РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 702 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищeца И.В.Д. твърди, че от
27.04.2002г. работи по служебно правоотношение в системата на МВР, като в
периода от 04.02.2016 година до настоящия момент работи на длъжност „Младши
оперативен дежурен“ в ОДЧ-ГПУ Русе към РДГП- Русе. Работата му била на смени от
по 12 или 24 часа, които се осъществяват по утвърдени графици, като през време
на всички отработени смени е бил на разположение на работодателя за изпълнение
на служебните задължения през цялото време. Организацията и разпределението на
работното време през периода било регламентирано в Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г., която била отменена с решение по адм. дело № 5450/2016. на ВАС,
като била издадена нова наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на
вътрешните работи. В процесния период ищеца получавал трудово възнаграждение в
приблизителен размер 1200 лева.
Чл. 181 от ЗМВР предвиждал, че работодателя е длъжен да предоставя безплатна храна или
левовата й равностойност на служителите които работят при специфични условия и
рискове, а на служителите работещи на смени осигурява ободряващи напитки, а
размера на съответните суми се определя ежегодно със заповед на Министъра на
вътрешните работи. Ищеца счита, че в периода 04.02.2016г. до 04.02.2019г.
работодателят е бил длъжен да му предостави ободряващи напитки на стойност
както следва: 47 лева за 2016година, 50,40 лева за 2017 година, 44,60 лева за
2018 година и 6 лева за 2019 година или общо 148 лева
Ищецът
претендира и възнаграждение за извършване на специфични дейности, което според
него му се дължи на основание чл. 202 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМВР. Счита, че е
изпълнявал дейности, които макар и да не се му вменени изрично със длъжностна характеристика,
то е било невъзможно да не изпълнява предвид останалата част от задълженията
му. Ищеца е поискал да му бъде заплатено допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности, но получил отказ, който намира за
неоснователен. Претендира изплащане на допълнително възнаграждение за
изпълняване на специфични дейности за периода февруари 2016г. до февруари 2019
година в общ размер 3165 лева плюс лихва за забава в размер на 422,62 лева.
Позовава се на съдебна практика по сходни казуси, в която исковете за същите
възнаграждения са уважавани.
Ответникът
признава, че И.В.Д. е заемал длъжността „Младши оперативен дежурен“ в ОДЧ-ГПУ
Русе към РДГП- Русе в периода февруари 2016г. до февруари 2019 година.Оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че няма правно основание
равностойността на ободряващите напитки да се присъжда в пари. Оспорва, че в
задълженията на ищеца влиза охрана на взривоопасни вещества, банкови или други
ценности, охрана на задържани лица и охрана на сгради и обекти. Твърди, че
ищеца има задължение да приема, раздава и води на отчет оръжието, но не и
взривни вещества, както и че взривните вещества са различни от боеприпасите.
Излага доводи за различните специфични дейности и защо те не са част от задълженията
на ищеца.
Претенцията за
заплащане на стойността на ободряващи напитки е с правно основание чл. 181 ал.3
от ЗМВР. Претенцията за заплащане на възнаграждение за специфични дейности е с
правно основание чл. 178 ал.1 т.2 от ЗМВР.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното
Безспорно е
между страните, че И.В.Д. е заемал длъжността „Младши оперативен дежурен“ в
ОДЧ-ГПУ Русе към РДГП- Русе в периода февруари 2016г. до февруари 2019 година.
Съгласно
чл. 181 ал.3 изр. последно на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.
Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя от Министъра на вътрешните
работи със заповед (чл. 181 ал.4 от ЗМВР), а условията и редът за предоставянето
се определят с наредба (чл. 181 ал.5 от ЗМВР). През периода за който се претендира сумата за
ободряващи напитки е действала НАРЕДБА
№ 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне
на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта
от 22,00 до 06,00 ч.
Член 10 от посочената наредба
гласи: Ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
Именно на тези разпоредби се позовава ответника и излага доводи, че не следва
да се присъжда парична компенсация за непредставените ободряващи напитки като
цитира и съдебна практика в този смисъл. Настоящият състав на съда не споделя
доводите на ответника, нито практиката цитирана от него по следните
съображения:
Разпоредбата съгласно, която
ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари определя единствено задължение
за работодателя да осигури ободряващите напитки в натура и му забранява да
предложи парична компенсация вместо напитки. Тази разпоредба обаче не
освобождава от отговорност работодателя в случай на неизпълнение на
задължението си. Чл. 181 ал.3 от ЗМВР създава задължение за работодателя на което
кореспондира право на служителя да получи ободряващи напитки и ако приемем, че
работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без последици,
то това влиза в разрез с правовия ред. При неизпълнение на задължение в общия
случай страната има право на иск за реално изпълнение. В случая обаче характера
на престацията- ободряваща напитка- е такава, че следва да се извърши в точно
определен момент- по време на нощно дежурство и ищецът няма интерес да предяви
иск за реално изпълнение и да получи от ответника ободряващите напитки на които
има право. Т.е. към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се
предяви, което обаче не означава, че правото на ищеца е погасено. Когато едно
задължение не е изпълнено виновно и последващото му реално изпълнение е лишено
от интерес това води до трансформация на задължението от натурално в задължение
за парично обезщетяване. В случая
размерът на паричното обезщетение се равнява на равностойността на ободряващите
напитки, които служителят не е получил, и които може да се допусне, че си е
осигурил със собствени средства за да бъде работоспособен при работа през
нощта.
По делото е
назначено вещо лице, на което ответникът е
предоставил графиците за дежурствата на
И.В.Д. от които се установява, че Д. е изпълнявал служебните си
задължения на 24 часови работни смени, което включва и полагане на труд през
нощта от 22 часа до 6 часа. Като съобрази отработените смени през нощта вещото
лице изчислява, че стойността на ободряващите напитки, които ищецът е следвало
да получи в периода 04.02.2016г. до 04.02.2019г. е 140,40 лева.
По изложените съображения искът за
равностойността на неполучените ободрителни напитки следва да се уважи в размера
изчислен от вещото лице- 140,40 лева. Сумата се дължи със законна лихва.
По иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности:
Съгласно чл. 178 ал.1 т.2 от ЗМВР:
Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за изпълнение на специфични служебни дейности.
Съгласно пар.1 т.26а от ЗМВР
„Специфични служебни дейности"
са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за
осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна,
експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и
неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или
превантивна дейност по чл. 17, ал.
2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и
радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и
материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални
операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства.
През процесния период допълнителни
възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните
служители в МВР са изплащани на основание заповед № 8121з-671/09.06.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, изменена със заповед 8121з-532/03.04.2017г.
По делото са представени следните
заповеди на началника на ГПУ- Русе свързани със съхраняването на оръжието и
боеприпасите: Заповед № УРИ 5403з-918/08.12.2016г. (л.126-128), Заповед № 5403з-38/14.02.2018г. (л.129-131),
Заповед № 5403з-242/06.12.2018г. (л.132-134), и други, както и писмо от
директора на РДГП (л.76), в което се сочи, че касата за съхраняване на служебно
оръжие на служителите и боеприпасите към тях (патрони) се съхранява в стаята на
ОДЧ. Там се съхраняват и ценностите на задържаните лица до 14.12.2018г.
Представени са и множество разписки за връщане на вещи и пари от ищеца И.В.Д. на различни задържани лица. От изброените
документи може да се направи обоснован извод, че ищецът е изпълнявал специфична
дейност- охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности.
По
делото са представени следните заповеди на началника на ГПУ- Русе свързани с охраната и пропускателния режим в ГПУ- Русе:
Заповед № 5403-128 от 26.06.2018г. (л.140-146), заповед № 4066з-929/22.04.2016г.
Представен е и план за охрана и осъществяване на пропускателен режим в зоната
на административната сграда на ГПУ- Русе. От изброените документи може да се
направи обоснован извод, че през процесния период И.В.Д. е изпълнявал и друга
специфична служебна дейност- охрана на сгради и обекти (вътрешни постове).
Посочените специфични служебни
дейности не са били включени в длъжностната характеристика на ищеца, но същият
е следвало да ги изпълнява по силата на изброените заповеди и други актове с
правно значение и предвид създадената организация на дейностите на работното му
място.
От заключението на вещото лице се
установява, че размерът на допълнителното възнаграждение, което се дължи на И.В.Д.
за изпълнение на две допълнителни дейности през процесния период- охрана на
взривоопасни вещества, банкови или други ценности и охрана на сгради и обекти е в брутен размер 3069,50 лева, а след приспадане
на дължимия данък е в размер на 2762,55 лева.
Предвид заключението на вещото лице
и изявлението на представляващия ищеца в съдебно заседание, с което се намалява
иска за мораторна лихва върху допълнителното възнаграждение за специфични
дейности, последният иск следва да се уважи в размер на 380,84 лева.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, тъй като същото е обосновано и по делото не са събрани
доказателства, които да го опровергават или поставят под съмнение.
Предвид
изложеното на ищеца следва да се присъди сумата 140,40 лева представляваща
стойността на ободряващите напитки, които ищецът е следвало да получи в периода
04.02.2016г. до 04.02.2019г, както и сумата 3069,50 лева
представляваща допълнително възнаграждение за изпълнение допълнителни дейности -
охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности и охрана на сгради
и обекти в периода 04.02.2016г. до 04.02.2019г, както и законна лихва върху
последната сума в размер на 380,84 лева.
На ищеца
следва да се присъдят и разноски съразмерно на уважената част от исковете
спрямо първоначално предявените размери. С исковата молба се претендират суми в
общ размер 3735,62 лева, а уважените искове са в
размер 3590,74 лева, поради което от направените разноски за адвокат в размер
на 350 лева на ищеца следва да се присъди сумата 336,43 лева. На ответникът
следва да се присъдят разноски съразмерно на тази част от исковете, които са
оттеглени или следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
7,76 лева. След насрещна компенсация на задълженията за разноски ответникът
следва да заплати на ищеца сумата 328,67 лева. Ищецът претендира и пътни разноски, но липсват доказателства за
тези разноски, липсва и правно основание за присъждането им.
Ответникът като
държавно учреждение е освободен от заплащането на държавни такси на основание
чл. 84 т.1 от ГПК. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция" – МВР, с адрес гр. София,
бул. „Мария Луиза" №46, да заплати на
И.В.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** следните суми:
-
140,40 лева представляваща стойността на ободряващите
напитки, които ищецът е следвало да получи в периода 04.02.2016г. до
04.02.2019г. на основание чл. 181 ал.3 от ЗМВР със законната лихва върху тази
сума за периода от 05.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
-
3069,50 лева представляваща
допълнително възнаграждение дължимо на основание чл. 178, ал.1 т.2 от ЗМВР за изпълнение специфични служебни дейности - охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности
и охрана на сгради и обекти (вътрешни постове) в
периода 04.02.2016г. до 04.02.2019г. със законната лихва върху тази сума за периода от
05.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
-
380,84 лева представляваща лихва за забава върху допълнителното възнаграждение за изпълнение специфични
служебни дейности, която лихва е начислена за периода до 05.02.2019г;
-
328,67 лева разноски след компенсация.
Решението може да
се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: /п/