Р Е Ш Е Н И Е
№ 3413
град Бургас, 05.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 6991 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Д.И.Г., ЕГН **********,*** чрез адв. З.Д.,***.
Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд
като „ ********* -ВСА“ в РСПБЗН гр. *** към РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.
Сочи се, че за процесния период Г. бил работел на 24- часови работни смени,
които се отчитали на тримесечие. Твърди се, че за посочения период, ищецът бил
полагал по 7 или 8 смени месечно. Претендира се, че за периода бил положил общо
1600часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1829часа.
Последното водело до извънреден труд в размер на 229часа, който не бил надлежно
заплатен. Претендира се за сумата от 1374лева. Претендира се и за законна лихва
за забава върху посочените отделни суми, съобразно периодите от началото на
исковия период за всяка календарна година и до края на исковия период. Забавата
се претендира според тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата
претендирана като лихва за забава е в размер на 170.00лева, считано от
31.08.2016г. до датата на предявяване на иска в съда. Претендира се законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни правни
съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът
не се явява, представлява се от адв. З.Б. ***. Исковата молба се поддържа. По
реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира
осъждане на ответника са сумата 1685.07лева за положен извънреден труд,
приравнен от нощен в дневен такъв, както и за сумата от 250.85лева обезщетение
за забавено плащане върху главницата, както и законна лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т* С*
Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не спори
наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, който заемал
длъжността „**** -ВСА“ в РСПБЗН гр. ***** към РД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“
МВР. Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана. Оспорва се
твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по – специално твърдяната
трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент.
Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на
иска си се прилага само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е служител на МВР
и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се
приложимостта и на две наредби , издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба №
8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното
време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното
работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Извежда се виждането, че според
приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите
на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1,143. Цитира се
също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният
труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен период , когато е
действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР, се е извършвало такова компенсиране
с прилагането на коефициент 0,143, но според ответника това е било в разрез с
ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията за периода преди 20.08.2016г. Излагат
се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за
приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се и писмо на МТСП. Отрича се и
основателността на претенцията за лихва. Приложени са писмени доказателства. В
съдебно заседание ответникът не се представлява, като процесуалният му
представител депозира молба и писмена защита.
Предявен е иск с правно основание чл. 179,
ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Т.Д. е, че за
периода от 01.07 2016г. до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 1722часа нощен
труд. Същият приравнен към дневен такъв при умножение с коефициент 1.143 се
равнявал на 1968.25часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не
са заплатени 246.25часа извънреден труд, който е оценен на 1685.07лева. Изчислена
е и дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице
сочи, че тя е на стойност 250.85лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответната страна по делото, счита за
установено следното.
По делото не се спори, че между ищецa Д.И.Г.,
ЕГН **********,*** и ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е
било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „ *******
-ВСА“ в РСПБЗН гр********* към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“
– Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР в процесния
период, което не се оспорва от ответника.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени.
В процесния случай ищецът е
работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези
от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014
г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179,
ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ:
„Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.07 2016г. до 31.07.
2019г. ищецът
е положил общо 1722часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1968.25часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 246.25часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1685.07лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер. При
извод за основателност на предявения главен иск, следва да се приеме, че е
основателна и претенцията за мораторна лихва в размер на 250.85лева за периода 01.08.2016г.
до 20.08.2019г.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 20.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Възражението
на ответника за настъпила погасителна давност е допустимо, но в случая
неоснователно. Съдът споделя виждането, че съобразно начина на отчитане на
труда в МВР, дължимостта на положения труд за м. 07 и м. 08 2016г. е настъпила след изтичане на посочените месеци,
поради тримесечния период на отчитане на положения по този ред труд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 400.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 400.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 117.40лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. ********, представлявана от Директора Н* Н*, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.Г., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***,
сумата от 1685.07лева/ хиляда шестстотин и осемдесет и пет лева и седем стотинки/
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 250.85лева/двеста
и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки /, представляваща лихва за забава
върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на
депозиране на исковата молба - за периода от 01.08.2016г. до 20.08.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 20.08.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. *******,
представлявана от Директора Н* Н*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***,
сумата от 400.00лева /четиристотин лева/ разноски
по водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. ********,
представлявана от Директора Н* Н*, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за
изготвената експертиза и 117.40лева /сто и седемнадесет лева и четиридесет стотинки
/ държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 05.12.2019г.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е