№ 2135
гр. Варна, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500921 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба, депозирана от Ю. АБ. Б.,
ЕГН **********, от гр. Варна, *******************, чрез процесуален
представител адв. Д.Ч., срещу Определение № 2233 от 25.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 116207/21г. по описа на ВРС, 11-ти с-в, с което е
прекратено производството и делото се изпраща по местна подсъдност на РС
гр. Разград.
В жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд. Поддържа
се становището, че трайното пребиваване на детето Е., в смисъла на пар. 1, т.
15 от ЗЗакрД, е в гр. Варна, включително към датата на подаване на исковата
молба. Становището се обосновава с фактически твърдения за неговото
фактическо местоживеене от раждането до 11.10.2021 г. Детето е с личен
лекуващ лекар, хоспитализации, посещение на детска градина в периода от
17.09.2018 г. до 29.11.2021 г., както и близки и приятели, находящи се в гр.
Варна. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на процедурата за
постоянна регистрация на детето в гр. Разград, както и, че решението е взето
самостоятелно от майката, без негово съгласие, включително за да се отчужди
Е. от обичайната му среда. Твърди се, че всички действия на майката -
смяната на учебните заведения и личния лекар били извършени след
депозиране на исковата молба, а за трудовата заетост в Разград се изразява
предположение, че представения от нея договор не отговаря на
действителността. Счита се, че решението на ВРС е в противоречие с
цитирана практика на ВКС, според която временното отсъствие на детето или
отвеждането му от неговото обичайно местопребиваване без съгласие на
единия родител, не може да обоснове компетентност на съда за разглеждане
на спор за родителски права.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба - АТ. ИРФ. Б., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва. Твърди се,
че е налице промяна в нейния и на детето постоянен и настоящ адрес преди
датата на подаване на исковата молба, което се подкрепя от представената
1
лична карта, справки в НБДН, както и с останалите доказателства по делото.
Противопоставя се на оплакванията в жалбата по повод причината за
отсъствието на детето от детска градина в гр. Варна в периода от 11.10.2021 г.
до 29.11.2021 г. Личен лекар от гр. Разград е избран едва м. ноември 2021 г.,
тъй като детето е било хоспитализирано в гр. Варна през м. септември същата
година и в негов интерес е контролните прегледи да се извършат на същото
място. Сочи, че детето вече посещава подготвителна група за 1ви клас в ОУ
„Тургенев“ Разград, считано от 29.11.2021 г. до днешна дата. Счита, че
местно компетентен е съда по мястото, където детето пребивава, от гледна
точка най-добрия му интерес, като се съобразява и необходимостта от
извършването на процесуални действия за напред, поради което спора следва
да се гледа в гр. Разград.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл. 275 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт.
Поради изложеното, жалбата е допустима.
Производството пред ВРС е образувано по искове на Ю. АБ. Б. срещу
АТ. ИРФ. Б. да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака на страните дете Е. Ю.А. с ЕГН **********,
на бащата, при който да бъде определено и местоживеенето на детето, да
бъде определен режим на лични отношения между детето Е. и майката АТ.
ИРФ. Б., да бъде осъдена последната да заплаща месечна издръжка в размер
на 300 лв., да се даде заместващо съгласие на майката АТ. ИРФ. Б., на бащата
Ю. АБ. Б., да бъде издаден паспорт за пътуване извън страна на детето Е., да
се даде разрешение заместващо съгласие на майката АТ. ИРФ. Б., на бащата
Ю. АБ. Б., детето им Е. Ю.А. да пътува извън пределите на Република
България, в определени от ищеца период и държави на преминаване.
В срока за отговор ответницата АТ. ИРФ. Б. е направила възражение за
местна подсъдност, обективирано в молба № 46759/25.11.2021 г., като е
посочила, че исковете следва да се разглеждат от РС Разград, доколкото
считано от 13.10.2021 г. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Разград. В
писмен отговор, в срок предевява насрещен иск за предоставяне родителските
права на общото дете Е. на нея, определяне местоживеене на детето при нея -
в гр. Разград, определяне режим на лични отношения с бащата и осъждане
същия за издръжка в полза на малолетното им дете в размер на 300 лв.
В отговор на молбата за прекратяване на делото и изпращането му по
компетентност на РС – Разград, ищецът изразява становище за
неоснователност.
С атакуваното определение ВРС е уважил възражението за местна
подсъдност, като е прекратил делото и го изпраща на РС - Разград.
Разпоредбата на чл.127, ал.2, изр. първо от СК изрично сочи, че ако
родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
2
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му. Категорично практиката на ВКС сочи, че за настоящ адрес на
детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяването на исковете (определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр. д. №
2198/2013 г., ІІ г. о., определение № 77/01.03.2021 г. по ч. гр. д. № 254/2021 г.,
III г. о., определение № 324/29.07.2017 г. по ч.гр. д. № 2536/2017 г., ІV г. о. и
др.). Нормата се тълкува, изхождайки от характера на производството по
споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство
основната цел е закрила интересите на детето. Местната подсъдност по тези
искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй
като е подчинена на тази цел, поради което административните действия на
родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не
могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва
да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето (§ 1, т. 15 от ДР на
ЗЗакр Д) към датата на исковата молба, във връзка с последващите
процесуални действия при разглеждане на спора. В този смисъл, при спор за
определяне на местна подсъдност се преценява къде е фактическото
пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на
живот. Следва да се посочи, че пребиваването на децата на даден адрес не
трябва да е временно, а трайно и да отразява определена степен на
интеграция в социална и семейна среда.
Спорен между страните е въпросът къде е обичайното пребиваване на
детето Е. към датата на депозиране на исковата молба, чийто интереси следва
да съблюдава съответния съд при разглеждане на предявените искове.
Видно е от приобщените по делото адресни карти и удостоверения за
настоящ и постоянен адрес, както и от справките в НБДН, че към 11.10.2021
г., дата предхождаща предявяването на иска, адресната регистрация на детето
и на неговата майка по постоянен и настоящ адрес е сменен от гр. Варна в гр.
Разград. Доказателствата, събрани по делото, описани и в обжалваното
определение на ВРС, ценени в тяхната съвкупност, действително обосновават
извод, че от 11.10.2021 г., ответницата и майка на малолетния Е. е предприела
действия за промяна обичайното местоживеене на детето, установено до
преди това трайно в гр. Варна. За това свидетелства отписването на детето от
ДГ в гр. Варна и записването му в учебно заведение в гр. Разград, промяната
на адресната регистрация на майката и детето, в т.ч. и смяна на лична карта,
смяна на местоработата, записване на личен лекуващ лекар за детето в гр.
Разград, учебна дейност на Е. в подготвителна предучилищна група в ОУ гр.
Разград, както и насрещният иск на А.Б., в който е отправена претенция да се
определи местоживеене на детето в гр. Разград. Бащата потвърждава, че от
месец октомври 2021 г. насам детето вече пребивава в гр. Разград. Между Ю.
АБ. Б. и Е. са се провеждали срещи на територията на гр. Разград, като
същият признава, че връзката с детето му е възпрепятствана, защото то е
отведено да живее при семейството на майката, находящо се в гр. Разград.
3
Отвеждането на детето очевидно не е с цел временно пребиваване, а
предполага една продължителност с устройване на семейна среда в гр.
Разград, където Е. да се отглежда с помощта на роднините на майката.
Действително, част от административните дейности - документалното
прехвърляне на детето в учебните заведения и смяната на личен лекар, са
извършени след завеждане на исковата молба, но следва да се съобрази, че
по-скоро се касае за технологично необходимо време за довършване на
административните процедури. Така, видно е, че смяната на личния лекар на
детето и станало преди връчване на исковата молба на ответницата, детето е
записано в предучилищна подготвителна група десет дни след получаване на
исковата молба /като най-вероятно е било необходимо време за отписване на
детето от детската градина в гр. Варна, както и за приемането на документите
в гр. Разград/. Същевременно майката още преди завеждане на исковата
молба е била трайно установена в гр. Разград и сключила постоянен трудов
договор. Всички тези действия потвърждават реализиране на намеренията на
майката за трайна промяна на фактическото местопребиваване на детето и на
майката, а не предприети действия за временно промяна на местоживеенето
или действия с оглед заобикаляне на подсъдността по образуваното дело.
Твърдението на жалбоподателя, че преместването на детето е извършено
принудително, без негово съгласие, е недоказано. Но същото е и ирелевантно,
доколкото за определяне подсъдността по чл. 127 ал. 2 от СК е без значение
дали промяната на действителното фактическо местопребиваването на детето
е със съгласието и на двамата родители. Правно значимо е къде фактически е
установен малолетния и неговата обичайна среда на живот.
Принципът, който се съблюдава от законодателя в императивната
правна норма на чл. 127 СК, е гарантиране и защита на лице, чийто интерес се
ползва с особена закрила – „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на §1
т.5 от ДР към ЗЗДт. Затова и при определяне на местната подсъдност, с оглед
защита най-добрия интерес на детето, следва да се държи сметка къде то е
трайно установено да живее, да учи и да се отглежда в семейна среда, тъй
като този интерес би бил защитен в най-пълна степен от съда по адреса, на
който детето се отглежда. Там ще се извършват всички процесуални
действия, свързани с изготвяне на социален доклад, събиране на информация
от учебни и здравни заведения, посещения в жилището, където се отглежда
детето, проучване на социалната му среда, изслушването на детето,
изследването му от вещи лица при евентуална експертиза. Затова и най-
добрият интерес на детето изисква тези действия за бъдат предприети от
съда, който е най-близко до мястото, където се отглежда детето.По
изложените съображения, вземайки предвид, че детето Е. е с обичайна среда
на живот и трайно установено в гр. Разград, където е и настоящият му адрес,
както към датата на подаване на исковата молба, така и към настоящия
момент, то местно компетентен по исковете по чл. 127 от СК е РС - Разград.
Определението, с което ВРС е прекратил делото и го изпратил на РС –
Разград, е законосъобразно. Частната жалба следва да бъде оставена без
4
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от Ю. АБ. Б.,
ЕГН **********, от гр. Варна, *******************, чрез процесуален
представител адв. Д.Ч., срещу Определение № 2233 от 25.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 116207/21г. по описа на ВРС, 11-ти с-в, с което е
прекратено производството пред РС-Варна и делото е изпратено на РС -
Разград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5