№ 556
гр. Благоевград, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500771 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.17 от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/ във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във
връзка с чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
подадена от Е. И. Б., ЕГН **********, гр.*** срещу Решение №
160/15.07.2022г., постановено по гр.д. № 268/2022г. по описа на Районен съд-
***.
С обжалваното решение съдът е приел, че на 09.03.2022г. Е. И. Б. е
осъществил психическо и емоционално насилие, използвайки нож в
присъствието на малолетното си дете И. Е. Б. и неговата майка А. Д. М., за
което на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е задължил ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката М. и
малолетния И. Б., а на основание чл.5, ал.1, т.3 от същия закон е забранил на
ответника да приближава за срок от 9 /девет/ месеца молителката и
малолетния И. Б., жилището, което същата обитава, находящо се в гр.***,
ул.“***“ № 35, месторабота й и местата за социални контакти и отдих на
разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН
на ответника е наложена и санкцията „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. С
решението в тежест на ответника е възложената дължимата държавна такса
за образуване на делото, в размер на 25,00 лева.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че е
извършил вменения му от молителката акт на домашно насилие. Счита, че по
делото липсват доказателства в подкрепа на изложеното в представената по
делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. С посоченото обосновава искане за
отмяна на атакувания съдебен акт. Не прави доказателствени искания.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира
писмен отговор.
1
В съдебно заседание молителят се явява лично. Поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не
се представлява. Не изразява становище по въззивната жалба.
Във въззивното производство е събран актуален социален доклад.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, както и доводите, релевирани от въззивника, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалване, доколкото с решението е уважена молбата за защита по ЗЗДН, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 ГПК
във вр.с чл.17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е
допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
силата на препращащата разпоредба на § 1от ЗР на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл по молбата, с която е бил сезиран.
Производството пред Районен съд-*** е образувано по молба за защита
по ЗЗДН, подадена от А. Д. М., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № 35, с
която се твърди, че на 09.03.2022г. около 18.00 часа в обитавания от същата
апартамент, находящ се в гр.***, ул.“***“ № 35, в присъствието на
малолетния И. Е. Б. /8 г./, ответникът Е. И. Б., ЕГН **********, гр.***, баща
на детето, извадил от джоба на якето си нож и отправил към М. следното
изявление: „Ако викнеш полиция ще те наръгам два пъти с ножа и докато
дойдат полицаите ще ти изтече кръвта.“ Твърди се в молбата, че през месец
април 2021г. срещу ответника е била издадена заповед за защита по ЗЗДН в
полза на молителката.
Към молбата са приложени писмени доказателства – жалба до РПУ
МВР от А. М., в която се релевират твърдения, идентични на изложеното в
молбата за защита, обяснения от Рени Терзиева, декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН от А. М..
Въз основа на данните в молбата съдът е постановил определение №
131/11.03.2022г. Издадена е заповед за незабавна защита, с която спрямо
ответника са наложени следните мерки: да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката М. и малолетния И. Б., забрана да
приближава, считано от датата на издаване на заповедта, молителката и
детето И. Б., жилището, което молителката и детето обитават, находящо се в
гр.***, ул.“***“ № 35, местоработата на молителката и местата за социални
контакти и отдих, на разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра. Съдът е
конституирал като страна в производството детето И. Е. Б..
Препис от молбата и доказателствата към нея, ведно с постановения
съдебен акт, са изпратени и надлежно връчени на ответника. На последния е
указано, че следва да представи доказателства по делото.
За делото е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ гр.***, която
депозира социален доклад по случая.
В хода на производството са събрани писмени доказателства – писма-
справки от РУ на МВР-*** и РП Благоевград, ТО ***, справка за съдимост
2
относно ответника и справка от „Център за психично здраве“ Благоевград
ЕООД, съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 212/2022г. по описа на РС-***.
Разпитан е свидетелят Н.В., служител при РУ ***.
В проведеното първо открито с.з по делото страните са се явили лично.
Молителката поддържа молбата, сочи доказателства. Ответникът оспорва
като неверни въведените с исковата молба твърдения. Страните дават
подробни обяснения относно отношенията си и случилото се помежду им на
процесната дата. Сочат, че отношенията им са влошени, както и че личните
контакти на детето с бащата не винаги се осъществяват.
Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е
постановил атакуваното решение.
От фактическа страна:
Страните не спорят, а видно от събраните по делото доказателства
установяват, че от съвместното съжителство между молителката и ответника,
продължило до 27.03.2021г., е родено детето И. Е. Б. /8г./. Посочените
обстоятелства обуславят активната процесуална легитимация на молителката
да иска налагане на мерки по ЗЗДН.
Установи се, че ответникът не се води на диспансерен отчет в „Център
за психично здраве-Благоевград“ ЕООД и не е лекуван в лечебното заведение.
Не е спорно по делото, а събраните доказателства установиха, че между
страните е имало и друго дело по ЗЗДН, образувано по молба от А. М. -гр.д.
№ 367/2021г. по описа на РС-***, в хода на което е постановено решение №
901315/20.05.2021г., въз основа на което в полза на А. Д. М. е издадена
Заповед за защита по ЗЗДН срещу Е. И. Б., за извършен на 27.03.2021г. и на
29.03.2021г. акт на домашно насилие. С издадената въз основа на решението
заповед за защита, на ответника са наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3,
последната за срок от 6 месеца.
Установи се по делото, че на 15.03.2022г. срещу ответника е образувано
досъдебно производство, по жалба от А. Д. М., за престъпление по чл.144,
ал.3, пр.1 вр. с ал.1 вр.с чл.26, ал.1 от НК. ДП е внесено със споразумение в
РС-***, като ответникът е осъден на „лишаване от ***“ за срок от 1 г., което е
отложено за срок от 3 години.
Съгласно съдебна спогодба от 12.05.2022г., по гр.д. № 129/2022г. по
описа на РС-*** родителите на малолетния И. Е. Б. са договорили
упражняването на родителските права по отношение на детето да се
предостави на майката А. М., като на бащата се определи режим на лични
контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на
съботния ден до 16.00 часа на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които
да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Съгласно одобрената
от съда спогодба бащата се е задължил да заплаща на малолетното си дете
месечна издръжка в размер на 180 лева. Със спогодбата всеки от родителите е
дал съгласие детето да пътува с другия родител в чужбина.
В събраната като доказателство по делото декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН на молителката се сочи за осъществен на 09.03.2022г. спрямо нея в
присъствието на малолетния И. Е. Б. акт на домашно насилие, които са
идентични на тези описани в исковата молба. Наведените от молителката
твърдения намират опора в останалите събрани по делото писмени
доказателства - неоспорени от ответника, както и от показанията на свидетеля
Вълчев, който макар и да не е очевидец на случилото се, е възприел лично и
непосредствено състоянието на молителката непосредствено след срещата й с
ответника/въззивник. Съдът приема изложените в молбата обстоятелства за
упражнено насилие за действително настъпили, както с оглед изявлението на
молителката в нарочно изготвена под страх от наказателна отговорност
декларация, която макар и съставена за нуждите на производството, се явява
годно за кредитиране доказателствено средство с оглед разпоредбите на чл.9,
ал.3 и чл.13, ал.3 от ЗЗДН, така и предвид че посочените в същата
обстоятелства досежно извършения акт на насилие кореспондират с
останалите събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от
3
ответника/въззвник.
По делото не са събрани доказателства, опровергаващи соченото в
декларациято по чл.9, ал.3 от ЗЗДН или останалите писмени и гласни
доказателства.
При така изяснените правнорелевантни факти, настоящата съдебна
инстанция приема, че на 09.03.2022г. около 18 ч. въззивникът е извършил
спрямо въззиваемата и малолетния И. Е. Б. акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Съдът счита, че извършените от въззивника
действия, изразили се в изваждане на нож и отправяне на изявление към М. в
следния смисъл : „Ако викнеш полиция ще те наръгам два пъти с ножа и
докато дойдат полицаите ще ти изтече кръвта.“ несъмнено са оказали върху
молителката и детето негативно въздействие, същите са изпитали страх и
безпокойство. Посочените действия на въззивника покриват от обективна
страна дефиницията за домашно насилие и по –конкретно психическо и
емоционално такова, както правилно и законосъобразно е приел и районният
съд. В тази връзка и поради съвпадане изводите на двете инстанции относно
осъществяването на акта на домашно насилие, атакуваното решение в частта,
с която молбата за защита е уважена като доказана и основателна, следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
По отношение на наложените от районната инстанция мерки за защита
настоящият съдебен състав счита следното:
В случая несъмнено са налице предпоставките по чл.2 и по чл.3 ЗЗДН за
налагане на мерки по чл.5 от ЗЗДН.
С оглед на установените форми на домашно насилие, наложените от
районния съд мерки за защита са адекватни по вид. По отношение на
продължителността на мярката по т.3 следва да се посочи, че същата се
определя в зависимост от тежестта на деянието, от условията, при които то е
извършено, от личността на пострадалия и на извършителя, от отношенията
между страните. Във всички случаи срокът на мярката, който съдът определя
с решението си, трябва да изиграе своята роля, като прояви предупредително
и възпиращо въздействие с цел избягване на по-нататъшни конфликти.
Безспорно е в случая, че молителката и пострадалото дете, като
намиращи се в риск лица, следва да получат защита от бъдещи посегателства
срещу личността им.
Същевременно по делото липсват данни причинените от въззивника
негативни емоции и притеснение за молителката и малолетния И. да са били
със силен интензитет или продължителни, както и поведението на
въззиваемия да е предизвикало основателен страх у същите след отминаване
на процесната ситуация. По делото липсват данни, че ответникът е нарушавал
издадената през 2021г. заповед за защита в полза на молителката М., както и
издадената на 11.03.2022г. в рамките на настоящото производство заповед за
незабавна защита. В тази връзка и предвид на съдебната спогодба от месец
юли 2022г., с която страните са постигнали разбирателство относно режима
на лични контакти на бащата с малолетния И. Е. Б. - което обстоятелство само
по себе си сочи, че страните са направили първите стъпки в преосмисляне на
отношенията си и преодоляване на неразбирателството помежду им,
настоящият съдебен състав счита, че срокът на определената от районната
инстанция защитна мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН от 9 месеца е прекомерен,
като подходящият е 4 /четири/ месеца.
В случая, съобразявайки характера и тежестта на нарушението,
районният съд е определил обосновано глобата в минимално определения от
закона размер.
Пред въззивната инстанция не се претендират разноски поради което
съдът не дължи произнасяне по реда на чл.78 ГПК.
В случая съдът не дължи произнасяне и относно следващата се дължима
държавна такса за въззивното производство, доколкото въззивникът е
заплатил такава в размер на 12.50 лева, видно от разписка №
4
0200016346227709/09.08.2022г., лист 8 в делото/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН Решение № 160/15.07.2022г.,
постановено по гр.д. № 268/2022г. по описа на Районен съд-*** в частта, с
която е определен срок на мярката за защита по чл.5, т.3 от ЗЗДН като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАБРАНЯВА на Е. И. Б., ЕГН **********, гр.*** да приближава
молителката А. Д. М. и малолетния И. Е. Б., жилището, което двамата
обитават, находящо се в гр.***, ул.“***“ № 35, месторабота на А. Д. М., както
и местата за социални контакти и отдих на А. Д. М. и малолетния И. Е. Б., на
разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра, за срок от 4 /четири/ месеца,
считано от 15.07.2022г.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/15.07.2022г., постановено по гр.д. №
268/2022г. по описа на Районен съд-*** в останалата обжалвана част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА Заповед за защита на основание чл.17, ал.5 от
ЗЗДН, в полза на молителката, съобразно определените с настоящото решение
мерки, която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи
на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН на страните и на Районното полицейско
управление по настоящ адрес на извършителя и на пострадалите лица, с
вписано предупреждение за последиците от неизпълнението на същата по
чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5