в обекта, стопанисван от въззивното дружество, на посочената дата при извършването
на покупка от св. Т. на 1 бр. сувенирна лампа „Аладин“
не е издадена фискална касова бележка, с което е осъществен съставът на
нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
В случая е възникнала за
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на данъчното законодателство.
Ето защо правилно е била
ангажирана отговорността на „Д.2.Б.“ ЕООД за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
По имуществената санкция:
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
При определяне на размера на
имуществената санкция следва да се отчетат като смекчаващи отговорността
обстоятелства извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на
извършената покупка.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства определената от наказващия орган имуществена
санкция в размер на 600 лв. се явява завишена спрямо обществената опасност на
деянието.
Справедлива според съда по изложените съображения се явява имуществена
санкция в минимален размер от 500 лв., която се явява напълно способстваща за
изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
санкционната си част, като размерът на наложената имуществена санкция бъде
намален до размер от 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 393072-F449669/31.12.2018 г., с което на „Д.2.Б.“
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция до размер от 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: