№ 3836
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20233110101423 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от П. Д. М. срещу В. Г. Н. с искане да
бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца сумата от 3564,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на л.а. „***“, модел ***, с рег. номер ***, поради настъпило ПТП на 26.11.2022г. по
вина на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до
окончателното плащане на сумата.
Твърди се в исковата молба следното: На 26.11.2022г. ищецът предоставил
собствения си автомобил на ответника Н.. Автомобилът бил марка ***, модел ***, с рег.
номер ***. На 26.11.2022г., около 23:50ч., в гр. Варна, на път II – 29, км. 3, п.в. „***“ до ***,
В. Н. се движел с несъобразена скорост, поради което загубил контрол над автомобила и се
блъснал в крайпътно дърво. Съставен бил протокол за ПТП. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, причинени другиму.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Излага се, че искът е допустим, но неоснователен. Не може да се извлекат данни
за механизма на ПТП. Мястото на ПТП не било посетено от органите на реда. Автомобилът
не е имал валиден ГТП. Оспорва се причината за възникване на ПТП. Претенцията на ищеца
надвишава 8 пъти пазарната цена на подобен автомобил. Налице е тотална щета.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от копие на голям талон, собственик на л.а. „***“ *** с рег. номер ***, е
ищецът П. Д. М..
Установява се от приложения по делото протокол за ПТП с номер 1745095, съставен
на 27.11.2022г., около 00:30ч., че В. Н., управлявайки автомобила, собственост на ищеца,
поради движение с несъобразена скорост, при десен завой, загубил контрол над МПС,
излязъл от платното за движение и се блъснал в крайпътно дърво, като спрял в мантинелата.
ПТП станало при път II 29, km. 3, п.в. „Летище“ до ***. Протоколът е подписан от
ответника, а подписът не е оспорен в производството.
Съдът допусна извършването на САТЕ, като от заключението на вещото лице се
1
установява следното: На 26.11.2022г., около 23:50ч., участник 1 с л.а. „***“ *** с рег. номер
***, управляван от В. Н., се движел по път II-29. На 3 км. ПВ *** до *** при преминаване
през попътен десен завой, водачът се отклонява наляво спрямо траекторията си на
движение, напуска платното за движение и се удря в крайпътно дърво, а след това и в
крайпътна мантинела. От удара настъпват материални щети по л.а. При съпоставка на
уврежданията на л.а., описани в протокол за ПТП и установени при огледа на автомобила и
схемата в протокола за ПТП вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е изложеният по – горе. Общата стойност на
щетите на автомобила поотделно и като обща сума по средни пазарни цени за нови части
към датата на събитието и стойността на необходимия труд за отремонтиране на автомобила
по средни пазарни цени към датата на събитието е в размер на 19 934,39 лв. Няма данни от
компетентните органи към датата на събитието автомобилът да е бракуван, катастрофирал
или в друго негодно техническо състояние, на база на което вещото лице счита, че
автомобилът е бил в състояние, позволяващо му да се ползва по предназначение. Имал е
валидна регистрация за застраховка ГО. Средната пазарна стойност на аналогичен на
процесния автомобил към момента е 3723,15 лв., а към момента на ПТП – 4100,00 лв.
Същият е възможно да бъде изкупен за скрап при цена от 246,60 лв. *** предлагат 536,00
лв., ако автомобилът бъде предаден в базата им в гр. Варна.
В съдебно заседание бе разпитан св. Ж. А., който заяви следното: „Аз посетих
мястото на ПТП и издадох протокола за ПТП. Управлявалият автомобила е ответникът В.
Н.. В пробата му нямаше алкохол. В. Н. подписа протокола лично пред мен.“
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина.
Деянието е външна проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или
бездействие. Противоправността на деянието се изразява в нарушаване на
публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму. Вредата представлява промяна на
имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на
човека, като самата промяна може да се осъществи чрез смущение, накърняване или
унищожаване на посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат, както имуществени,
така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността на делинкветна, без значение какви са материалните му отговорности, е за
всички вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за
пострадалия от противоправното деяние. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие
или бездействие на делинквента. Вината е конкретно измеримо психическо отношение на
дееца към деянието и вредоносните последици от него. Вината в гражданския процес се
предполага до доказване на противното. Оборването на презумпцията е в тежест на
оборващия.
В конкретния случай от събрания доказателствен материал се установи, че на
26.11.2022г., около 23:50ч., ответникът, като водач на л.а. „***“ *** с рег. номер ***, се
движел по път II-29. На 3 км. ПВ *** до ***, при преминаване през попътен десен завой,
водачът се отклонил наляво спрямо траекторията си на движение, напуснал платното за
движение и се ударил в крайпътно дърво, а след това и в крайпътна мантинела.
Предвид доказателствата съдът приема, че като причина за настъпване на процесното
ПТП е движение с несъобразена скорост. Това обстоятелство е посочено в приложения по
делото констативен протокол за ПТП, подписан лично от ответника. Подписът не беше
оспорен в производството, но и нещо повече. Свидетелят Ж. А. заяви, че В. Н. подписал
протокола лично пред него. Движението с несъобразена скоросто представлява нарушение
на чл. 20 ЗДвП, който урежда, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
2
превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Тъй като вината в гражданския процес се предполага, в тежест на ответника бе да
обори тази презумпция. Не се представиха доказателства в тази насока. Следователно съдът
следва да обсъди дали са налице вреди от противоправното деяние на ответника и какъв е
техният размер.
От заключението на вещото лице безспорно се установи, че от удара настъпват
материални щети по л.а. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща
сума по средни пазарни цени за нови части към датата на събитието и стойността на
необходимия труд за отремонтиране на автомобила по средни пазарни цени към датата на
събитието е в размер на 19 934,39 лв. Няма данни от компетентните органи към датата на
събитието автомобилът да е бракуван, катастрофирал или в друго негодно техническо
състояние, на база на което вещото лице счита, че автомобилът е бил в състояние,
позволяващо му да се ползва по предназначение. Имал е валидна регистрация за застраховка
ГО. Средната пазарна стойност на аналогичен на процесния автомобил към момента е
3723,15 лв., а към момента на ПТП – 4100,00 лв. Същият е възможно да бъде изкупен за
скрап при цена от 246,60 лв. *** предлагат 536,00 лв., ако автомобилът бъде предаден в
базата им в гр. Варна.
Поради обстоятелството, че стойността на разходите за необходимия ремонт на
автомобила надвишава със 70% действителната стойност на л.а., за съда няма съмнение, че е
налице хипотезата на икономически тотал на превозното средство, съгласно разпоредбата
на чл. 390 КЗ. Гореизложеното обосновава извод, че дължимото обезщетение следва да бъде
определено съобразно пазарната стойност на вещта към датата на застрахователното
събитие, която е в размер на 4100,00 лева. От тази сума следва да се приспадане сумата от
536 лева, която може да бъде заплатена на ищеца от ***, ако автомобилът бъде предаден в
базата им в гр. Варна.
С оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен и следва да бъде
изцяло уважен. Акцесорното вземане за законна лихва е основателно, като тя се дължи от
датата на увреждането – 26.11.2022г.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сторените от последния разноски в производството в размер на 1893,00 лв. –
държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение. Доколкото по искане на процесуалния представител на ответника бе
разпитан в режим на призоваване св. Ж. А., съдът разпореди да му се заплати
възнаграждение в размер на 50,00 лв. от бюджета на съда. Поради изхода на спора
ответникът дължи възстановяване на сумата по сметка на съда. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
в.л. А. В. по допуснатата и проведена САТЕ в общ размер на 200 лв. (150 лв. -
първоначален депозит и 50 лв. – допълнителен депозит), доколкото процесуалният
представител на ответника също е формулирал въпроси към експертизата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, да заплати в полза на П. Д.
3
М., ЕГН **********, сумата от 3564,00 лв. (три хиляди петстотин шестдесет и четири
лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „***“, модел
***, с рег. номер ***, собственост на П. Д. М., ЕГН **********, поради настъпило ПТП на
26.11.2022г. по изключителна вина на ответника В. Г. Н., ЕГН **********, а именно
движение с несъобразена скорост, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 26.11.2022г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, да заплати в полза на П. Д.
М., ЕГН **********, сумата от общо 1893,00 лв. – представляваща сбор на сторените от
ищеца разноски в производството за държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, да заплати в полза на
Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 50,00 лв. изплатено от съда
възнаграждение за свидетел.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, да заплати в полза на
Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 200,00 лв. изплатено от съда
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4