№ 22154
гр. С. 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ное.и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110116415 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание с чл. 410, ал.1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД
от ЗД „. ЕАД срещу . за сумата от 176.75 лева, представляваща регресна претенция за
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с
настъпило на 29.11.2023г. в гр.С. при движение на МПС с марка „.“ рег.№. ПТП –
преминаване през необезопасена дупка в кв „.“ срещу магазин „.“, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2024г. до окончателното заплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „.” на 29.11.2023г в гр.С. кв „.“ срещу магазин „.“,
е реализирано ПТП, при което лек автомобил с марка „.“ рег.№. попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно. Сочи, че във връзка с ПТП е подадено от
застрахованото лице искане за обезщетение и при ищеца . образувана преписка по щета № .
и . направена оценка на щетите. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във
връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 176.75 лева. Твърди се,
че доколкото ПТП е настъпило в резултат на необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, именно ответникът носи отговорност за причинените вреди по
застрахования при ищеца автомобил. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил
поканен да заплати дължимата сума, но и до настоящия момент плащане не било постъпило.
Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че от доказателствата по делото
1
не се установява водачът на увреденото МПС да е уведомил органите на . за настъпилото
ПТП, въпреки е в заявлението за заплащане на обезщетение са изложени такива твърдения.
Подчертава се, че липса изготвен протокол за ПТП по образец на М.. Ето защо се
подчертава, че от представените доказателства не може по несъмнен начин да се установи
механизма на настъпване на ПТП, като се твърди, че описаните щети могат да настъпят и
при друг механизъм като удар в бордюр. Оспорва се като недоказано и обстоятелството, че
водачът е съобразил зимните условия за движение при управление на МПС. Твърди се, че от
доказателствата по делото не се установява дали се касае за пътен участък част от пътната
мрежа или прилежаща част към частна собственост, за поддръжката на която . не отговаря, с
оглед на което сочи, че не е установено мястото на настъпване на ПТП. Оспорва се и, че
сочените вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Релевирано е
възражение за съпричиняване. Излагат се аргументи и за липса на доказателства за валидно
застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователя-ищец, в това
число и че нее заплатена застрахователна премия. Твърди се, че уврежданията на автомо. не
са в резултат на покрит застрахователен риск. Оспорва се размера на заплатеното
застрахователно обезщетение като силно завишен и несъобразен с обикновеното овехтяване
на автомо.. Моли се искът да бъде отхвърлен, като в полза на ответника са присъдят
сторените по делото разноски.
В проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
заявява, че не поддържа оспорването на автентичността на документите, както и
оспорването на извършените плащания както на застрахователната премия, така и на
застрахователното обезщетение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира следното:
По делото като доказателство е представена застрахователна полица № . за лек
автомобил с марка „.“, с рег. № . /л.6 и л.75 от делото/, сключена между ищцовото
дружество и „.“ ЕООД, в качеството му на собственик за застраховка „.” със срок на
застрахователно покритие от 20.04.2023г. до 19.04.2024г., при застрахователна сума
33 298.60 лева. В полицата е вписано изрично, че ползващото автомо. лице е В. С. К..
Приложени са и Общи условия с подписите на страните по договора /л.76-83 от делото/.
Така представената полица не е оспорена от ответника с оглед изявлението на процесуалния
представител на ответника в проведеното на 08.10.2024г открито съдебно заседание, поради
което настоящият състав намира, че същата е достатъчна за доказването наличието на
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на автомо..
Приложен по делето е и документ наименуван Промяна на собственост или
регистрация на МПС към застрахователна полица за „.“ № ., като датата на подаването на
уведомление за промяната е 08.06.2023г. и е посочено, че собственик на застрахованото
МПС е В. С. К..
Със заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от 30.11.2023г. (л.8-9 от
делото) ищецът е уведомен за настъпило ПТП със застрахования автомобил на 29.11.2023г.,
2
когато автомобил с марка „.“, с рег. № . при движение по в гр.С. кв. . до .. Изрично е
направено отбелязване, че органите на . са били уведомени за настъпилото ПТП. Посочено е,
че на тъмен и неосветен участък от пътя автомобилът попада в локва – огромна дупка, в
следствие на което е спукана предна дясна гума и е изкривена джанта.
