№ 76
гр. Бургас , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500446 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Д. А. М., ЕГН ********** от
гр.Несебър, ул.,,М.“№**, чрез процесуален представител- адв.Милена
Тончева и адв.Костан Тончев, против Решение № 260025 от 22.01.2021г.,
постановено по гр.дело№1186/2019г. по описа на Районен съд- Несебър, с
което съдът е признал за установено по отношение на ответника Д.М., че
наследодателят му А.Д. М., ЕГН **********, починал на 21.11.2015г., през
месец февруари 2008г. е предоставил на ищеца М. Х. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Цар Симеон Първи“ № 111,вх.б, ет.1, ап.2, заем
в размер на 13000 евро с лихва от 755 евро за половин месец, което вземане е
било обезпечено със запис на заповед от 28.02.2008г., с падеж на 15.03.2008г.,
с издател М.Т. и на 27.03.2008г., А. М. отново е предоставил на ищеца заем в
размер на 37555 евро за срок от 6 месеца,при месечна лихва в размер на 10%,
което вземане е било обезпечено с издаден от М.Т. запис на заповед за сумата
от 60900евро, с падеж на 27.09.2008г., като горните действия- кредитиране по
занятие са извършени от А.Д. М. без съответното разрешение, каквото се
изисква за извършването им, с което е осъществил състава на чл.252,ал.1 от
1
НК, като съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия М.Т. сумата от
90 лева- разноски по делото.
Недоволство от така постановеното решение изразява въззивникът,
който счита същото за неправилно, необосновано, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения. Моли
съда за отмяна на акта и отхвърляне на претенцията.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адвокат Г.М. от гр.Бургас, процесуален представител на М.Т., с който намира
процесната жалба за неоснователна. Излага съображения. Моли съда да
потвърди обжалваното решение и присъди направените разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
При извършена проверка за валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред Несебърския районен съд е
образувано по повод предявена искова молба от М. Х. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Цар Симеон І“№111, вх.Б, ет.1, ап.2,чрез
адв.Г.М.- БАК против Д. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Несебър,
обл.Бургас, ул.,,М.“№**, с правно основание чл.124,ал.5 от ГПК.
Посочва се, че ответникът е син на А.Д. М., ЕГН **********.
Последният е починал, като приживе бил страна по касационно
гр.дело№813/2010г. по описа на ВКС, по което с влязло в сила решение било
отменено въззивното решение и постановено друго, с което съдът е признал
за установено, че ищеца Т. дължи на А.Д. М. сумата общо в размер на
73845евро, явяващи сеглавници по два записа на заповед- единият от
28.02.2008г.,а другият от 27.03.2008г., отделно и лихви за забава и законни
лихви. Производството по делото било с правно основание чл.422 от ГПК, по
повод подадено възражение срещу издадени по ч.гр.д.№43/2009г.по описа на
РС-Несебър, Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
въз основа на горепосочените два броя записи на заповед. Сочи се, че въз
2
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
27/2019г. по описа на ЧСИ Делян Нколов, като след смъртта на А. М.,
ответникът Д.М. бил конституиран като единствен взискател.
Ищецът твърди, че до издадените от него в полза на А. М. записи на
заповед се стигнало поради изпадането му във финанасови затруднения във
връзка с извършваната от него дейност на строителен предприемач.
Първоначално се уговорили за паричен заем в размер на 13000 евро, за което
подписал запис на заповед, с която се задължил да върне сумата от 13755евро
на 15.03.2008г.,като разликата представлявала начислената лихва. След
изтичането на срока, останала невърната сумата от 2555 евро. На 27.03.2008г.,
ищецът отново взел пари в заем от А.Д. М. в размер на 35000евро. Към
главницата било добавено старото му задължениеи така същата станала в общ
размер от 37555 евро. Съобразно уговорката, ищецът следвало да върне тези
пари за шест месеца, като уговорената за тях лихва била в размер на 10%.
Посочва се, че по настояване на А. М., ищецът подписал втори запис
на заповед за сумата от 60090 евро, която сума включвала остатъка от
главницата по първия запис на заповед, главницата по втория и начислените
за шест месеца лихви от по 10% месечно. Този запис на заповед, заедно с
първия следвало да бъде върнат на ищеца след заплащане на задълженията.
Излага се в исковата молба, че ежемесечно М.Т. заплащал сумата от 3755
евро- лихви по отпуснатия заем, като след изтичане на посочения срок,
върнал главница в рамер на 12555 евро, но поради затруднения отново
изпаднал в забава. В разговор между близки на ищеца и А.Д. М. се твърди, че
последният признал извършените плащания, разграничил дължимите лихви
от главниците, като поискал връщане на 30000 евро, с което щял да приеме,
че задължението е погасено. Независимо от уговореното и от платените му
дотогава пари обаче, заемодателят образувал производства по чл.417 ог ГПК
и по давата записа на заповед срещу ищеца.
Излага се по-нататък в исковата молба, че през 2012г. било образувано
ДП № ЗМ-534/2012г.по описа на ОД на МВР- Бургас за извършено
престъпление по чл. 252, ал.-2,вл.ал.1 от НК, което било прекратено с
постановление от 24.03.2016г., поради смъртта на А. М.. В постановлението
за прекратяване били описани множество деяния, в това число и оописаното
по- горе, което е прието, че съставлява престъпление по чл.252,,ал.2,вр.ал.1 от
3
НК.
Навежда доводи, че прекратяването на наказателното производство
поради смъртта на А. М. обосновавало правния интерес у ищеца да поиска от
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника следното:
През месец февруари 2008г., А. М. предоставил на ищеца заем в
размер на 13000евро с лихва от 755 евро за половин месец, което вземане
заедно с лихвите е обзпечено със запис на заповед от 28.02.2008г.,за сумата от
13755 евро, с падеж- 15.03.2008г. и издател М. Х. Т..
На 27.03.2008г., А. М. отново предоставил на М.Т. заем в размер на
37555 евро за срок от 6 месеца, при месечна лихва в размер на 10%, което
вземане ведно с лихвите за целия период е обезпечено с издаден от ищеца
запис на заповед за сумата от 60090 евро с падеж-27.09.2008г.
Излага се становище, че като извършил горните действия- кредтиране
по занятие без съответното разрешение, кавото се изисква за извършването
име осъществен състава на чл.252,ал.1вр.ал.1 от НК.
Ищецът обосновава правния си интерес от установяване на
извършеното от А. М. престъпление по чл.252,ал.2вр.ал.1 от НК с това, че
евентуално положително решение ще му даде основание да поиска
възобновяване на производството по касационно гр.дело № 813/2010г. по
описа на ВКС по реда на чл.303,ал.1,т.2 от ГПК.
Посочва, че при възобновено производство, ще има възможност за
обследване и доказване всички възражения, произтичащи от това, че записите
на заповеди са издадени като обезпечение на недължимо вземане,
произтичащо от извършено престъпление по чл.252, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
Ангажира доказателства. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба, подаден от ответника Д. А. М., чрез процесуалния му
представител-адв.Милена Тончева-БАК, с който излага възраженията за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. На
първо място се оспорва твърдението на ищеца, че процесните записи на
4
заповед обезепечават договор за заем, както и че са били уговорени лихви.
Заявява, че самият ищец не само , че никога не е твърдял, че част от сумите са
договорена лихва, но и категорично е възразявал, че изобщо има сключен
договор за заем. На следващо място оспорва наведените в исковата молба
твърдения, че по- голяма част от задължението към А. М. било погасено.
Твъди се, че до настоящия момент М.Т. не извършил каквото и да е плащане
за погасяване на процесното задължение по записите на заповед. Отрича да е
погасена сумата от 11200 евро по първия запис на заповед, както и да са
правени месечни вноски от 3755 евро, с които била погасена сума в размер ня
12555 евро по втория запис на заповед.
Навеждат се доводи, че не съществували каквито и да е доказателства
в подкрепа на твърденията на ищеца и възразява същите да бъдат
установявани със свидетелски показания предвид забраната по чл.164 от ГПК.
Заявява, че с постановлението на прокуратурата за прекратяване на ДП №
ЗМ-534/2012г. по описа на ОД на МВР- Бургас за извършено престъпление по
чл.252,ал.2,вр.ал.1 от НК, по никакъв начин не доказвало твърденията за
извършена от А. М. лихварска дейност.
Ответникът счита, че сочените в постановлението на ОП- Бургас,
фактически констатации били изцяло неверни и необосновани, а също и
оскърбителни за наследниците на А. М., тъй като се базирали само на
показанията трима свидетели без да се разглеждат и обсъдяткаквито и да
било писмени доказателства. Моли се за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна. Прилагат се писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намипра за установено от фактическа и правна страна, следното:
Безспорно е установено, че с влязло в сила Решение №108 от
22.07.2011г., постановено по гр.д.№813/2010г. по описа на ВКС, е отменено
изцяло Решение от 10.03.2010г. по гр.д.№15/2010г.на Апелативен съд- Бургас
и оставеното с него в сила първоинстанционно решение от 16.11.2009г. по
гр.д.№331/2009г. на Окръжен съд- Бургас и вместо него е постановено друго,
с което е признато за установено по отношение на длъжника М. Х. Т. от
5
гр.Ахелой , че дължи на ищеца А.Д. М. от гр.Несебър по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№43/2009г. на РС-Несебър, общо сумата от 73845 евро,
за която М. Х. Т. е издал запис на заповед от 28.02.2008г. за сумата от 13755
евро, с падеж - 15.03.2008г. и запис на заповед от 27.03.2008г. за сумата от
60090 евро, с падеж- 27.09.2008г., мораторна лихва, възлизаща общо на
4769.37евро, както и законна лихва върху главницата от 73845 евро, считано
от датата на издаване на заповедта за изпълнение- 02.02.2009г.
Върховният касационен съд е приел, че процесните заповеди на
заповед, с оглед разпоредбата на чл.535 от ТЗ са редовни от външна страна,
сочените менителнични ефекти са валидни и се явяват годно несъдебно
изпълнително основание. Касационната инстанция е счела, че проверката на
вземането, предмет на процесните записи на заповед следва да бъде
ограничена единствено в рамките на въведените от длъжника абсолютни
менителнични възражения.
Видно от представените копия от ценни книги, същите са редовни от
външна страна, притежават изискуемите от закона реквизити по чл.535 от ТЗ
и удостоверяват вземането. Със записите на заповед, издадени съответно на
28.02.2008г. и 27.03.2008г. е поето безусловно задължение да се платят от М.
Х. Т. посочените в тях суми- 13755 евро и 60090 евро, датата на падежите-
15.03.2008г. и 27.09.2008г., мястото на плащане – гр.-Несебър, както и лицето
на което да се плати- А. М.(л.9- л.10).
Видно от представения договор за цесия от 04.03.2015г./л.26 от делото
пред БРС/, А.Д. М. е прехвърлил всичките си вземания към М. Х. Т.,
възлизащи общо в размер на 73845 евро ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -02.02.2009г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 4588.57 лева, за които е издаден
изпълнителен лист от 12.02.2009г. по ч.гр.д.№43/2009г. по описа на Районен
съд – Несебър/л.23 от делото/.
Установено е, че с Постановление от 24.03.2016г. на прокурор при
Окръжна прокуратура- Бургас(л.92-л.95), на основание чл.24, ал.1, т.4 от
НПК, е прекратено наказателното производство по ДП№ЗМ-534/2012г. по
описа на ОД- МВР- Бургас, срещу виновното лице- А.Д. М., за престъпление
по чл.252, ал.2,вр.ал.1 от НК, поради настъпила смърт на дееца.
6
Наблюдаващият прокурор, като е обсъдил поотделно и в цялост
събрания в хода на разследването доказателствен материал, е достигнал до
извод, че през периода 2007г.- 2011г.,в гр.Несебър, А. М. многократно е
предоставял парични средства в заем на различни лица- Х.Х., П.Х., В.Ж.,
Р.Д., М.Т., Й.Л., срещу уговаряне на лихви срещу получените суми. По този
начин А. М. е реализирал значителни доходи, като същевременно си е
гарантирал връщане на заетите суми, обезпечавайки вземането си с ипотека
или запис на заповед. При забава, неплатената лихва преминавала към
задължението по главницата, върху която се начислявала нова лихва.
Прокурорът при Окръжна прокуратура- Бургас е установил наличието
на повече от три случая на заемане на парични средства срещу насрещна
материална облага(лихва) с цел заемодателят да реализира доходи от реално
предоставените средства на други лица, която дейност покрива по същество
понятието банково кредитиране, поставена под разрешителен режим, поради
което е приел, че извършените от А. М. деяния осъществяват от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.252, ал.2вр.ал.1вр.чл.26, ал.1
от НК.
От представения по делото Договор за паричен заем от 27.05.2009г.
/л.170-л.171/ се установява, че А. М. е представил на Х.Х. сума в размер на
218000 лева, които последният се задължавал да върне на заемодателя в срок
до 27.09.2009г. Като обезпечение на сключения договор за заем, заемятелят
Х. издал три броя записи на заповед(ЗЗ от 20.03.2009г. за сумата от 78 000
лева; ЗЗ от 27.03.2009г. за сума в размер от 86000лева; ЗЗ от 27.05.2009г. за
сума в размер на 54000 лева) в общ размер на 21800 лева/л.122-л.124/.
Представен по делото е Договор за залог от 24.03.2011г., от
съдържанието на който се установява, че Й.М.Л., ЕГН ********** и Н.А.Л.,
ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Несебър, ул.,,К.№**, в качестото си на
залогодатели и А.Д. М., ЕГН ********** от гр.Несебър, ул.,,М.“№**
(кредитор), са се споразумели относно следното: залогодателите предават на
кредитора в залог движима вещ, придобита при условията на СИО, а именно-
МПС- лек автомобил, марка ,,Пежо“4072.0Д, рег.№А1212КТ,
идентификационен номер VF36ERHRE21357870, цвят сив металик, като
същата служи за обезпечение на изпълнението за следното вземане: сума в
размер на 8000 лева, предадена на залогодателите при подписване на
7
договора.
Видно от приложената по делото разписка(л.105) от 14.07.2011г. за
получения заем от 7000 лева, Л. върнал сумата в размер на 8000 лева.
Установява се от приложеното по делото удостоверение, изх.
№28084/09.10.2020г. от ЧСИ Делян Николов(л.215), че срещу Р.Г.Д., ЕГН
********* и А.Т.Д., ЕГН ********** е образувано изпълнително
дело№620/2014г. по описа на ЧСИ Делян Николов, въз основа на
изпълнителен лист от 07.11.2011г., издаден по Заповед за изпъление №947 от
06.10.2011г. по ч.гр.д.№1057/2011г. на РС- Бургас, за заплащане на сумата от
62000 евро, представляваща поето задължение по запис на заповед от
08.10.2008г.,ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на
подаване на заявлението- 29.09.2011г. до коночателното изплащане на
вземането, както и сумата от 4088.23 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски. Отразено е в удостоверението, че с Постановление, изх.
№7208/24.02.2020г., като взискател по изпълнителното дело е конституиран
Д. А. М., в качеството му на цесионер.
Приложени са справки по лице от СВ- Несебър за периода
01.01.1992г.-24.02.2020г. по персоналната партида на А.Д. М., в които
последният е посочен като кредитор по вземания, обезпечени с ипотека;
отразено е, че върху недвижими имоти, собственост на длъжници по
образувани изпълнителни дела е наложена възбрана.
С оглед изясняване фактическата обстановка по делото, в
първоинстанционното производство са ангажирани гласни доказателства.
В съдебно заседание, свидетелят Х.И. Х. заявява, че А. М. приживе
раздавал заеми с различна лихва. Посочва, че самият той присъствал на
среща между М.Т. и А. М., на която последният дал на ищеца заем в размер
на 13000 лева, която трябвало да бъде върната с лихва в размер на около 750
евро. Твърди, че като обзепечение, Т. издал на А. М. Запис на заповед за
сумата от 13750 евро, включваща главница и лихва. Свидетелят заявява, че
заетата от ищеца сума в размер на 13000 евро, ведно с лихвата била върната
на посочения падеж. Х. излага в показанията си, че присъствал и на втора
среща между А. М. и М.Т., на която ищецът поискал и получил от М. заем в
8
размер на 35000 евро при месечна лихва в размер на 10%.
Свидетелят твърди, че познавал и други лица, на които А. М. давал
заеми, препоръчани от Х., а именно- Р.Д., Й.Л., като винаги се начислявала
лихва. Посочва, че присъствал на срещата между Й.Л. и А. М., при която
последният отпуснал заем на Л. в размер на 5000лева за ремонт на лодката на
заемателя.
Х. заявява, че бил потърпевш от дадените от А. М. заеми, които взимал
в полза на трети лица срещу лихва. Посочва, че първият случай, когато
поискал заем, бил за 30000 лева за заплащане на траншове в размер на по
5000 лева за шестима нови футболисти. Тогава М. дал в заем поисканата
сума, но в издадения като обезпечение запис на заповед написал сумата от
78000 лева, включвайки и лихва. В друг от случаите, свидетелят Х. сочи, че
получл от А. М. заем за президента на футболния клуб в размер на 50000
евро, от които М. удържал 10000 евро лихва и дал 40000евро. На записа на
заповед се подписал свидетеля Х. и съпругата му. Свидителят пояснява, че
взимал и други заеми, в по- малък размер- за М.(п. от с.Оризаре), в размер на
1000 лева, за които А. М. получавал лихва от 200 лева. Подчертава, че след
връщане на заемите, издателят не получавал издадените от него като
обезпечение записи на заповед. В резултат на горното, твърди, че изгубил
собствения си имот.
Свидетелят С. Т. посочва, че присъствал на среща между Х. Т. (син на
ищеца) и А. М., на която Х. Т. искал да разбере размера на дължимите от
баща му пари. М. потвърдил, че М.Т. му дължи сума в размер на 25000 евро,
ведно с лихва за четири месеца в размер на 10% месечно, възлизаща общо на
10000 евро. При невръщане на сумата в размер на 35000 евро, М. заявил, че
имал два записа на заповед срещу бащата на Х. Т. за сумата от 75000 евро,
които включвали главници и лихви и въз основа на които били образувани
дела и издадени изпълнителни листи.
В показанията си пред съда, свидетелят Л. потвърждава, че е получил в
заем от А. М. сумата от 7000 лева срещу залог на автомобила си. Посочва, че
М. давал заеми и на М., Х. и ,,Салкъма“.
Установява се както от представените по делото писмени
доказателства, така и от гласните такива, че сумите по записите на запис били
9
вписвани само по отношение чистата стойност- главница(номинал) или с
включена в тях капитализирана лихва.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното: Установителният иск за съществуване на
престъпно обстоятелство е особен вид иск за установяване на факти,
предвиден с изричната разпоредба на чл. 124, ал.5 ГПК. Установяването на
престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само когато то би имало
значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила
решение. Наличието на едната от посочените две хипотези е допълнена и с
второто условие според нормата на чл. 124 ал.5 ГПК - наказателното
преследване да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно на
посочените в кодекса основания.
Наличието на извършено престъпление поначало се установява с
присъдата на наказателния съд, и то по реда на Наказателнопроцесуалния
кодекс. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна
за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от
деянието (и то в рамките на чл. 300 ГПК, т. е. относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца).
Следователно, поначало в гражданския процес не може да се
установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Фактът на
престъпното обстоятелство може да се установява самостоятелно само в
случаите, когато не може да бъде установено престъплението по редовния
наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на съответна
присъда, която по силата на чл. 300 ГПК би имала задължителна сила за
гражданскоправните последици от престъпното деяние. Само в тези случаи
законът в чл. 124, ал.5 ГПК предоставя на гражданския съд да се произнесе с
установителен иск в отделен процес относно това дали извършеното деяние е
престъпление и кой е извършителят.
Правният интерес от иска по чл. 124,ал.5 от ГПК винаги е конкретен и
се преценява въз основа на изложението от ищеца в исковата молба и
поддържани в хода на производството факти и обстоятелства. Съгласно
текста на чл. 124,ал.5 от ГПК, искът за установяване на престъпно
обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна
10
на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от
основанията по чл. 24, ал. 1,т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.
25,т.2 или чл. 26 НПК и в случаите когато извършителят е останал неоткрит.
Следователно хипотезата на чл. 124,ал.5 ГПК включва като
процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск
невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и
преследвано по реда на НК и НПК и то в посочените случаи на прекратяване
и спиране и в случаите когато извършителят е останал неоткрит. Съгласно ТР
№ 20/01.03.1968 по т. д. № 20/1968, ВС, ОСГК, когато извършителят на
престъплението е починал, установителният иск следва да се предяви против
наследниците му и лицата, на които следва да се противопоставят
установените с решението престъпни обстоятелства- в случая на неговият син
Д. А.ов М.. Това тълкувателно решение служи за ръководство на съдилищата
и не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК, който в чл.
124, ал. 5 урежда възможността за предявяване на същия иск при същите
условия, като съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация
на ответника и при нередовност на исковата молба дължи указания на ищеца
да вземе мерки за конституирането по делото на надлежния ответник.
Когато ищецът се позовава на някоя от хипотезите, препятстващи
развитието на наказателно производство, същият следва да представи
доказателства за това. В случая ищецът се е позовал на влязло в сила
Постановление от 24.03.2016г. на прокурор при Окръжна прокуратура-
Бургас за прекратяване на наказателно производство по ДП№ЗМ0534/2012г.
по описа на ОД на МВР- Бургас, с което прекратяването е постановено на
основание чл.24,ал.1,т.4 от НПК- настъпила смърт на дееца. Производството е
водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 252, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В производството по иска за установяване на престъпно обстоятелство
съдът няма възможност да обсъжда и приема друго основание за
прекратяване на производството, различно от посоченото в постановлението.
Последното е така, доколкото актовете на прокуратурата, или на съда по
прекратяване или спиране на наказателното производство подлежат на
инстанционен контрол. Представянето на влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателното производство на посочените в чл. 124,ал.5
ГПК основания е достатъчно основание да се приеме, че предвидената от
11
закона процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124,ал.5 ГПК,
е налице.
Същевременно въпросът за съставомерността на соченото обстоятелство
като престъпно е въпрос по същество на иска по чл. 124,ал.5 ГПК, а не на
неговата допустимост.
Предвид изложеното, както и с оглед наведените във въззивната
жалба доводи, спорно пред настоящата инстанция е обстоятелството за
извършено от наследодателя на въззивника- А.Д. М., продължавано
престъпление при условията на пряк умисъл, а именно- действия по
кредитиране по занятие без съответното разрешение, каквото се изисква за
извършването им.
В конкретния случай, безспорно бе установено от събраните по делото
доказателства, че А. М. е предоставял парични средства на широк кръг лица
срещу насрещна материална облага- лихва върху паричния ресурс. М. е
предоставял е паричните кредити за своя сметка и на свой риск, определял е
параметрите по заема, размера на лихвите, начина на изплащане, вида на
обезпеченията. Горепосочената дейност, по същността си съответства на
понятието банково кредититране, което се намира под разрешителен режим
по Закона за кредитните институции. Предоставянето на кредити е една от
типичните банкови сделки, част от дейностите, осъществявани от банкитге по
силата на този закон. Той не дава право на физическо лице да извършва
банкови сделки и предвижда специални условия за извършване на такива от
юридическо лице.
Съгасно чл.1,ал.2 от ЗКИ, кредитни институции са банките и
дружествата за електронни пари. Банката е юридическо лице, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск(чл.13,ал.1 от ЗКИ). За извършване на банкова дейност се изисква лиценз.
Обстоятелството, че М. не е извършвал публично привличане на средства, а е
оперирал със собствени такива, не изключва съставомерността на дейността
му, тъй като НК обявява за престъпление не единичното, инцидентното
кредитиране между физически и /или юридически лица чрез сключване на
гражданскоправни сделки по ЗЗД или ТЗ, а системното, по занятие заемане на
12
парични средства на голям брой лица срещу насрещна материална облага, с
която се осигурява издръжката на заемодателя. Установява се както от
представените по делото писмени доказателства, така и от гласните такива, че
сумите по записите на запис били вписвани само по отношение чистата
стойност- главница(номинал) или с включена в тях капитализирана лихва.
Искът по чл. 124, ал. 5 ГПК прави възможно да бъдат установени по
съдебен ред престъпни обстоятелства, които са от значение за граждански
правоотношения или за отмяна на влезли в сила решения, когато
наказателното преследване не може да бъде възбудено или проведено поради
пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, а също и
в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Искът за установяване на престъпно обстоятелство се предявява
срещу претендирания извършител на деянието, а ако той е починал – срещу
неговите наследници. Решението по така предявен иск обаче обвързва само
насрещните страни и не може да бъде противопоставено на други лица, чиито
граждански правоотношения с ищеца са обусловени от съществуването или
несъществуването на тези обстоятелства. На първо място, това е отговорният
за вредите от поведението на извършителя на деянието, тъй като
извършителят на деянието може да не е открит или ако е открит, да е
неплатежоспособен. На следващо място, това са лицата, на които могат да се
противопоставят престъпните обстоятелства, тъй като те имат значение за
гражданските правоотношения с тях, независимо дали тези правоотношения
са спорни и установяването ще има значение за гражданския съд, или тези
отношения вече са безспорни, защото в този случай установяването ще е
основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
Както бе установено, А. М. многократно предоставял парични
средства в заем на различни лица, при уговаряне на лихви срещу получените
суми. По този начин, последният реализирал значителни доходи, като
същевременно си е гарантирал връщането на заетите суми, обезпечавайки
вземането си с ипотека и/или запис на заповед. Установява се, че при забава
лихвата се капитализирала- неплатената сума към лихвата преминавала към
задължението по главницата, върху която се начислявала нова лихва.
Предвид приложените по делото писмени доказателства, както и
13
гласни такива, може да се направи обусловен извод за системно заемане на
парични средства на широк кръг лица при уговаряне на лихви в размер на 5%,
-10% месечно, което съответства на понятието банкови сделки по занятие, за
които се изисква разрешение. От показанията на свидетелите се установаява,
че предоставяните парични средства срещу лихва и обезпечение не
произтичат от съществуващите между страните търговски отношения.
Съгласно чл.2 от ЗКИ, паричният кредит или предоставянето на
парични средства срещу лихва като системно повтаряща се дейност,
извършвана по занятие е сред видовете банкови сделки, поставени под
разрешителен режим. Независимо от формата на кредитиране- запис на
заповед, договор за заем на парични средства, обезпечени с ипотека, сделката
по същество е предоставяне на парични средства срещу лихва и обезпечение,
което съставлява банкова сделка, за която А. М. е нямал разрешение. Както
отмененият Закон за банките не е давал правото, така и сега действащият ЗКИ
не разрешава да се извършват банкови сделки от физическо лице.
Безспорно е установено в производството по делото, както от
представените писмени доказатества, така и от свидетелските показания, че
по горепосочения начин, А. М. е реализирал значителни доходи, като
същевременно си е гарантирал връщането на заетите суми, обезпечавайки
вземането си с ипотека и/или запис на заповед/залог.
Предвид изложеното, осъществената от него дейност е съставомерна по
чл.252 от НК.
Следва да се отбележи, че настоящата инстаниця намира за
неоснователни доводите на въззивника, че районният съд не обсъдил в цялост
събраните по делото гласни доказателства. В мотивите на съдебния акт,
съдът е посочил кои свидетелски показания кредитира и кои намира за
ирелевантни(относно показанията на свидетеля Л. и свидетеля Темелков),
като изчерпателно е изложил съображенията си в тази насока, които се
споделят и от въззивния съд. Свидетелските показания са допуснати с оглед
доказване релевантни за спора факти и обстоятелства- уговаряне на лихва,
структуриране на заема, с оглед на който са издадени като обезпечение
записи на заповед.
14
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като
обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона.
Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са
относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на
свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти:
обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него
момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания;
паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при
възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда,
образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на
свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите,
съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системи, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства( решение № 189/14.07.2005 г., решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д.
№ 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г.
на IV г.о. на ВКС; решение № 140/23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на II г.о. на
ВКС, решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС).
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в
хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Съдът не
е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи
аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или
ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема
15
или не за установено, както е изложил в мотивите и Несебърския райнине съд,
постановявайки обжалвания съдебен акт.
Неотносими към настоящия казус са и доводите, изложени във
въззивната жалба относно липсата на възможност на покойния А. М. за
защита, тъй като именно това юридическо събитие е препятствало
възможността с влязла в сила присъда да се установи извършено
престъпление по чл.252,ал.2 вр.чл.ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е извършил правилна и обоснована
преценка при кредитиране на свидетелските показания, с оглед всички
доказателства и обстоятелства по делото, установил е релевантните за спора
факти и обстоятелства, изяснил е същото от фактическа страна, като
съобразно събраните доказателства е направил законосъобразни правни
изводи, които напълно се споделят от въззивната инстанция.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от НРС решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е
нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
На основание чл.80 от ГПК, съдът следва да се произнесе по въпроса за
разноските, извършени пред въззивната инстанция, като предвид изхода на
спора, искането на въззивника за присъждане на разноски в настоящото
производство е неоснователно и такива не му се дължат, а в полза на
въззиваемия М. Х. Т. такива не се дължат, тъй като не са представени
доказателстава за тяхното извършване.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260025 от 22.01.2021 г. по гр. д. №1186
по описа за 2019 г. на Районен съд – Несебър.
16
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17