Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 28.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 93 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 500981-F538715/24.03.2020г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,с което на Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № ** представлявано от Д.Щ.И.,М.М.И.,Д.Д.К.,П. Д. П.,С.И.А.,С.П.С.,Д.Я.И.,Т. Д. Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700/седемстотин/лева за нарушение разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е депозирана от надлежна страна,в срок,поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,че наказателното постановление е незаконосъобразно,необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,поради което се иска неговата отмяна. В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа жалбата на сочените в нея основания,като пледира,с оглед отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства да се измени наказателното постановление и се намали размера на наложената санкция от 700 лева до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева.
Представителят на органа издал наказателното постановление,оспорва жалбата,а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на нарушението,справедливост на наложеното административно наказание и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
След преценка на доказателствата по делото,съдът възприе следната фактическа обстановка:
Д.Б.Б.-инспектор в ГД“Фискален контрол“ и П.С.Д.-инспектори по приходите в ТД на НАП-гр.Варна са извършили проверка на 13.02.2020г., на търговски обект по смисъла на &1т.41 от ДР на ЗДДС-магазин хранителни стоки находящ се в с.***,общ.Каварна улица „***“ № **,стопанисван от Районна потребителна кооперация „Съгласие“ с ЕИК по Булстат ***.В хода на проверката е установено,че разчетената касова наличност от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ- модел „DATECS“ с ИН на ФУ № DT741763 и ИН на ФП с № 02741763,съгласно изведен дневен финансов отчет № 0024306/13.01.2020г. е в размер на 947.25 лева.Фактическата наличност на паричните средства в касата на обекта,съгласно съставен опис от М.С.Д.-продавач консултант е в размер на 1439,33 лева.Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.Установената промяна в касовата наличност е в размер на 490,98лв./в разликата не е включена сумата от 1.10лв. за която е установено неиздаване на фискален касов бон/ и представлява въвеждане на пари в касата,което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването.С оглед на гореизложеното актосъставителя е приел,че Районна потребителна кооперация „Съгласие“ с ЕИК по Булстат *** не е изпълнило задължението ,извън случаите на продажби,да отбележи всяка промяна на касова наличност/начална сума,въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми,с което е нарушил разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС.
АУАН бил надлежно връчен на представляващия Районна потребитена кооперация „Съгласие“ гр.Каварна,който го подписал.В законоустановения тридневен срок,съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивника не е депозирал до Директора на ТД на НАП гр.Варна писмени възражения във връзка с издадения АУАН.
Въз основа на акта било издадено обжалваното Наказателно постановление № 500981-F538715/24.03.2020г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,с което на Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № **представлявано от Д.Щ.И.,М.М.И.,Д.Д.К.,П. Д. П.,С.И.А.,С.П.С.,Д.Я.И.,Т. Д. Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700/седемстотин/лева за нарушение разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС.Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя Д.Б.Б. и свидетелката М.С.Д.,тъй като същите са последователни,вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка,приобщени към доказателствата по делото,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите Д.Б.Б.,М.С.Д.,АУАН №F538715/20.02.2020г.,ПИП№ Сер.АА № 0356205/13.02.2020г.-12 бр.л.
Като прецени изложената фактическа обстановка,с оглед нормативните актове,регламентиращи процесните отношения,настоящия състав на КРС,достигна до следните правни изводи:
При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,отделно и като административнонаказателен състав по чл.185 ал.2 от ЗДДС,налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правния субект-нарушител,съгласно правно-организационната му форма.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от търговеца.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открито.Още повече,в конкретиката на случая АУАН е бил предхождан от констативен протокол за проверка,в чието съдържание също фигурират вписани,сочените фактически обстоятелства и др. и същите могат да се ценят,като допълващи констатациите на АУАН.
От друга страна преценката за законосъобразността на НП,по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението ,се свежда до това изложени ли са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено.И тъй като последното очевидно е сторено,в самия санкционен акт е налице и изрично позоваване на протокола от извършената проверка в обекта/цитиран е и номер/ няма как да се приеме,че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил,за което и се наказва.Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.Ето защо,липсва каквото и да е било процесуално нарушение.
Материалната компетентност на органите-актосъставителя и тази на АНО издал процесното НП не се оспорва от жалбоподателя,същата и се доказва от приложената Заповед на Изп.директор на НАП,с която е делегирал правомощията си на наказващ орган по Закон.По пряк аргумент от чл.193 ал.2 от ЗДДС-органите по приходите-инспекторите в ТД на НАП са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДДС,от тук и вкл.подзаконовите актове по неговото приложение-Наредба № Н-18/06г. на МФ и др.данъчни закони.
Обжалваното Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно законосъобразно.Същото е издадено при правилно приложение на материалния закон-ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търгтовски обекти чрез фискални устройства,както вярна е възведената правна квалификация на нарушението и приложена за същото е санкция,на съответното правно основание.Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,за което и на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.
По делото не се спори относно правосубектността на жалбоподателя,както и относно фактът,че осъществява търговска дейност в обекта предмет на проверката.
Настоящия съдебен състав счита за безспорно установено в случая,че при осъществяване на дейността си санкционираният жалбоподател е осъществил административнонаказателния състав на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС,тъй като не е изпълнил задължението си,произтичащо от предписанието на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ и е пропуснал да регистрира промяна в касовата наличност във фискалното устройство,по надлежния ред и чрез съответната операция.Разпоредбата на нормата-последната цитирана,установява императивно изискване,извън случаите на продажби,всяка промяна в касовата наличност на ФУ/начална сума,въвеждане и извеждане на пари,във и извън касата/ да се регистрира във ФУ,чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.В тази насока тя доразвива ЗДДС и общото правило-задължение,предвидено в чл.118 от ЗДДС-всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице,да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговския обект,чрез издаване на фискален касов бон,като в ал.4 на същата и пряко препраща към подзаконовия нормативен акт-Наредба,издаден от Министъра на финансите,с която се определят условията ,редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,регистрация/дерегистрация,отчитане,съхраняване на документи,издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност-съгласно т.1 ал.4,чл.118 от ЗДДС.Обсъдената нормативна уредба е точна,ясна и съдържа конкретно правило за поведение към съответните субекти и изключение от визираното в нея задължение не е предвидено .От своя страна неизпълнението на последната е въздигнато в административнонаказателен състав и се санкционира от нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС,приложима за хипотези,извън указаните в ал.1,като същата предвижда,че извън случаите по ал.1 на лице,което извърши или допусне извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане,какъвто се явява Наредба № Н-18/06г. на МФ се налага глоба –за физически лица,които не са търговци или имуществена санкция-за ЮЛ и ЕТ,чиито размери са разграничени в зависимост от това нарушението довело ли е ,или не до неотразяване на приходи.Според изр.второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС когато нарушението не води до неотразяване на приходи,се налагат санкциите по чл.185 ал.1 от ЗДДС,а именно за ЕТ и ЮЛ-имуществена санкция,в размер от 500 до 2000 лева.При така формулираното в закона-ЗДДС и Наредбата правило за поведение,обективната съставомерност на конкретното нарушение предполага изпълнително деяние-бездействие изразяващо се в нерегистриране на промяна в касовата наличност,като последната е предпоставена от наличие на разлика между разчетената/отчетената във ФП на ФУ и действителната-фактическа наличност на пари в касата.С оглед начина и на формиране/касовата наличност/-средствата с които е започнала работата в началото на деня,средствата постъпили от продажби за съответния ден,както и средствата,които постъпват/въвеждат/ или излизат/извеждат/ от касата по различни причини,вкл. във връзка с извършени разплащания с други търговци,подобно несъответствие и разлика се явява резултат от физически действия по въвеждане или извеждане на пари в или извън касата. В конкретния случай разчетената касова наличност от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ- модел „DATECS“ с ИН на ФУ № DT741763 и ИН на ФП с № 02741763,съгласно изведен дневен финансов отчет № 0024306/13.02.2020г. е в размер на 947.25 лева.Фактическата наличност на паричните средства в касата на обекта,съгласно съставен опис от М.С.Д.-продавач консултант е в размер на 1439,33 лева.Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.Установената промяна в касовата наличност е в размер на 490,98лв./в разликата не е включена сумата от 1.10лв. за която е установено неиздаване на фискален касов бон/ и представлява въвеждане на пари в касата,което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването.
Такава положителна касова разлика принципно е допустима и не е забранено действие,но е обвързана със задължението за регистрирането и в ЕКАФП,стоящо в тежест на експлоатиращия го търговец-по пряк аргумент от посочената правна норма,при това и по точно определен начин-с конкретни операции указани в закона.Тези обстоятелства,както и обективното отсъствие на действия по регистриране на съществуващата промяна в касовата наличност ,т.е. отрицателния факт на нерегистрирането,така и техническата възможност на ФУ за извършване на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми,категорично се доказват от съдържанието на приетият по делото дневен финансов отчет от ЕКАФП,опис на парите в касата от 13.02.2020г. ,а също и от кредитираните свидетелски показания.Тази деятелност на жалбоподателя /обективното отсъствие на действия по регистриране на съществуващата промяна в касовата наличност/ във форма на бездействие е в пряк разрез с императивното задължение предписано от чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,субект на което несъмнено е бил същият,в качеството си на търговец стопанисващ търговски обект.С това търговецът е консумирал съставът на нарушение по чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС.Именно в резултат на неотразяване на всяка промяна на касовата наличност,посредством функциите служебно въведени и служебно изведени суми на ФУ-в и извън касата в момента на извършването и с точност до минута,нито в книгата за дневни финансови отчети е произлязла и констатираната разлика от проверяващите органи на НАП.Последната не е довела до неотчитането на приходи,в конкретиката на казуса.Ето защо безспорно е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ,за което и напълно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС-административно наказателен състав,осъществен в случая.