Подадена е и декларация от водача на застрахования автомобил В. С. К., в която също
е описано процесното ПТП. Във връзка с подаденото уведомление при ищеца е . образувана
преписка за щета с № .. След извършен оглед и оценка на щетите по застрахования
автомобил застрахователят-ищец по делото, е определил застрахователно обезщетение
176.75 лева съгласно приетите по делото опис-заключения по претенция, като тази сума е .
заплатена на В. К. съгласно представено преводно нареждане на 13.12.2023г. /л.16 от
делото/, в която е отбелязано основание за извършване на плащането именно номера на
образуваната преписка по щета и номера на увредения автомобил. Така извършеното
плащане не се оспорва от ответника, с оглед изрично изявление на процесуалния
представител на ответника в проведеното първо открито съдебно заседание.
Видно от приложената по делото регресна покана с изх.№ 322/06.02.2024г., ищецът е
отправил до ответника искане за заплащане за застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП, получена от . съгласно приетата по делото обратна разписка на
12.02.2024г., но доказателства за извършено плащане не са ангажирани. Напротив изпратено
е от . писмо с отказ за изплащане на регерсното вземане.
Пред Софийски районен съд е разпитана като свидетел и В. С. К., която заявява, че си
спомня за настъпило ПТП с притежавания от нея автомобил с марка „.“ в кв.. точно пред
супермаркет .. К. свидетелства, че на пътя е имало огромна дупка, дори няколко, които
поради валелия преди това дъжд, не се виждали и попадайки в тях автомо. се счупил.
Свидетелката посочва, че е останала неподвижна в дупката и се е наложило да изчака .
повече от 3 часа. Изрично уточнява, че ПТП е станало на улицата пред супермаркет „.“,
която представлява пряка след метростанция ., а дупката е . разположена точно по средата
на пътното платното. Сочи, че дупката не се е виждала, защото е . пълна с вода и липсвали
предупредителни знаци за наличието и. Свидетелката си спомня, че тази дупка е на пътното
платно от много време и тя знае, че е там, тъй като преминава често през този пътен участък,
но поради това, че е . пълна с вода и било тъмно, не е могла да я види. Твърди, че се е
движила с 20-30 км.ч и е нямало как да намали преди дупката, защото не я е видяла. К.
уточнява, че щетите по МПС са били спукана предна гума и нещо допълнително, но колата
не е можела да се движи, поради което е следвало да бъде оставена в сервиз. Свидетелката
посочва, че е уведомила надлежно на телефон . органите на ., но че техен представител не
дошъл въпреки нейните пет позвънявания и престой на мястото 3 часа. Свидетелства, че от
телефон . е . уведомена, че в конкретния момент имат много ПТП и може да не стигнат до
нея. К. си спомня, че увреденият автомобил е бил лизингов, но към момента е нейна
собственост.
Софийски районен съд кредитира изцяло показанията на свидетелката, доколкото
същите са последователни, еднопосочни и непротиворечиви. Заявеното от свидетелката е
3
логично, като се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства. За
неоснователно настоящият състав намира релевираното от ответника в отговора на исковата
молба възражение, че свидетелката е заинтересована от изхода на спора, като не са налице
дори индиции за подобна заинтересованост, доколкото на същата вече е заплатено
застрахователно обезщетение.
Според заключението по автотехническата експертиза, описаните от ищеца щети по
застрахования от него автомобил са в причинна връзка с ПТП, с механизма, установен по
делото, като необходимата за възстановяването им стойност по средни пазарни цени към
датата на настъпването им е 284.52 лева, която стойност надвишава платеното от ищеца
обезщетение. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че изследване на пътния
участък в настоящия момент не би дало никаква яснота за неговото състояние към датата на
ПТП.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК заключението
по приетата по делото автотехническа експертиза, като изготвена от вещо лице
притежаващо необходимите професионални знания и умения, като при изготвяне на
заключението експертът е съобразил всички събрани по делото доказателства.
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане в
настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение
на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно
събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от
ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
Първият основен въпрос, върху който е концентриран спорът между страните е относно
настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм.
От събраните писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, се
установява, че застрахователното събитие е настъпило на 29.11.2023г. в гр. С. като
застрахованият при ищеца автомобил с марка „.“, с рег. № . при движение по улица в кв. .
точно срещу магазин „.“ е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на платното
за движение. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и
4
представените по делото декларации за настъпване на застрахователно събитие. В
действителност както е изтъкнато и в отговора на исковата молба приложената по делото
декларация по своята същност представлява частен свидетелстващ документ. Това означава,
че същият не се ползва с обвързваща съда доказателствена стойност, но същият не следва да
бъде пренебрегван, а следва да се цени в съвкупност с всички останали доказателства по
делото. В настоящия случай свидетелят К. потвърждава изложените в частния
свидетелстващ документ обстоятелства, като разказва, че автомобилът се е движил бавно
поради лошите пътни условия - локви след дъжд и тъмната част от деня и е попаднал в
дупката, в следствие на което предната гума на автомо. . спукана. Свидетелят К., която е
управлявала МПС, изрично подчертава, че дупката не се е виждала, тъй като е . пълна с вода
и е било тъмно и че въпреки че се е движила бавно и е познавала пътния участък, не е имала
възможност да я възприема, съответно и да я избегне. С оглед на изложеното, по делото се
доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм.
Във връзка с възражението на ответника, че механизмът на ПТП не е доказан, тъй като
не е съставен протокол за ПТП при извършване на посещение на мястото на инцидента от
надлежните органи, следва се съобразят разпоредбите на чл. 123, ал. 1, чл. 125 и чл. 125а от
ЗДвП. Съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП службите за контрол на М. посещават задължително
мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство
не е в състояние да се придвижва на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. В настоящия случай свидетелят К. изрично посочва, че е уведомила
на телефон . надлежните органи за настъпилото ПТП, доколкото същата твърди, че е
увреденото МПС е останало неподвижно и се е наложило да бъде извикана „.“. Нещо повече
свидетелката изрично заявява, че е звъняла пет пъти на телефон . и е стояла на мястото на
произшествието 3 часа, но органите на ., така и не са дошли, като е . уведомена при разговор
с оператор от телефон ., че в момента има множество ПТП и вероятно никой няма да се
отзове на обаждането и. Обстоятелството, че водачът на МПС е изпълнил задължението си
да уведоми по аргумент от чл. 125, т. 8 ЗДвП надлежните органи, се подкрепя и от
направеното от свидетелката отбелязване в депозираното пред застрахователя още на
30.11.2023г. заявление за щета. Фактът, че органите на . не са посетили
местопроизшествието в рамките на 3 часа въпреки полученото обаждане и те не са
изпълнили задълженията си по чл. 125 ЗДвП не може да бъде вменено във вина на
увредения или на застрахователя, и същите да бъдат санкционирани за неправомерно
поведение на органите на реда, като застрахованият не бъде обезщетен за причинените
вреди или да се отрече правото на застрахователя на регрес по чл. 410 КЗ спрямо
причинителя на щетата. Ето защо настоящият състав приема, че с осъществяването на
обаждане до телефон . е било изпълнено предвиденото в закона уведомяване на органите на
реда и несъставянето на необходимия протокол за ПТП не следва да се приема за пречка за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Съдът прием, че липсата на протокол за ПТП не опровергава извода за настъпило
събитие при описания механизъм в резултат на попадане на автомо. в необезопасена и
5
несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото същото се установява несъмнено от
всички писмени и гласни доказателства по делото.
По делото не се спори, а се установява и от представената застрахователна полица, че
към датата на застрахователното събитие за увредения автомобил е имало сключена валидна
имуществена застраховка „Каско“. В действителност свидетелката К. заяви в съдебно
заседание, че не тя е подписала застрахователна полица и общите условия към нея, но видно
от събраните по делото доказателства причина за това е обстоятелството, че към датата на
подписване на застрахователния договор, собственик на застрахованото МПС е бил
лизингодател, а свидетелката е . лизингополучател, който в срока на действие на
застрахователния договор е придобил правото на собственост. Неоснователно е и
възражението на ответника, че имуществената застраховка не покрива настъпилите вреди в
следствие на процесното ПТП, доколкото причинените вреди в следствие на ПТП са
включени в покритите рискове съгласно т.1, раздел „., природни бедствия и ПТП на МПС“,
към която препраща раздел „.“ в приложените Общи условия, и не попадат в обхвата на
посочените в същите Общи условия изключения.
Същевременно по делото е безспорно установено, че в случая ПТП е настъпило на
улица, която е част от общинската пътна мрежа, доколкото се намира в рамките на град С.
като не са ангажирани доказателства от . тази улича да представлява прилежаща част от
имот частна собственост. Напротив свидетелката К. изрично посочва, че това е тясна
квартална улица, по която се осъществява движение. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е
настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията,
регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника,
който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му
задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние,
а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. С оглед на това, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 410 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
6
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение .2 от 08.07.2010 г. по
т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение .2
от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение .2 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „.“,
с рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.11.2023г. ПТП
в гр.С. като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на
процесното ПТП и описаните щети. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от
самата застрахователна полица увреденият автомобил е бил с година на производство 2017г.,
когато е сключен и договора за имуществено застраховане, като вещото лице потвърждава,
че МПС е било в експлоатация към датата на ПТП едва от 6 години, 7 месеца и 1 ден. Ето
защо по отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на
процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 284.52 лева, която
сума е в по-висок размер от заплатената и претендирана от ищеца – 176.75 лева.
Следователно предявената искова претенция се явява изцяло основателна и следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Софийски районен съд намира за неоснователно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС. С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност
7
за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на
това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или
бездействия и вредоносния резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск
за съпричиняване на вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за
настъпване на увреждането. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от
ППВС ./1963 г., в която е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане – допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. В този смисъл е и последователната и непротиворечива практика на
ВКС, обективирана в решение № 96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о.,
решение № 45/15.04.2009г. по т.д..25/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по т.д.
№ 35/2009г. на ВКС, II т.о, решение .8/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о,
решение № 44/26.03.2013г. по т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
При съобразяване на така дадените разяснения относно съпричиняването и
представените по делото доказателства, Софийски районен съд приема, че от ответника не
са ангажирани доказателства за наличието на соченото от него поведение на водача на
увреденото МПС. Напротив от показанията на свидетеля В. К. се установява,че тя не се е
движил с несъобразена скорост, а напротив управлявала е автомо. бавно с оглед
атмосферните условия – 20-30 км.ч. Нещо повече, свидетелката е категорично посочва, че
дупката не е . нито обозначена, нито обезопасено, поради което същата не е представлявала
и предвидимо препятствие на пътя. Отделно от това дори и да е . предвидимо препятствие
по пътя с оглед факта,че водачът а МПС ежедневно минава по тази улица, следва да се
съобрази, че в конкретния случая дупката е . пълна с вода и не е можело да бъде забелязана
в тъмното.
Поради това, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен съд е длъжен да приема, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради шофиране с превишена скорост
или умишлени действия на водача на увреденото МПС. Ето защо предявеният иск следва да
бъде уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените в настоящото производство разноски, като процесуалният
представител на . е релевирано такова искане още в исковата молба. Ищецът е приложил
8
списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който се претендират държавна такса в размер на 50 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, депозит за вещо лице – 400 лева, депозит
за свидетел – 60 лева и депозит за свидетел пред . – 50 лева. При съобразяване на
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № .г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, следва да присъди единствено разноските, за които от страна на ищеца са
ангажирани доказателства, че са реално сторени. От ищеца са представени доказателства за
заплащането на държавна такса в размер на 50 лева, както и за заплащането на депозит за
вещо лице в размер на 400 лева и депозит за разпит на свидетел пред СРС в размер на 60
лева. Представени са фактура и платежно нареждане за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. По отношение на искането за депозит за разпит
на втори свидетел в размер на 50 лева, доколкото ищецът се е отказал от разпит на същия и
съответно не е било заплащано възнаграждение, съдът не може да присъди посочената сума.
Настоящият състав не може и да разпореди връщането и, доколкото сумата е заплатена по
сметка на .. Ето защо в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени единствено
разноски в общ размер на 990 лева – за държавна такса и за депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., с БУЛСТАТ . и с адрес в гр. С. ул. „.“ ., да заплати на ЗАД „. ЕАД, с ЕИК
. и със седалище и адрес на управление гр. С. пл. „.“ ., на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД сумата в размер на 176.75 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на
29.11.2023г. в гр.С. при движение на МПС с марка „.“ рег.№. ПТП – преминаване през
необезопасена дупка в кв „.“ срещу магазин „.“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 21.03.2024г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ., с БУЛСТАТ . и с адрес в гр. С. ул. „.“ ., да заплати на ЗАД „. ЕАД, с ЕИК
. и със седалище и адрес на управление гр. С. пл. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 990 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9