Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2729 30.07.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2655 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от ***
Т. Я. К. против Й.Д.У., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2016г. между Й.Д.У.
като кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор бил
сключен договор за потребителски кредит №
****, по силата на който на ответната страна била предоставена в заем
сумата от 1500 лева, която последната се задължила да върне, ведно с договорна
лихва и такси, посредством заплащането на 45 броя седмични погасителни вноски,
44 –ри от които в размер на 60,99 лева, а последната в размер на 60,55 лева.
Първата погасителна вноска била платима на 28.06.2016 г.,а последната вноска
била с падеж – 01.07.2017 г. По процесния договор ответната страна заплатила
сумата от общо 1391 лева, като дължимата главница към момента възлизала на
792,96 лева. За ползване на предоставената в заем сума ответната страна дължала
и договорна лихва в посочен в договора размер, която възлизала на сумата от
52,25 лева за периода от 28.07.2016 г. – датата на първата вноска до 01.06.2017
г. – настъпването на падежа. С подписването на договора кредитополучателят се
съгласил да му бъдат начислени и такси и комисионни за допълнителни услуги,
които възлизали в размер на 507,90 лева, представляваща такса за предоставяне
на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя и сума, свързана с
разходите на кредитодателя за събиране на седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на кредитополучателя.
Твърди се в исковата молба, че ответникът следвало да
заплати целия заем на 01.06.2017 г., но не изпълнил задължението си, поради
което дължима била и мораторна лихва за забава върху непогасената главница в
размер на 125,85 лева за периода от 02.06.2017 г. до подаване на заявлението в
съда – 17.10.2018 г.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017 г. бил сключен договор
за цесия, по силата на който процесното вземане било придобито от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД изцяло с всички привилегии и обезпечения. С Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от
03.07.2018 г. вземането било прехвърлено в полза на ищеца, който депозирал в
съда заявление по реда на чл. 410 от ГПК за събиране на дължимите суми, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 17877/2018 г. по описана ПдРС, 17-ти
състав. По цитираното дело била издадена Заповед за изпълнение за процесните
суми и за направените в заповедното производство разноски и в изпълнение
указанията на съда, ищецът е сезирал съда с искане да постанови Решение, с
което да установи дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, както
следва: главница в размер на 792,96 лева, договорна лихва в размер на 52,25
лева за периода 28.06.2016 г. – 01.06.2017 г., сумата от 507,90 лева,
представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, мораторна лихва върху
непогасения остатък от главницата в размер на 125,85 лева за периода от
02.06.2017 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна, представлявана от А. др. „Д. И П.“,
представлявано от адв. В. Д. и адв. Д. П. , в който се излагат съображения за
неоснователност на предявените акцесорни искове за лихва, такси и разноски,
като се моли за отхвърлянето им. Излагат се доводи за недопустимост на
предявените искове, поради липса на идентичност между сумите, претендирани в
заповедното производство и настоящите установителни искове. В условията на
алтернативност ответната страна
възразява, че не е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените две
цесии, като липсвало и упълномощаване договорът за цесия да бъде връчен посредством
връчване на исковата молба, поради което счита, че същата няма действие спрямо
нея. Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 17877/2018 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с., в полза на ищеца е издадена
заповед № 9794 от 12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 792,96 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ****/19.07.2016 г., което вземане е
прехвърлено на заявителя; 52,25 лв. – договорна лихва за периода 28.07.2016 г.
– 01.06.2017 г.; 125,85 лв. – мораторна лихва за периода 02.06.2017 г. –
17.10.2018 г.; 507,90 лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 09.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото. В срока по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното
производство е постъпило възражение, поради което е указано на ищеца – заявител да предяви иска
по чл. 422 ГПК. Същите са предявени в
срок, поради което се явяват
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства:
заверен препис от договор за потребителски кредит № **** от 19.07.2016 г.; рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.; приложение № 1 от 03.07.2018 г.;
уведомление до ответницата за прехвърляне на вземането; пълномощно, по силата
на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава „АКПЗ“ ООД, да уведоми
длъжниците по всички вземания на дружеството за извършената цесия; договор за
цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в.. л. по което е посочило, че по договор за кредит № ******* от 19.07.2016 г. на
ответницата е предоставена сумата от 1500 лв., при договорна лихва от 204,91
лв.; такса за оценка на досие – 75 лв.; такса за кредит у дома – 964,20 лв. В. л.
е посочило, че по процесния договор са извършени плащания в общ размер на
сумата от 1931 лв., като остатъчното задължение по дълга е както следва: 792,96
лв. – главница; 52,25 лв. – лихва; 507,90 лв. – такси; 115,64 лв. – законна
лихва.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Ищецът основава претенцията
си на Договор за потребителски кредит №
**** от 19.07.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответницата, който му е прехвърлен чрез договор за прехвърляне на вземания
/цесия/. Въз основа на същия договор №
****/19.07.2016 г. ищецът е претендирал издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, каквато е издадена на 12.11.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. С оглед
разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № **** от 19.07.2016 г.,
което не беше сторено в настоящия процес. Действително по настоящото дело е
приложено заверено копие на договор за потребителски кредит от 19.07.2016 г.,
но същият е с № *****, а не с № ****, от който ищецът твърди да
произтича вземането му. Ето защо и съдът намира, че не се доказа наличие на
облигационна връзка между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата,
произтичаща от договор за потребителски кредит № **** от 19.07.2016 г., по силата на който на последната е предоставена
сумата от 1500 лв., поради което и дължимостта на претендираните суми, както
следва: 792,96 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ****/19.07.2016 г., което вземане е
прехвърлено на заявителя; 52,25 лв. – договорна лихва за периода 28.07.2016 г.
– 01.06.2017 г.; 125,85 лв. – мораторна лихва за периода 02.06.2017 г. –
17.10.2018 г.; 507,90 лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги, остана
недоказана по основание. Не може да се приеме и, че заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза доказва по някакъв начин претенцията на
ищеца, тъй като в. л. изрично е посочило, че изчисленията и проверките, касаят договор за кредит № **** от
19.07.2016 г., а не договор за потребителски кредит № ****/19.07.2016 г., от който ищецът черпи правата си и претендира
вземанията си.
И доколкото по делото,
ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не ангажира
доказателства, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата, е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № ****/19.07.2016 г., то и
безпредметно е обсъждането на възражението на ответницата за уведомяване на
същата за извършената цесия.
С оглед всичко гореизложено
относно липсата на доказателства за наличие на валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит № ****/19.07.2016 г. и предаване на
заемната сума, то и предявените установителни искове, съдът намира да се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено
е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК, касаещ сумата от 300
лева – адвокатско възнаграждение, която следва да бъде присъдена в полза на
ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от ***
Т. Я. К. против Й.Д.У., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79, ал. 1 и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Й.Д.У., че дължи
на ищеца сумата от 792,96 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ****/19.07.2016 г., сключен с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Изи
Асет Мениджмънт” АД с договор за цесия от 01.07.2017 г., който от своя страна
ги е прехвърлил на 03.07.2018 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД; 52,25
лева – договорна лихва за периода 28.07.2016 г. – 01.06.2017 г.; 125,85 лева – мораторна лихва за
периода 02.06.2017 г. – 17.10.2018 г.; 507,90
лева – такси и комисионни за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 9794 от 12.11.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17877/2018
г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от *** Т. Я. К. ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 300
лева /триста лева/ – разноски за настоящото производство, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.