Съдът счита,че в случая не се касае за маловажен случай на административно нарушение.В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,че разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност,които са задължителни за лицата използващи фискални устройства.Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.Именно поради изложеното настоящият състав намира,че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.
При служебната проверка на административнонаказателната процеидура,съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,които да са причина за отмяна на атакуваното наказателно постановление.Спазени са процесуалните срокове при издаване на АУАН и НП,тъй като е спазен тримесечния срок от откриване на нарушителя до съставяне на акта/съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН/ и шестмесечният-от съставяне на акта до издаване на постановлението/чл.34 ал.3 от ЗАНН/.Актът за установяване на административно нарушение е съставен от упълномощено лице,а наказателното постановление е издадено от компетентен орган-аргумент от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на ЦУ на НАП.На следващо място,фактическата обстановка е била напълно изяснена,поради което липсва нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН или друга разпоредба,уреждаща процесуални правила.
В същото време що се отнася до индивидуализация на наказанието по чл.185 ал.1 от ЗДДС,съдът намира размера на същото за явно несправедлив.Съгласно чл.27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,както и имотното състояние на нарушителя.
За извършеното от търговеца нарушение в чл.185 ал.1 от ЗДДС се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 500лв. до 2000 лв.Наказващия орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер от 700 лева.При определяне на наказанието при условията на чл.27 ал.2 от ЗАНН съдът достигна до извод,че справедливото наказание,което следва да се наложи на търговеца е „имуществена санкция“ в минималния предвиден размер в санкционната норма-500 лева.Съдът счита,че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,поради което налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо.Ето защо наложената санкция от 700 лева следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл.185 ал.1 от ЗДДС размер от 500 лева.С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,предвидени в чл.12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят,както и генералната превенция за въздействие върху обществото.Така определения от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на данъчното законодателство от страна на търговеца,в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143 ал.3 вр. с чл.63 ал.5 от ЗАНН,искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН/обн.ДВ бр.24/29.11.2019г.,в сила от 03.12.2019г./ в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.Според чл.143 ал.3 от АПК,когато съдът отхвърли оспорването,както е в случая,тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63 ал.5 от АПК предвижда,че в полза на юридически лица,които са били защитавани от юрисконсулт/както е в случая за Агенция за държавна финансова инспекция/,се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН/обн.ДВ бр.24/29.11.2019г.,в сила от 03.12.2019г./ във връзка с чл.143 ал.3 от АПК,във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство настоящия съдебен състав определя на 100/сто/ лева,съобразявайки вида и количеството на извършената дейност и факта,че по делото с участие на юрисконсулта е проведено едно открито съдебно заседание,както и че размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ е намален от 700 лева на 500 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. с чл.144 ал.3 от АПК,вр.с чл.78 ал.3 от ГПК вр. с чл.63 ал.5 от ЗАНН,искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски,съгласно представения списък се явява частично основателно и следва да се уважи съразмерно на изменението на наказателното постановление досежно размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 700лв. на 500 лв.,като претендираните разноски съгласно представения списък в размер на 300 лева,следва да бъдат уважени в размер на 86 лв.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция“,като размерът се намали от 700 лева на 500 лева,а в останалата част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.второ от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 500981-F538715/24.03.2020г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,с което на Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № ** представлявано от Д.Щ.И.,М.М.И.,Д.Д.К.,П. Д. П.,С.И.А.,С.П.С.,Д.Я.И.,Т. Д. Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700/седемстотин/лева за нарушение разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС,като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 700/седемстотин/ лева на 500/петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № ** представлявано от Д.Щ.И.,М.М.И.,Д.Д.К.,П. Д. П.,С.И.А.,С.П.С.,Д.Я.И.,Т. Д. Т.,ДА ЗАПЛАТИ на Централно управление на Националната агенция по приходите *** бул.“***“ № ** сумата от 100/сто/ лева,представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Централно управление на Националната агенция по приходите *** бул.“***“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „***“ № ** сумата от 86/осемдесет и шест/ лева,представляваща претендирани разноски от въззивника, съразмерно на изменението на наказателното постановление досежно размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 700лв. на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: