№ 118
гр. Силистра, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20243400500257 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 43/07.05.2024г., поправено с решение № 39/17.04.2024г.,
постановено гр.д. № 245/2023г. по описа на ДРС, е признато за установено по
отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт
- Силистра, с адрес: гр.Силистра, ул.Цар Шишман № 5, че Б. Х. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Ч., ул. И. В. № 15, общ.Дулово,
обл.Силистра, е положил трудов стаж в периода от 05.06.1995г. до 01.01.1997г.
и от 1.01.1998г. до 22.03.1998г. в ТКЗС с.Ч., общ.Дулово, обл.Силистра, на
длъжност „председател на комисия“, при пълен осемчасов работен ден, което
време да бъде зачетено за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999г.
Недоволно от решението, е останал НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ – СИЛИСТРА, което, чрез
процесуалния си представител, го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че същото е недопустимо и моли да бъде обезсилено като такова, а в
условията на евентуалност - неправилно поради недоказаност, като моли да
бъде отменено и да постановено друго, с което да се отхвърли претенцията на
ищеца. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Б. Х. А., чрез процесуалния си представител, счита жалбата
за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
1
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е основателна.
Предявен е иск по чл.1, ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Ищецът в първоинстанционното производство претендира
установяване на трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г. съгласно действащите дотогава разпоредби /чл.1,ал.1,т.3 ЗУТОССР/,
твърдейки че през периода от 05.06.1995г. до 22.03.1998г. е работил без
прекъсване в ТКЗС с.Ч., на длъжност „Председател на комисия“, на пълен
осемчасов работен ден, при 5-дневна работна седмица, с месечно трудово
възнаграждение в размер на 5 000 неденоминирани лева, като полагането на
този трудов стаж е отразено в трудовата му книжка. Твърди, че дейността по
ликвидация и разпределение на имуществото е продължила 2 години, 8 месеца
и 17 дни. Сочи с кои лица е работил в рамките на процесния период, като
пояснява, че едното от тях е починало, а другото страда от деменция към
момента. Твърди също, че ответникът е отказал да му признае този трудов
стаж при пенсиониране, тъй като липсват данни относно същия и за него се
явява правен интерес да заведе настоящия иск.
В с.з. на 18.12.23г., след като ответникът представя удостоверение УП-
13 /стр.39 от първоинстанционното дело/, от което се установява, че от
м.10.1997г. до м.12.1997г. ищецът е работил в „Комета“ АД – Дулово като н-к
Пътни превози, последният моли да се прецизира претендираният от него
период за установяване на трудов стаж, като се изключи посоченият такъв в
представеното от ответника УП-13, а именно да се установи трудов стаж в
настоящото производство за периода от 05.06.1995г. до 01.01.1997г. и от
1.01.1998г. до 22.03.1998г.
Условие за допустимост на настоящия иск, е представянето на
удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР.
Съгласно чл. 5, ал.1 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се
установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на Инструкция на Управителя на
НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, се представя удостоверение
от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж.
В случая не се спори, че Общото събрание на правоимащите на
заличеното ТКЗС с.Ч. е прекратило дейността си, без да има правоприемник.
Видно от представения на стр. 6 Отказ за издаване на удостоверение с
2
изх. № 5512-18-769/02.05.2023, на ищеца е отказано издаване на УП-13
поради това, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгл.чл.5,ал.10
КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудово-правни документи,
въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или
осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ТКЗС с.Ч.
през периода от 05.06.1995г. до 22.03.1998г.
На същата дата е издадено и удостоверение Обр. УП- 17 с изх. № 5510-
18-6/02.05.2023 г. /стр.5/, в което е посочено, че в осигурителния архив на НОИ
не са предавани съгл. чл. 5,ал.10 КСО и не се съхраняват ведомости за заплати
и трудово-правни документи, въз основа на които може да се установи
осигурителен доход и /или категория труд, водени от осигурителя ТКЗС с. Ч.
за периода от 05.06.1995г. до 22.03.1998г.
Представителят на НОИ конкретизира в писмения си отговор пред
СОС, както и в с.з. на 18.06.24г., че представеното удостоверение от 2.05.23г.
удостоверява, не че въобще липсват в ТИ на НОИ- Силистра трудово-правни
документи за ТКЗС с. Ч., а че за ищеца липсва информация за осигурителен
стаж или за категория труд за претендирания от него период.
Съобразявайки представеното от ищеца удостоверение и пояснението
от представителя на ответника, съдът приема, че в случая е налице
изискването на чл. 5, ал.2 от Закона – представеното от ищеца удостоверение
УП-17 е относимо към претендирания от ищеца стаж, удостоверявайки че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания от него стаж
и наличието му прави предявения от Б. А. установителен иск допустим. В този
см. и . О. № 248 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2017 г., IV г. о
ЗУТОССР е уредил т. н. "начало на писмено доказателства" по смисъла
на чл. 6, ал. 1 от Закона, което установява вероятността на трудовия стаж и
прави свидетелските показания допустими, като в случая такова
доказателство представлява трудовата книжка на ищеца, която е документ по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 5 от посочения закон и освен, че установява
евентуалната вероятност на трудовия стаж, прави допустими свидетелски
показания. Съгласно чл.6, ал.4 от Закона, обаче, за свидетели се допускат само
лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през
който е положен претендираният стаж.
Както бе посочено и по-горе, ищецът твърди, че лицата, с които е
работил в рамките на процесния период, не могат да бъдат ангажирани като
свидетели, тъй като едното от тях е починало, а другото страда от деменция
към момента. Съобразявайки това, както и особеностите на правната фигура
„Общо събрание на правоимащите лица“, правилно ДРС е допуснал като
свидетел В.Р.Ю., който към част от процесния период е бил кмет на с. Ч. и
като такъв е свикал и ръководил Общото събрание на правоимащите по чл. 27,
ал.1 ЗСПЗЗ, проведено на 5.06.1995г., на което събрание ищецът е избран като
член на комисията, която да упражнява правата на лицата по чл. 27, ал.1
ЗСПЗЗ. Що се касае до втория допуснат свидетел, то неговите показания са
недопустими, тъй като той не отговаря на изискването на чл. 6, ал.4 от Закона,
3
и не следва да се съобразяват от настоящата инстанция.
Показанията на св. В.Р.Ю. обаче не установяват релевантните за спора
обстоятелства. Неговият мандат като кмет е приключил през 1996г. и той няма
пряк поглед върху работата на ищеца през процесния период. От показанията
му не се установява дали ищецът е работил на трудов договор, каква е била
трудовата му функция, на какво работно време е работил, за какъв период от
време, с какво възнаграждение и т.н. Тези обстоятелства не се установяват и
от другите представени по делото писмени доказателства. Копието от
трудовата книжка на ищеца, само по себе си, не би могло да се приеме за
категорично доказателство за установяване на претендирания от него трудов
стаж. В същата е посочено, че трудовото му правоотношение се прекратява на
осн. чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ, което не съответства на основание на прекратяване на
трудово правоотношение по КТ. Също така става ясно, че и посоченият период
на работа в Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС-Ч. - от
5.06.1995г. до 522.03.1998г., е некоректно посочен, тъй като от представеното
от ответника в с.з. УП-13 /стр.39/ се установява, че в периода м.10.1997г. –
м.12.1997г. ищецът е работил по трудово правоотношение в „Комета“ АД –
Дулово.
Освен гореизложеното, следва да се има предвид и че ТКЗС –тата са
прекратени по силата на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.), като по
отношение на прекратените с тази норма организации първоначално е било
предвидено ликвидацията им да се извърши от ликвидационни съвети - §13 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, издръжката на които е за сметка на прекратените организации
(§70 от ПЗР на ПМС № 65 от 21.04.1992 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ). С §28, ал.1 от ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.45 от 1995 г.) дейността на
ликвидационните съвети е прекратена и е предвидено с имуществото на
организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ да се разпорежда общото събрание на
лицата по чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ т.е. собствениците на земите, включени в тези
организации или определени от това Общо събрание физически и юридически
лица - §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Дори да се приеме, че за такова физическо
лице (пълномощник, определен от Общото събрание на лицата по чл. 27, ал.1
от ЗСПЗЗ, правоимащи за посочените ТКЗС и АПК), е бил определен ищецът,
считано от 05.06.1995г., и му е било възложено да разпредели имуществото на
заличеното ТКЗС-Ч., като това е продължило до 22.03.1998г., то от
представените по делото писмени доказателства, разгледани в контекста на
посочената нормативна регламентация, би могло да се приеме, че между
лицата по чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ, правоимащи по отношение на ТКЗС-Ч., от
една страна, и от друга - избраният от Общото събрание на тези лица за техен
пълномощник Б. А., е възникнало двустранно мандатно правоотношение,
предмет на договор за поръчка и в този период от време той, като
пълномощник, е изпълнявал договора за възлагане на работа, като този период
не се зачита като период на "осигурителен стаж" на лицето, тъй като такъв
договор за възлагане на работа няма характер на трудов договор, при
прилагането на чл. 76, б. "и" от ППЗП (отм.), действащ към този период. Тези
изложения са във връзка с довода на съда за липса на категорични
доказателства за наличието на положен трудов стаж от ищеца като
4
„Председател на комисия“ в Общото събрание на правоимащите на
заличеното ТКЗС-Ч..
Предвид всичко изложено до тук, съдът счита, че исковата претенция
на ищеца се явява недоказана и неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена. Като е стигнал до обратния извод, ДРС е постановил едно
неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявеният от Б. Х. А. иск за
установяване на трудов стаж.
Съобразно изхода на процеса пред СОС, на ответната страна не се
дължат разноски, а на жалбоподателя се дължат такива за двете съдебни
инстанции в размер на 200 лв. – по 100 лв. за всяка съдебна инстанция съгл.
чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.23,т.4 Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 43/07.05.2024г., поправено с решение №
39/17.04.2024г., постановено по гр.д. № 245/2023г. по описа на ДРС, с което е
признато за установено по отношение на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - Силистра, с адрес: гр.Силистра, ул.Цар
Шишман № 5, че Б. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч., ул. И. В.
№ 15, общ.Дулово, обл.Силистра, е положил трудов стаж в периода от
05.06.1995г. до 01.01.1997г. и от 1.01.1998г. до 22.03.1998г. в ТКЗС с.Ч.,
общ.Дулово, обл.Силистра, на длъжност „председател на комисия“ в Общото
събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС-Ч., при пълен осемчасов
работен ден, което време да бъде зачетено за трудов и осигурителен стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Ч., ул. И. В. № 15, общ.Дулово, обл.Силистра, за признаване за
установено по отношение на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - Силистра, че Б. Х. А., с ЕГН **********, е положил
трудов стаж в периода от 05.06.1995г. до 01.01.1997г. и от 1.01.1998г. до
22.03.1998г. в ТКЗС с.Ч., общ.Дулово, обл.Силистра, на длъжност
„председател на комисия“ в Общото събрание на правоимащите на заличеното
ТКЗС-Ч., при пълен осемчасов работен ден, което време да бъде зачетено за
трудов и осигурителен стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г.
ОСЪЖДА Б. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч., ул. И. В.
№ 15, общ.Дулово, обл.Силистра, да заплати на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - Силистра, с адрес: гр.Силистра, ул.Цар
Шишман № 5, сумата от 200 /двеста/ лв. – разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6