МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3, постановена на 17.03.2017г.
По НОХД № 1689/2016г. по описа на Несебърския районен съд
С обвинителен акт Районна
прокуратура – Несебър е повдигнала обвинение срещу М.И.У. с ЕГН **********,
ром, български гражданин, неженен, живеещ на съпружески начала, неосъждан към
датата на извършване на деянието, с основно образование, безработен, постоянен
и настоящ адрес:***, за това, че на 29.05.2016г., около 23:00 часа в к.к. С.б.,
община Несебър, в района на Почивна станция на Министерски съвет, отнел чужди
движими вещи – 1 брой синджир от жълто 9-каратово злато, с тежина 3.07 грама, с проба 375,
на стойност 98,24 лева, ведно с 1 брой висулка-златна плочка медальон от
14-каратово жълто злато с проба 585, с тежина 2,11 грама, на стойност
105,50 лева, с обща стойност на отнетите вещи 203,74 лева, от владението на И. Анатоливна А., родена на ***г***, Е., с намерение
противозаконно да ги присви, като употребил за това сила – издърпал от врата на
пострадалата златния накит, ведно с висулката – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Производството се е развило по Глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимият на основание чл.371,
т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебните прения:
- представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение
и изразява становище, че събраните по делото доказателства установяват по
категоричен и безспорен начин извършването на престъплението, за което У. е
предаден на съд. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 (три) години, което да бъде намалено с 1/3 на основание
чл.58а от НК, и чието изтърпяване на основание чл.66 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
- защитата на подсъдимия пледира
при определяне на наказанието да се вземе предвид като смекчаващи обстоятелства
самопризнанието, направено от подсъдимия, съдействието на разследващите и
тежкото му материално състояние, поради което на същия да се определи наказание
в минималния размер от 3 (три) години „лишаване от свобода”, но едновременно с
това, наказанието да бъде наложено под минималния предел при условията на
чл.55, ал.1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 3
(три) години.
- подсъдимият М.И.У. при условията
на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за
тези факти, признава вината си и изразява съжаление за стореното.
Несебърският районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК,
позовавайки се на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, водим от принципите
на чл.14 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.И.У. е роден на ***г***,
декларираните от него постоянен и настоящ адреси***, живее на съпружески начала,
от което съжителство им родени две малолетни деца. Той е безработен, с основно образование,
малограмотен. Същият е бил неосъждан към датата на извършване на процесното деяние.
През лятото на 2016г. подс. М.И.У., заедно със свид.Ж.З.К.,
с която живее на съпружески начала, и от която има родени две малолетни деца,
са пребивавали в палатка в к.к. С.б., до замъка „Камелот”.
На 29.05.2016г. след 22:00 часа при подс. У. отишъл свид. С.З.Д.. Подс. У. помолил свид. Д. да го придружи до моста над реката в к.к. С.б..
Когато двамата стигнали близо до моста, свид. Д.
предложил той да остане там, а подс. У. да продължи
сам. В този момент свид. И.А.А.,
която е гражданка на Е., и която пристигнала в България на 22.05.2016г., и
отседнала при свои приятели в комплекс „Рейнбол-1” (срещу „Какао”) в к.к. С.б., заедно
с приятелката си А.С.М. са се разхождали в к.к. С.б., и когато се прибирали към
к-с „Рейнбол-1”
са били до един мост на осветено с улични лампи място, като от едната им страна
е имало пътечка, а от другата пиаца за таксита. Когато забелязали двете жени, подс. У. се върнал при свид. Д.
като му казал да отиде и да дръпне синджира на едната жена, на което последният
отказал. Тогава подс. У. тръгнал след жените, а
докато вървели, свид. А. усетила, че някой се движи
зад тях. Когато се обърнала, видяла, че зад тях върви човек, който бил подс. У., и който от своя страна след като видял, че е
забелязан, е преминал изведнъж пред двете. Непознатият за тях мъж им направил
знак, че искал да пуши цигара, на който свид. М.,
която тогава пушила и възнамерявала да хвърли фаса, му казала, че няма цигари.
Същият знак подс. У. направил с жестове и заставайки
пред свид. А.. След като и тя му показала да разбере,
че няма цигари, той я е хванал за лакътя на дясната ръка, тя го блъснала, след
което той много силно е издърпал синджира от врата й, който бил от жълто злато,
тънък, представляващ малки продълговати халкички,
хванати една за друга, сравнително дълъг, на който е имало закачено медальонче с приблизителни размери 1,5/1,5 см.,
представляващо квадратна плочка, също жълта на цвят, неплътна, с релефни
орнаменти, В този момент свид.А. също посегнала да
хване синджира си и го притиснала силно към себе си, но подс.
У. издърпал синджира заедно с висулката на него и е изблъскал свид. А. силно в дясното рамо, при което тя паднала назад,
след което избягал в посоката, от която дошъл, а в ръката на свид. А. останала малка част от синджира – парче около 2 см. Уплашена, свид. М. започнала да вика силно за помощ на преминаващите
автомобили, но никой не спрял. Отишла до супермаркета на отсрещната страна на
алеята, до автобусната спирка, където помолила някой да се обади в полицията.
Служител в магазина се обадил в полицията, след което свид.
М. тръгнала обратно към свид. А., която вече се била
изправила и също се запътила към магазина. Момчета, познати на персонала от
магазина, са изпратили двете свидетелки до хотелите им.
След като успял да издърпа
синджира от врата на свид. А., подс.
У., заедно с чакащия го наблизо свид. Д., са се
върнали в палатката, където показал синджира с медальона, след което го дал на свид. К., която го прибрала в една кесия, и казал на свид. Д. да дойде на другия ден да му даде някой лев.
На следващия ден свид. К. отишла до заложна къща в к.к. С.б., кв. К. № **,
зад пощата, която казала на свид. Е.С.В., който
работил в заложната къща и приемал залозите, че иска да продаде златното
скъсано синджирче. Свид. В. предложил на свид. К. да и даде 65 лева, на което последната се
съгласила, и приел залога, като издал заложен билет № 10346/30.05.2016г. Същия
ден по-късно около обяд, свид. К. отишла в друга
заложна къща, находяща се в к.к. С.б., до автогарата, в офис-сграда на „Кейбъл
Тел”, където предложила за продажба на работещия в заложната къща свид. Н. И. Г. златна плочка. За сделката бил издаден
заложен билет № 7031/30.05.2016г. Свид. К. се
прибрала в палатката с получените от нея от заложните къщи общо 120 лева, които
предала на подс. У., след което последният дал на свид. Д., който също бил по това време в палатката, 10 лева
и една кутия цигари.
Във връзка с подадения сигнал за
грабеж, била извършена проверка, като в резултат на извършените оперативно издирвателни мероприятия били задържани подс.
У. и свид. Д., които заявили на свид.
Е.Д.М. – инспектор група „ПКП” при РУ на МВР Несебър, че синджира и медальона
са продадени в заложни къщи от свид. К., която от
своя страна посочила заложните къщи, в които оставила вещите.
На 01.06.2016г. бил предаден с
протокол за доброволно предаване от свид. В. на свид. М. само ксерокопие от заложния билет №
10346/30.05.2016г., тъй като още в деня на предаването му синджирчето е било
предадено за претопяване. Пак на 01.06.2016г. с протокол за доброволно
предаване свид. Г. е предал на свид.
М. медальона от жълт метал с размери 1,5х1,5 см. (правоъгълен) с изобразен
мотив – растение-цвете, както и ксерокопие от заложния билет №
7031/30.05.2016г. Тези доброволно предадени вещ и документи били предадени на
разследващия орган и същите били приобщени към материалите от ДП № 304
ЗМ-508/16г. по описа на РУ на МВР Несебър.
На същия този ден – 01.02.2016г.
е било извършено процесуално следствено действие по разпознаване на лица, в
присъствието на поемни лица, при което свид. И.А.А. е разпознала подс. У. измежду общо четири лица, по страшните очи, по
тялото, по ръста и по мургавата тъмна кожа.
Видно от заключението на ювелирно-оценъчната
експертиза, назначена в хода на досъдебното производство, пазарната стойност на
вещите, предмет на грабежа – златен синджир – тежина 3,07 грама х 32 лева, и
златна плочка-медальон – тежина 2,11 гр. х 50 лева – е в размер общо на 203,74
лева.
На 07.06.2016г. срещу разписка
разследващият орган е предал на свид. А., която е
получила 1 брой висулка от 14 каратово жълто злато, с
проба 585, с тежина 2,11
грама.
Приетата фактическа обстановка
аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК,
поради което следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност.
По доказателствата:
Съдът прие гореописаната
фактическа обстановка като безспорно установена и доказана, вземайки предвид
доказателствата – самопризнанията на подсъдимия М.И.У. по реда на чл.371, т.2 от НПК и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: Протоколи
за разпити на свидетели, протокола за разпит на обвиняем, протокол за разпознаване
на лица и предмети от 01.06.2016г. с фотоалбум към него, протокол за оглед на
веществени доказателства от 02.06.2016г. с фотоалбум към него, заключението на ювелирно-оценъчната
експертиза, протоколите за доброволно предаване, копията от заложните билети,
разписка от 07.06.2016г., удостоверения за раждане, справка за съдимост.
В съвкупността си показанията на
всички свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с
целокупния доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства,
противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното
им обсъждане.
Съдът при преценка на
самопризнанията на подсъдимия намери, че същите се подкрепят от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че
ще ги ползва при постановяване на присъдата си без да събира доказателства за
тези факти.
Цитираните доказателства и
доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения
възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и
кой е неговия автор – подсъдимият М.И.У. е автор на процесното
деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението срещу него е доказано по
несъмнен начин.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият
М.И.У. е извършил престъплението по чл.198, ал.1 от НК.
От обективна страна на 29.05.2016г.
около 23:00 часа в к.к. С.б., община Несебър, в района на Почивна станция на
Министерски съвет е отнел чужди движими вещи: един брой синджир от жълто
9-каратово злато, с тежина 3.07
грама, с проба 375, на стойност 98,24 лева, ведно с един
брой висулка – златна плочка-медальон от 14 каратово
жълто злато с проба 585, с тежина 2.11 грама, на стойност 105.50 лева, обща
стойност на отнетите вещи: 203,74 лева, от владението на И.А.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – издърпал от врата на пострадалата златния накит, ведно
с висулката плочка, като невъзстановените имуществени вреди са в размер на
98,24 лева.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на подс.
У.. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е целял те да настъпят. Съзнавал е, че лишава от фактическа
власт владелеца на чужди за подсъдимия вещи, предвиждал е преминаването им в
негова фактическа власт и е установил тази власт. Съдът намира, че по отношение
на подсъдимия е било налице специфичното за
този вид престъпление намерение – противозаконно да се присвоят вещите –
предмет на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането и пренебрежението към установения в страната
правов ред, неприкосновеността на
чуждата собственост и ниското правно съзнание от страна на подсъдимия У. и
стремеж към лесно и бързо облагодетелстване.
По вида и размера на
наказанието:
Съдът намира, че с оглед
посочените по-горе правни изводи, подсъдимият М.И.У. следва да бъде признат за
виновен за извършеното от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема дадените от подсъдимия обяснения и изразеното
критично отношение към извършеното деяние и съжаление за извършеното.
Съдебният състав не намира
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия.
Съдът, след като призна
подсъдимия М.И.У. за виновен в извършването на престъплението по чл.198, ал.1
от НК и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, счете, че определяне
на наказание „лишаване от свобода” в минималния предвиден размер за съответното
престъпление, а именно за срок от три години, би съответствало на целите,
посочени в чл.36 от НК, като едновременно с това, на основание императивната
разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и осъди
подсъдимия на 2 (две) години „лишаване от свобода”.
Съдът не намира, че са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да обоснове
прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1, във връзка с чл.58а, ал.4 от НПК, вместно тази по чл.58а, ал.1 от НПК.
Предвид наложеното наказание и обстоятелството,
че към момента на извършване на престъплението подсъдимият не е бил осъждан, и
след като прие, че за постигане на целите на наказателната репресия и преди
всичко за поправянето му, не е наложително да изтърпи така наложеното наказание
„лишаване от свобода” ефективно, на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на същото за срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Ръководейки се от всички относими обстоятелства в тази насока, както и от принципа,
залегнал в чл.35, ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса, съдът
намери, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на тежестта на
престъплението и на обществената опасност на подсъдимия, отговаря на целите,
визирани в чл.36 от НК и адекватно би съдействало за постигане на
индивидуалната и генералната превенция.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.И.У. следва да заплати сумата в
размер на 77,28 лв. (седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) за
направени в досъдебното производство разноски, а именно за изготвяне на ювелирно-оценъчна
експертиза, която сума той следва да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас, и
сумата в размер на 123 лв. (сто двадесет и три лева) за направени от съда
разноски за превод на документи, която сума следва да заплати по сметка на
Несебърския районен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
20.03.2017г.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: