Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.02.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На седми януари Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 2867 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 349а-1092 от 18.09.2020 год. на директора на ОД на МВР
град Стара Загора.
Жалбоподателят Б.Г.Г. твърди, че НП е незаконосъобразно
и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара
Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за
установено следното:
В обжалваното НП е посочено, че същият се
издава въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 8245а-773-23.04.2020
г., т.е. начинът, по който последният е индивидуализиран, обуславя извод, че
номерът на АУАН е 8245а-773, а 23.04.2020 г. е датата на издаването му. В
представения с преписката АУАН обаче са посочени два номера – бланков № 665018
и 8245а-773-23.04.2020 (липсата на обозначението “г.“ след числото “2020“
обуславя извод, че не става въпрос за 2020 г., т.е. “23.04.2020“ не е датата на
издаване на акта), като от текста по-долу става ясно, че актът е съставен на 17.04.2020
год. Следователно налице е несъответствие между номера и датата на издаване на
АУАН, посочени в НП, и номера (или по-скоро номерата) и датата на издаване на
представения с преписката АУАН, като същественото в случая е несъответствието в
датата на издаване на АУАН, тъй като именно тя е предвидена в закона като
задължителен реквизит на АУАН и НП (чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН),
т.е. не е представен посочения в НП АУАН, въз основа на който то е било
издадено, за да се приеме, че е била спазена предхождащата издаването на НП
процедура, а извеждането на извод за идентичност между посочения в НП АУАН и
представения с преписката АУАН въз основа на съдържанието на НП и АУАН
(описанието на нарушението и т.н.) би означавало да се игнорират императивните
изисквания чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Ако пък се приеме, че в
представения АУАН “23.04.2020“ означава дата на издаването му, това означава,
че са налице две несъвместими една с друга дати на издаване на акта – 23.04.2020
год. и 17.04.2020 год., което е недопустимо и опорочава АУАН, като не отговарящ
на изискванията на чл.42, т.2 от ЗАНН (не става ясно кога е бил съставен),
респективно – издаденото въз основа него НП, още повече като се имат предвид
правните последици, които законът обвързва с датата на съставяне на АУАН –
чл.34 от ЗАНН.
На следващо място: налице е противоречие
между АУАН и НП относно квалификацията на противоепидемичната мярка, за
неизпълнение на която е бил санкциониран жалбоподателя: по чл.63, ал.1 от
Закона за здравеопазването – според АУАН, какъвто закон междувпрочем не
съществува, и по чл.63 от Закона за здравето – според НП, а това обстоятелство
е от съставомерно значение, тъй като чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
което именно основание е бил санкциониран жалбоподателят, в редакцията му към
датата на извършване на нарушението (17.04.2020 год.) препраща мерки по чл.63, ал.1 или 2 от него. Допуснатото
несъответствие е съществено, тъй като волята на актосъставителя, съответно – на
наказващия орган, следва да бъде ясно и точно формулирана, намирайки обективен
израз в реквизитите на АУАН и НП по чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, а не да се извежда от доказателствата – в частност от съдържанието на заповедта
на министъра на здравеопазването, на която се позовават актосъставителя в АУАН
и наказващия орган в НП. Допуснатото противоречие между АУАН и НП е съществено,
ако и да се касае за техническа (очевидна или явна фактическа) грешка, тъй като
законът (ЗАНН или НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН за неуредените в него
случаи) не предвижда възможност за отстраняването й в хода вече образуваното
съдебно производство по ЗАНН (процедурата по чл.248а от НПК с оглед на
особеностите й, свързани с производството, за което е предвидена, на практика
няма как да бъде приложена в съдебното производство по ЗАНН). Отделено от това,
имайки предвид бланкетния характер на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето – препращането към чл.63, ал.1 или ал.2 от същия
закон, следва изрично да бъде посочено за коя от двете алинеи (1 или 2) на
чл.63 става въпрос, а в НП това не е направено, т.е. налице и непълнота при
формулирането в НП на административнонаказателното обвинение.
С оглед на изложените съображения
съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено на посочените по-горе формални (процесуални) основания, което прави
безпредметно разглеждането на спора по същество.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 349а-1092 от 18.09.2020 год. на
директора на ОД на МВР град Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: