Р Е Ш Е Н И Е 945/23.12.2019г.
№ 23.12.2019
година град
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 17.12 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 1635 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена П.Х.П. против Г.Л.Г. , с която
се иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от
3300 лв., като получена без основание, ведно със законната
лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата, сумата от общо 712 лв. – лихва за забава за посочени
в исковата молба периоди, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че
на 01.08.2012 год. между ищеца и
съпругата на ответника бил сключен договор за наем на подробно описан недвижим
имот, ½ ид.ч. от който собственост на
последните двама, придобита в режим на СИО.
Предвид на това ищецът извършил
плащания на наемната цена по договора по личната банкова сметка ***, с което
считал,че е изпълнил задълженията си по договора. Междувременно , с влязло в
сила решение на ЕРС било прието за установено, че ищецът дължи на съпругата на
ответника сумата от 3300 лв.,
незаплатени наемни вноски по договора за периода 06.01.2015 – 06.09.2017 год.
Възражението на ищеца, че е изпълнил задължението си не било прието от ЕРС,
като към момента имало образувано и ИД за сумата. Ето защо исковата сума била
дадена на ответника без правно основание, поради което и същият дължал
връщането й , в едно с лихви за забава.Иска се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор на ИМ особения
представител на ответника оспорва редовността на исковата молба и
основателността на иска.Посочва, че ищецът напълно съзнателно е изпълнил едно
свое реално съществуващо задължение, което се установявало както от твърденията
му, така и от представените доказателства.Липсвали твърдения и доказателства
задължението по договора за наем да е изпълнено. Твърденията му били голословни
и неподкрепени с доказателства. Твърди се неоснователност и на претенциите за
лихва по изложени съображения.Иска се отхвърляне на исковете.
В депозиран лично от ответника отговор се оспорва
редовността на исковата молба и основателността на претенциите, включително
допустимостта им.Твърди се, че договорът за наем е сключен с цел обща грижа на
съпрузите за задоволяване на семейството от парични средства, за което се
излагат съображения.Посочва се, че месечните наемни вноски се трансформирали в
СИО. Ответникът счита че в качеството си на съпруг също е страна по договора.
Освен това плащанията по правилата на чл. 76 от ЗЗД следвало да се отнесат към
по-ранни незаплатени вноски за наем. Излагат се подробни доводи за
неоснователност на претенциите по чл. 86 от ЗЗД. Иска се отхвърляне на исковете,
както и присъждане на разноски
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца.
Ответникът
се явява лично и оспорва исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към
исковата молба са приложени 3 бр. платежни нареждания, включително извлечение
от сметка, видно от които на 10.02.2016 год. ищецът е превел по сметка на
ответника сумата от 2000 лв. с основание – плащане на наем, на 09.06.2017 год.
сумата от 500 лв. с основание –наем , на 12.01.2018 год. сумата 800 лв. с
основание наем по договор от 01.08.2012 год.
На
01.08.2012 год. е бил сключен договор за наем , по силата на който И. Г.в
качеството си на наемодател е отдала за временно и възмездно ползване на ищеца,
в качеството му на наемател подробно описан недвижим имот, срещу месечна наемна
цена от 100 лв.Представени са доказателства и за собствеността на имота.
По
искане на ищеца по делото са приложени в цялост гр.дело № *** год. на ЯРС по
което е издадена ЗИ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на И. Г. за
сумата от 3300 лв. – незаплатени наемни вноски за периода 06.01.2015 год. –
06.09.2017 год. по договор за наем от 01.08.2012 год., лихва за забава, законна
лихва и разноски и гр. дело № *** год. на ЕРС образувано по искова молба с
правно основание чл. 422 ГПК на И. Г. в предоставения от заповедния съд срок по
чл. 415 ГПК. С постановеното по делото решение съдът е признал за установено по
отношение на длъжника- ищец в настоящото производство, че дължи на наемодателката И. Г. сумите , за които е издадена заповед
за изпълнение.
Въз
основа на издадения ИЛ е образувано ИД № *** год. по описа на ДСИ при ЕРС,
заверено копие от което е приложено към настоящото гражданско дело, приключило
с Постановление на ДСИ от 20.12.2018 год. поради напълното
издължаване.
Към
отговора на исковата молба на ответника са приложени квитанции за заплащани
суми за обучение и изпити по английски език от името на Х. Г. за периода 2013 –
2017 год.От приетото удостоверение за раждане се установява, че Х. Г. е *** на
И. Т. – Г. и Г.Л.Г..
С
нотариална покана от 03.12.2015 год. И. Г. е поканила П.П. да й заплати доброволно сумата от 3600 лв. по
договор за наем от 01.08.2012 год.
Представен
е договор за разплащателна сметка на физически лица, включително платежни
нареждания.
От
удостоверение за родствени връзки от 14.11.2019 год. се установява, че И. М. Т.
– Г. е *** на Г.Л.Г..
С
писмо вх. № *** год. ОББ АД е уведомило ЯРС, че по банкова сметка *** Г.Л.Г. са
постъпили три плащания с наредител П.Х.П. за сума от
общо 3300 лв.
От
приетата по делото ССЕ се установява, че
размерът на лихвата за забава върху претендираната
главница от посочените в исковата молба дати до датата на исковата молба е общо
718, 62 лв. Експертизата е оспорена от ответника.
По
делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Г. – *** на
ответника и *** на ищеца посочва, че има сключен договор за наем между нея и
ищеца от 2012 год. Целта на отдаване под наем на обекта била, за да подпомогне
финансово семейството си, т.к. към него момент следвало да внасят дължимите
вноски за обучение на дъщеря си в училище ***. След като П. дълго време не й
заплащал вноски се принудила да го покани с нотариална покана да й заплати 36
бр. вноски. Посетили го в дома му, заедно със съпруга си и и тогава с устна договорка овластила съпруга си от нейно име и за нейна сметка да
събере тези наемни вноски, като за целта представила разплащателната банкова
сметка ***. Получила била тези събрани от съпруга й наемни вноски в размер на
3300 лв.Средствата били използвани за целта, за която били събрани. Сметката
била открита през 2006 год. , като семейна. По ИД № *** год. свидетелката била
получила суми, но те били за друг период и не касаели плащанията, които били
извършени по разплащателната сметка на името на *** й. Нямало сключени други
каквито и да е договори между *** и ищеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 55,ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки,
дадени в т.1 от
Постановление №1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния
съд, първият фактически състав на получено без
основание по чл. 55,ал.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при
начална липса на основание. От значение
е моментът на получаване на облагата,
тъй като именно към този
момент трябва да е липсвало основание
за имущественото разместване. В цитирания
тълкувателен акт са посочени някои
от хипотезите, при които е налице
начална липса на основание по
смисъла на
чл. 55,ал.1 от ЗЗД. Началната
липса на основание за преминаването
на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго, ще е налице
във всички случаи, когато липсва валиден юридически факт за получаването на определена имуществена
облага - когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяване
на унищожаемостта, или без наличие
на някакво правоотношение, или когато няколко солидарно задължени лица са погасили/изпълнили последователно и изцяло задължение към кредитора и др.
В процесния
случай не се спори, че сумата от 3300 лв. е заплатена по банкова разплащателна сметка
на ответника, като ищецът твърди, че между него и ответника липсват каквито и
да било правоотношения за предаване на тази сума, а основното възражение на
ответника е, че сумата е получена в изпълнение на договор за наем, сключен
между ищеца и ***.
Безспорно се установи по делото, че на 01.08.2012 год.
между ищеца и *** на ответника св. Г. е бил сключен договор за наем на недвижим
имот. Към датата на
сключване на договора наемодателката и ответникът са
били ***, а наетият имот – съпружеска имуществена общност. Съгласно чл. 24, ал.
2 СК управлението /каквото представлява и договорът за наем/ на общото
имущество може да извършва всеки от съпрузите. Трайна е практиката на ВКС (напр. Решение
№83/10.02.2000г. по гр.д. №1107/1999г. на IV г.о. на ВКС), че в случай, когато
наемодателят на недвижим имот е сключил договор от свое име за целия имот, само
той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер.Освен изложеното в
Определение № 256/04.04.2013 год. по гр.дело №
1509/2013 год. на ВКС, 1 т.о се
приема, че правата по облигационно правоотношение се пораждат не от правото на
собственост върху обекта, предмет на облигационния договор/трайната съдебна
практика приема, че не е необходимо наемодателят да е собственик на имота, за
да може да го отдава под наем/, а от възникналото между страните облигационно
правоотношение, сключено от съпруга, като акт на управление на общото семейно
имущество по смисъла на чл. 24,ал.2 от СК. СИО не създава качеството необходим
другар на другия съпруг, който не е участник в облигационното правоотношение.
С оглед на изложеното, ЯРС
приема, че нормата на чл.24, ал.2 от СК, не обосновава извод, че
съпругът, който не е страна по сделката се превръща в такава и може да
упражнява правото да търси изпълнение от насрещната страна, както и правото да
развали сключения договор и да черпи произтичащите от това права, за което материалноправно легитимирана остава единствено страната по
сделката.Ето защо и ответникът в настоящото производство не е страна по
посочения договор за наем, което да го легитимира и като правоимащ
да получи дължимия наем. Други твърдения
от ответната страна за наличието на основание за преминаване на сумата от 3300
лв. в патримониума му не бяха ангажирани. Твърдението
за разходване на средствата за семейни нужди, съдът намира за ирелевантно към спора. Още повече видно от доказателства по
делото именно страната по договора за наем – И. Г. е подала заявление по чл.
410 от ГПК срещу ищеца, а в последствие се е сдобила с положително решение по
чл. 422 ГПК за сумата в размер на 3300 лв.
наем за процесния имот и за периода 06.01.2015 год. – 06.09.2017 год.
Искът е основателен и следва
да бъде уважен.Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от
датата на исковата молба.
Искът по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане
на лихви за забава съдът намира за неоснователен. С Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г., постановено
по Тълкувателно дело № 5/2017 г., ОСГТК на ВКС се приема, че при връщане
на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни.
В процесния случай
липсват твърдения и доказателства ищецът да е поканил ответника да му
възстанови сумите преди завеждане на иска, поради което и претенцията е
неоснователна.
По разноските.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 626, 77 лв. –
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за особен
представител. Предвид отхвърляне претенцията за мораторна
лихва, разноски за държавна такса и назначената във връзка с установяване размера
на този иск експертиза не му се следват.
Ответникът също има право на разноски. Същият е
представил списък по чл. 80 от ГПК. Описаните в него разноски за заплащане на
такси за препоръчани писма, обаче съдът намира, че не са съдебно – деловодни
такива, т.е. разходи на страните във
връзка с извършени процесуални действия по производство, които са определяеми
по размер от съда и които са предварително и привременно дължими по сметка
на съда, и не
следва да му бъдат присъждани.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г.Л.Г.,
ЕГН ********** да заплати на П.Х.П., ЕГН **********, на основание чл.
55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД сумата от 3300 лв., дадена
без основание на 01.02.2016 год., 09.06.2017 год. и 12.01.2018 год., в едно със
законната лихва от датата на исковата молба – 27.11.2018 год. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Г.Л.Г., ЕГН **********
да заплати на П.Х.П., ЕГН **********, на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 626,77 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: