Р Е
Ш Е Н
И Е
№
286
Добрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди двадесет и втора
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 162/ 2022
г.
Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във
връзка с чл. 83, ал. 6, във връзка с чл. 87, ал. 3 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Образувано е по жалба на С.Б.Г., ЕГН **********, с пост.
адрес: ***, подадена чрез пълномощник, адв. Д.К., ВТАК, против Решение рег. №
357000-10005/ 30.12.2021 г. на Директора на ОД МВР – Добрич. С молба вх. № 1317
от 30.03.2022 г. (л. 70 – 72) е представена квитанция за платена държавна такса
в указания размер и е уточнено, че се обжалва Решение рег. № 1717р-14940/
24.11.2021 г. на Началника на Първо РУ – Добрич към ОД МВР – Добрич, потвърдено
с Решение рег. № 357000-10005/ 30.12.2021 г. на Директора на ОД МВР – Добрич.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното Решение с рег. №
1717р-14940/ 24.11.2021 г. е немотивирано, постановено, без да са изследвани
всички факти и обстоятелства по преписката. Според него в Решението не е
посочена промяна във фактическата обстановка, която да е настъпила от издаване
на предходното разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси (ООБ) и издаването на отказа. Добавя, че са налице всички
предпоставки на закона за уважаване на искането. Счита, че е обосновал нуждата
си от лично оръжие с трудовите функции, които изпълнява като домакин в
търговско дружество „****“ ЕООД. Прави възражение, че изложените при
уточнението обстоятелства са игнорирани, както от Началника на Първо РУ –
Добрич, така и от Директора на ОДМВР – Добрич. Излага становище, че мотивите са
бланкетни, без да са съобразени конкретните факти и обстоятелства. Иска отмяна
на оспорения акт и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. Д.К., която поддържа жалбата и претендира
разноски, като представя Списък за такива (л. 121).
Ответникът, Началник на Първо Районно управление (РУ) към
ОДМВР – Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния
си представител, гл. юрисконсулт М.Ж., който оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани доказателствата, свързани с издаване
на оспорения акт, вкл. преписката по издаване на първоначалното разрешение за
носене на оръжие, издадено на жалбоподателя.
При така събраните доказателства от фактическа страна се
установява следното:
Административното производство е започнало по подадено от
С.Б.Г. с вх. № 171700 – 3838/ 28.06.2021 г. Заявление (л. 25) до Началника на
Първо РУ – Добрич, с което е отправено искане за издаване (подновяване) на
разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоотбрана Глок 17
кал. 9х19 IV WVY 487 (л.100-102),
без да е отбелязано коя от двете услуги се иска. Като причина е посочено от
заявителя, че притежава овощна градина в землището на с. Царевец. Към
Заявлението са приложени вносни бележки за дължима държавна такса по
административната услуга; декларация по чл. 58, ал. 1, т. 5-8 и чл. 98 от ЗОБВВПИ; психиатрично освидетелстване № 265/ 22.06.21 г.; удостоверение от
Националната следствена служба за липса на данни за обвинения по неприключени
наказателни производства; справка за съдимост; копие на лична карта.
По Заявлението е извършена проверка от полицейски
инспектор (ПИ) Др. Димов, като в Докладна записка (ДЗ) 1717р-8799 от 20.07.21
г. (л. 53) е отразено, че лицето е родено в гр. Добрич, живее на посочения в ДЗ
адрес със съпругата си, която към момента на проверката е в Гърция. Посочено е,
че Г. е частен земеделски производител, не е забелязан да се движи в средите на
криминално проявени лица, както и че няма данни към него да са отправяни
заплахи. Отразено е, че по данни на съседите не е конфликтен и не злоупотребява
с алкохол. Проверка в масивите на МВР е установила липса на образувани срещу
него дела, няма регистрация по МВР. Посочен е адрес на съхранение на оръжието,
ако му бъде удовлетворено Заявлението. Предложено е да бъде продължено
разрешителното за съхранение и носене на късо нарезно оръжие (КНО) за
самоохрана.
С писмо рег. № 171700-4605/ 30.07.21 г. С.Г. е уведомен,
че не е обосновал в Заявлението си необходимостта от носене на оръжие за
самоотбрана и му е предоставен тридесетдневен срок да изложи писмено
необходимостта от притежаване на късо нарезно оръжие и боеприпаси за
самоотбрана (л. 50). Писмото е връчено на 02.11.21 г., видно от подписа и
отбелязването върху самото писмо.
С оглед полученото писмо и дадени указания за изясняване
необходимостта от притежаване на оръжие на 22.11.21 г. с вх. № 171700-7308 С.Г.
*** писмо, с което е допълнил към вече изложената в Заявлението необходимост от
притежаване на оръжие и това, че работи като домакин към фирма „****“ ООД и в
изпълнение на задълженията си обикаля обектите на фирмата и ги снабдява със
стока, която разплаща към доставчиците, събира оборотни средства в края на
всеки работен ден (л. 18), като е приложил справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (л. 19)
След постъпване на допълнителното обяснение и
доказателства към него, на 24.11.21 г. с рег. № 1717р-14941 е издадена ДЗ (л.
46 - 47) от мл. ПИ – КОС, ****., в която е отразено подаденото заявление за
издаване на разрешение за съхранение и носене на КНО. Посочено е, че предходно
издаденото на лицето разрешение е било валидно до 22.03.21 г. и тъй като същият
не е подал документи за продължаване срока на разрешението, притежаваното от
него оръжие е предадено с протокол за приемане на ОБВВПИ от 18.03.21 г. Описани
са първоначалните мотиви за подаденото на 28.06.21 г. Заявление, допълнителните
такива от 22.11.21 г., като в резултат е указано, че според така изложените
мотиви липсва основателна причина за носене и съхранение на КНО, която да е
обоснована по несъмнен начин. Прието е, че изложената мотивация за пренасяне на
значителни парични средства не е основание за искане за издаване на разрешение,
като е направено позоваване на Закона за частната охранителна дейност и Наредба
I-121/ 2004 г. за реда за организиране охраната при транспортиране на ценни
пратки и товари (обн. ДВ. бр.63 от 20 юли 2004г., отм. ДВ. бр.48 от 8 юни 2021 г.).
Добавено е, че на основание чл. 94, ал. 1 от ЗОБВВПИ служителите на физически и
юридически лица, регистрирани като търговци, извършващи охранителна дейност,
могат да носят огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. При
така изложеното е предложено да не се удовлетворява Заявлението.
В резултат с рег. № 1717р- 14940/ 24.11.21 г. е издадено
Решение от Началника на Първо РУ – Добрич, с което е отказано подновяването на
срока на разрешения за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за
самоохрана на лицето С.Б.Г., ЕГН ********** ***. Решението е връчено на
30.11.21 г. (л. 44 – 45) В Решението са преповторени буквално изложените в ДЗ с рег. № 1717р-14941, издадена от мл. ПИ –
КОС, ****., обстоятелства, с оглед на които на основание чл. 58, ал. 1, т. 10
от ЗОБВВПИ е постановен оспореният в настоящото производство отказ.
Решението е обжалвано по административен ред пред Директора
на Областна дирекция на МВР – Добрич с жалба вх. № 357000-9422/ 08.12.21 г. (л.
43) Според жалбоподателя Решението на Началника на Първо РУ е взето субективно
и необосновано, позовавайки се на актове, касаещи дейността на юридически лица,
извършващи дейност по Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Г. сочи,
че Наредба I-121/ 2004 г. за реда за организиране охраната при транспортиране
на ценни пратки и товари урежда условията и реда за организиране на охраната
при транспортиране на пратки и ценни книжа от търговци, извършващи дейност по
чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД, поради което е неотносима към него. Моли да бъде
преразгледана преписката и да му бъде подновено разрешителното.
По подадената жалба е изготвено Становище рег. №
357р-12890// 20.12.21 г. от Началник на Сектор ООРТП, главен инспектор, ****,
(л. 8 – 12), адресирано до Директора на ОДМВР – Добрич. В Становището е описана
фактическата обстановка по подаденото Заявление, приложените към Заявлението
доказателства, последвалите действия от страна на длъжностните лица. Издателят
на ДЗ е посочил, че съгласно разпоредбата на 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, в
едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ, лицето,
получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а от ЗОБВВПИ, подава писмено или по
електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора
на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР. Указал е, че издаденото на С.Г. разрешение № 20160188588/ 23.03.2016
г. е било валидно до 22.03.2021 г., от което е направил извод, че същият не е
подал заявление за подновяване на срока на разрешението му за съхранение,
носене и употреба на ООБ в срока по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Продължил е, че в
тази връзка са предприети действия по предаване на ООБ, като с протокол per. №
1717р-3609/ 22.03.2021 г. (л. 63, л. 88) оръжието и боеприпасите на Г. са
предадени в Първо РУ – Добрич, като е счел, че подаденото в случая Заявление с
вх. № 171700-3838/ 28.06.2021 г. е за издаване на ново разрешение за
съхранение, носено и употреба на оръжие и боеприпаси, а не за подновяване на
срока на разрешението. Изложил е мотиви защо счита, че материалният закон е
приложен правилно, а в хода на административната процедура не са допуснати
процесуални нарушения. Изтъкнал е, че административният орган не е задължен да
издирва обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от
съхранение и носене на оръжие, а заявителят не е изложил конкретни факти и
обстоятелства, обосноваващи необходимостта от носене и употреба на огнестрелно
оръжие за самоотбрана - заплахи и посегателства към живота, честта и телесната
неприкосновеност на него самия и на близките му или за опазване на личното му
движимо и недвижимо имущество. Със Становището е предложено на Директора на
ОДМВР – Добрич на основание чл. 59 от АПК, във връзка с чл. 97 от АПК да издаде
решение, с което мотивирано да отхвърли жалбата на С.Г. против Решението за
отказ на Началника на Първо РУ – Добрич.
В резултат с рег. № 357000-10005/ 30.12.21 г. е
постановено Решение на Директора на ОДМВР – Добрич (л. 6 – 7), с което е
отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 357000-9422/ 08.12.21 г. по описа
на ОДМВР – Добрич, подадена от С.Б.Г.. Решението е изключително схематично,
като относно мотивите в него е записано, че е извършена проверка, като е
посочено, че от Становище рег. № 357р-12890/ 20.12.21 г. ставало ясно, че Решение
рег. № 1717р-14940/ 24.11.21 г. на Началника на Първо РУ – Добрич е правилно и
законосъобразно.
За Решението на горестоящия орган С.Г. е уведомен на
18.02.22 г.(л. 70 и 73)
По искане на жалбоподателя в хода на съдебното
производство е събрана и преписката по издаване на първоначалното разрешение за
съхранение и носене на оръжие (л. 97 – 119).
Жалбата е подадена на 04.03.22 г. от процесуалния
представител на жалбоподателя чрез куриерска фирма „****“ ЕООД, като е получена
от ОДМВР – Добрич на 07.03.22 г., когато е регистрирана (л. 74 – 75), с оглед
на което е подадена в срок, от адресата на Заповедта, чрез упълномощен адвокат,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Според чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди
изтичането на срока по чл. 84, ал. 2, лицето, получило разрешение за съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или
разрешение по чл. 81а от ЗОБВВПИ, подава писмено или по електронен път
заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР
или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от: документите по чл. 79,
80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и, ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а от с.з., удостоверение
за годност за употреба на огнестрелното оръжие и документ от стрелбищен
комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително
учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за
всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1, вписани в разрешителното.
Според чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал. 1 се
издава по реда на чл. 83 от закона.
Съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на
документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а, ГДНП на МВР, съответно
РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с
изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на
място на обектите за съхранение, а според чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, при
констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон
органът по, ал. 1 уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава
указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по, ал. 5 спира
да тече. При положение, че констатираните непълноти и/или несъответствия не
бъдат отстранени в дадения срок, производството по издаване на разрешението се
прекратява, съобразно изричното указание на чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
Няма спор между страните, че първото разрешение по
ЗОБВВПИ, издадено на С.Г. под № 20160188588 от 23.03.2016 г. (л. 99), е било
валидно до 22.03.2021 г.
Няма спор, че Заявление, съобразно предвидения в чл. 87,
ал. 1 от ЗОБВВПИ срок, не е било
подадено.
Няма спор, че Заявлението, по което е процесното
произнасяне, е подадено едва на 28.06.21 г., т.е. извън предвидения за
подновяване срок.
Същевременно ясно е, че съобразно изискването на чл. 76,
ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, в заявлението си Г. е посочил, че иска подновяване на издаденото
му вече разрешение за самоотбрана. В този смисъл е заявил искането си на
едно от двете предвидени в закона, т.е. по чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, за
граждански цели, с конкретно заявена причина - за самоотбрана.
По начина, по който е отправено Заявлението, с посочен
вид и номер на оръжието (л. 100) (л. 25), очевидно лицето е сметнало, че,
независимо че подава Заявлението извън срока по чл. 87, ал. 1 от Закона, че
може да иска подновяване. В този смисъл като конкретна причина е записано
„…Притежавам овощна градина в землището на с. Царевец“. В изпълнение на
указанията за уточняване необходимостта от оръжие заявителят е допълнил, че
борави с парични средства като служител на друга фирма (л. 18).
Според ПИ Димов може да бъде продължено разрешителното на
лицето (л. 23) От друга страна, с уведомителното писмо (л. 20) за неяснота
относно необходимостта от притежаване на оръжие на лицето е указано, че в
подаденото от него Заявление за подновяване срока на разрешение следва да
обоснове необходимостта от притежаване на КНО. Така дадените указания са въвели
лицето в заблуждение, доколкото при първоначалното издаване на разрешително е
било посочило, че оръжието му е необходимо поради боравене с парични средства.
Тогава този довод е счетен за основателен и разрешение е издадено.
Съобразявайки се с фактите при първоначалното издаване, отчитайки, че няма
промяна относно основните обстоятелства, т.е. касае се за боравене с парични
средства, а е посочено и необходимост от самоохрана при защита на лично
имущество – овощна градина в с. Царевец, съответно, че в уведомителното писмо е
записано „подновяване“, а не издаване на ново разрешително, лицето е преценило,
че излагането на същите обстоятелства е достатъчно да обоснове удовлетворяване
на исканата административна услуга.
Въпреки това обаче административният орган е счел, че
допълнението към Заявлението не съдържа достатъчно данни във връзка със
заявената причина да се иска подновяване на разрешителното, в смисъл, че не са
посочени данни относно начина на живот, средата в която се движи,
отговорностите които има, от които да е видно, че той има нужда да защитава
своя живот и личната си неприкосновеност, има ли заплахи за здравето и живота
му, като и този на член от семейството му. В този смисъл е прието, че липсва
основателна причина за носене и съхранение на КНО за самоотбрана, която да е
обоснована по несъмнен начин и е постановен отказ „да бъде подновен срокът…“.
Така формулиран диспозитивът на Решението за отказ е в противоречие с
обстоятелствената част на Решението за отказ, където изрично е записано, че
„същият нямаше възможност да подаде документи за продължаване на срока на
разрешението си…“ Вярно е, че редът за издаване на ново и за подновяване на
вече издадено разрешение е една и съща като документи, разписани в специалния
закон, но не може да се постановява отказ за подновяване на разрешително, след
като заявлението е подадено извън срока по чл. 87, ал. 1 от ЗОВВПИ. В този
смисъл Решението е издадено при неправилно тълкуване на Закона, а същевременно
е нарушено правото на защита на лицето, тъй като за него е останала неясна
волята на административния орган и действията, които то е следвало да
предприеме.
Нещо повече, в Становището от 20.12.21 г., на което се
позовава горестоящият орган, изрично е отразено, че лицето не е подало
заявление за подновяване на срока на разрешителното, а същевременно с Решението
си горестоящият орган потвърждава Решение за отказ за подновяване на срока,
което от своя страна означава, че или административният орган се е произнесъл
по несъществуващо искане в заявлението, което е грубо нарушение на закона, или
неговото произнасяне, като такова в противоречие с фактите и обстоятелствата, е
толкова неясно и необосновано, че също е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Освен това, следва да се има предвид, че законодателят е
регламентирал самото производство по издаване, респективно подновяване на
издадено вече разрешение. Съобразно изискването на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ,
административният орган е длъжен при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде
възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в
производството по издаване на разрешително и е проявление на облагодетелстващия
характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво
органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че
представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че
липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на
изискванията, включително, че заявлението не отговаря в пълнота на изискването
на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, доколкото заявената причина да се иска
подновяване на разрешителното не е обоснована в необходимата според
административния орган степен и/или не са представени достатъчно доказателства
в тази насока (в подобен смисъл Р № 10660 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. №
8885/2016 г., VII о.) Това свое задължение в конкретния казус органът на
изпълнителната власт не е изпълнил, което е имало за последица нарушаване на
правото на гражданина на участие в административното производство, тъй като
само формалното записване: „Уведомяваме Ви, че в подаденото от вас …за
подновяване срока на разрешение … не е обоснована необходимостта от това...“,
не е достатъчно. Указанието е дадено формално и бланкетно. Вярно е, че
административният орган не е длъжен да издирва обстоятелства, установяващи
потенциалната необходимост за заявителя, но това не изключва задължението му да
даде такива указания, съответни на конкретната фактическа обстановка, в случая
за издаване на ново разрешително, доколкото Заявлението е подадено извън срока
по чл. 87, ал. 1 от Закона, т.е. за обосноваване наново и в пълнота на
конкретната необходимост.
Неправилно
административният орган е преценил, че изтъкнатата причина „самоотбрана“ не е
сред предвидените в закона. След като е установено, че в заявлението не са
изложени конкретни факти и обстоятелства, които да мотивират издаване на акт по
искането, на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е следвало да се дадат конкретни
указания на заявителя за отстраняване на тези нередовности. Като не е
процедирано по този начин, основателно в жалбата се сочи, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. Това е довело до неизясняване на всички факти
и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая.
По повод изложените противоречиви мотиви в отказа следва
да се съобрази приетото в практиката на ВАС, че за да е налице доказана
необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно
застрашаване и опасността да е реална към датата на подаване на заявлението,
както и да е постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с
оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени
отношения, но следва да бъде указано конкретно и ясно на лицето, че в тази
насока е необходимо да изложи факти и обстоятелства. Бланкетните указания се
равняват на липса на указания за изправяне на нередовностите.
В специалния закон е разписана процедурата за издаване на
разрешение, но предвид че се касае за административно производство, то в случая
са приложими нормите на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Доколкото специалният
закон предвижда, че ответникът събира служебно част от информацията, съгласно
чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ, а именно органът служебно проверява обстоятелствата по
чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно
производство за умишлено престъпление от общ характер, то след като органът
събере тази информация, след като получи ДЗ, становища, следва да осигури на
заявителя възможност да се запознае с така събраните доказателства, ДЗ,
становища и да изрази становище по тях, съответно да направи възражения
съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК и чл. 35 от АПК, доколкото в специалния закон не
е предвидена такава възможност и следва да се приложи общата разпоредба от АПК
и едва тогава да издаде индивидуалния административен акт, което в случая не е
сторено, поради което оспореното Решение следва да бъде отменено.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде уважена, а
Решението на Началника на Първо РУ – Добрич като неправилно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила да бъде отменено, а преписката да
бъде върната на административния орган за произнасяне по Заявлението на С.Б.Г.
при съблюдаване на указанията, дадени в настоящото решение.
С оглед изхода на спора и при изрично стореното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, на последния следва да бъдат
присъдени необходимо сторените по делото разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 415.00 лв. по представен списък.
Предвид горното, Административен съд – Добрич, Първи
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.Г., ЕГН ********** с пост. адрес: ***,
подадена чрез пълномощник адв. Д.К., ВТАК, Решение рег. № 1717р-14940/
24.11.2021 г. на Началника на Първо РУ – Добрич към ОД МВР – Добрич, потвърдено
с Решение рег. № 357000-10005/ 30.12.2021 г. на Директора на ОД МВР – Добрич.
ВРЪЩА административната преписка на Началника на Първо Районно
управление – Добрич към ОДМВР - Добрич за произнасяне по Заявление вх. № 171700
– 3838/ 28.06.2021 г., подадено от С.Б.Г., ЕГН **********, съобразно дадените
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Първо Районно управление – Добрич към ОДМВР –
Добрич да заплати на С.Б.Г., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, сума в размер
на 415.00 лв. за съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: