Определение по дело №110/2022 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр. Русе, 16 март 2022 год.

 

 

Административен съд Русе, ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 16 март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                     

Съдия: Диан Василев

 

След като разгледа докладваното от съдията административно дело № 110 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.3, вр. с ал.2 от АПК (Административно-процесуален кодекс), вр. с чл. 188 от Закон за данък върху добавената стойност(ЗДДС).

Основното производство по делото е образувано след постъпила жалба от ЕТ „П. - 99 - Д.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, с управител Д.Б. П., действащ чрез адв. О. Б.,***. С жалбата се оспорва Заповед № 45-ФК/02.0З.2022 год., връчена на 14.03.2022 год., издадена от Д.Г.Р-К. - началник на отдел „Оперативни дейности Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С административния акт, на дружеството е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин – „запечатване па търговски обект - автокъща, находящ се в гр. Русе, местност „Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. - 99 - Д.П.”, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“.

В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на нарочно разпореждане на административния орган предварително изпълнение на заповедта.

Изложени са съображения, подкрепящи направеното особено искане, като се твърди, че действията на органа по изпълнението са в нарушение на изискванията за форма на административния акт, доколкото в едната му част липсват мотиви, обективиращи съображенията на органа за постановяване на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК, а от друга страна разпореденото предварително изпълнение не съответства и на материалния закон.

Според оспорващата страна предварително изпълнение е мотивирано на първо място със защита на особено важен държавен интерес, без да са посочени конкретни фактически основания, обуславящи хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК. Изцяло бланкетно и без обвързване с фактите по случая органът бил посочил, че предварителното изпълнение е наложително за „спазване на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, което пряко засяга интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същото доходи и размера на неговите публични задължения“. Тези мотиви на административния орган, предвид тяхната абстрактност и бланкетност, не удовлетворявали изискването за мотивираност на административния акт  по отношение разпореждането за допускане на предварително изпълнение и осуетявали съдебния контрол за законосъобразност на същия. За съда оставал неизяснен въпросът кои конкретни факти налагат извод за необходимост от допускане на незабавно правно действие на заповедта за налагане на ПАМ. Посоченият от приходната администрация държавен интерес е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на такава. Следователно, според жалбоподателя не е налице тази предпоставка по смисъла на чл.60, ал. 1 от АПК.

В процесната заповед № 45-ФК/02.03.2022 год. мотиви за втората посочена хипотеза - съществуването на опасност изпълнението на същата да бъде осуетено или сериозно затруднено също липсвали.

От закъснението на изпълнението не можели да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Освен това, от липсата на предварително изпълнение на заповедта не би се стигнало до настъпване на значителна или трудно поправима вреда или осуетяване на изпълнението на административния акт. Отделно допуснато било предварително изпълнение на търговски обект - автокъща, находящ се в гр. Русе, местност „Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. — 99  Д.П.”, където не е извършено нарушението.

С такива доводи се иска отмяна на допуснатото с нарочно разпореждане предварително изпълнение по силата на нарочно разпореждане на АО на заповед № 45-ФК/02.03.2022 год.

Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства/наличните такива, представени от жалбоподателя, тъй като с оглед бързината на произнасяне липсва административната преписка/, прие че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на заповед № 45-ФК/02.03.2022 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт, в законоустановения срок за оспорване. Заповедта е издадена на 02.03.2022г, връчена на ЕТ, видно от разписка по делото на 14.03.2022г., а  жалбата, ведно с искане за спиране е депозирана в съда на 15.03.2022г.

Какви са фактите, установени на база на наличните доказателства по делото:

На 21.02.2022 г. в 14:30 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС — автокъща, находящ се в гр. Русе, местност „Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. 99 — Д.П.” с ЕИК *********.

В хода на проверката било констатирано, че като лице по чл. 3 от Наредба №H-18/13.12.2006 г. на МФ със стационарен търговски обект, ЕТ извършва търговска дейност без за целта да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

Изложеното дало основание за издаване на заповед № 45-ФК/02.03.2022 год., с която на  ЕТ „П. - 99 - Д.П.“ била наложена, на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, ПАМ „запечатване па търговски обект - автокъща, находящ се в гр. Русе, местност „Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. - 99 - Д.П.”, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (Четиринадесет) дни“.

Със заповедта за налагане на ПАМ № 45-ФК/02.03.2022 год. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,  е разпоредено и предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка по реда на чл.60, ал.1 от АПК, като е посочено, че запечатването следва да се извърши в срок до 3 дни от датата на връчване на заповедта, т.е. на 17.03.2022г.

Мотивите на АО за разпореденото предварително изпълнение са, че то е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид при наличие на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК и конкретно: а) за защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения обект, респ. за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения; б) поради съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено, или сериозно затруднено; в) от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Относно необходимостта от защита на особено важни държавни интереси е прието, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС имат санкционен и превантивен характер. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика водеща до отклонение от данъчно облагане би била непосредствена. Липсата на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ с изградена дистанционна мобилна връзка за отчитане на извършените продажби и получените суми в брой е от категорията на съществените нарушения на данъчното законодателство. С това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като препятства възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане по ЗКПО. Търговецът продължавал да извършва търговска дейност без регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство.

Посочено е, че създадената организация в този търговски обект нямала за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни се налагал извода, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане което води винаги до негативни последици за фиска. Необходимостта от предварително изпълнение била предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки, че бил запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за не отчитане на приходите от негова страна, както и другите допуснати нарушения на действащото законодателство. А също така и се коригира неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти.

На следващо място, необходимо било да се съобрази, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Това нарушение препятствало нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволявало да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост. Ето защо било преценено от законодателя като значимо по своята тежест и е изрично изброено като нарушение, изискващо налагането на ПАМ. С цел да се промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска се налагало предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Съдът при така установените факти, прави следните правни изводи:

Както посочихме по-горе, жалбата срещу заповед № 45-ФК/02.03.2022 год. и разпореждането за допускане на предварително изпълнение е подадена от надлежна страна – адресат на разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ, в законоустановения срок, ето защо са допустими и подлежат на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Правомощието на административния орган за допускане на предварително изпълнение на издаваните от него актове е уредено с разпоредбата на чл. 60 от АПК, към която препраща чл. 188 от ЗДДС. Член 60 от АПК регламентира възможността за постановяване на разпореждане за предварително изпълнение, включено в административния акт, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение.

В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ което осъществявало състава на чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС /която норма обаче е отм., с Д.в. бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г. /, обстоятелство, несъобразено от АО, след като в процесната заповед се оповава на същата разпоредба.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., „Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба“.

С жалбата се оспорва както задължението на ЕТ „П. - 99 - Д.П.“ да има в своя обект функциониращи ФУ/ИАСУТД, така и факта, че ЕТ въобще е извършил продажбата /виж л.1, 2 от заповедта/, станала косвена причина за проверка и за ангажиране на отговорността му. Според оспорващия, на първо място, се касае за извършена продажба на 2 бр. мигачи не от ЕТ „П. - 99 - Д.П.”, а от другиго - Т.И., за което се излагат и подробни доводи. На следващо място, предметът на дейност на ЕТ „П. - 99 - Д.П.” е продажба на употребявани автомобили, като при извършените сделки всички плащания били само по банков път, за което са издавани и съответни счетоводни документи -  фактури и договори. Липсвали данни, че в търговския обект е налична практика за системно получаване на плащания в брой.

Съдът счита, че не е ясно как от констатираното при извършената проверка на ЕТ „П. - 99 - Д.П.“ със стационарен търговски обект, извършващо търговска дейност, се приема, че този търговец следва да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой. Съответно, да е осъществило състав на нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Без да се изследва дали данъчно задълженото лице всъщност действително не попада сред изключенията, разписани в Наредбата, които позволяват в обекта да не се инсталира ФУ.

И как това рефлектира на приходите, подлежащи на отчитане и облагане, съответно как точно засяга обществения интерес и застрашава интереса на фиска. Липсват каквито и да било обективни данни за изложеното в разпореждането, че търговецът е създал организация в обекта, целяща отклонение от облагане, както се твърди в заповедта. Липсват данни за други подобни нарушения.

По никакъв начин в мотивите към разпореждането не е обоснована втората хипотеза по чл. 60, ал.1 от АПК, а именно наличието на опасност да се осуети или сериозно затрудни изпълнението на акта.

Липсват каквито и да било доказателства и за твърдението, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или труднопоправима вреда. Изложените в тази връзка мотиви имат отношение по-скоро към самото налагане на ПАМ, не и към разпореждането за нейното предварително изпълнение.

В заключение следва да се посочи, че както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая, освен общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не са изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска. От изложените към разпореждането по чл. 60 от АПК мотиви не става ясно как при установените при проверката данни се обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения на изискванията на Наредба № H-18/13.12.2006 г. и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона.

Посоченото в заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид не е предвидено от законодателя, като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е предвидено в нормата на чл. 22 ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което не обосновава извод за необходимостта от такова изпълнение.

Неизпълнението на задължението за извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 чрез функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба, в случая дори не съставлява нарушение по чл. 186, ал.1, т.3(отм.) от ЗДДС, тъй като към датата на нарушението /ако има такова/, и към датата на издаване на заповедта, тази разпоредба е отменена.

Още повече не обосновава необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. В случая от административният орган не е разграничено правомощието по чл. 186 ЗДДС - да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни" и това по чл. 60, ал. 1 АПК – за допускане на предварително изпълнение. Тук общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане на ПАМ и продължителността на същата /14 дни/, без да е необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение.

Превантивният характер на ПАМ, не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки.

Липсата на конкретни факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и да прецени дали те обосновават една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.

С оглед гореизложеното обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.

На основание чл. 188, ал. 2 от ЗДДС определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Отменя по жалба на ЕТ „П. - 99 - Д.П.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Русе, с управител Д.Б. П., действащ чрез адв. О. Б.,***, разпореждане на  началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за предварителното изпълнение на Заповед № 45-ФК/02.0З.2022 год. за налагане на  принудителна административна мярка -  „запечатване па търговски обект - автокъща, находящ се в гр. Русе, местност „Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. - 99 - Д.П.”, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“.

Определението е окончателно.

 

                                                                                    

                                              

                                               Съдия :