РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Варна, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500354 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Настоящото производство е образувано, като след като с решение №
501295/06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 959/2022 г. на ВКС, ГК, I състав е обезсилено
решение № 1926/21.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1988/21 г. на ВОС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав.
Образувано е по въззивна жалба на въззивна жалба на Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройство срещу Решение № 649/14.06.2021 г., постановено
по гр.д.№ 10252/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХ състав, с което е уважен иска
на К. С. И. против Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено, че последната не е
собственик на ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 311 кв.м., при граници: ПИ с №№
***.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен
установителен иск за собственост. Претендират се разноски.
Въззиваемият К. С. И. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК не депозира отговор по
1
така подадената жалба.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на К. С. И. с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК против Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройство за приемане за установено, че последната не е собственик на ПИ № *** по
КК на гр. Варна с площ от 311 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***. Излага се, че И. е
собственик на имота по давност чрез владение, упражнявано в периода от 2005 г. до
предявяване на иска в съда – 24.08.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с
който оспорва иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като недопустим и
неоснователен и отправя искане за неговото отхвърляне.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК,
от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като ищецът се позовава на самостоятелни
собственически права върху имота /изтекла в негова полза придобивна давност/, наличие на
титул за собственост у ответника /АДС № 9033/11.04.2016 г./ и упражнявана фактическа
власт върху недвижимостта към момента на предявяване на иска, а и към настоящия.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно удостоверение от 23.07.1966 год., изд. от ГНС – Варна, с присъда №
251/11.01.1961 год. по НОХД № 276/1959 год. на ВнГС от Г.В.М. са конфискувани в полза
на държавата 1/2 ид. част от лозе - овощна градина, цялото на площ от 6,8 дка, както и
цялата вила, находящи се в местност „***“, землище Варна.
С влязло в сила Решение от 07.12.1962 г. по гр. дело № 538/1962 г. на Варненски
народен съд, в собственост на Градския народен съвет – Варна са възложени имоти,
включени в дял първи и втори от заключението на в. л. инж. С. от 30.10.1962 г. - жилище и
магазини, находящи се в ***, както и имот, включен в дял първи по вариант трети от
заключението на в. л. инж. С. от 17.11.1962 год., представляващ лозе с площ от 2500 кв. м.,
2
ведно с построената в него вила и кьошк, находящ се в местност „***“ № 87, Варненско
землище. С решението в дял на съделителите С.Г.М. и С.В.М. са възложени имоти,
включващи дял трети от заключението на в. л. инж. С. от 30.10.1962 г. – жилище на втория
етаж, находящо се в ***, както и имот, включен в дял втори по вариант трети от
заключението на в. л. инж. С. от 17.11.1962 год., представляващ лозе и овощна градина с
площ от 4300 кв. м., находящ се в местност ***, Варненско землище.
С АДС № 6016/03.04.1965 год. е актуван като държавна собственост, считано от
11.01.1961 год., имот, представляващ лозе с овощни насаждения от 2500 кв. м. в местност
„***“ № 87, както и вила, находяща се в горното място; като в близост до вилата се намира и
кладенец. Като основание за издаването на горния акт за държавна собственост са посочени
– присъда № 251/1961 год. по НОХД № 276/1959 год. и решение за делба на народния съд от
7.ХII.1962 год. по гр. дело № 538/1962 г., а за бивши собственици са посочени Г.В.М. и С. Г.
М..
С писмо № 2918/25.05.1965 г. от началника на отдел „Финанси“ и ст. инспектор
„Държавни имоти“ на директора на СП „Жилфонд“ е указано да поеме стопанисването на
държавни имоти – лозе с овощни насаждения от 2500 кв. м. в м-ст ***, както и находящите
се в него вила и кладенец.
Със Заповед № 8867/13.11.1967г. на Председателя на ИК при Окръжен народен съвет
– Варна е разпоредено да се изземе от Г.В.М. и С. М. имот, представляващ част от
държавната вила находяща се в местността „***“ № 87, която незаконно се владее от
двамата и да се предаде на ГНС „Държавни имоти“, респ. на СП „Жилфонд“ Варна.
С АДС № 11973/09.11.1973 г., съставен на основание чл. 6 от ЗС и чл. 4, 11 и 21 от
правилника за „Държавните имоти“, е актуван като държавен недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, 21 подрайон, бивша собственост на Държавата. Като правно основание за
одържавяване е посочен чл. 63, т. 1 от ЗТСУ и Заповед № 1619/21.08.1967 г. Одържавеният
имот е описан в акта като празно място в 21-ви подрайон на гр. Варна с площ 16 000 кв.м.,
представляващо имоти с пл. №№: 2012в; 2012г; 2012д; 2012е; 2014; 2014а; 2015; 2015а;
2015б; 2015в; 2015г; 2016; 2017; 2017а, 2018 по плана на 21-ви подрайон, при граници: север
– път; изток – дере; запад – езикова гимназия; юг –техникум по индустриална химия.
Посочено е, че имотът е отстъпен на „Института за усъвършенстване на учители“. В акта (на
гърба на документа) като бивши собственици на имота са вписани и двадесет физически
лица, като под № 19 фигурира С.Г.М..
С АЧДС № 9033/11.04.2016 г. е актуван като държавен ПИ с идентификатор *** по
КК на гр. Варна, с посочено правно основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 от
ППЗДС. Актът е вписан в СлВп-Варна, както и в кадастралния регистър, а на 27.05.2016
год. описаният в АЧДС № 9033/11.04.2016 г. имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна
е деклариран в община Варна с декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред ВРС съдебно-
техническата експертиза, неоспорено от страните, кредитирано от настоящия състав като
обективно и компетентно дадено и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание се
3
установява следното: За територията, в която попада процесния имот, са действали КП от
1936 г., 1956 г., 1977 г., 1999 г. и 2008 г. По първия КП за „Курортно предградие Лозята” от
1936 год., процесния имот попада с 258 кв. м. в имот пл. № 673 и с 53 кв. м. в имот с пл. №
672, и двата записани като собственост на С. Г.. По КП - „Варненското крайбрежие“ от 1956
г. процесният имот попада изцяло в имот с пл. № 2014 с площ 7014 кв. м., с вписани
собственици в разписния лист към плана – С. и Г. В.. По КП от 1977 г. за м. „***” и м. „А.”,
включваща сегашния ж. к. ”Б., 21-ви микрорайон на гр. Варна, процесният имот попада с
цялата си площ в имот пл. № 1757 с площ 1892 кв. м., записан в разписния лист към плана
на Б.К.Б.. По КП от 1999 г. за територията на м-ст „***“ процесният имот е отразен като
имот с пл. № 35, с площ от 311 кв. м. с вписан собственик в регистъра към плана – Община
Варна. Имот с пл. № 35 по КП от 1999 год. е идентичен с процесния имот с идентификатор
*** по КК на гр. Варна, първоначално записан в кадастралния регистър към кадастралната
карта на „неустановен собственик“, а впоследствие за собственик на имота е вписана
държавата, на основание АЧОС № 9033/11.04.2016 год. За процесната територия са били
одобрени и действали РП от 1937 год., 1967 г., 1982 г. и от 1993 год., който е действащ и
понастоящем. Съгласно РП от 1937 г. за „Курортно предградие Лозята” 253 кв. м. от
процесния имот попадат в парцел IV-673, кв. 86, предвиден за „жилищно/вилно”
строителство, a останалите 58 кв. м. са предвидени за улица – комбинирана скица № 1 към
заключението. По ЗРП от 1967 г. за 21-ви микрорайон на гр. Варна, 49 кв. м. от територията
на имота попадат в парцел за „Институт за усъвършенстване на учители”, а останалите 262
кв. м. в предвидената улична регулация – комбинирана скица № 2 към заключението. По
ЗРП от 1982 г. за 21 микрорайон 35 кв. м. от площта на имота попадат в парцел за „институт
за усъвършенстване на учители”, останалите 276 кв.м в „терен за озеленяване” –
комбинирана скица № 3 към заключението. По ЗРП от 1993 г., одобрен със Заповед № Г-
170/15.09.1993 год. на кмета на общината, действащ и понастоящем, 234 кв. м. от площта на
процесния имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, попадат в парцел XXV-1757, кв.
33, целият с площ 589 кв. м., който парцел е предвиден за жилищно строителство; 54 кв. м.
попадат в парцел IX, кв. 30, предвиден за общината, респ. отреден за обществено
мероприятие /чл. 22 от ЗТСУ-отм./; а северна част от 23 кв. м. попада в уличната регулация.
При извършения оглед на имота на 12.03.2021 год. във връзка с изготвянето на
експертизата, вещото лице е констатирало, че ищецът ползва земя, която съответства по
местоположение на процесния имот – ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, теренът
не е застроен със сгради и/или съоръжения, ограден е от три страни с полумасивни огради –
бодлива тел, закрепена на метални профили откъм запад и юг и телена мрежа на бетонни
колове от изток, а четвъртата граница (от север) представлява стръмен скат и там ограда
няма; в имота са поставени 6-7 пчелни кошера; засадени са няколко овощни дръвчета и че
теренът е поддържан в добро състояние.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от ВРС допълнителна
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и от разясненията на вещото лице в
съдебно заседание, се установява, че в разписния лист към КП от 1956 год. няма отразен
4
(записан) имот с пл. № 2014а, съответно няма и записан собственик, т. е., имотът с пл. №
2014а, описан в АДС № 11973/09.12.1973 год., не е попълнен (нанесен) в кадастралната
основа по надлежния ред. В КП от 1956 г. има отразен имот с пл. № 2014, от който са
обособени два имота - имот с пл. № № 2014 в южната част и имот с пл. № 2014а в северната
част – отразени в приложение № 6 към допълнителното заключение.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от ВОС по в.гр.д. №
1988/2021 г. СТЕ, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
поставеният с решението от 07.12.1962 год. по гр. дело № 538/1962 год. по описа на
Варненския народен съд по извършването на делбата в дял на държавата имот – лозе с площ
от 2500 кв. м., съставляващ дял първи по вариант трети от заключението от 17.11.1962 год. –
съответства по местоположение, граници, конфигурация и площ, респ. е идентичен, с имот с
пл. № 2014А (нов) с площ от 2580 кв. м. по КП от 1956 год. след попълването му –
комбинирана скица № 2а, приложение № 2а към заключението. Установява се още, че 299
кв. м. от процесният имот – ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, попадат в
границите на бившия имот с пл. № 2014а по КП от 1956 год. (след попълването на плана),
който при делбата е бил поставен в дял на държавата, а малка част от 2 кв. м. попада в
границите на имот с пл. № 2014 (нов) по КП от 1956 год., с площ от 4434 кв. м. (след
попълването), поставен при делбата по гр. дело № 538/1962 год. по описа на Варненския
народен съд в дял на съделителката С.Г.М..
Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите П.Д.П. /без родство и дела със страните/ и Р.С.Н. /без родство и дела със
страните/, които съдът възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В тежест на ответника Държавата е да докаже, че
спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния имот/, а едва след
това ищецът следва да докаже фактите, които изключват това право.
Безспорно е по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че с
влязла в сила присъда е конфискуван в полза на Държавата имот – 1/2 ид. част от лозе -
овощна градина, цялото на площ от 6, 8 дка, находящи се в местност „*** № 87, землище
Варна, с което е създадена съсобственост по отношение на горния имот между Държавата и
другите съсобственици – физически лица, тъй като конфискацията е един от установените в
закона способи за придобиване на вещни права от Държавата. Установено е също, че с
решението от 07.12.1962 год. по гр. дело № 538/1962 год. по описа на Варненския народен
5
съд, при извършването на делбата на съсобствените между държавата и С. и С.М. имоти,
вкл. и на лозе - овощна градина, цялото на площ от 6, 8 дка, находящо се в местност „***“ №
87, землище Варна, в дял на Държавата е поставен имот, представляващ дял първи от
вариант трети от заключението на в. л. инж. С. от 17.11.1962 год. (л. 26 от гр. дело №
538/1962 год. на Варненския народен съд – лозе с площ (по скицата на в. л. С.) от 2500 кв. м.
Влязлото в сила решение по извършването на делбата, с което в дял на съделител е поставен
конкретен, самостоятелно обособен имот, има вещноправно действие и легитимира като
собственик на този имот съделителят, в чийто дял е поставен. При това положение с
влизането в сила на решението от 07.12.1962 год. по гр. дело № 538/1962 год. по описа на
Варненския народен съд, Държавата се легитимира като собственик на поставения в неин
дял имот, представляващ лозе–овощна градина с площ от 2500 кв. м., находящо се в
местността ***, землище Варна.
От заключенията на вещото лице по допуснатите основна и допълнителни СТЕ е
видно, че по КП от 1956 година, попълнен с новообособените при делбата имоти,
поставеният в дял на Държавата имот е с пл. № 2014А, както и че процесният имот с
идентификатор *** по КК на гр. Варна, попада в границите на бившия имот с пл. № 2014а
по КП от 1956 год. (след попълването на плана). По делото няма доказателства, от които да
се установи, че след придобиването от Държавата на собствеността върху имот с пл. №
2014А по КП от 1956 год. (част от който имот е и процесният имот с идентификатор *** по
КК на гр. Варна) до настоящия момент този имот е променил собственика си.
В тежест на ищеца е да докаже правоизключващото си възражение за изтекла в
негова полза придобива давност върху ПИ № *** по КК на гр. Варна в периода от 2005 г. до
датата на предявяване на иска в съда – 24.08.2020 г. Придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок. От показанията на разпитаните пред
ВРС свидетели П. и Н., кредитирани от съда, като кореспондиращи и вътрешно
непротиворечиви, тъй като същите имат непосредствени впечатления от имота се
установява, че от около 15 години И. обработва място от около 300-500 кв. м. на у*** в гр.
Варна, „на Б.овете“, над филиала на Шуменския университет. В същият район, над самото
място, живее и сестрата на ищеца. Мястото, обработвано от ищеца, е заградено с бодлива
тел на метални колове; откъм пътя от горната част на имота има денивелация и там ограда
няма, а е обрасло с растителност, която укрепва ската. В мястото ищецът гледа пчели – от
около петшест години имал поставени пчелни кошери, засял е и плодни дръвчета – ябълки и
вишни.
Т.е. давността в полза на И. започва да тече от 2005 г., но до датата на предявяване на
иска в съда - 24.08.2020 г. не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок,
предвид наложения мораториум с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността, ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от
2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., последна редакция
бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г. Съгласно същата давността за
6
придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост - спира да тече за
периода от 01.06.2006 г. до 08.03.2022 г., когато е влязло в сила решение № 3 от 24.02.2022
г., постановено по к.д. № 16/2021 г. по описа на Конституционния съд на Република
България, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна. А с обявяването на
разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга нейният
досегашен ефект, като последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от
момента на влизане на решението на КС на РБ в сила, т.е. за напред – чл. 151, ал. 2, изр.
трето от КРБ. Тоест, към настоящия момент не е изтекъл изискуемият съгласно член 79 от
ЗС десетгодишен давностен срок и ищецът не е могъл да придобие имота въз основа на
давностно владение.
Настоящият съдебен състав намира, че собственик на процесния имот е Държавата,
въз основа на влязлото в сила решение от 07.12.1962 год. по гр. дело № 538/1962 год. по
описа на Варненския народен съд. Ищецът не е придобил собствеността върху имота на
твърдяното от него оригинерно придобивно основание – придобивна давност с начало на
владението от 2005 г., което да изключва правото на собственост на Държавата.
С оглед гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск за собственост
е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, като обжалваното решение се явава
неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение № 649/14.06.2021
г., постановено по гр.д.№ 10252/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХ състав следва
да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ответникът Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройство е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3
от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да й се
присъдят, поради което ищецът И. следва да бъде осъден да заплати сумата от 800 лева,
представляваща заплатени депозити за СТЕ – 400 лева и юрисконсултско възнаграждение –
400 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 2 от НЗПП.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 1988/2021 г. по описа на ВОС, г.о. на
въззивникът Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да му се присъдят разноски като въззиваемият И.
следва да бъде осъден да заплати сумата от 972.53 лева, представляваща заплатен депозит за
СТЕ – 500 лева, заплатена държавна такса за въззивно обжалване – 72.53 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 400 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП.
За касационната инсатнция по гр.д. № 959/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о. на
ответника Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно обжалваемия интерес следва да му се присъдят
разноски като касатора И. следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от
7
ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 354/2023 г. по описа на ВОС, г.о. на въззивникът
Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да му се присъдят разноски като въззиваемият И. следва да бъде
осъден да заплати сумата от 400 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 2 от
НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 649/14.06.2021 г., постановено по гр.д. № 10252/2020 г.
по описа на Районен съд - Варна, ХХ състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. С. И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройство с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Държавата не е
собственик на ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Варна с площ от 311 кв.м., при
граници: поземлени имоти с идентификатори с №№ 1*** по КК на гр. Варна.
ОСЪЖДА К. С. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, както следва: сумата от 800
/осемстотин/ лева – разноски за първоинстанционното производство; сумата от 972.53
/деветстотин седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ лева – разноски за въззивното
производство по в.гр.д. № 1988/2021 г. по описа на ВОС, г.о.; сумата от 50 /петдесет/ лева –
разноски за касационното производство по гр.д. № 959/2022 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о. и
сумата от 400 /четиристотин/ лева - за въззивното производство по в.гр.д. № 354/2023 г. по
описа на ВОС, г.о.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8